site.btaС приемането на бюджета за 2025 г. се очаква началната заплата за асистент да не е по-малка от 2694 лева, каза за БТА проф. Лиляна Вълчева


Сега началната заплата за асистент в държавните висши училища (ДВУ) е 2516 лева, а с приемането на бюджета за 2025 г. се очаква да е не по-малка от 2694 лева, каза за БТА председателят на Националния браншов синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ (ВОН-КНСБ) проф. д-р Лиляна Вълчева, питана за бюджета за висшето образование през 2025 г.
Тя обясни, че разчетените разходи за образование са 10,2 милиарда лева или 4,8 процента е делът от брутния вътрешен продукт (БВП) в бюджета за 2025 г., като средствата за държавните висши училища са 1,211 милиарда лева, а тези за наука са 0,4% от БВП или 853,6 милиона лева. През миналата година средствата за образование бяха 4,1 процента от БВП, а за наука бяха 0,35 процента от БВП. Така определените средства за висшето образование, конкретно в субсидията за издръжка на обучението, са насочени към устойчиво надграждане на политиката по доходи, за повишаване на качеството на обучение и за ориентирането му към нуждите на пазара на труда, коментира проф. Вълчева.
По думите й в бюджета за 2025 г. за държавните висши училища от общите 1,211 милиарда лева, най-голям дял са средствата в субсидията за издръжка на обучението в размер на 1,050 милиарда лева и 80 процента от тях покриват разходите за заплати и осигуровки. Те са определени на базата на 139 173 средно приравнен брой учащи при средно претеглен норматив от 7256 лева. За сравнение през 2024 г. учащите са били 140 573, а средно претегленият норматив е бил 3624 лева.
Университетите, които повишават качеството си на обучение и други показатели, повишават и заплатите на своите преподаватели
Университетите, които повишават качеството си на обучението, научноизследователската и творческата дейност, както и реализацията на специалисти на пазара на труда, получават повече средствата и разликите в средната брутна заплата на академичния състав варират от 2666 лева до 4728 лева, съобщи председателят на ВОН-КНСБ.
Важни са преговорите с Министерството на образованието и науката (МОН) за началната заплата на най-ниската академична длъжност - асистент, която се отнася за всички държавни висши училища и това предстои след приемането на бюджета за 2025 г. За останалите заплати на академичния състав във висшите училища се договаряме в колективните трудови договори, като водещата роля е на нашия синдикат - на ВОН-КНСБ и на ректорите, които изпълняват изискванията на Кодекса на труда и Наредбата за организация и структуриране на работните заплати, каза проф. Лиляна Вълчева.
"При формирането на заплатите от страната на нашия синдикат председателите се съобразяват с коефициентите по професионални направления, утвърдени с постановление 162 на Министерския съвет (МС), както и с коефициентите за качество, които са добре описани в постановление 328 на МС. Ние с държавата не договаряме заплати, а определяме броя на учащите, коефициентите по направления и критерии, както и началната заплата на асистентите, за да има повече млади колеги в системата", поясни председателят на ВОН-КНСБ.
"За последните четири години в резултат на усилия в областта на политиката по доходи за ДВУ, едва през 2024 г. само три държавни висши училища са със заплати под средната брутна работна заплата за страната", каза проф. Лиляна Вълчева. Тя поясни, че анализите на ВОН-КНСБ се отнасят само за 33 държавни висши училища, защото останалите са военните висши училища и Академията на МВР, които не са към Министерството на образованието и науката, а са към Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
"Само в три висши училища средната брутна работна заплата е под тази за страната, а преди години бяха повече - 10 или 12. По данни на МОН, от отчетите на ректорите на ДВУ, с най-висока средна брутна работна заплата е Медицинският университет в София - 5198 лева, а с най-ниска е Висшето училище по телекомуникации и пощи - 2146 лева", съобщи проф. Лиляна Вълчева.
Заплатите на професорите в държавните университети са различни
Има разлики и в заплатите на професорите в отделните държавни университети, каза председателят на Националния браншов синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ.
"Има основни професорски заплати, които са 2816 лева, но има и такива - във висшите училища с високи качествени показатели, в които са 3900-4000 лева. Като изключим медицинските университети, от останалите изследователски университети и специализираните висши училища с високи качествени показатели, могат да бъдат посочени Софийският университет "Св. Климент Охридски", Техническият университет в София, Пловдивският университет "Паисий Хилендарски", Икономическият университет във Варна, Университетът по архитектура, строителство и геодезия, Националната музикална академия, Националната спортна академия, Тракийският университет в Стара Загора, Техническият университет във Варна са с високи средни брутни заплати. Шуменският университет, Академията за музикално и танцово изкуство, НАТФИЗ и Химикотехнологичният и металургичен университет също повишиха значително своите показатели", каза проф. Лиляна Вълчева.
По думите й реформата във висшето образование дава резултати и тези висши училища, които отчитат високи показатели за качество на обучението, за научна дейност и за реализация на кадрите, получават повече средства и имат възможност да договарят по-високи заплати, както за академичния състав, така и за служителите.
Сега Министерството на образованието и науката е подготвило за обществено обсъждане проекти за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища, на списъци на приоритетните професионални направления и на защитените специалности, както изменения и допълнения в 162 постановление и в 328 постановление на Министерския съвет.
След приемането на бюджета очакваме с МОН да договорим размера на минималната работна заплата за най-ниската академична длъжност - асистент, която да бъде утвърдена с постановление на Министерския съвет и едва тогава ще се осъществят преговори с ректорите за останалите заплати, които след подписване на колективните трудови договори, ще се регистрират в Инспекциите по труда, обясни проф. Лиляна Вълчева.
/ХТ/
news.modal.header
news.modal.text