site.btaОБНОВЕНА С изложби като тази в музея „Гети“ българите имат повод за самочувствие, каза Кирил Вълчев

С изложби като тази в музея „Гети“ българите имат повод за самочувствие. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на пресконференция по повод изложбата „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция” в музея „Гети”, Лос Анджелис, САЩ.

На събитието, което се проведе в Националния пресклуб на БТА, присъстваха директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН доц. д-р Христо Попов, заместник-директорът на Регионалния археологически музей (РАМ) – Пловдив Десислава Давидова и директорът на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства” в Министерството на културата Екатерина Джумалиева.

По думите на Кирил Вълчев България има своя принос към Европа, а не само Европа дава принос за развитието на България с пари по различни програми. Тази изложба пък е пример за това, че България ще бъде лице на Европа с древната култура по своите земи на западния бряг на Съединените американски щати в продължение на месеци, благодарение на усилията на доц. Попов и всички негови колеги. Той отбеляза, че изложбата е под патронажа на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова.

Генералният директор на БТА отбеляза, че е направена справка за публикации от 1960 година досега за подобни изложби. Те са повече от 50 през тези близо 65 години. По думите му България има сериозни традиции, върху които стъпва за една  наистина уникална изложба, която БТА представя вече трета седмица с публикации всеки ден на български и английски език.

Генералният директор на БТА обяви, че през следващата година ще има брой на сп. ЛИК, посветен на българската археология, като централно място ще заеме изложбата в Лос Анджелис.

Доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, отбеляза, че тази изложба е голяма. „Не е най-голямата, разбира се, която българската държава е създала през последните вече немалко десетилетия. Но е една от знаковите“, каза той.

Аз се радвам, че не само България е в акцента на това, което може да се види в тази изложба, а е едно хубаво партньорство, което се получи през годините, подчерта той.

Директорът на НАИМ-БАН каза, че първите запитвания към българската страна от музея „Гети“ били преди повече от седем години. Той посочи, че в експозицията участват музеи от България, Румъния, Гърция и световни музеи, притежаващи експонати от този период. България е във фокуса, каза още той.

„Хубаво е, че тази изложба показва партньорството между важни институции. Експонатите са вече месец в Лос Анджелис“, уточни доц. Попов.

Десислава Давидова, зам-директор на РАМ-Пловдив, обясни, че Пловдивският археологически музей участва в тази изложба с един от най-разпознаваемите си експонати – Панагюрското съкровище.

Участваме и с предмети от две могили от знаковия некропол край с. Дуванлии, община Калояново.  Башова могила и Мушовица от V-IV век пр. н. ера, обясни тя.

Според нея такива големи изложби предизвикват следващи интереси - колкото повече хора видят такива артефакти, предизвикват още покани за следващи изложби. „Музейната работа е популяризиране на историята и културното наследство“, отбеляза тя.

По думите на Давидова Пловдив, като град с вертикална история, постоянно обогатява своето културно наследство. Тя изрази надежда, че един ден Пловдив ще може да покаже не само Панагюрското съкровище, а и други значими артефакти.

Екатерина Джумалиева посочи, че Министерството на културата от години се занимава с координация на национални музейни експозиции в чужбина. През 2020 г. е сключено споразумение с музея „Гети“, което позволява български реставратори да отиват на специализации там. По думите й музеят „Гети“ е на световно ниво и това е изключително полезно за развитието на знанията.

Тя подчерта, че всички разходи, свързани с изложбата, се осигуряват от музея „Гети“ – и за подготовка, и за  компенсация на музеите, и за публикуване на „изключително впечатляващ каталог. Българските музеи ще получат екземпляри от него“, каза тя.

Доц. Христо Попов отбеляза, че част от усилията, които са вложени през последните години, са в обучение на хората.

„Другият положителен момент бе, че част от експонатите бяха реставрирани и беше подобрено тяхното състояние от екипа на музея „Гети“. Това е дълготраен актив, който остава за самите музеи“, отбеляза той.

ГОЛЕМИ ИЗЛОЖБИ, В КОИТО БЪЛГАРИЯ УЧАСТВА

Справка на отдел „Справочна“ за публикации за подобни изложби в архивите на БТА показва, че те са около 50 през последните 65 години. Първата публикация е от 1960 г. за изложба в Париж Франция) със съкровища в българските музеи и манастири, а през 1964 г. такава изложба има в Есен (Германия).

През 1974 г. отново в Париж (Франция) в „Пти Пале“ е изложбата „Тракийско изкуство от българските земи“. През 1978 г. същата изложба е представена в Берлин, както и в Чехословакия, Унгария и Австрия, а през 1979 г. в Япония в Токио и Окаяма, както и в Кьолн (Германия).

През 1980 г. изложбата е в Женева (Швейцария), а през 1981 г. в Стокхолм (Швеция). През 1982 г. в Музея за изкуство „Изетан“, Токио (Япония), е открита изложбата „Най-старата цивилизация в Европа и най-старото злато в света, Варна, България“. През 1983 г. в Музея на изобразителните изкуства „А. С. Пушкин“ в Москва (Съветски съюз) е изложбата „Троя и Тракия“. През 1986 г. в Британския музей в Лондон (Великобритания) е открита изложбата „Новото тракийско съкровище от Рогозен“. През 1987 г. изложбата „Златото на тракийските конници“ се открива в Монреал (Канада) с над хиляда експоната от 30 български музея. През 1988 г. в Музея за изящни изкуства и история в Женева (Швейцария) има изложба „Съкровища на българското изкуство от VII до XVI век“, а в Кралската академия за изящни изкуства в Мадрид (Испания) - изложба на тракийски съкровища.

През 1989 г. в Двореца на дожите във Венеция (Италия) е изложбата „Траките – изкуство и култура по земите на България от праисторията до късната римска епоха“, а в Сен Жермен-ан-Ле край Париж (Франция) - „Първото злато на човечеството“ с предмети, открити по време на разкопките край Варна.  През 1997 г. в Упсала (Швеция) е представена изложбата „Съкровищата на Тракия“. 

През 2000 г. в Хелзинки (Финландия) има изложба „Тракийски съкровища от България – свят и държавност“, а в Рим (Италия) - изложба „Съкровища на християнското изкуство в България“. През 2004 г. в „Кунстхисторишес Музеум“ във Виена (Австрия) е изложбата „Тракийското злато“, а в Бон (Германия) - изложбата „Траките. Златното царство на Орфей“. През 2005 г. в Испания в Барселона и Мадрид и през 2006 г. във Валенсия е изложбата „Траките. Енигматичните съкровища на България“. През 2006 г. в президентския дворец „Куиринале“ в Рим (Италия) е изложбата „Съкровищата на България от неолита до Средновековието“, а в музея „Жакмар Андре“ в Париж (Франция) - изложбата „Тракийски съкровища“. През 2008 г. - 2009 г. в Япония в градовете Хокайдо, Сапоро, Канагава, Ниигата, Токио, Хирошима, Шизуока и Фукуока гостува изложбата „Тракийски съкровища от България“.

През 2013 г. в Държавния исторически музей в Москва (Русия) е изложбата „Легендите оживяват. Тракийското злато на България“. През 2015 г. в музея Лувър в Париж (Франция) е изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България”. През 2016 г. в манастира Клостернойбург (Австрия) се открива изложбата „Блясъкът на Изтока – Християнско изкуство от България“. През 2017 г. в Музея за история на изкуството във Виена (Австрия) е изложбата „Първото злато. Ада Тепе: най-старата златна мина в Европа“, а в Музея „Бригенс“ в Берген (Норвегия) - изложбата „Легенди в злато. Тракийски съкровища от България“. През 2018 г. в музея Лувър в Париж (Франция) е изложбата „Преславското съкровище. Отражение на златното Българско средновековие“.

През 2022 г. в Националния исторически музей в Букурещ (Румъния) е изложбата „Съкровището от Свещари – златото на траките южно от Дунав“. През 2023 г. - 2024 г. в Археологическия музей в Скопие (Република Северна Македония) е открита изложбата „Сребърна Тракия“. Експонати от български музеи са участвали в още много изложби. В музея „Гети“ в Лос Анджелис (САЩ) вече е била излагана бронзовата глава на тракийския владетел Севт ІІІ (управлявал около 300 година пр. Хр.) от Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките в рамките на изложбата „Власт и патос. Бронзови скулптури от елинистичния свят“ с експонати от 12 държави.

Както БТА писа, четиринадесет музея от България с общо над 150 предмета ще участват в изложбата "Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция" в музея „Гети“. Българските предмети представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата. Експозицията ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 г.