site.btaОтбелязваме 120 години от рождението на проф. Георги Златев-Черкин

Днес се навършват 120 години от рождението на проф. Георги Златев-Черкин – композитор, вокален педагог, един от създателите на българската певческа школа.

Той е роден на 23 април 1905 г. в Русе. Негов баща е печатарят Димитър Златев, който получава прякора „Черкин“ от Захари Стоянов. Двамата били съратници в революционното дело, а след Освобождението Захари Стоянов възложил на Димитър Златев да разпространява „Записки по българските въстания“ в останалата под турска власт Източна Румелия, като псевдонимът служил за прикритие на нелегалната куриерска дейност. Така прозвището остава като съставна част на всички продължители на фамилията до днес.

Музикалното възпитание на Георги Златев-Черкин започва от най-ранна възраст с изпълненията на народни песни и поетичните рецитали на майка му, а на 9-годишна възраст той вече посещава уроци по пиано. Като ученик в гимназията организира и дирижира ученически хор. По това време прави и първите си композиционни опити - солови песни, пиески за пиано и за цигулка и пиано, както и своя дебют като оперен артист. 

През 1923 г. завършва гимназия в родния си град и постъпва в Държавната музикална академия (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров) в София. Там изучава като първа специалност пиано при Иван Торчанов, а като втора – пеене. Негови преподаватели са изявени български музиканти като Добри Христов, Павел Стефанов и Никола Атанасов. По това време написва някои солови и хорови (коледарски) песни.

През 1925 г., преди да завърши първия курс на академията, Георги Златев-Черкин заминава за Виена, Австрия. Там постъпва в Държавната академия за музика и драматично изкуство, като учи пеене при проф. Теодор Лирхамер и сценично майсторство при Йозеф фон Мановарда и Ервин Шулхоф. На следващата година започва редовни занимания и в теоретичния факултет на Виенската музикална академия (специалности „Композиция“ и „Хармония“) при проф. Йозеф Маркс, посещава и вечерните курсове по композиция на Франц Шмид, както и лекции-концерти на композитора Рихард Щраус.

По време на следването си във Виена, Златев-Черкин написва множество солови и хорови песни и няколко инструментални пиеси, сред които „Парижката пеперуда“ (1926). Участва като изпълнител в няколко оперни спектакли и това поражда интереса му към вокалната педагогика. През 1927 г. е оперният му дебют на сцената на Виенския академичен театър като „Фентон“ от „Веселите Уиндзорки“ на Ото Николай.

През 1929 г. Георги Златев-Черкин завършва висшето си образование и се връща в България, където постъпва като лектор по пеене в Държавната музикална академия, като бързо развива педагогическото си знание и талант и открива потенциала в своите студенти.

„Най-голямото достойнство на Георги Златев като педагог е неговото умение да развие индивидуалните особености на гласа, а не да създава подражатели“, пише музикалният критик Асен Балкански през 1933 г. във в. „Литературен глас“.

Едно от големите му открития се заражда през 1931 г., когато Черкин посещава Шумен и там му представят една гласовита 18-годишна ученичка – Люба Величкова. Той веднага оценява неповторимия ѝ глас и я кани в София, за да учи вокална постановка при него.

В периода 1936-1940 г. Георги Златев-Черкин отново е във Виена, където заминава с някои от даровитите си възпитаници, сред които е и Люба Величкова. Започва да работи като асистент на проф. Теодор Лирхамер, а последвалите го студенти са приети в съответните музикални школи, като с изявите си на сцената, заедно със своя преподавател, стават известни сред австрийската публика като „българската певческа група“. Освен Люба Величкова (Люба Велич), сред тях се открояват имената на впоследствие придобилите голяма известност Любомир Панчев, Александър Малчинов, Никола Христов, Михаил Янков и Александър Атанасаов.

След смъртта на проф. Лирхамер през 1938 г., Черкин води известно време класа му по пеене в академията, като междувременно защитава професорска титла. Проф. Георги Златев-Черкин е назначен за редовен професор по пеене във Виенската музикална академия, но поради аншлуса на Австрия от Германия (12 март 1938) още през същата година се завръща в България. През 1939 г. става член на дружеството на композиторите „Съвременна музика“, където обменя опит с Любомир Пипков, Панчо Владигеров, Димитър Ненов.

От 1940 г. проф. Георги Златев-Черкин отново започва да преподава в Държавната музикална академия в София, където от есента на 1944 г. е редовен професор по пеене. Известно време той завежда вокалната катедра, в периода 1948-1954 г. е ректор на академията, а от 1960 до 1974 г. е декан на вокалния факултет на висшето училище (в този период, вече Българска държавна консерватория).

От 1955 до 1958 г. работи като вокален педагог в Китайската народна република в консерваториите в Пекин, Тиен Цин и Шанхай.

През близо 50-годишната си вокално-педагогическа дейност проф. Черкин е създал плеяда от български и чуждестранни певци, които утвърждават неговата вокална школа и са носители на награди от множество конкурси и фестивали.

Освен по-горе споменатите, негови възпитаници са Лили Йорданова, Лиляна Анастасова, Веселин Дамянов, Цън къ Чън, Хелзинг Хербарт, Валтер Глазер, Карл Фридрих, Цветана Дякович, Александрина Милчева, Веселин Дамянов, Пенка Коева, Нели Делибашева, Ана Томова-Синтова, Антония Котова, Зорка Димитрова, Димитър Дамянов.

Като композитор проф. Георги Златев-Черкин се насочва предимно към вокалните жанрове. Преобладаваща част от неговите произведения са песни – солови, хорови, масови. Добър познавач на човешкия глас, той изгражда песните си майсторски във вокално отношение. Най-сполучливите от тях се утвърждават в репертоара на българските певци и хорови ансамбли и добиват популярност сред слушателите. Те се отличават с плавна мелодическа линия и подчертано народностен дух. Соловите му песни са предимно лирически, какъвто е в общи линии и творческият натюрел на композитора.

Проф. Георги Златев-Черкин е автор на две оперети, кантати, камерна музика, на около 50 солови песни, песни за смесен, еднороден и народен хор. През 40-те и 50-те години на 20-и век създава едни от най-хубавите си камерно-инструментални произведения като „Пасторал“ за флейта и пиано, „Севдана“ за цигулка и пиано и други, както и песните „Синеоката“, цикълът „Бекярски песни“.

През 1945 г. се появява кантата му за хор и оркестър „Септември 1923 година“, която е една от първите български творби в този жанр. Участва и в създаването на първия химн на Народна република България – „Българийо, мила“ (1950-1964). През 1955 г. завършва музикалната пиеса „Бунтовната песен“, в която прави опит да пресъздаде музикално-сценично моменти от подготовката и избухването на Априлското въстание. По време на пребиваването си в Китай, създава „Малка кантата“ по случай 30-годишнината от откриването на Шанхайската консерватория. Там започва работа и над романтичната оперета-приказка „Лотосово цвете“ по мотиви от китайски народни приказки. През 1961 г. проф. Георги Златев-Черкин завършва заедно със сина си оперетата „Скритото съкровище“ по либрето на К. Василев със сюжет от съвременното българско село.

Сред инструменталните и камерните произведения на проф. Георги Златев-Черкин най-голямо значение имат двете триа за пиано, цигулка и виолончело, които се налагат със своята широка мелодическа линия, народностна интонация и живо пулсиращ ритъм. И в другите му камерни инструментални произведения основното качество е естественото мелодическо развитие.

Друга посока на разгръщане на композиторския талант на Георги Златев-Черкин е творчеството му, създадено по текстове на известни български поети, сред които Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Елисавета Багряна.

Проф. Георги Златев-Черкин е носител на ордените „Червено знаме на труда“ (1965), „Георги Димитров“ (1975), както и на китайския орден „За изкуството и дружбата“. Удостоен е със званията „Заслужил артист“ (1959) и „Народен артист“ (1970). Носител е на голямата награда на Съюза на българските композитори за 1976 г. за цялостно творчество.

През 1974 г. излиза от печат биографична книга за проф. Георги Златев-Черкин с автор неговия близък приятел музиковедът Константин Карапетров.

Проф. Георги Златев-Черкин умира на 29 март 1977 г.

/ДД

СЗ/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: „Георги Златев-Черкин“, Константин Карапетров. София, 1974 г.; „Енциклопедия на българската музикална култура“, БАН, София, 1967, стр. 249-250; „Голяма енциклопедия България“, София, 2012 г., т. 5, стр. 2050; https://www.operastars.de/georgi-zlatev-cherkin/; https://ubc-bg.com/георги-златев-черкин/;