В седмицата, в която се навърши един месец от началото на войната в Газа, израелският премиер Бенямин Нетаняху остава непреклонен – примирие с "Хамас" няма да има, докато взетите на 7 октомври от палестинското движение заложници не бъдат освободени. Междувременно международният натиск за хуманитарни паузи върху Израел се засили, включително от страна на най-големия израелски съюзник САЩ.
В сряда вечер израелският лидер отново повтори твърдото си становище, че преди да се мисли за каквото и да било примирие, всички похитени от "Хамас" на 7 октомври хора, които бяха отведени от палестинските бойци в Газа, трябва да бъдат освободени.
"Бих искал да разсея всички неверни слухове, които чуваме от всякакви посоки и отново да изясня нещо: няма да има спиране на огъня, докато не бъдат освободени заложниците", каза той от щаба на Централното командване на Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ), цитиран от ДПА. Въпреки това не стана ясно дали има предвид незабавно освобождаване на заложниците, или те могат например да бъдат пускани от похитителите на групи.
В медиите се появиха няколко непотвърдени съобщения за преговори за хуманитарно примирие в замяна на пускането на до 15 от похитените, държани в ивицата Газа. Осама Хамдан, високопоставен функционер на "Хамас", заяви пред ДПА, че в момента се водят "сериозни преговори" по въпроса.
Но по думите му има опасения, че Израел не откликва в достатъчна степен на усилията на преговарящите.
Говорителят на ЦАХАЛ контраадмирал Даниел Хагари подчерта, че в момента има само "хуманитарни паузи" в боевете, но не и спиране на огъня.
"Не бива да допускаме коментаторите да ни заблуждават. Няма примирие. Продължаваме да се сражаваме с "Хамас", няма примирие."
На 7 октомври "Хамас" извърши кърваво нападение в Южен Израел, при което бяха убити над 1400 души, а поне 239 бяха отвлечени в Газа. Израел отговори с масирани въздушни удари и сухопътна операция. Броят на палестинците, загинали от началото на войната, е над 10 000, според управляваното от "Хамас" министерство на здравеопазването в Газа.
Числата, които растат всеки ден, не могат да бъдат проверени чрез независим източник.
Междувременно се наблюдава огромно увеличение в броя на палестинците, бягащи от ожесточените боеве в ивицата Газа.
Десетки хиляди от тях избягаха от зоните на сраженията в обсадените северни части на палестинския анклав, след като Израел отвори временен коридор за евакуация.
По оценки на израелското министерство на отбраната само в първия ден от отварянето му в сряда от него са се възползвали около 50 000 палестинци, които се присъединиха към другите 900 000, които избягаха на юг през последните седмици.
Службата на ООН за хуманитарно подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток не можа да даде точни данни, но потвърди, че броят на бягащите от зоните на бойните действия постоянно нараства през последните дни.
Израелските сухопътни операции навлязоха още по-дълбоко в град Газа - най-големия и най-гъсто населен град в палестинската територия - което предизвика ново бягство от север.
В ивицата Газа живеят над 2,2 милиона души.
НАРАСТВАЩ МЕЖДУНАРОДЕН НАТИСК
В последно време, особено от началото на тази седмица, международният натиск върху Израел да осигури хуманитарни прекъсвания в бойните действия, за да се позволи изтеглянето на мирните жители на Газа и влизането на хуманитарна помощ, чувствително нарасна.
В понеделник говорителят на Съвета за национална сигурност при Белия дом съобщи, че президентът на САЩ Джо Байдън е разговарял по телефона с Нетаняху за ситуацията в Газа, но и на Западния бряг, като американският лидер е обсъдил с израелския министър-председател възможността за хуманитарни, или както бяха наречени в изявлението на говорителя, "тактически" прекъсвания на боевете, посочва Ройтерс.
Позицията на Вашингтон по въпроса за сключването на примирие съвпада с тази на Израел – пълно прекратяване на огъня на този етап не може да има, но с допълнението, че въпреки това е нужно да има поне някакви паузи в бойните действия, за да се даде възможност на мирното население, а и на блокираните в Газа чужди граждани, сред които има и американци, да напуснат палестинския анклав.
В сряда натискът по темата върху Израел се засили още повече, след като на заседанието на външните министри на групата на най-развитите световни икономики (Г-7) в Япония беше приета декларация, в която те отправиха ясен и недвусмислен призив към израелското политическо и военно ръководство за осигуряване на хуманитарни паузи в боевете с цел облекчаване на положението на мирните граждани.
Усилията дадоха резултат, защото вчера от Белия дом дойде новината, че Израел всеки ден за четири часа ще спира бойните действия, за да могат жителите на Газа да напуснат районите на боевете.
От американското президентство окачествиха това развитие като стъпка в правилната посока, но същевременно Байдън отново заяви, че засега "няма никаква възможност" за цялостно примирие.
Междувременно десетки конгресмени от Демократическата партия изпратиха писмо до президента на САЩ Джо Байдън, в което го призовават да вземе мерки за защита на палестинците, намиращи се на американска земя, на фона на нестихващите боеве между израелските сили и бойците на "Хамас" в град Газа и на бягството на хиляди хора заради все по-тежката хуманитарна обстановка, предаде Асошиейтед прес.
В апела си до Белия дом демократите искат правителството да въведе временни механизми за закрила, които да не позволяват палестински имигранти да бъдат връщани в страни, пострадали от природни бедствия и военни конфликти. Като довод в подкрепа на настояването си конгресмените изтъкват растящия брой на жертвите в Газа, особено сред децата, вследствие на войната между Израел и "Хамас" и липсата на вода и храна.
КОЙ ДА УПРАВЛЯВА ГАЗА
Но въпреки пълното съвпадение в позициите на Израел и САЩ, че спиране на огъня до постигането на обявената цел на израелската операция в Газа – унищожаване на "Хамас“, е невъзможно, през последните дни ясно започна да си личи разминаването във възгледите на американското и израелското ръководство по един от най-съществените въпроси – кой да управлява Газа след евентуалния разгром на "Хамас".
На срещата на Г-7 в Токио държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън изрази становището, че когато войната приключи, трябва да бъде съставено правителство на палестинското единство, под чиято власт да бъдат както ивицата Газа, така и Западният бряг, като стъпка към създаването на независима палестинска държава.
Всяко намерение за следвоенното управление на Газа "трябва да включва ръководено от палестинците правителство и Газа и Западният бряг да бъдат обединени под властта на Палестинската автономия", каза ръководителят на американската дипломация пред репортери в Япония.
Той потвърди становището на Белия дом срещу всякакво трайно връщане на израелския контрол над Газа, както и срещу предложение - лансирано в политически доклад на израелското министерство на разузнаването - за изтласкване на палестинските жители на Газа към съседен Египет.
"Бяхме пределно ясни по въпроса за повторната окупация, точно както бяхме пределно ясни, че сме против всякакво разселване на палестинското население", каза Блинкън. "Както сме заявявали и преди, що се отнася до Газа и Западния бряг, а в крайна сметка и до палестинската държава, е нужно да бъде съставено правителство на (палестинското) единство."
Така изложено виждането на американския първи дипломат вероятно ще задълбочи различията с Израел, след като в понеделник Нетаняху обяви в телевизионно интервю, че след края на бойните действия Израел ще трябва да поеме "за неопределено време" отговорността за сигурността в Газа.
Явно това изказване на израелския лидер е притеснило сериозно Вашингтон, защото САЩ в последните дни на няколко пъти заявяват, че са против повторна окупация на палестинския анклав от Израел.
САЩ и Израел са единни в мнението си, че движението "Хамас" не може повече да управлява Газа. Но в нито едно от предложенията си за следвоенното устройство на Газа израелските официални представители не са споменавали сформирането на независимо палестинско управление като надеждна опция.
В момента Палестинската автономия администрира полуавтономните райони на окупирания от Израел Западен бряг. Макар и международно признат, палестинският президент Махмуд Абас е дълбоко непопулярна личност сред палестинците на Западния бряг, отбелязва Асошиейтед прес. Нетаняху дълго време определяше Абас и Палестинската автономия като прекалено некомпетентни, за да бъдат надежден партньор на Израел в усилията за постигане на мир.
СТРАТЕГИЯ ЗА ИЗХОД ОТ КРИЗАТА
И докато офанзивата на израелските сили срещу "Хамас" в Газа се ожесточава, дипломатите във Вашингтон, ООН и във и извън Близкия изток все по-активно обсъждат въпроса какво да се прави, ако "Хамас" падне от власт, и как да бъдат посрещнати следвоенните предизвикателства в Газа.
Сред вариантите, които се дискутират, са разполагане на многонационални миротворчески сили в палестинския анклав, сформиране на временно, ръководено от палестинци управление, което да не включва политици от "Хамас", временно предоставяне на роля в администрирането и поддържането на реда в анклава на съседните арабски страни или временно управление като подмандатна територия на ООН, посочва Ройтерс, като се позова на свой добре осведомен американски източник.
По думите на друг неназован събеседник на агенцията от официалните среди в САЩ тези предложения засега са на неформален, "идеен етап" на обсъждане. Сред ключовите въпроси, от които зависят тези дискусии, са дали Израел наистина е способен да унищожи "Хамас", както се зарече, и дали Вашингтон, другите западни съюзници и арабските правителства са готови да предоставят военни мироопазващи сили, които да застанат между израелците и палестинците.
Позицията на Белия дом е, че САЩ нямат "никакво намерение" да разполагат американски военнослужещи в Газа.
/ПТА/
news.modal.text
