Всеки предмет в изложбата в музея „Гети“ в Лос Анджелис е ценен - ако не със скъпоценния си материал или естетическите си качества, то с историческата информация, която носи. Това каза пред БТА кураторът на експозицията доц. Маргарит Дамянов от Националния археологически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН).
Както БТА писа, четиринадесет музея от България с общо над 150 предмета ще участват в изложбата „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в музея „Гети“. Българските предмети представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата. Експозицията ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 г.
Доц. Дамянов отбеляза, че „Древна Тракия и античният свят“ е част от цикъл изложби, организирани от музея „Гети“, озаглавен „Античният свят в контекст“. Той представя различни древни култури, граничещи и взаимодействащи с т. нар. класическа античност на Древна Елада и Рим. „Затова проектът акцентира не просто върху богатствата на Древна Тракия, а върху нейното място в рамките на големия античен свят – например, чрез контактите ѝ с древна Атина или с Персийската империя. Тези връзки могат да се проследят още по-назад във времето, до късната бронзова епохата и времето на микенска Гърция“, каза той.
По думите му това е водещ принцип при подбора на експонати – освен, разбира се, желанието да се покажат някои от най-известните съкровища.
„В изложбата участва меден слитък отпреди 3500 години, доказано произхождащ от остров Кипър, но открит край бургаското с. Черково. През късната бронзова епоха подобни слитъци се разпространяват из цялото Средиземноморие и ги има изобразени по стенописи в Древен Египет. Заедно с него представяме оръжия от микенски типове, също разпространени по нашите земи. Вълчитрънското съкровище, което също участва в изложбата, е красноречиво свидетелство за богатството на Тракия по това време“, отбеляза доц. Дамянов.
Кураторът посочи, че важен период е разцветът на Одриското царство, което през V и IV в. пр. Хр. поддържа активни връзки с антична Гърция и специално с Атина, която е на върха на своята мощ. „То е представено с някои от богатите надгробни могили от Дуванлий, предоставени от музея в Пловдив, и с други предмети – например отделни съдове от Рогозенското съкровище или удивителния наколенник от Враца“, посочва той.
По думите му времето на Александър Велики и неговите наследници заема специално място в изложбата. Представени са всички находки от могилата Голяма Косматка край Шипка – бронзовата глава на Севт III, златният венец от гробницата, предметите с името на царя и т.н. От същото време е Панагюрското съкровище, което е може би най-добрият пример за богатствата, които се вливат в античния свят, след като Александър завладява Персийската империя, каза кураторът.
Доц. Дамянов разказа, че наред със златото и среброто в изложбата участват и не толкова бляскави, но много важни за историята предмети – например няколко каменни надписа, които са преки свидетелства за отношенията между траки и гърци през Античността. Включени са находки от гръцките градове, основани по брега на Черно море – в най-буквалния смисъл преки съседи на древните траки. Участват и предмети, които представят Тракия в рамките на Римската империя.
Доц. Маргарит Дамянов припомни, че през 2018 г. д-р Джефри Спиър и директорът на музея „Гети“ д-р Тимъти Потс дойдоха в София и за първи път отправиха покана за организирането на подобна изложба в Лос Анджелис. „Клишета като „конструктивно“ и „добронамерено“ описват прекрасно последвалото сътрудничество. Става дума обаче за сътрудничество между институции – аз съм само представител на Националния археологически институт с музей към БАН, който е съорганизатор на изложбата. И директорът на НАИМ-БАН - доц. Христо Попов, и моите колеги вложиха много усилия в този проект, а българската експертиза беше оценена по достойнство“, казва той.
Кураторът посочи, че в края на миналата година, когато основната работа – и по подготовката на изложбата, и по каталога към нея – била почти приключила, д-р Спиър се оттеглил от активна дейност и оставил финалната фаза в ръцете на своите по-млади колеги - д-р Йенс Денер и д-р Сара Коул, с които понастоящем той и екипът работят по подреждането на изложбата. „Сработваме се чудесно“, отбеляза доц. Дамянов.
Той добави, че България предоставя над 90% от експонатите в изложбата, но е много трудно да се определи кое е най-ценно, когато участват съкровища като Вълчитрънското и Панагюрското. „Едното е най-древното и най-голямото от златните тракийски съкровища, а другото вече 75 години е емблема на Древна Тракия. Или пък бронзовата глава на Севт III от могилата Голяма Косматка, която ни позволява да погледнем в очите тракийски цар отпреди 23 века. Или, ако искаме да избягаме от златото, т.нар. надпис от Пистирос, открит край Ветрен, Пазарджишко, съдържащ единствен по рода си, в световен мащаб, клетвен договор между тракийски владетел и гръцки търговци, пребиваващи във вътрешността на Тракия“, казва той.
По думите му вилата „Гети“ е прекрасно оборудван музей, с голям и много подготвен екип от консерватори и специалисти по всички аспекти на подобни изложби. „Ние също сме екип – в момента в Лос Анджелис сме заедно с д-р Петя Пенкова, водещ консерватор и реставратор от НАИМ, и Кръстю Чукалев, уредник на репрезентативния фонд на Националния археологически музей, които имат огромен опит“, посочи той.
Доц. Дамянов отбелязва, че някои от големите каменни паметници пътуват за първи път извън България – например мраморната надгробна стела на Дейнес от Аполония, дн. Созопол, или тракийският надпис от с. Кьолмен, Шуменско. „Инсталирането на подобни тежки, но крехки паметници е трудно и отнема време, но към момента всичко се развива по план“, отбеляза още той.
/ТС/
news.modal.text
