site.btaБронзовата глава на Севт Трети и Вълчитрънското съкровище са сред експонатите, с които НАИМ-БАН участва в изложбата в музея „Гети“

Вълчитрънското съкровище, каменната стела на Дейнес и бронзовата глава на Севт Трети са сред експонатите, с които Националният археологически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН) ще участва в изложбата „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в „Гети“, Лос Анджелис, САЩ. Това каза пред БТА директорът на институцията доц. д-р Христо Попов. 

Ние не само сме един от четиринадесетте български музея, които участват в изложбата. Националният археологически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН) е основен организатор от българска страна, отбеляза той. 

„Договорът, който е подписан между Министерството на културата (МК), музея „Гети“ в Лос Анжелис и НАИМ-БАН е тристранен. На нас са ни възложени основните функции, както за организирането на изложбата, но и за общата организация и за логистиката на българска територия и координацията между всички български институции“, обясни той.

Както БТА писа, четиринадесет музея от България с общо над 150 предмета ще участват в изложбата „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в музея „Гети“, Лос Анджелис, САЩ. Българските предмети представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата. Експозицията ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 г. 

Като организатор и координатор на българската експозиция в Лос Анджелис доц. Христо Попов отговори на въпросите на БТА за връзката с музея „Гети“, за подбора на експонатите в изложбата, приноса на НАИМ-БАН в нея и каква е техническата част по транспортирането и подготвянето на паметниците за изложбата.

ПЪТЯТ ДО МУЗЕЯ „ГЕТИ“

„Колкото и нескромно да звучи, ролята ни наистина е водеща и това е още от самото начало през 2018 година, когато дойдоха за първи представители на фондация „Гети“, на музея „Гети“, за да споделят какви идеи имат. Дойдоха първо при нас като национален институт и музей, след като направихме контакта с Министерството на културата и всички неща започнаха стъпка по стъпка да се случват, след като намерихме обща цел и общо желание това да се случи“, обясни доц. Попов.

Като основен координатор и организатор за България, до голяма степен той определя кои от българските музеи да участват в тази експозиция. „Идеята беше двамата куратори доц. Маргарит Дамянов и Джефри Спиърс от музея „Гети“ да обиколят музеите в страната с цел да подберат експонати, които да се вписват в концепцията на проекта. След това провериха доколко те могат да пътуват, каква е възможността да участват в изложбата и от един по-широк кръг от паметници лека-полека го стеснихме до 180.

Той уточни, че като обем това не е най-голямата изложба, посветена на Древна Тракия, която е била правена от българска страна. „Но бих казал, че е една от най-важните“, отбеляза доцентът.

По думите му България има водеща роля по отношение на тракийското културно наследство, защото древните тракийски земи съвпадат с днешните български територии, но в същото време важни и големи части от Древна Тракия са на територията на днешни Турция, Гърция, Румъния.

„И е много хубаво, че в този проект, в който 90% от експонатите са от български музеи, все пак участват важни институции и музеи от съседни страни“, каза директорът на НАИМ-БАН и допълни, че в експозицията ще се включат и големи световни музеи, до които са стигали паметници на древната тракийска култура, каквито са Лувърът, музея в Берлин, музея „Метрополитън“ в Ню Йорк. 

ЕКСПОНАТИТЕ ОТ НАИМ-БАН

Доц. Попов казва, че не знае точната бройка на експонатите, с които НАИМ-БАН участва в изложбата. „Мисля че са повече от 50“, отбелязва той.

„Ние започваме разказа от по-ранни времена, от времената на бронзовата епоха, когато се формира тракийския етнос. Първият от основните паметници, с които НАИМ-БАН участва, е Вълчитрънското съкровище“, разказва той. Доц. Попов уточнява, че това е най-голямото златно съкровище от  бронзовата епоха в Европа. А и понастоящем най-голямото златно съкровище в България.

Освен това участват някои важни експонати, свързани с късната бронзова епоха – въоръженията от тези времена – мечове, рапири. От самата тракийска епоха участваме с важни експонати от знаковия некропол при Дуванлии край Пловдив, с прекрасния златен нагръдник от Мезек, от гробницата също открита през 30-те години на миналия век. Участваме с една прекрасна бронзова хидрия от некропола на античната Месамбрия, както и с един експонат, който беше много сериозно логистично предизвикателство за целия екип и пътува за първи път в чужбина. Това е каменната стела на Дейнес, която е от некропола на Аполония, разказва директорът на НАИМ-БАН.

По думите му стелата на Дейнес заедно с металната рамка с опаковката тежи над 700 кг и самата тя е много обемна. „Можете да си представите какво логистично предизвикателство е да бъде транспортирана, укрепена и това все пак да се случи в едни сигурни и добри условия – максимално щадящи паметника“, казва доц. Попов.

Сред експонатите, които НАИМ-БАН изпраща в Лос Анджелис, е и надписът от Севтополис – един от основните писмени паметници, свързани с класическа елинистическа Тракия, сребърната амфора с позлата от Кукова могила и сребърният накит от Букьовци, познат и участвал в много изложби до този момент. Един от най-красивите накити от тракийската древност, който познаваме и понастоящем.

По думите на директора на НАИМ-БАН един от основните и водещи паметници, които дават линията на разказа, е безспорно бронзовата глава на Севт Трети от Голямата Косматка край Казанлък. „Това е един от най-красивите, да не кажа най-красивият паметник, който се съхранява в Националния археологически музей – шедьовър от наистина световно ниво, с който всеки един световен музей може да се гордее“, каза доц. Попов. Той отбеляза, че в музея „Гети“ ще бъде показан и комплектът от гробните дарове, които са открити вътре в самата гробница Голямата Косматка. Те са експонати на музея в Казанлък, уточни той.

Доц. Попов посочва още, че в експозицията може да бъдат видени съкровището с позлата от Галиче и два паметника, вече свързани с римската епоха и времената, когато Тракия се превръща в Римска провинция – една голяма каменна стела на тракийския конник и една от най-красивите находки на колесници от Римската епоха. Това е находката от село Шишковци край Кюстендил, отбелязва той.

Според него е хубаво, че изложбата се вписва в една линия от поредица от изложби, която „Гети“ организира през последните няколко години и намира идеята за доста сполучлива.

ПОДБОРЪТ

Със сигурност подборът е комплексен. Предварително ни беше казано колко трябва да бъде пространството в музея „Гети“, витрините, които се предвижда да бъдат поставени за тази изложба, потенциално какъв брой експонати и колко теми могат да бъдат представени в едно такова пространство, разказва доц. Христо Попов.

След това е направен предварителен списък, от който се избира първо доколко е важен конкретният паметник за разказа на самата изложба, доколко важна информация за историята на древна Тракия може да онагледи за посетителите.

„Разбира се, не толкова водещо е дали един предмет е от злато или от сребро и каква е неговата застрахователна стойност, а по-скоро каква е неговата културно-историческа стойност и доколко информацията, която той носи, е важна, за да бъде вписана в общия разказ на изложбата“, уточнява доц. Попов.

Оттам насетне вече трябва да се прецени състоянието на паметниците, има ли някаква пречка те да пътуват. Ако има – каква и може ли да бъде преодоляна, обяснява той и отбелязва, че някои от паметниците са реставрирани с помощта и финансирането на „Гети“ през последните две години и половина. „И тяхното състояние значително беше подобрено“, казва още той.

След като се уточнява списъкът с избраните паметници, се започва работа с музеите, в чиито фондове са те, за намиране на съгласие техните експонати да участват в изложбата.

„Разбира се, че имаше и такива, които за съжаление бихме искали да участват, но по една или друга причина не можаха. Например Боровското съкровище, което е много важно, понастоящем участва в друга голяма изложба в музей в Чикаго, така че то не можа да бъде представено в изложбата“, казва той. И посочва, че около 80% от предварително избраните експонати все пак ще бъдат показани в Лос Анджелис.

ПЪТЯТ ДО ЛОС АНДЖЕЛИС

По думите на директора на НАИМ-БАН въпросът за сигурността, който е и голяма част от застраховката, винаги е бил водещ при работата по изложбата. Все пак чисто от логистична гледна точка правенето на тази изложба  е сериозно предизвикателство. Както и необходимостта едни много важни за българското културно историческо наследство експонати да бъдат транспортирани при добри условия, максимално щадящи експонатите, буквално до другия край на света, обяснява доц. Попов.

Има и технологични въпроси с транспорт, с опаковка, с консервация и реставрация, с укрепване, с условия на пътуване. Те са важна част от процеса, в който участват десетки, да не кажа стотици хора, допълва той.

НА ФИНАЛНАТА ПРАВА

„Седем години работим по тази изложба. Минахме през КОВИД-19, минахме през забавяния по различни причини. В крайна сметка бяха намерени верните решения и изложбата, живот и здраве, вече е на път да се случи“, отбелязва доц. Христо Попов.

От десет дни експонатите вече са в Лос Анджелис, чуваме се редовно с нашите работни екипи, които са там. Заедно с колегите от музея „Гети“ работят по създаването на самата експозиция, тъй като това също е тежък технологичен процес, който изисква време и умения, подходящи условия. Знам, че самите колеги от музея „Гети“ за последните няколко месеца работят основно за това - витрини, дизайн, важни елементи от една модерна съвременна експозиция, отбелязва доцентът.

„Чакаме всеки момент да дойде каталогът, в който основният принос, 70-80% от текстовете, принадлежат на водещи български учени“, казва директорът на НАИМ-БАН.

Доц. Христо Попов има магистърска степен по история, специализации по стара история, палеобалканистика, тракология и археология от СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е стипендиант на Австрийската програма за академичен обмен през 1999 г., на фондациите „Херти“ и „Александър фон Хумболт“ (стипендия за млади учени „Роман Херцог“). От декември 2018 г. е директор на НАИМ при БАН. Специалист е по селищна археология и археология на минното дело и използването на минерални ресурси през различни исторически периоди. Бил е научен ръководител на проучванията на различни археологически обекти. През 2016 г. доц. Попов е избран за член-кореспондент на Немския археологически институт.