ОБЗОР

site.btaФранция се събуди с тежък политически махмурлук след бляскавото олимпийско домакинство

Иво Тасев, БТА

Президентите на Международния олимпийски комитет - Томас Бах, и на Франция - Еманюел Макрон, по време на церемонията по закриването на Олимпиадата в Париж, 11 август 2024 г. Снимка: АП/Ashley Landis

София,

13.08.2024 12:50

(БТА)

Френското домакинство на XXXIII летни Олимпийски игри в Париж записа бляскав успех, който очарова света, но страната се събуди с тежък политически махмурлук, както отбелязват в аналитичния си материал за Ройтерс Елизабет Пино и Мишел Рос. След неделната церемония по закриването на тазгодишното издание на най-големия спортен форум "красивият сън“ на Франция (така го нарича една обикновена французойка, разговаряла с Ройтерс) избледнява, за да отстъпи място на политическата безизходица, посочват авторите от световната агенция.

Президентът на страната Еманюел Макрон трябва да се справи със създадената от него политическа криза, която той замете под килима по време на Олимпиадата, акцентира Ройтерс. Предстоят разговори за държавни постове и бюджетни съкращения, като при всички случаи ще има повод за гняв от страна на избирателите.

"Сега трябва да се събудим от този красив сън", казва за Ройтерс шестдесет и четири годишната Кристин Фран, интервюирана в най-голямата фензона в Париж по време на Олимпиадата, наречена Клуб "Франция“. "Жалко, че ще се върнем към всекидневието си - без правителство и с кавги в парламента. Докато тук всичко беше радост, която споделяхме едни с други“, допълва тя.

Клуб "Франция“ се помещаваше в бивша кланица в 19 район на Париж, която е служела за павилион за селскостопански панаир, главно за добитък, по време на национални и международни изложения на животновъди. Фензоната бе разположена в парк "Вилет“, на "Площада на фонтана с лъвовете“.

Спортното безвремие за политиците

Породената от спорта еуфория в Париж, а и в цяла Франция, дойде в удобен момент за успокояване на политическата обстановка в страната, която така и не успява да състави правителство след предсрочните парламентарни избори. Те бяха произведени броени седмици преди началото на Игрите. Президентът Макрон ги свика, след като разпусна Националното събрание (долната камара на френския парламент). Мнозина анализатори определиха този негов ход като „политически хазарт“, отбелязва Ройтерс.

За преобладаващата част от наблюдателите победата на левицата с коалицията „Нов народен фронт“ (ННФ) бе изненада, след като социологическите проучвания даваха предимство на крайната десница – "Национален сбор“ на Марин Льо Пен и Жордан Бардела. Избирането на министър-председател, който е в състояние да уталожи напрежението между центристкия лагер на Макрон, левите сили – Социалистическата партия и "Непокорна Франция“, и крайната десница, се оказа трудно.

След дни на преговори за политически сделки, които не доведоха до нищо, на 22 юли Макрон обяви "политическо примирие“ в дните, в които е Олимпиадата (26 юли – 11 август). Държавният глава си даде време до средата на този месец да назначи премиер, след като остави политическите партии да преговарят, припомня Ройтерс.

Макронистите от Центристкия алианс залагаха на продължаване на преговорите за коалиция по време на Олимпиадата и на разцепление в левицата, така че Социалистическата партия да се дистанцира от крайнолявата "Непокорна Франция", отбеляза преди началото на Игрите Франс Прес.

Мистериозният саботаж на железопътни и телекомуникационни връзки във Франция в началото на Олимпийските игри изглеждаше като зловещо знамение, но след това най-голямата спортна проява продължи, без да има нови опасения за сигурността, посочва агенцията

По време на самия форум Макрон се оттегли в президентската си резиденция на френската Ривиера, като направи няколко олимпийски рейда до столицата, включително и за дълга прегръдка с титана в джудото Теди Ринер след четвъртата олимпийска титла в кариерата му, спечелена в категория над 100 килограма (в Париж той взе и пето злато - в отборния турнир на джудоките).

Ринер бе един от избраните спортисти, които угасиха символично олимпийския огън заедно с президента на Международния олимпийски комитет (МОК) Томас Бах. Факелът бе внесен на "Стад дьо Франс“ за церемонията по закриването на форума от друг френски спортен герой – плувеца Леон Маршан, спечелил четири златни медала в Париж (на 200 м бруст и на 200 м бътерфлай, както и на двете дистанции в съчетаното плуване – 200 и 400 м).

А политиците крояха изход от кризата извън общественото полезрение, докато милиони във Франция аплодираха Маршан и следяха "приключенията“ (както посочва Ройтерс) в тениса на маса на играещите с очила братя Алекси и Феликс Лебрюн (допринесли за първия олимпийски медал на страната в този спорт – бронз в отборната надпревара). Сега Макрон ще трябва да вземе решение. Ден след края на Олимпиадата обаче изглеждаше, че той не бърза, отбелязва Ройтерс.

В интервю за спортния всекидневник „Екип“ първият човек в държавата не даде знак, нито направи поне намек кого ще посочи за министър-председател. "Всички онези, които не вярваха в Игрите, сгрешиха“, каза президентът. "Често, когато включите телевизора или четете вестник, се говори за упадък. Французите преоткриха факта, че могат да правят страхотни неща заедно“, каза той, добавяйки, че се надява да се възползва от тази добра воля, за да преодолее политическите разцепления.

Остава да се види дали той може да извлече някаква политическа полза, но най-яростните му опоненти – лидерката на крайнодесните Марин Льо Пен и предвождащият левицата Жан-Люк Меланшон („Непокорна Франция“) поне не нададоха глас по време на Олимпиадата.

Време за решение

Досега Макрон пренебрегва кандидатката за министър-председател, съгласувана от левия алианс, който спечели изборите. След дълги и трудни преговори между "Непокорна Франция" и Социалистическата партия ННФ предложи за премиер неизвестната за широката общественост висша държавна служителка Люси Касте. Макрон обаче бе категоричен, че няма да назначи ново правителство преди края на Олимпийските игри.

Въпреки усилията за популяризирането ѝ по време на Игрите, Касте си остава политически неизвестна за широката общественост, посочва Ройтерс. „Коя е тя?“, пита репортерите на агенцията във фензоната четиридесет и една годишната Захира Дакар, след като току-що е изгледала победния финал на Франция срещу Полша (3:0) в мъжкия волейбол в събота. "Не следя политика от две седмици. Олимпиадата беше нашето бягство“, заявява Дакар.

Вероятността левицата да превземе двореца Матиньон (резиденцията на премиера на Франция) с Касте не изглежда голяма. По думите на Макрон, изказани в личен разговор, той смята, че предсрочният вот е оформил в парламента Национално събрание, чийто "център на тежестта ще е или в средата на политическото пространство, или вдясно", посочва Ройтерс.

"Нуждаем се от личност, способна да общува едновременно с центъра, левицата и десницата, да намира общ език с всички от социално настроените десни до левите, които настояват за закон и ред“, е казал държавният глава според Ройтерс.

Подходяща фигура е Ксавие Бертран - консервативен политик, бивш министър в правителствата на президентите Жак Ширак и Никола Саркози, а понастоящем ръководител на областта О дьо Франс (Горна Франция), обръща внимание Ройтерс. Той е отправял тежки критики към Макрон, но в същото време е показвал способност да си сътрудничи с държавния глава.

Бернар Казньов, министър-председател при президента социалист Франсоа Оланд, който беше на поста по време на ислямистките нападения в Париж през 2015 г., също може да работи добре, отбелязва Ройтерс, като се позовава на информации на свои сътрудници.

Бюджетно предизвикателство

Когото и да посочи Макрон, новият премиер ще се сблъска с трудна ситуация още в началото, тъй като парламентарното одобрение на бюджета за 2025 г. е най-неотложната задача в момент, когато Франция е поставена под натиск от Европейската комисия и от пазарите на облигации да намали бюджетния си дефицит.

"Ако Макрон се опита да състави нещо като дясно правителство, той няма да получи бюджет“, заявява депутатът от лявата коалиция „Нов народен фронт“ Ерик Кокрел, който е председател на Комисията по финансите във френския парламент. Обкръжението на Макрон желае да използва факта, че впечатляващата Олимпиада в Париж беше организирана от президент центрист, кмет социалист и консервативен областен управител като пример за това какво може да се постигне една обединена Франция.

В същото време опонентите на държавния глава държат да се уверят, че той няма да се облагодетелства от спортния форум, заявява за Ройтерс сенаторката (законодателка от горната камара на парламента) Лор Даркос. Освен това агенцията отбелязва, че дори и вътрешнополитическата атмосфера да остава мрачна за Макрон, Олимпийските игри са укрепили международните му позиции.

Майкъл Пейн, бивш ръководител на маркетинговия отдел на МОК, каза, че президентът е възприеман в чужбина като "успешния лидер“. Той обаче е на мнение, че Макрон е направил стратегическа грешка, като е свикал предсрочни парламентарни избори във Франция преди олимпиадата, а не след нея.

Ройтерс отново прави препратка към политическото безвремие на фона на спортната еуфория. В Клуб "Франция“, където семейства се редяха на опашка, за да си направят снимки с олимпийския огън или да се сдобият с желан сувенир като пухкавия червен талисман на Игрите – Фриг (именуван и наподобяващ на старовремските фригийски шапки, символ на свободата на Франция), беше трудно да се намери някой, който искаше да говори за политика, посочва агенцията. "Не, моля!", заявява категорично във фензоната Кристин Фран с френския трикольор на раменете си.

/ПТА/