Републиканецът Доналд Тръмп днес се завръща на власт в САЩ, но с добавена стойност в лицето на Илон Мъкс. И в двата случая става дума за милиардери с апетит за власт и за провокация, отбелязва Франс прес. Тръмп, който днес встъпва в длъжност и Мъск, който ще заема отговорен пост в администрацията му, формират един невиждан, но и потенциално експлозивен съюз, в който идеологията тясно се преплита с финансови интереси. Сега този съюз ще се сблъска с реалностите на властта.
Тандемът се зароди по време на предизборната кампания за президентските избори миналата година, когато технологичният магнат Мъск, шеф на компаниите „Тесла“, „Екс“ и „Спейс Екс“, вложи най-малко 250 милиона долара в предизборните усилия на милиардера Тръмп, припомня Франс прес. Този тандем сега изглежда равнопоставен, съставен от две избухващи в най-неочаквани моменти и по най-неочаквани поводи личности, които искат да наводнят медийното пространство с идеите си, колкото и екстравагантни да са те. Тръмп го прави чрез социалната си мрежа „Трут соушъл“, а Мъск чрез своята социална мрежа „Екс“, която откупи преди три години, допълва Франс прес. Дали встъпването в длъжност сега ще ги направи по-премерени?
„И Тръмп, и Мъск разбират какъв интерес има да се привлече вниманието, като се казва нещо, което ще породи скандал, като се отправи предизвикателство към установените стандарти“, казва Маргарет О’Мара, преподавател по история във Вашингтонския университет, специализирала се във анализ на връзките между политиката и технологичната индустрия.
„Мъск е богат, той е провокатор и не спира да казва, че Тръмп е невероятен, а на Тръмп това му харесва“, допълва от своя страна Питър Лодж, специалист по медии и политика в университета „Джордж Вашингтон“. Обратното е също в сила. Тръмп също е богат, обича да провокира и многократно е заявявал, че намира Мъск за гений, който трябва да бъде опазен, припомнят световните агенции.
Но според италианския анализатор Лоренцо Кастелани от римския Свободен международен университет за социални изследвания „Гуидо Карли“ между Тръмп и Мъск, които са жадни за внимание, вероятностите за възникване на търкания в дългосрочен план са големи, отбелязва Франс прес. Мъск по-специално прилича на американските бизнес акули Корнелиус Вандербилд, Андрю Карнеги и Джей Пи Морган, които са имали огромна икономическа власт и политическо влияние. Подобно на тях и Мъск използва своето политическо влияние, за да прокарва интересите си. Най-богатият човек на планетата, със състояние, превишаващо 400 милиарда долара, а според някои оценки дори доближаващо се до 500 милиарда долара, сключи с американското правителство големи договори в областта на овладяването на космоса. А сега, когато той се набърква в политическия дебат в Европа, където заема страната на радикалната десница, той го прави, за да предпази социалната си мрежа „Екс“, която от края на 2023 г. е обект на разследване от страна на Европейската комисия, припомня Кастелани, цитиран от Франс прес.
Още преди Тръмп да встъпи в длъжност и Мъск официално да оглави в неговата администрация нова служба, която ще се грижи за овладяване на федералните разходи, технологичният магнат щурмува с критики и коментари редица европейски страни и политици.
Във Великобритания той призова британския премиер Киър Стармър да подаде оставка и да бъдат произведени нови парламентарни избори. Обвини политическите сили, че не са положили достатъчно усилия, за да накажат престъпните банди, експлоатирали сексуално и изнасилвали години наред уязвими момичета. Само в британския град Родъръм бяха отрити 1500 жертви на това системно насилие, а британската крайна десница редовно обвинява властите от онова време, че не са взели необходимите мерки, за да накажат насилниците. Настоящият британски премиер Киър Стармър, който е бил начело на прокуратурата на Англия и на Уелс от 2008 г. до 2013 г., обаче казва, че отговорните за тези престъпления са били съдени и пратени в затвора и обвинява крайната десница в опит за пренаписване на историята, припомня Франс прес. След разследване, продължило седем години и приключило през 2022 г., в страната е вече задължително подаването на сигнал за сексуално насилие над деца, припомня Стармър. Въведено е и наказание за всеки, който нарочно възпрепятства разследване в тази насока. Според Стармър до 500 000 деца може да са жертва на сексуално насилие всяка година в страната, било то онлайн, в домашна среда или от страна на престъпни банди. Според британския премиер препоръките от това разследване обаче не са били прилагани от консерваторите по времето, когато те са били на власт във Великобритания, а консерваторите на свой ред настояват за ново разследване във връзка със сексуалната експлоатация на непълнолетни в страната, допълва Франс прес. Що се касае до твърденията на Мъск, че не са били положени усилия в тази област, Стармър ги определя като разпространение на лъжи и на невярна информация.
Мъск призова и за освобождаването от затвора на британския крайнодесен политик Томи Робинсън, излежаващ присъда от 18 месеца, свързана с оклеветяване на млад сирийски бежанец, припомня Би Би Си.
Мъск призова и за смяна на ръководството на британската радикална десница „Реформирай Обединеното кралство“, оглавявана сега от привърженика на Брекзит Найджъл Фараж. Доскоро Фараж и технологичният магнат поддържаха добри отношения и се заговори, че Мъск би могъл да дари значителна сума на партията на Фараж, но разногласията дойдоха във връзка с вижданията на двамата относно случая с Томи Робинсън. В резултат на което Мъск заяви, че Фараж не притежава нужните качества, за да ръководи „Реформирай Обединеното кралство“, а Фараж му отвърна, че не би продал принципите си, но изрази надежда, че това разногласие не означава пълен разрив в отношенията, припомня Би Би Си и Ел Би Си. Фараж, който продължава да защитава тезата, че Мъск има право на свобода на словото, ще присъства и на днешната церемония по встъпване на длъжност на Тръмп, припомнят световните агенции.
Всички тези интервенции на Мъск обаче идват в момент, в който Великобритания се сдоби със закон, налагащ ограничения на социалните мрежи, който трябва да влезе напълно в сила тази година и който би могъл да повлияе и на „Екс“, припомня Франс прес.
В Германия Мъск подкрепя активно германската крайна десница „Алтернатива за Германия“, която в навечерието на предсрочните парламентарни избори, насрочени за 23 февруари, се нарежда на второ място с най-малко 20 процента в редица социологически допитвания, припомнят ДПА, Асошиейтед прес и Франс прес. На 9 януари Мъск организира и разговор с лидерката на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел, който се излъчваше пряко в „Екс“. Той повтори тогава, че само тази партия може да спаси Германия и ако хората не я подкрепят, то ситуацията в страната ще се влоши. Мъск и Вайдел постигнаха съгласие относно необходимостта да се развива ядрената енергетика, да се намали бюрокрацията или за опасностите, свързани с незаконната миграция. Вайдел изрази надежда, че Тръмп ще сложи край на войната в Украйна. А що се касае до критиките в Германия, че „Алтернатива за Германия“ изповядва идеите на Хитлер, Вайдел заяви пред Мъск, че напротив, Хитлер не е бил консерватор като нея, а комунист.
В разгара на предизборната кампания в Германия Мъск публикува и статия във „Велт“, в която отново засвидетелства подкрепата си за германската крайна десница, която ще бъде представлявана днес на инаугурацията на Тръмп от другия си лидер Тимо Крупала, припомня ДПА.
По повод тези намеси на Мъск германският канцлер Олаф Шолц предупреди на 17 януари, че подкрепата на Мъск за крайната десница в Европа е заплаха за демокрацията и за демократичното развитие на континента, предаде Франс прес. Шолц определи тази подкрепа като неприемлива. Той също така осъди на няколко пъти изявленията на Мъск, който в последно време го нарече „глупак“ и „луд“, преди да подхване и германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, когото пък нарече „тиранин“. В интервю за „Щерн“ неотдавна Шолц подчерта, че Германия трябва да остане спокойна пред изявленията на хиперактивния бизнесмен Мъск и че си остава силна и стабилна демокрация, независимо от това, какво говори той.
Според германския вицеканцлер и министър на икономиката, еколога Роберт Хабек съчетанието от огромно богатство, контрол върху информацията и мрежите, използването на изкуствен интелект и желанието да се игнорират правилата е фронтална атака срещу демокрацията, подета от страна на Мъск, отбелязва Франс прес.
Във Франция Мъск не е отправял директни критики към управляващите. Наскоро той беше сред почетните гости на церемонията по откриването на обновената парижка катедрала „Нотр Дам“. През 2023 г. Мъск на два пъти беше поканен от френския президент Еманюел Макрон за участие в инвестиционни форуми в опит да бъде привлечен като инвеститор на френска територия. Макрон заяви през декември, че планира да покани Мъск и Тръмп на срещата на върха за изкуствения интелект, която ще се проведе във Франция през февруари.
Но въпреки това Париж в последно време на няколко пъти изрази безпокойството си от поведението на Мъск. На 6 януари в реч пред френските посланици президентът Макрон изрази съжаление, че най-богатият човек на планетата подкрепя един реакционерски интернационал и се меси директно в предизборни кампании, в това число и в Германия, припомнят Франс прес, и Франс 24.
Макрон не е поканен на церемонията по встъпване в длъжност на Тръмп за разлика от няколко представители на френската крайна десница, припомня Бе Еф Ем Те Ве. Сред тях са Ерик Земур, лидер на партия „Реконкиста“ и неуспял кандидат за президент. Неговата съпартийка, евродепутатка и спътница в живота Сара Кнафо, която казва, че Тръмп е модел за подражание за френската консервативна десница и която присъстваше на един от последните предизборни митинги на републиканеца в Пенсилвания, също ще присъства днес на инаугурацията. Според Кнафо Тръмп, а също и Мъск са защитници на свободата на изразяване срещу всички форми и опити за нейното цензуриране, предаде Франс прес.
На церемонията е поканена и племенницата на лидерката на „Национален сбор“ Марин Льо Пен – Марион Марешал Льо Пен, която напусна политическата формация на леля си и отиде при Земур, а после се скара и с него и днес е евродепутатка и заместник-председател на паневропейската партия „Европейски консерватори и реформисти“, припомнят ДПА, Франс прес и „Бе Еф Ем Те Ве“.
Самата Марин Льо Пен не е получила лична покана за инаугурацията на Тръмп, но партията й получи. Макар на пръв поглед да изглежда, че Тръмп и Льо Пен са създадени по един и същи политически калъп, съчетавайки старомоден протекционизъм с антиимигрантски и популистки дневен ред, двамата никога не са си допадали така, както Тръмп си допада например с други видни европейски политици от твърдата десница, като унгарския премиер Виктор Орбан или италианката Джорджа Мелони, отбелязва „Политико“. В допълнение Льо Пен, която в навечерието на президенските избори във Франция през 2017 г., на които тя се кандидатираше, беше забелязана в небостъргача на Тръмп в Ню Йорк, днес се опитва да изглежда по-омиротворена, балансирана и умерена в очите на французите две години преди президентските избори през 2027 г., на които има амбициите да се яви, освен ако френското правосъдие не я лиши от това право във връзка с дело срещу нея за финансови измами, припомнят Франс прес, „Политико“, Си Ен Ен и Би Би Си. Като цяло „Национален сбор“ се опитва да се дистанцира от Тръмп след щурма на Капитолия през 2020 г., извършен от поддръжници на републиканеца, допълва Бе Еф Ем Те Ве. Ето защо от партията на Льо Пен на церемонията днес отива Луи Алио, който е кмет на Перпинян и е бивш спътник в живота на Марин Льо Пен. Той ще бъде придружаван от евродепутата от „Национален сбор“ Жулиен Санчес и от депутата Александер Сабату.
На церемонията е поканен и Луи Саркози, син на бившия президент на Франция, консерватора Никола Саркози, който днес има съдебни неволи. Що се касае до младия Луи той има амбициите да започне политическа кариера и присъствието му на инаугурацията на Тръмп може да е трамплин за него в тази насока, отбелязва Бе Еф Ем Те Ве.
Във Франция съюзникът на Тръмп – Мъск, насочи основно стрелите на критиките си срещу Тиери Бретон, бивш френски еврокомисар, отговарящ за дигиталните технологии. Мъск дефинира Бретон като „тиранин“, след като Бретон на няколко пъти го разкритикува за намесата му във вътрешните работи на европейски страни, припомня Франс прес. Дигиталният магнат освен това напомни на бившия еврокомисар, че „американската намеса в европейките дела е единствената причина, поради която днес Бретон не говори немски или руски“, визирайки дебаркирането на американските сили във Франция по време на Втората световна война.
Относно изявленията на Мъск, както и тези на Тръмп френският външен министър Жан-Ноел Баро призова ЕК да действа срещу „Екс“. „Или ЕК трябва да приложи с най-голяма твърдост законите, които има, за да защитава публичното си пространство, или ако тя не го направи, то тя трябва да предостави на страните членки на ЕС възможността да го направят те“, каза Баро. Той освен това подчерта, че Републиканската партия на Доналд Тръмп трябва да поеме отговорност за думите, изречени от Мъск в подкрепа на европейската крайна десница, ако тази подкрепа действително е искрена. Според Баро тази подкрепа е комуникационна стратегия, целяща да внесе смут в изборните процеси в Европа, което е достойно за съжаление, или е осъзнат избор, особено към партии като „Алтернатива за Германия“, която флиртува с неонацистките идеи. В такъв случай, според Баро Републиканската партия трябва да поеме отговорност за това, че обвързва по този начин съдбата си с една партия, представляваща всичко, което Републиканската партия винаги е отхвърляла, посочва Франс прес. Според Баро демокрацията е едно крехко съкровище. „Не можем да приемем, че европейският дебат се делокализира в социалните платформи, чиито правила са установени от американски и китайски милиардери и които се използват като инструмент от враговете на демокрацията, за да направят по-крехка Европа“, казва Баро. Той припомня, че в тази насока вече има започнати разследвания срещу „Екс“ и „Тик Ток“, които трябва да приключат и ако се окаже, че тези платформи са манипулирали обществения дебат, то трябва да се наложат съответните санкции, които да бъдат прилагани твърдо. Той призова като цяло ЕС да се събуди пред подобни намеси и атаки.
„Всеки ден Тръмп и Мъск заплашват съюзническите демокрации. Европа трябва да се събуди. В противен случай трябва да се примири със съдбата да бъде изтривалка“, заяви и френският евродепутат Рафаел Глюксман от европарламентарното семейство „Социалисти и демократи“.
В Унгария Мъск е на страната на премиера Виктор Орбан и двамата се срещнаха в началото на декември, когато Орбан посети имението на Тръмп във Флорида, припомня Франс прес. Орбан е поканен и на инаугурацията на Тръмп, допълва Бе Еф Ем Те Ве. Според Ройтерс тоя обаче няма да присъства.
В Румъния Мъск нарече „диктатори“ съдиите от Конституционния съд, които анулираха резултатите от първия тур на президентските избори на фона на подозрения за руска намеса в подкрепа на класиралия се тогава на първо място националист Калин Джорджеску, припомня Франс прес.
В Норвегия, която засега Мъск не е подхванал с критики и провокативни изявления, премиерът Йонас Гар Сторе изрази неотдавна безпокойство от един човек със значителен достъп до социалните мрежи и със значителни икономически ресурси, който се намесва пряко във вътрешните дела на други страни, припомня норвежкото обществено радио НРК.
В Полша, където Мъск също не се е намесвал все още във вътрешните дела, полският град Глоговек покани милиардера да купи замък от 13-и век, който да превърне в своя европейска щаб квартира, предаде Асошиейтед прес. Историята на замъка датира от Средновековието, но той се нуждае от реновиране и инвестиции в тази насока. Глоговек е близо до европейските столици Виена, Берлин, Прага, Братислава и Варшава.
В Испания, където Мъск също все още не е коментирал вътрешните дела, испанският премиер Педро Санчес на 8 януари обвини техномагната, че атакува открито институциите, подклажда ненавист и призовава да се гласува за наследници на нацизма, каквато е партията „Алтернатива за Германия“, припомня Франс прес
В Италия, която има амбициите да бъде мост между новата американска администрация и ЕС, неотдавна в. „Месаджеро“ написа, че Мъск, който от няколко години поддържа добри отношения с премиера Джорджа Мелони, търси имение, което да превърне в своя европейска централа и е хвърлил око на замъка Бибиано в провинция Сиена и на замъка Монтепо в провинция Гросето, двете намиращи се в областта Тоскана.
В последно време Мъск на няколко пъти се намеси в италиански вътрешни дела. Той разкритикува италианските съдии, които блокират прилагането на споразумението за трансфер на определени категории мигранти от Италия в центрове за настаняване в Албания. Мъск защити и вицепремиера Матео Салвини, съюзник на Мелони, който беше съден заради твърдата си миграционна политика по времето, когато беше вътрешен министър преди шест години. Мъск разкритикува и неправителствените организации, спасяващи мигранти в морето, за да ги докарват после в Италия. С това Мъск, когото Мелони на няколко пъти нарече гений, си навлече критиките на опозицията и дори от страна на президента Серджо Матарела. През последните години Мъск беше на два пъти в Италия за срещи с Мелони и за участие в форум на нейната партия. Той е посредничил на Мелони за срещата й с Тръмп във Флорида в началото на месеца, на която една от водещите теми беше освобождаването на италианска журналистка, държана в затвор в Техеран. Неотдавна „Ню Йорк таймс“ съобщи, че Мъск лично се е намесил в освобождаването на журналистката, след като е установил връзки с постоянния представител на Иран в ООН. Тази информация обаче беше отречена както от Иран, така и от Италия.
А „Блумбърг“ съобщи, че Италия и „Спейс екс“ на Мъск преговарят за сделка на стойност 1,5 милиарда евро, според която компанията на технократа ще предостави на италианското правителство, на военни, дипломати и службите за спешни действия сигурни комуникационни връзки, което породи безпокойството на опозицията в Италия, че управляващите, водени от приятелски отношения, продават италианските интереси на милиардера Мъск и че по този начин той освен че ще продължи да се бърка в италианските вътрешни дела, ще поеме контрол и върху киберсигурността на страната, припомнят АНСА, „РАИ нюз“, Франс прес, Ройтерс, „Скай Ти Джи 24“. В отговор на тези критики, спекулации и безпокойства Мелони отрече на годишната си пресконференция на 9 януари да е говорила лично с Мъск за договор за услуги в областта на киберсигурността, но призна, че неговата компания е представила на нейното правителство технологии, които позволяват сигурни комуникации на национално и на планетарно ниво – напредък, който според нея за жалост обществени компании в Италия и в Европа все още не са успели да постигнат, за да може да се прибегне до техните услуги, а не до услугите на частен инвеститор. Тя отхвърли спекулациите на опозицията, че Италия ще заплати 1,5 милиарда евро за приятелството й с Мъск и подчерта, че прави преценка на евентуалните чужди инвестиции в Италия единствено през призмата на националния интерес, а не на приятелствата или политическите идеи на евентуалния инвеститор. Тя отрече да са били сключвани договори с компанията на Мъск и да са били поемани конкретни ангажименти.
А в отговор на критиките, отправени от различни европейски столици, че Мъск се намесва във вътрешните дела на европейските страни и представлява заплаха за демокрацията, Мелони го защити на годишната си пресконференция още по-пламенно. „Проблемът е по-скоро, когато богати хора използват своите ресурси, за да финансират партии и асоциации, както и политици по целия свят, за да повлияят на политическия избор в държавите“, заяви тогава Мелони. „Илон Мъск не прави това. Мъск финансира предизборна кампания в своята страна, на своя кандидат. Но доколкото знам Мъск не е финансирал партии, асоциации или политици по света. Нещо, което прави например Джордж Сорос и което аз намирам за опасна намеса в делата на държавите и в техния суверенитет“, каза тя. „Дали проблемът е в това, че Мъск има влияние и е богат, но не е от левицата?“, попита тя, цитирана от АНСА, Франс прес и „Скай Ти Джи 24“. После Мелони подчерта, че Мъск е дамгосван с алена буква в Италия и защото поддържа приятелски отношения лично с нея. Тя отрече да е получавала пари от Мъск, противно на някои, които са взимали пари от Сорос. Мелони също така разкритикува и мълчанието на левицата, когато германски политици през 2022 г. са се намесвали в италианската предизборна кампания.
Пламенната защита на Мъск от страна на Мелони, по време на която тя допусна на два пъти лапсус и го нарече Тръмп, не остана незабелязана от френското сатирично издание „Шарли ебдо“, което публикува тези дни карикатура, озаглавена „Света Мелони с младенеца Мъск“, на която италианската премиерка държи в едната си ръка бебе с лика на Мъск, което кърми, а с другата си ръка прави фашистки поздрав, предаде АНСА.
Мелони е сред чуждестранните лидери, получили покана да присъстват на церемонията по встъпване в длъжност на Тръмп. Тя се срещна с Тръмп и с Мъск и по време на откриването на катедралата „Нотр Дам“ в Париж и Тръмп на няколко пъти се изказа също подобно на Мъск ласкаво за италианския премиер, наричайки я „страхотна“ и „кипяща от енергия“. На събитието днес във Вашингтон тя ще бъде придружавана от трима депутати от нейната партия – Карло Фиданца, Антонио Джордано и Андреа Ди Джузепе, пише „Република“. Матео Салвини няма да присъства, но изпраща ръководителя на европарламентарната група на неговата партия Паоло Боркия, посочва АНСА.
Мъск в последно време не се задоволи да се намесва в националните дебати и вътрешни дела на отделни европейски страни. Той разкритикува и Европейската комисия и начина, по който функционира Европейският съюз, наричайки го антидемократичен. Той настоя за засилване на ролята на Европейския парламент, припомня Франс прес. На 16 януари около 30 евродепутати от десницата, левицата, Зелените и центъра адресираха писмо до председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, в което призовават ЕК да проучи дали наскорошните критики и намеси на Мъск в европейските дела са в съответствие с европейския Закон за дигиталните услуги, започнал да се прилага от миналата година, предаде Франс прес. Евродепутатите изразиха и силно безпокойство от намесата и от водените от Мъск кампании за очерняне на европейски политици, предаде Франс прес. Утре, на 21 януари, в ЕП в Страсбург е предвиден и дебат относно обвиненията за намеса във европейските дела, отправени към Мъск, припомня Франс прес.
„Мъск, както и Тръмп възприемат демокрацията, дебатите, разногласията, социалната държава като препятствия пред бизнеса“, казва Илан Капур, преподавател в Университета „Йорк“ в Торонто, специализирал се в изследвания на неолиберализма. „Те гледат по един положителен начин на авторитарните форми на управление, като мислят, че те биха могли да функционират по един по-ефикасен начин“, казва експертът.
А на 17 януари ЕК обяви, че задълбочава разследването си срещу „Екс“. Комисията поиска от компанията на Мъск да й предостави до 15 февруари вътрешна документация относно нейните системи за препоръка на съдържание и за всякаква наскорошна промяна в тази насока, предоха Ройтерс и Франс прес. ЕК иска да види дали системите за препоръка на „Екс“ са в съответствие с Закона за дигиталните услуги на ЕС, поясни еврокомисарката по технологичния суверенитет Хена Виркунен. ЕК изисква освен това от „Екс“ да съхранява вътрешна документация и информации, касаещи бъдещи промени в концепцията и в работата на алгоритмите за препоръка за период от 17 януари до 31 декември на настоящата година. ЕК подозира „Екс“, че манипулира алгоритмите си за препоръка на съдържание така, че да бъдат по-видими съобщенията на Мъск или на радикалната десница. Мъск пък възприема новия европейски нормативен акт като инструмент за цензура и отказва да му се подчинява. Този закон цели в ЕС да се зачитат предели на свободата на изразяване, дефинирани в националното право на страните членки. Например във Франция да не се отправят расистки обиди или да не се разпространява нацистка символика в Германия, припомня Франс прес.
Ако разследването, подето срещу „Екс“, покаже, че компанията нарушава по някакъв начин разпоредбите на закона, то суспендирането на „Екс“ в Европа е една от възможните санкции, но това ще е временно, прогнозира Франс прес, като цитира експерти от сектора. За подобна забрана се обявява Тиери Бретон. Сред възможните санкции е глоба от 6 процента от годишните приходи в глобален мащаб на платформата на Мъск, допълва агенцията.
Според изследователите от Европейския съвет за международни отношения Хосе Инасио Торебланка и Йоргос Верди Мъск би могъл да използва „Екс“, за да мобилизира гражданите и крайнодесните партии с цел увеличаване на политическата цена, която европейските длъжности лица ще трябва да платят, в случай че продължават с офанзивата си срещу социалната мрежа „Екс“.
Мнозина си задават въпроса защо досега председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен не реагира на провокациите на Мъск. Мълчанието й може да се обясни отчасти с пневмонията, от който тя се разболя. Но според говорителката на Фон дер Лайен Паула Пиньо мълчанието на Фон дер Лайен произтича от желанието й да не раздува дебата и да дава по-голяма видимост на проблематичните послания на Мъск. „Като реагира на тях човек, той подхранва и дебата, а политическият избор на този етап е да не се подхранва този дебат“, казва Пиньо, цитирана от Франс прес.
Но все пак това мълчание на Фон дер Лайен контрастира с твърдостта, изразена от нея през декември срещу „Тик Ток“, обвинен, че не изпълнява задълженията си и че е отворил вратата за евентуална руска манипулация на президентските избори в Румъния, припомня Франс прес. „Трябва да защитим нашите демокрации от всякаква форма на външна намеса“, заяви тогава Фон дер Лайен.
Според Александер де Стреел, експерт по дигитално законодателство към Центъра за регулации в Европа, реакцията на Брюксел на действията на Мъск произтича вероятно от желанието да не се влиза в челен сблъсък с Тръмп и Мъск, защото има страх от техните реакции.
Освен Мъск изявленията на Тръмп също породиха доста безпокойство в европейски столици, но пак доведоха до предпазлива реакция от страна на Брюксел. Сред тези изявления бяха коментарите на Тръмп къде на шега, къде сериозно, че Канада трябва да е американски щат, че Мексиканският залив трябва да се нарича Американски залив, че Панамският канал или Гренландия може да бъдат анексирани към САЩ. Тръмп повтори голяма част от тези провокативни изказвания на пресконференция на 7 януари.
Относно неколкократно изразеното от Тръмп съжаление, че Панамският канал, построен от САЩ през 1914 г., е бил преотстъпен на Панама през 1999 г. по силата на договор от 1977 г., сключен с тогавашния президент Джими Картър, Тръмп заяви, че иска да си върне контрола върху канала, ако цената за преминаване през него за американски кораби не бъде намалена. По този повод Хавиер Мартинес-Ача, министър на външните работи на Панама, заяви, че съдбата на канала не подлежи на преговори, припомня Франс прес. Президентът на Панама Хосе Раул Мулино също заяви, че Панама няма намерение да преговаря по този въпрос и че Панамският канал си е на панамците. Той отрече и спекулациите, че по някакъв начин Китай има влияние върху операциите на канала.
Идеята на Тръмп за превръщане на Канада в щат на САЩ породи оживени дебати в канадското общество в момент на политическа криза, предизвикана от заявеното от премиера левоцентрист Джъстин Трюдо намерение да подаде оставка. Трюдо увери, че никога Канада няма да стане част от САЩ, канадската външна министърка Мелани Жоли заяви, че Канада няма да отстъпи пред заплахите на Тръмп. Бившият канадски премиер Жан Кретиен определи думите на Тръмп като безпрецедентни заплахи за суверенитета на страната и подчерта, че канадците са решими и упорити в отстояване на своето, въпреки че може да изглеждат мили хора.
По отношение на амбициите на Тръмп да придобие Гренландия, която е най-големият остров, който не е континент, в света, реакции дойдоха от властите на Дания и на Гренландия. През 2023 г. изследване показа че в Гренландия има 25 от 34-те минерали, дефинирани от ЕК като критични, припомнят Ройтерс, „Гардиън“ и „Валиджа блу“. Някои от тези минерали се използват за производство на батерии, а други се влагат в електромобили и вятърни турбини. В Гренландия има природен газ и петрол, а също и уран. Добивът на петрол, природен газ и уран е забранен там от екологични съображения, а развитието на минния сектор като цяло е белязан от бюрокрация и от противопоставяне от страна на коренното население.
По повод амбициите на Тръмп, който заяви, че контролът на Гренландия е абсолютна необходимост за националната сигурност на САЩ и за свободата по света, датската премиерка Мете Фредериксен първо каза, че Гренландия е на гренландците, но на по-следващ етап заяви, че страната няма никакво основание да вярва, че САЩ ще превземат Гренландия със сила. „Мисля, че трябва да взимаме на сериозно какво говори Тръмп, но не и непременно да го възприемаме буквално“, каза на свой ред външният министър Ларс Льоке Расмусен. А правителството на Гренландия изрази желание да контролира собствената си съдба, но и да остане близко до американския съюзник. „Гренландия принадлежи на гренландците и развитието и бъдещето на Гренландия трябва да бъдат решавани единствено от неговия народ“, подчерта правителството на Гренландия, оглавявано от Муте Егеде, който е защитник на идеята за независимост на острова, отбелязва Франс прес.
Още през 2019 г. Тръмп обяви оферта за закупуване на острова с население от 57 000 души, живеещи на площ от 2,2 милиона квадратни километра, но тя беше отхвърлена и от Гренландия, и от Дания. Преди това президентът Хари Труман също е предлагал да купи острова за 100 милиона долара в злато, но Копенхаген е отказал, припомня Ройтерс.
Гренландия е колонизирана от датчаните през 18-и век, но официално става част от територията на Дания през 1953 г. и оттогава в нея действа датската конституция. От 1979 г. се ползва с автономия и има свое знаме, език и институции, но съдебната система, валутната политика, външната политика, отбраната и сигурността са от компетенциите на Копенхаген, допълва Франс прес. От 2009 г. Гренландия се ползва с широка автономия, която й дава право да обяви независимост чрез референдум. През 2023 г. в парламента на Гренландия беше представен и проект на местна конституция. Но по него оттогава не е имало обществени дебати.
Икономиката на Гренландия разчита на риболова, съставляващ 95 процента от износа й. Икономиката разчита и на субсидии от Дания, покриващи половината от бюджета й. Дания харчи годишно по 1 милиард долара за Гренландия.
Гренландия, която е и част от НАТО, бидейки част от Дания, е приела на територията си американска военновъздушна база. През Гренландия е най-краткият път от Северна Америка до Европа. САЩ искат да засилят военното си присъствие на острова, като поставят и радари, които да наблюдават водите между Гренландия, Исландия и Великобритания – зона, която е входна врата за руските военноморски кораби и ядрени подводници. Гренландия е част от Северна Америка в географски аспект. А столицата й Нуук е по-близо до Ню Йорк, отколкото до Копенхаген, припомня Ройтерс.
Относно коментарите на Тръмп за Гренландия дипломат номер едно на ЕС Кая Калас призова за зачитане на териториалната цялост и суверенитета на острова, предаде Франс прес. Тя обаче допълни, че е добре, че Тръмп се интересува от Арктика.
Коментари имаше и от Кремъл, който каза, че следи от близо драматичната риторика на Тръмп и припомни, че Арктика е зона, в която Русия има национални интереси и иска там да има мир и стабилност.
По същото време, по което Тръмп заявяваше интерес към Гренландия, синът му Доналд Тръмп-младши посети острова, но като турист, припомнят световните агенции.
Относно позицията на Тръмп за Гренландия френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че не може и дума да става ЕС да допусне други страни по света, които и да са те, да поставят под въпрос неговите суверенни граници. „Трябва да се събудим, да се укрепим в един свят, управляван от закона на по-силния“, заяви Баро. Но все пак той изрази убеждение, че САЩ при Тръмп няма да превземат със сила Гренландия. От своя страна говорителката на френското правителство Софи Приса нарече изявленията на Тръмп „форма на империализъм“, срещу която Франция и нейните европейски партньори не трябва да се показват наивни, а да се подготвят, съобщи „Франс 24“.
Сходни мнения във връзка с Гренландия се чуха и в Германия, допълва Франс прес.
Що се касае до Мексиканския залив, който според Тръмп трябва да се преименува на Американски залив, то в отговор президентката на Мексико Клаудия Шейнбаум предложи прекръстване на САЩ на Мексиканска Америка, показвайки карта на континента, на която в границите на Мексико има земи, попадащи днес в САЩ. Шейнбаум отбеляза още, че заливът, заключен между бреговете на САЩ, източните щати на Мексико и Куба, е известен като Мексикански залив от 1607 г., припомня „Фигаро“.
По повод на експанзионистичните и провокативни коментари на Тръмп ЕС отново се показва предпазлив за момента, отбелязват Франс прес и френската емисия на „Евронюз“. Председателката на ЕК Фон дер Лайен подчерта необходимостта да се укрепят трансатлантическите връзки и каза, че очаква с нетърпение да започне положителен диалог с новата американска администрация, основан на общи ценности и споделени интереси. А председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че в един труден свят Европа и САЩ са по-силни заедно.
Според белгийския премиер Александер де Кро една от поуките от първия мандат на Тръмп е, че не бива да се реагира на всичко, което Тръмп казва, защото много от нещата, които той говори, са с единствената цел да породи дискусия, която в крайна сметка не води до нищо съществено.
Според Василис Нтусас от мозъчния тръст „Германски Фонд Маршал“ тази стратегия на ЕС да изчаква и да види какво ще стане не може да е устойчива в дългосрочен план. В допълнение той смята, че ЕС не е напълно подготвен за такова ниво на непредвидимост, идващо от Тръмп, допълнено от непредвидимостта и на Мъск.
Според Елвир Фабри от Института „Жак Делор“ обаче в случая с Гренландия ЕС е можел да отправи силен сигнал към Тръмп, че е в състояние да реагира на провокации. Подобен сигнал не би останал незабелязан в момент, в който Тръмп заплашва вноса от чужбина, в това число и от ЕС, с 25-процентни мита и в момент, в който се очакват и негови негативни действия спрямо онези съюзници от НАТО, които не заделят 2 процента, а камо ли 5 процента от своя БВП за отбрана, посочват Франс прес.
Непредвидими са и действията на Тръмп спрямо Украйна. Той обещава да сложи край на войната набързо, но има опасения, че може да застави Киев на болезнени териториални отстъпки. А ако пък реши да изостави Украйна, то не е сигурно, че европейците ще успеят да издържат в подкрепата си за Киев без американската помощ, отбелязва Франс прес.
Засега относно непредвидимостта на Тръмп италианският премиер Мелони има свое тълкувание. Тръмп няма да изостави Украйна, смята тя и допълва, че и той си дава сметка, че изоставянето би било грешка. Според нея също така Тръмп няма да анексира нито Гренландия, нито пък Панамския канал, а просто изпраща сигнал на други големи сили по света, които имат териториални претенции и засилват присъствието си в стратегически важни райони, като например Китай, предадоха АНСА и Франс прес.
Тази хипотеза може и да се окаже вярна, защото както изглежда има затопляне на отношенията между САЩ и Китай. На 17 януари Тръмп заяви, че е провел добър телефонен разговор по редица въпроси, включително търговията, опасният наркотик фентанил и „Тик Ток" с китайския президент Си Цзинпин, предаде Ройтерс. „Аз и президентът Си ще сторим всичко възможно, за да направим света по-мирен и безопасен", заяви тогава Тръмп. От своя страна Си каза, че двамата с Тръмп се надяват на положителен старт на китайско-американските отношения по време на новия мандат на Тръмп, съобщи Китайската централна телевизия. Тръмп е казал на съветниците си, че иска да пътува до Китай още в първите 100 дни от идването си на власт, съобщи „Уолстрийт джърнъл“. Междувременно китайските новинарски агенции съобщиха, че китайският вицепрезидент Хан Чжън ще присъства на церемонията по инаугурацията на Тръмп. Както съобщиха „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“, на нея ще присъства и шефът на „Тик Ток“ Шу Зи Чу, който вече благодари на Тръмп за усилията да намери решение, за да може социалната платформа да продължи да работи на американска територия въпреки закона за нейната забрана, предаде Ройтерс. Междувременно „Блумбърг“ съобщи за планове на Мъск да купи „Тик Ток“, нещо, което засега китайската компания нарича „фантасмагории“. Вчера обаче китайският вицепрезидент Хан Чжън се срещна с Мъск и с други членове на американската бизнес общност във Вашингтон, предаде Синхуа.
Тръмп и Мъск може и пораждат противоречиви реакции, но в края на миналата година авторитетното списание „Тайм“ обяви Тръмп за личност на годината, а словенският евродепутат Бранко Гримс призова на Мъск да се връчи Нобелова награда за мир, припомня Франс прес.
Сега анализатори следят дали между двамата непредвидими милиардери може да настъпи разрив. Първи сигнали вече има. Мъск заедно с милиардера Вивек Рамасуами, който ще му помага в усилията за намаляване на федералните разходи, неотдавна пламенно защитиха визите Н-1В, позволяващи на компаниите да докарват в САЩ чужди работници, които имат специфични квалификации. Това не се хареса на консервативни фигури от обкръжението на Тръмп, които са антиимигрантски настроени, отбелязва Франс прес. Мъск освен това обещаваше на Тръмп, че ще намали федералните разходи на САЩ с 2 трилиона долара, но осъзнавайки реалността, той вече говори за намаление с 1 трилион долара.
/ПТА/
news.modal.text
