ОБЗОР

site.btaКолко дълго ще продължи бромансът на Тръмп и Мъск

Колко дълго ще продължи бромансът на Тръмп и Мъск
Колко дълго ще продължи бромансът на Тръмп и Мъск
Илон Мъск и Доналд Тръмп, снимка: АП

В последно време освен името на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп все по-често се споменава и това на Илон Мъск, и то по най-различни поводи. Мъск е почти навсякъде – от официални церемонии, на които присъства Тръмп, през неформални срещи, които провежда Тръмп, до номинациите в бъдещата си администрация, които прави Тръмп.

Тръмп продължава да е силно впечатлен от милиардера и специалист по технологичните иновации. В нощта на победата на президентските избори републиканецът обяви Мъск за звезда. „Ние имаме нова звезда. Една нова звезда се роди и това е Илон. Той е един специален човек. Един супергений“, заяви Мъск и очевидно на този етап не е променил мнението си, още повече, че Мъск се оказва и най-големият политически донор в съвременната история на САЩ, отбелязва Франс прес. Мъск е дарил над 270 милиона долара по време на кандидатпрезидентската кампания на републиканеца Тръмп, според данните на Федералната избирателна комисия. Това е най-голямата донорска сума, идваща от един единствен дарител, констатира и „Оупън сикретс“, сдружение с нестопанска цел, което следи движението на парите в политиката и ефекта от тях върху изборите и политическата ситуация в САЩ. Според „Вашингтон пост“ Мъск, който е най-богатият човек на планетата, е задминал като донор с 80 милиона долара Тим Мелън, който е наследник на банкова империя и също допринесе значително за кампанията на републиканците на тези избори. Според Федералната избирателна комисия  шефът на компаниите „Тесла“, „Екс“, „Спейс Екс“ и „Екс Ей Ай“ е дарил около 238 милиона долара за предизборната кампания на републиканците чрез своя „Комитет за политически действия Америка“. Към тази сума трябва да се добавят няколко десетки милиона долара, дарени от Мъск след 18 октомври, датата към която Федералната избирателна комисия направи първа равносметка на даренията за кампанията. Всичко това води до колосалната сума от над 270 милиона долара, дарени от Мъск.

Даренията бяха възнаградени от Тръмп, който номинира Мъск начело на ведомство, което ще се стреми да подобри ефективността на американската федерална администрация, като това подобрение се очаква да се изрази в съкращения на федерални служители и икономии на бюджетните средства, предназначени за федералните учреждения. На 5 декември Мъск беше във Вашингтон, за да се запознае с бъдещите си задачи на отредения му от Тръмп пост, предадоха световните агенции. Той се срещна с членове на Конгреса, за да обсъди с тях въпроса за драстични бюджетни съкращения, чиито мащаби и обхват пораждат отсега паника във федералните агенции.

Мъск се появи тогава в Конгреса с един от синовете си и не направи изявления пред пресата. Кратък коментар направи републиканецът Майк Джонсън, председател на Камарата на представителите в Конгреса, който каза, че „Започва едно приключение и един нов ден за Америка“, преди да се оттегли на заседание с Мъск. Пред журналистите републиканецът каза още, че федералният административен апарат прави много неща, но добави, че почти нищо от тези неща не е добре свършено. Той изтъкна, че данъкоплатците, финансиращи този апарат, заслужават нещо по-добро, едно по-активно и по-ефективно в действията си правителство, по-олекотено като численост и харчене на финансови ресурси и по-концентрирано върху основните си цели.

В същия ден републиканската народна избраница Марджъри Тейлър Грийн, която е отявлена тръмпистка, заяви пред медиите, че по време на срещата на Мъск с членове на Конгреса, дискусиите са били фокусирани върху дълга на САЩ, който расте със скорост, на която страната не може да издържи. „Нашата държава е поела по траекторията на фалита, която ни води, всички нас, към нашето разрушение“, предупреди тя, цитирана от световните агенции.

Още по време на предизборната кампания на Тръмп Мъск увери, че може да намали разходите за федералните учреждения с 2 трилиона долара. За целта ще се стигне до масови съкращения на федерални служители, като Мъск обеща, че съкратените ще получат достойни обезщетения. Мъск подхвърли също така идеята САЩ да се върне към дистанционната работа или да се делокализират федералните агенции. Второто породи шок у 370 000 федерални служители, които работят сега основно в столицата Вашингтон или околностите му, където се намират федералните административни учреждения.

Първите мишени на бюджетните съкращения може да са субсидиите за обществените медии или за прогресивни организации, като например тази за семейното планиране, казва Мъск. Но неговото ведомство не се очаква да се захване и със съкращения по програмите за социални помощи или за здравно застраховане за най-бедните или за най-възрастните американци, увери пред „Аксиос“ Вивек Рамасуами, другият американски милиардер, който заедно с Мъск ще бъде начело на новото учреждение.  

Близостта на Мъск с Тръмп се илюстрира и от факта, че в началото на декември новоизбраният президент номинира приближен на Мъск на новосъздаден пост – този на съветник по изкуствения интелект и криптовалутите, предадоха световните агенции. Постът ще се заема от богатия бизнесмен Дейвид Сакс. Тръмп обяви номинацията му в социалната си мрежа „Трут соушъл“ и подчерта, че двете области, за които Сакс ще дава съвети, са от съществено значение за бъдещето на американската конкурентноспособност. На новия пост Сакс ще работи за юридическа рамка, чрез която криптовалутната индустрия ще придобие по-голяма яснота и прозрачност и ще просперира в САЩ. Неотдавна Тръмп промени вижданията си относно криптовалутите, след като през първия си президентски мандат ги беше нарекъл измама. Сега Тръмп има намерение да превърне САЩ в световна столица на биткойна и на криптовалутите, отбелязва Франс прес.

На новия пост Сакс освен с криптовалутите ще се занимава и с деликатни въпроси, свързани с запазване на свободата на словото в интернет пространството  и ще противодейства на цензурата, която консерваторите казват, че търпят от страна на технологичните гиганти. Сакс също така ще трябва да се заеме и с регламентирането на отрасъла на изкуствения интелект.

52-годишният Сакс е натрупал богатството си благодарение на компанията за онлайн разплащания „Пейпал“. По това време той се сближил с Мъск. После се захващат и със създаване и изкупуване на технологични компании. По време на предизборната кампания той също организира събиране на средства за Тръмп.

В началото на декември Тръмп обяви още една номинация – тази на бъдещ ръководител на американското космическо управление НАСА. Там Бил Нелсън ще бъде сменен с Джаред Айзъкман, който по случайност или не, също се оказва свързан с Мъск, предадоха световните агенции. Айзъкман е 41-годишен милиардер и първи частен астронавт. Той е ръководител на финансовата компания „Шифт4“,  а преди това е бил пилот на военни самолети и като такъв е участвал в авиошоута и е поставил световен рекорд, припомня Франс прес.

Айзъкман си партнира със „Спейс Екс“ по програма, която изпраща частни астронавти в космоса. Финансовите условия на това партньорство си остават поверителни. Но през 2021 г. Айзъкман инвестира 200 милиона долара от личното си състояние, за да ръководи орбиталната мисия  на „Спейс Екс“, с която той за първи път стига до космоса. Миналия септември той стана и първият частен астронавт, извършил излизане в  открития космос. До този момент така наречените космически разходки бяха запазени само за професионални астронавти, отбелязва „Трибюн дьо Жьонев“. През септември по време на полет с кораба „Дракон“ на „Спейс Екс“ Айзъкман излезе първи от него, последван от още една частна астронавтка и двамата останаха навън за повече от час и половина. По това време корабът се намираше на височина от над 700 километра над Земята, повече от височината, на която се намира Международната космическа станция. По време на това излизане в открития космос, бяха тествани и скафандри, разработвани от компанията на Мъск. Преди това корабът „Дракон“ в рамките на същата мисия постави и друг рекорд, като достигна на височина 1400 километра. Досега само астронавтите от лунните мисии са достигали до по-голяма височина.

Ако номинацията на Айзъкман бъде валидирана от Сената на Конгреса на САЩ, то близостта му с Мъск поражда въпроси дали няма да се стигне до конфликт на интереси, ако начело на НАСА Айзъкман сключва бъдещи договори със „СпейсЕкс“ на Мъск, посочва Франс прес. Още от сега възникват въпроси дали няма да има конфликт на интереси в рамките на самите задължения на Мъск като ръководител на учреждение в рамките на бъдещата администрация на Тръмп и със задълженията му на ръководител на няколко технологични гиганта в ключови американски отрасли.

Освен всичко това Мъск, както изглежда, ще бъде и фактор в международната дипломация, поне на този етап. В понеделник той присъства на среща на Тръмп с унгарския премиер Виктор Орбан, чиято страна е ротационен председател на ЕС, предадоха Ройтерс и Франс прес. Срещата се състоя в имението на Тръмп Мар а Лаго във Флорида. На нея присъства и унгарският външен министър Петер Сиярто, който поясни, че Орбан е бил при Тръмп на мисия за постигане на мир в Украйна.   Разговорите са продължили три часа. След това пред медии унгарският външен министър каза, че силите, които настояват за мир в Украйна, са имали право да се радват от победата на Тръмп на президентските избори, предаде Франс прес.

Тази година Орбан, който винаги е бил близък до Тръмп, на два пъти се срещна с него. Орбан подкрепя Тръмп още от 2016 г. и беше сред първите лидери, поздравили Тръмп за избирането за президент на 5 ноември. Два дни след разговора с Тръмп, на който присъства и Мъск, Орбан говори по телефона с руския президент Виктор Путин.

Малко преди тази среща с Орбан Мъск присъства в Париж и на церемонията по откриването на възстановената след пожар катедрала „Нотр Дам“. Там той проведе разговор с италианския премиер Джорджа Мелони, като в този разговор участваше и Тръмп. Мъск обаче не участваше в срещата, организирана от френския президент Еманюел Макрон между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски в Елисейския дворец в същия ден. Но Мъск участваше в първия телефонен разговор на Зеленски с Тръмп след избирането на Тръмп за президент.

Мъск участваше и в срещата на Тръмп с аржентинския лидер Хавиер Милей, който беше първият чуждестранен ръководител, срещнал се с републиканеца, след избирането му за президент, припомня Си Ен Би Си.

Всичко това говори за нарастващо влияние на Мъск в бъдещата американска администрация и то в много направления. Но Тръмп е известен с това, че сменя често онези, които си избира за съветници, така че такава съдба би могла да споходи и Мъск, предупреждава „Политико“. Ако сега например Джорджа Мелони се надява, че приятелските й отношения с Мъск, иронизирани дори в романтично дийпфейк видео, ще я превърнат в посредник между Вашингтон и Брюксел, то тя не бива да забравя, че никой не е застрахован срещу решение на Тръмп да го уволни от поста му, както той правеше в прочутото си риалити шоу „Стажантът“.

Колко дълго време ще продължи идилията на Тръмп и на Мъск, пита се и Франс прес. В миналото Мъск и Тръмп имаха разногласия по въпросите за климата. Тръмп е климатоскептик и залага на изкопаемите горива. Мъск смята, че климатът се променя и трябва да се действа своевременно. Той подкрепя инвестициите в „зелените сектори“. През 2017 г., когато Тръмп извади САЩ от Парижкото споразумение за климата, Мъск сметна това за грешка и напусна комисията, съставена от шефове на компании, които съветваха Тръмп през първия му президентски мандат. Сега Тръмп заплашва отново да излезе от Парижкия договор и анализатори очакват да видят каква ще е реакцията на Мъск този път.

Тръмп и Мъск са известни с импулсивния си характер, не се колебаят да уволняват хора, които не действат според плановете им, като в тази насока и двамата са специалисти по експедитивните уволнения и по публичното унижение на свои служители. Този идентичен подход не означава, че няма да има противоречия между двамата. Тръмп изисква пълна лоялност от приближените си, но дали Мъск е склонен да е лоялен на някого постоянно. Тръмп не се колебае и да настройва един срещу друг свои съветници, казва източник, цитиран от Франс прес и съобщава, че още в първите дни след победата на републиканеца на изборите Мъск е имам пререкание с член от екипа на Тръмп по прехода във властта.

Митата за китайския внос също може да са повод за търкане между двамата. Китай е голям пазар за „Тесла“ на Мъск, който има голям завод там, припомня Франс прес.

Не се знае дали на Мъск би се понравило и евентуално сближаване на Тръмп с други технологични гиганти, като например „Оупън Ей Ай“, която е конкурентна на „Екс Ей Ай“, или с „Блу Ориджин“ на Джеф Безос, която е конкурентна на „СпейсЕкс“ или пък с „Мета“, която е конкурентна на „Екс“.

На 28 ноември Доналд Тръмп покани в Мар а Лаго друг технологичен магнат -  Марк Зукърбърг, шефът на „Мета“, притежаваща социалните мрежи „Фейсбук“ и „Инстаграм“, предадоха световните агенции. „Фейсбук“ беше сред социалните мрежи, които прокудиха от пространството си Доналд Тръмп заради щурма на Конгреса на 6 януари 2021 г. Но на последните избори социалната мрежа на Зукърбърг намали политическото съдържание, а самият Зукърбърг беше един от технологичните магнати, поздравили Тръмп за победата на вота. Той също така е заявил и желание да подкрепи и да участва в промяната в Америка при управлението на Тръмп, съобщи „Фокс нюз“.

И докато анализатори си задават въпроси за работните отношения между Тръмп и Мъск, френската телевизия Бе Еф Ем съобщава, че на този етап Мъск извлича дивиденти от своята популярност и влияние. След избирането на Тръмп за президент акциите на компаниите на Мъск скочиха на борсата. А според нови оценки стойността на компанията „СпейсЕкс“ е вече 350 милиарда долара, което пък от своя страна води до увеличаване на състоянието на Мъск, който държи 42 процента от акциите в нея, с 443 милиарда долара, отбелязва медията, като се позовава на индекс за оценки на „Блумбърг“.

Но за Мъск има и някои негативи от тази нараснала политическа популярност. Неотдавна съдийка от щата Делауер, смятан за бастион на демократа Джо Байдън, отхвърли план, одобрен от мнозинството от акционерите на „Тесла“ за изплащане на Мъск на възнаграждение от 55,8 милиарда долара, припомня Франс прес. Съдът беше сезиран от акционер на компанията, който не е бил съгласен с плана. Решението си съдийката Катлийн Маккормик аргументира с това, че акционерите, одобрили плана за рекордното възнаграждение на Мъск, са били все приближени на милиардера хора.

Френската телевизия „Франс 24“ пък неотдавна сравни  Мъск с руските олигарси Михаил Ходорковски, Борис Березовски и Роман Абрамович и техните връзки с руските лидери. Мъск отговаря на портрета робот на руските олигарси от 90-те години. Той е изключително богат бизнесмен, контролиращ ключов сектор от икономиката, притежаващ поне една медия и бързо изстрелян и на политическата сцена. Но има и една разлика -  Мъск не притежава подобно на руските олигарси банка, коментира изданието. Има и друга разлика. Целта на Мъск също е различна от целите на руските олигарси. Той не иска да се обогатява на гърба на държавата, за да си живее после добре някъде на запад. Мъск иска да премоделира Америка според своите ценности, които съвпадат донякъде и с тези на Тръмп. Но въпреки тези разлики има повод за безпокойство. Ако вторият мандат на Тръмп се окаже слаб, с институции, които да не функционират правилно, подобно на Русия при Елцин, има риск олигарси като Мъск да се възползват от това и да се обогатят на гърба на американската демокрация, като се стигне до отслабване на правовата държава, предупреждават в анализ, публикуван от „Франс 24“ анализаторите Стивън Хол, специалист по Русия в Лондонското училище по икономика, и Джеф Хоун, специалист по Русия в Университета в Бат.

А през това време отвъд Атлантика, Франция, заразена от "фактора Мъск", се опитва да го последва. В Нормандия френската технологична компания „Мая Спейс“ навлиза в решаващата фаза на разработване на първа европейска ракета, която да може да се използва многократно подобно на ракетата на „Спейс Екс“. Първото изстрелване на ракетата на френската компания е предвидено за 2026 г. "Европа закъсня, защото технологиите за повторно използване на ракети, които са овладени отвъд Атлантика, не са развити все още тук“, заяви пред Франс прес Йоан Льороа, президент и изпълнителен директор на „Мая Спейс“. Според него обаче битката не е изгубена. Сега във Вернон, на 80 км западно от Париж, се намира тестовата площадка, на която се извършват механични изпитания за отделяне на степените на разработваната от компанията ракета „Мая“. Първата степен на ракетата, предназначена да извежда в орбита различни сателити, ще бъде основният елемент за многократна употреба в този космически кораб. „Мая Спейс“ е филиал на френската компания „Ариана Груп“. Първата степен на ракетата е проектирана така, че да може да се върне на плаваща платформа след изстрелването благодарение на сходна технология, използвана от „Спейс Екс“ на Мъск от 2015 г.  в ракетите му „Фалкон 9“, посочва Франс прес и припомня, че компанията на Мъск извършва по няколко изстрелвания седмично. Френската компания „Мая Спейс“ планира двайсетина изстрелвания на ракетата „Мая“ на година, като според плановете това трябва да  започне да се случва някъде около 2031-2032 година. Доскоро Европа не се фокусираше върху повторното използване на ракетите и по този показател тя изостана от САЩ, а също и от Китай. Сега първата степен на разработваната ракета „Мая“ би могла да бъде използвана до 5 пъти. За сравнение ракетите на „Спейс Екс“ могат да се използват най-малко 10 пъти.  Замислената като конкурентна на „Спейс Екс“, компания „Мая Спейс“ стартира дейността си преди две години с едва 20 служители, а днес има 230 служители, които са от 14 различни националности.  

Не бива да се забравя обаче, че „Спейс Екс“ освен ракети за многократна употреба, работи и по завършване на мегаракетата „Старшип“, която да се използва в бъдеща мисия на САЩ до Луната, като целта е оттам хората да потеглят и към Марс. Тази визия се споделя и от Тръмп, и от Мъск.

Освен да догони космическите планове на Мъск, Франция си е поставила за цел да догони САЩ и в областта на изкуствения интелект чрез свой собствен Мъск в тази насока – 32-годишният изследовател Артюр Манш, който е роден в Париж. Миналата година той основа своя компания „Мистрал“, която е замислена като френски отговор на компаниите за генеративен изкуствен интелект отвъд Атлантика. Преди това Манш е работил в лабораторията за изкуствен интелект на „Гугъл“. „Мистрал“ вече привлича глобален интерес, а Манш попадна в годишната класация на изданието „Политико“, наречена „Випуск 2025“ в категорията й на „мечтателите“.

Френският Мъск вероятно ще бъде и в центъра на вниманието догодина, когато Франция ще бъде домакин на поредната среща на върха, посветена на ползите и рисковете от изкуствения интелект. Макрон планира да покани на нея и Тръмп, и Мъск. Миналата година Мъск на два пъти участва в бизнес форуми във Франция, като в рамките им той се срещна с Макрон, който се опита да го убеди да инвестира във Франция. Тази година Мъск беше сред консервативните лидери, разкритикували някои сметнати от тях за прекалено либерални моменти по време на откриването на Летните олимпийски игри в Париж. Мъск също така сподели мнението на потребители в „Екс“, че „мъже не бива да бъдат допускани да се състезават в една категория с жените“ на Игрите, визирайки интерсексуалната алжирска боксьорка Имане Хелиф, която породи възмущението и на италианския премиер Мелони, след като италианска боксьорка се отказа да се бие срещу нея, припомнят и италиански медии.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:52 на 12.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация