site.btaВолейболистът Симеон Николов след церемонията "Спортен Икар": "Горд съм, че са оценили труда, който положих през цялата година"

17-годишният волейболист Симеон Николов получи спортен "Икар" 2023 за заслуги на днешната церемония по връчването на наградите на Фондация "Български спорт". Разпределителят вече е в мъжкия национален отбор на България и лидер в тима на Левски. Младият Николов върви по стъпките на баща си Владимир и брат си Александър.

Николов даде интервю за официалния сайт на БФ Волейбол веднага след церемонията, организирана от фондация "Български спорт" и от Българския олимпийски комитет. 

Как се чувствате като носител на "Икар"? 

- Първо, искам да благодаря на хората, които организират награждаването. На Българския олимпийски комитет, на фондация "Български спорт". Горд съм, че са оценили труда, който положих през цялата година. "Икар" са спечелили най-великите български спортисти. И сега трябва да благодаря, че станах част от тях. Имам още страшно много да уча, да постигам. Нека това е началото. Мечтая догодина отново да получа "Икар", но не за мен, а за националния отбор на България.

 Изпращате много трудна година. Как бихте я описали?

- Като полезна, в нея израснах страшно много. Случиха ми се неочаквани неща. Да, те вече са в миналото, но ще бъдат от полза за бъдещето. Най-вече се развих ментално. Трябваше да преживея тежка контузия. Ужасно трудно е да чуеш, че няма да отидеш на Световно първенство. Трябваше да бъда силен и мисля, че се справих. След това дойде Световното първенство и олимпийската квалификация. Напрежението беше огромно. Знаех, че трябва да се доказвам не всеки ден, а всяка секунда. Всички тези дни с националния отбор бяха огромен опит.  

А какво очаквате от следващата година? 

- Ще играя във всички възрасти с националния отбор, за които имам право. Още на 3 януари започваме подготовка за европейската квалификация в Румъния за тима под 20 години. Прибираме се и веднага идва Купата на България с Левски. Труден месец ще бъде януари. Но аз не се притеснявам, а го чакам с нетърпение. През лятото е турнирът, на който всички се надяваме - Лигата на нациите. Дано да съм жив и здрав, да имам шанса да се изправя срещу най-добрите в света. България все още има минимална надежда за класиране на Олимпийските игри в Париж. Защо да не вярваме в нея? Ако чудото стане, ще се сме на най-великия турнир. Искам да се боря за този шанс.

Следвате стъпките на брат си Александър и след края на сезона отивате да учите и играете в САЩ. Колко голяма крачка е това? 

- Най-голямата! Отивам на другия край на света без семейството и приятелите ми. Мисля, че така е правилното. Не се притеснявам, а нямам търпение. Животът в САЩ е съвсем различен. Аз "влизам в обувките" на брат ми и ходя по неговия път. Алекс е моето вдъхновение. Видях колко той се разви там и мисля, че това ще бъде полезно за моята кариера. Ако Алекс не беше минал по този път, едва ли и аз щях да го направо. Сега той ми каза: "Браво за решението!"