site.btaПловдив почете паметта на проф. Иван Спасов с представяне на преиздадената книга „Небесно синьо утро, пладне и път след пладне“

Приятели, колеги и почитатели се събраха в пловдивската галерия „Димитър Георгиев“ тази вечер, за да почетат творчеството на именития български композитор и диригент – проф. Иван Спасов (1934-1996).

„Дали тогава, на 22, появата на тази книга ме изненада? И да, и не. Да, заради привидното противоречие, което заглавието и обемът на книгата формират – при вида им очаквах да разгърна листите на поетична творба. И защото, вече след елиминиране на споменатото противоречие, ме зашемети нетрадиционният маниер на изложението. На пръв поглед се създава впечатление за непреднамерено мисловно блуждаене, но още първият прочит маркира контурите на един силен, непримирим и уверен в правилността на своя избор дух. Мисъл – интелигентна, но ясна, щрих – властен, по-скоро –завладяващ със своята прямота и проникновена дълбочина; форма – дискретно загатната, сякаш безглаголна, в която привидният безпорядьк е просто израз на много по-сложна подреденост. Как да не повярваш? Не, защото за мен, а вероятно и не само за мен, личността на Спасов бе, и продължава да бъде, обгърната в ореола на митичен герой, кой знае по какви прищевки на съдбата слязъл сред нас. И ни позволява да cе докоснем не само до възприетата от него материална битийност, но дори приповдига воала, покриващ тайната на неговия ръст“. Това каза доц. Светослав Карагенов. Той е първият дипломиран студент по композиция на основания от Иван Спасов композиторски клас в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и понастоящем преподавател в същата институция.

Карагенов каза, че е бил силно впечатлен от въпросите, които Спасов поставя още в началото на книгата, след посвещението: „Какво представлява тази книга? Поредица от есета-изповеди, разсъждения върху изкуството или мисли с характер на афоризми, приснати по нейните страници? Защо далечни спомени спокойно съжителстват с Моцарт и Веберн, преплитат се с вечните въпроси за живота и смъртта, за свободата? И каква е нейната форма, нейният жанр?“

„Трябва да си поет, трябва да си личност, която борави умело и леко със словото, с метафорите, за да може да се обрисува проф. Спасов. Много високо интелигентен, работохолик, изключително внимателен и широкоскроен, елегантен дори. Около него винаги имаше някакво обаяние, когато се движеше и когато контактуваше с нас. Той просто беше неповторим“, каза пред БТА доц.д-р Никола Лаутлиев, дългогодишен преподавател в АМТИИ и артистичен директор на Пловдивското фотографско средище.

Музикантите Велислава Карагенова (пиано) и Димитър Наков (пиано) изпълниха за гостите композиции на проф. Иван Спасов, а актрисата Руслана Чапликова прочете три кратки откъса от книгата.

Присъстващите чуха и запис с интервю на съпругата на проф. Спасов – проф. Василка Спасова.

Водещ на събитието беше проф. Роксана Богданова, а сред гостите бяха доц.д-р Жан Пехливанов, ректор на АМТИИ, проф. Галина Лардева-Минкова, декан на катедра „Изобразителни изкуства“ към АМТИИ, гл.ас. Георги Димитров, катедра „Дизайн“ към АМТИИ, проф.д-р Емилия Константинова, ръководител катедра „Теория на изкуствата“.

Инициатори на събитието са АМТИИ, фондация „Иван Спасов", Пловдивското фотографско средище и галерия „Димитър Георгиев" – Пловдив.

Роден в София през 1934 г., Иван Спасов завършва Музикалната академия в класа по хорово дирижиране на Георги Димитров и композиция при Панчо Владигеров. Специализирал във Варшавската консерватория, той става един от основните двигатели на българския музикален авангард през 60-те и 70-те г. на 20 век. Автор е на творби в почти всички жанрове, сред които „Мехметю, севда голема”, „Събор надсвирване”, „Български пасион”, „Човечеството – ХХ век”.