През януари Габриел Атал влезе в историята като най-младия премиер на Петата френска република. Той беше назначен на поста едва на 34 години. Девет месеца по-късно Атал, който на 16 март навърши 35 години, вече е в подножието на „премиерския Еверест“, а за негов приемник в началото на септември президентът на Франция Еманюел Макрон избра ветерана във френската политика и бивш преговарящ на Брюксел за Брекзит Мишел Барние. На 73 години Барние стана най-възрастният премиер в историята на Петата република. На 21 септември Барние представи правителството си и въпреки очакванията на някои анализатори в него не фигурираше по никакъв начин неговия предшественик Атал и то очевидно не защото Атал е прекалено млад, тъй като в кабинета на Мишел Барние има изобилие от млади френски политици, назначени на ключови постове. Така след краткотраен „премиерски полет“ Атал се приземи на неформалната позиция на „най-млад пенсиониран премиер“ в историята на Петата република.
Днес Мишел Барние представя във френския парламент приоритетите на своето правителство. А през това време всички се питат какво ще стане с младата звезда на макронистите Атал.
Когато Атал зае премиерския пост през януари, в аналитични коментари на световни агенции се отбелязваше, че той разполага с всички козове, за да се понрави на сънародниците си. Атал е млад и би разбрал проблемите на младите във Франция. Той е хомосексуалист и въпреки че не подкрепя откритото парадиране с хомосексуалната ориентация, ЛГБТ общността се надяваше, че назначаването му за премиер ще допринесе за нейните права и свободи във Франция. Атал е и от смесен произход. По бащина линия той е потомък на евреи от Тунис и от Елзас, а по майчина линия - на белогвардейци от Одеса от гръцки произход и на френски политици, свързвани с Реставрацията. Атал е кръстен в парижката руска православна църква „Свети Александър Невски” и е отгледан от майка си в традициите на православното християнство, отбелязват „Кроа” и "Политико". Баща му пък винаги го е напътствал да бъде съпричастен към съдбата на евреите. Самият Атал днес се дефинира като невярващ. Но този смесен произход пораждаше надежди, че той ще се превърне във фактор за сплотяване на многообразното френско общество. В допълнение Атал беше възприеман като политик, който може да вдъхне нов импулс в редиците на макронистите в навечерието на евровота през юни. А още с назначаването му за премиер анализатори съзряха в младия Атал „наследникът“ на Макрон на президентския пост.
Габриел Атал произхожда от относително заможно семейство. Баща му Ив е адвокат, а после кинопродуцент, а майка му Мари дьо Курис работи в продуцентска компания. Средно образование Габриел Атал завършва в частното „Елзаско училище”. В редица интервюта впоследствие Атал разказва как като ученик там е бил жертва на кибертормоз, припомнят Франс енфо и Те Еф 1. След това Атал завършва Института за политически науки в Париж. Учи и право в Университета „Париж-Пантеон-Асас”, но не се дипломира. От 2006 г. до 2016 г. е активист в Социалистическата партия. Член е на кабинета на министърката на здравеопазването Марисол Турен от 2012 г. до 2017 г. при президентството на социалиста Франсоа Оланд. През 2014 г. е избран за общински съветник във Ванв и оттогава съвместява тази длъжност с другите си постове, които заема. През 2016 г. напуска социалистите и се присъединява към партията на Макрон „Напред!”, която впоследствие се прекръсти на „Ренесанс“. През 2017 г. Атал е избран от нея за депутат в националния парламент. На следващата година става говорител на Макрон. Член е на изпълнителното бюро на президентската партия. През 2018 г. е назначен за държавен секретар към министъра на националното образование и на младежта при управлението на премиера Едуар Филип. После е говорител на правителството на премиера Жан Кастекс от 2020 до 2022 г. След преизбирането на Макрон за президент Атал е назначен за делегиран министър за публичните финанси в кабинета на Елизабет Борн. Преизбран е за депутат през юни 2022 г. През юли 2023 г. е назначен за министър на националното образование и на младежта, където предприема решителни мерки срещу училищния тормоз, на който сам е бил подложен като ученик. Но също така той се обявява за експериментално въвеждане на ученическите униформи и забранява носенето на абая в училищата, с което си спечелва симпатиите на по-възрастни консервативни избиратели, отбелязват Франс прес и Ройтерс.
Всичко това показва, че назначаването на Атал на премиерския пост през януари последва един близо 20-годишен политически активизъм, започнал още докато Атал е бил тийнейджър.
Говорейки за назначаването на Атал за премиер, мнозина си спомниха обаче през януари за друга млада звезда в партията и администрацията на Макрон – Клеман Бон (днес на 43 години). Завършил Института по политически науки, Колежа на Европа и Националното училище за администрация, Бон е назначен първо в кабинета на премиера Жан-Марк Ейро, а после пребивава за кратко в постоянното представителство на Франция в ЕС. След това става част от кабинета на Макрон, когато той беше министър на икономиката по времето на президента Оланд. След избирането на Макрон за президент Бон стана негов специален съветник по европейските въпроси, а после по въпросите, свързани с Г-20. През 2020 г. Бон стана държавен секретар по европейските въпроси към министъра на Европа и външните работи Жан-Ив Льо Дриан в правителството на Жан Кастекс. После стана делегиран министър за Европа в правителството на Елизабет Борн. Кандидатира се на парламентарните избори през 2022 г. и спечели депутатско място от един от избирателните райони на Париж. Малко след изборите обаче Бон беше назначен за делегиран министър за транспорта и по този начин беше приземен от срещите на върха на европейските лидери в транспортната бъркотия във Франция, където винаги стои трънливият въпрос за транспортните стачки и за модернизирането на транспортната инфраструктура. А на място на Бон като делегиран министър за Европа беше назначена тогава икономистката и бивша съветничка на Франсоа Оланд – Лоранс Бун. Тази смяна тогава дойде като изневиделица, още повече че стана броени дни след края на френското ротационно председателство на ЕС, в което Клеман Бон вложи всички възможни усилия и което беше единодушно приветствано на европейската сцена, посочва „Либерасион”. След идването на власт на Габриел Атал Клеман Бон отпадна изобщо от правителството. А през юни на предсрочните парламентарни избори във Франция той беше победен в своя окръг още на първия тур от кандидат на социалистите, припомня „Монд“.
Сега сякаш съдбата на Атал върви по траекторията на Клеман Бон. Още при назначаването му за премиер телевизия Бе Еф Ем предупреди, че Габриел Атал не бива да бъде възприеман като евентуален приемник на Макрон, защото Макрон искал да остане в съзнанието на французите като незаменим и не търсел на този етап изобщо свой наследник. Именно затова той е избрал и Атал за премиер в навечерието на евровота. „Ако партията на Макрон се провали на евроизборите, това ще е провал и за всички, опитали се да й дадат нов импулс в навечерието на евровота, в това число и за самия Атал и той неизбежно ще изпадне от схемата на наследниците на Макрон за президентския пост“, коментира медията през януари. През юни прогнозите й се сбъднаха. Центристкият лагер на Макрон остана на второ място на евровота, изпреварен с голяма преднина от крайнодесните от „Национален сбор“. Макрон свика предсрочни парламентарни избори и на първия тур ситуацията от евровота се повтори. На втория тур стратегията на левите и на центристите да създадат негласен общ фронт срещу крайнодесните сработи и центристите на Макрон надделяха над „Национален сбор“, но въпреки това останаха на второ място след изненадващите победители от обединената левица.
По време и на кампанията за евровота, и на кампанията за предсрочните национални избори, Габриел Атал в качеството си на водеща фигура на макронистите беше на преден план. Той участваше в дебати с водещи кандидати на противниковите партии. Тази челна фронтова позиция го превърна логично в големия губещ на двата вота и след тях Атал подаде оставка. Но Макрон му повери изпълнението на текущите дела докато търсеше подходящ нов премиер, пренебрегвайки предложението за премиер на обединената левица.
На предсрочните парламентарни избори Атал се кандидатира за депутат и беше избран от десети окръг на департамента О дьо Сен, което поне му гарантира депутатска кариера. След назначаването на Мишел Барние за премиер, Атал беше повишен в долната камара на парламента и стана ръководител на парламентарната група на партия „Ренесанс“. Което означава отчасти, че той все пак не е изпаднал в политическа немилост.
В средата на септември Атал предприе на новата си позиция знаково задгранично пътуване. Той беше в Украйна заедно с още двама френски депутати и с Валери Айе, също макронистка и ръководителка на либералната група „Обнови Европа“ в десетия Европейски парламент. В Украйна Атал взе участие в Ялтинския европейски стратегически форум – годишна конференция, провеждаща се в Ялта от 2004 г. и посветена на темата за бъдещето на Украйна. Там Атал беше един от ораторите, припомня френската медия „Сенюз“. Сред ораторите беше и украинският президент Володимир Зеленски. Тогава Атал посети и Одеса, откъдето произхожда семейството на майка му. В Одеска област семейството на майката на Атал е имало имоти, които е изоставило след Октомврийската революция. Днес хората в село Курисове, на 50 километра северно от Одеса, си спомнят за роднините на Атал, а някои от жителите там дори все още смятат Атал за премиер на Франция, отбелязва „Монд“.
Тази отговорна украинска мисия на бившия френски премиер не беше случайна. Една от първите задачи на Атал като правителствен ръководител беше да изпрати в Украйна външния си министър Стефан Сежурне. В Киев на 15 януари новият по онова време френски първи дипломат подчерта на среща с украинския президент Зеленски, че Украйна си остава водещ приоритет за Франция, припомня „Монд“. Тогава Зеленски попита Сежурне, който в миналото е бил житейски партньор на Атал, дали французите знаят, че си имат „украински премиер“, припомня френското издание.
През последвалите осем месеца Атал не дойде в Украйна, защото Украйна се смяташе за резервирана за президента Макрон дестинация. Но през тези месеци Атал твърдо изразяваше подкрепата си за украинската кауза. През март по време на дебати в Националното събрание относно френската помощ за Украйна Атал обеща, че Франция ще направи всичко, за да попречи на Русия да победи. Тогава той завърши словото си с украинския призив „Слава на Украйна“.
Първата задгранична визита на бившия правителствен ръководител Атал в една страна в центъра на международните новини показа все пак, че за „най-младия премиер в историята на Петата френска република“ не всичко може би е приключило. Според антуража на Атал той има големи амбиции и едва ли ще се задоволи с тази роля. Като начало Атал ще се опита вероятно да стане и лидер на партия „Ренесанс“, въпреки че от Елисейкия дворец го съветвали да не предприема подобна стъпка. За този пост вече се кандидатира между впрочем и неговата предшественичка Елизабет Борн.
Що се касае до Атал, любопитен е фактът, че през 2012 г. по време на интервю негови състуденти казаха, че го виждат един ден като президент на Франция, написа през януари „Политико”. Тогава изданието припомни, че Атал е любимец на първата дама на Франция Брижит Макрон, с която като министър на образованието той е работил в тясно сътрудничество по въпроса за изкореняването на тормоза в училищата. Брижит Макрон, която е бивша учителка, е подкрепила и идеята на Атал да върне задължителната униформа в училище.
На 18 септември журналист на „Фигаро“ зададе индиректен въпрос на Атал относно президентските избори. Те са през 2027 г., но във Франция вече се говори за тях и дори официално центристкият съюзник на Макрон и бивш негов премиер Едуар Филип неотдавна обяви кандидатурата си за президент. „Някои смятат, че сте в най-добра позиция, за да поемете наследството на Макрон“, каза журналистът на „Фигаро“ на Атал, който на свой ред заяви: „Не бих казал, че този въпрос ме оставя безучастен“ и добави: "Виждам в това мнение на някои хора за мен знак, че съм спечелил доверието на една част от французите и съм създал една особена връзка с тях“, заяви Атал.
Важното е как Атал сега ще изиграе картите си и дали ще си извлече поука от траекторията на други "най-млади премиери" в света.
Във Финландия социалдемократката Сана Марин през 2019 г. стана едва на 34 години най-младият премиер не само в историята на страната си, но и на света. Четири години по-късно нейната партия изгуби изборите в полза на десницата и Сана Марин се оттегли от партийното ръководство. После тя напусна и депутатското си място, за да се присъедини към мозъчния тръст „Институт за глобални промени“, ръководен от бившия премиер на Великобритания Тони Блеър. Тогава тя не изключи възможността да участва в бъдещи избори или да кандидатства за висши европейски длъжности, но заяви, че в момента няма такива планове. А в даден момент миналата година за Сана Марин се говореше, че може да получи пост в новата Европейска комисия и дори името й се спрягаше за кандидат за генерален секретар на НАТО. През годините си на власт Марин успя да преведе страната си през коронавирусната пандемия, но се забърка в няколко скандала, сред които за неспазване на антиковидния локдаун и за участие в полемични партита. По време на управлението на Марин Финландия подаде документи за членство в НАТО, подтиквана от руската агресия в Украйна и днес е пълноправен член на Алианса. След като приключи кариерата й на премиер, Сана Марин се разведе и със съпруга си, с когото се ожениха именно докато тя беше начело на финландското правителство. Преди това двойката беше заедно 16 години.
В Нова Зеландия лейбъристката Джасинда Ардър през 2017 г. стана на 37 години най-младия премиер на страната. Тя също преведе родината си през коронавирусната пандемия с всички последствия за управляващите от строгите антиковидни мерки. По време на правителството на Ардърн Нова Зеландия прие и строг закон за забрана на тютюнопушенето за бъдещите поколения. Докато беше премиер Ардър роди и дъщеричка от приятеля си. През януари на миналата година тя изненадващо обяви, че се оттегля от поста си, а медиите коментираха, че тя е изтощена от кариерата си. Последваха избори, които бяха спечелени от политическите опоненти на Ардърн. А тя се омъжи за бащата на детето си през януари на настоящата година. Миналата година след като подаде оставка като премиер, Джасинда Ардърн се присъедини към попечителския съвет на Наградата за опазване на околната среда на принца на Уелс. А междувременно нейните политически противници отмениха знаковата й управленческа мярка – забраната за пушене за бъдещите поколения. Тази година Ардърн присъства на конгреса на американските демократи в Чикаго през август, на който вицепрезидентът на САЩ Камала Харис прие номинацията за кандидат на Демократическата партия за президент.
През 2017 г. в Австрия десноцентристът Себастиан Курц стана на 31 години най-младият премиер на страната. Той управлява начело на две правителства - с крайнодесните, а после със Зелените. Но се оказа забъркан в скандали, които му костваха поста. Курц бе разследван по обвинения в корупция, злоупотреба с доверие, поръчване на неверни социологически проучвания с държавни пари и упражняване на натиск относно назначенията в надзорния съвет на държавен холдинг. По последното обвинение Курц получи по-рано през настоящата година условна присъда от 8 месеца затвор. Още през 2021 г. Курц заяви, че се оттегля временно от политиката, за да се фокусира върху бащинството. Тогава тъкмо му се беше родило дете, припомня „Политико“. Но мнозина в Австрия предполагаха, че след известно време той ще се завърне на политическата сцена. Условната му присъда от тази пролет обаче сега прави това завръщане комплицирано.
/ПТА/
news.modal.text
