Пропуските на Германия и ЕС в законите за миграция, включително пречките при процедурите по депортиране, увеличават риска от нападения, смятат експерти, които свидетелстват пред комисия, събрала се по случай смъртоносната атака в германския град Солинген миналата година, предаде ДПА.
Трима души бяха убити, а осем ранени, при нападението с нож по време на фестивал в западния германски град, извършено на 23 август. Смята се, че главният заподозрян сириецът Исса Ал Х. е трябвало да бъде депортиран в България съгласно германските закони, но това не е станало.
Комисията има за задача да установи потенциалните пропуски на регионалното правителство и властите при предотвратяването на атаката, за която се смята, че е по ислямистки подбуди.
Експертният свидетел Мартин Флойс, съдия от федералния административен съд и преподавател по право, обвинява пропуските в германското и европейското миграционно право, наред с други фактори, за подготовката на нападението в Солинген.
Тези недостатъци могат "да бъдат използвани по всяко време за извършването на следващи нападения от подобен характер", каза той.
Професорът по право Даниел Тим изброи многобройни проблеми, които пречат на германските власти да извършат депортации, включително настаняването на търсещите убежище в децентрализирани места.
Това затруднява достъпа на властите до хората, твърди той.
Тим отбеляза и структурните недостатъци на общоевропейското споразумение, известно като Дъблинското споразумение, което изисква мигрантите да бъдат връщани в страната от ЕС, в която за първи път са регистрирани като такива.
В много случаи държавите от ЕС, които според закона са отговорни за даден човек, търсещ убежище, бойкотират системата, каза експертът.
"Дъблинските споразумения не могат да работят, тъй като системата е пълна с конструктивни недостатъци", добави той.
Дитрих Транхарт, изследовател в областта на миграцията, отбеляза, че въпреки натиска от страна на общините и федералните провинции процедурите за предоставяне на убежище в Германия не са били ускорени през последните години.
Той изчисли, че в Германия отнема средно повече от три години, преди да се появи теоретична възможност за депортиране, което обаче често на практика не се осъществява.
Берлин твърди, че заподозреният за нападението в Солинген е трябвало да бъде депортиран в България миналата година, след като молбата му за убежище в Германия е била отхвърлена.
Германия смята, че България е била държавата от ЕС, отговорна за разглеждането на молбата му.
/ДИ/
news.modal.text
