site.btaЦенни архивни документи в Исторически музей – Петрич разкриват любопитни детайли от развитието на занаятите в града в края на 19-и и началото на 20-и век

Ценни архивни документи в Исторически музей – Петрич разкриват любопитни детайли от развитието на занаятите в града в края на 19-и и началото на 20-и век. Въз основа на тези документи историкът Тодор Тараков – уредник „Нова и най-нова история” в музея, е изготвил научна статия, която е публикувана неотдавна в сборника „Историк, общественик, родолюбец” посветен на 85-годишнината на доц. д-р Стоян Германов. Публикацията е озаглавена „Кундуро – папукчийският еснаф в Петрич (1890 – 1920)“, а Тараков разказа за БТА, че я е подготвял няколко години на базата на посочените документи. 

В музея се съхраняват главната книга (кондиката) и няколко тефтера на еснафа, в които са запазени правилник на сдружението, официален списък на членовете, протоколи, финансови отчети, сметки, списъци и други.  Дълги години тези документи бяха непознати за публиката. Самия факт, че в тях се съдържа интересна информация за икономическия живот, за занаятите в Петрич, за обществения живот на българите в града, предизвика моя интерес да проуча темата, каза Тараков. 

Еснафите са играли важна роля в живота на българското общество в един продължителен исторически период.  Те представляват сдружения, чрез които се организира и контролира производството в различните занаяти. През втората половина на 19-и век в Петрич са съществували два български еснафа – кундуро-папукчийският, който е обединявал обущарите и хлебаро-симидчийският, в който са участвали производителите на хляб и закуски. Съхранените в музея документи, осветляват подробно дейността на кундуро-папукчийския еснаф, каза Тарков. Това е един вид браншова организация, близка до съвременното обувно производство. Папукчиите са произвеждали ежедневни обувки, които са правени от по-обикновена кожа и са за масово производство. Кундурджиите са се занимавали с по-съвременно, по-модерно обущарство. Те са въвели производство на т.н. кундури, които са по-луксозни и са се носили предимно от градското население, разказа историкът. 

Той посочи, че главният източник на сведения за устройството и функциите на кундуро-папукчийския еснаф е неговият правилник от 9 март 1894 година. Макар че документът е наречен правилник, по същество той представлява устав, в който са регламентирани основните правила за управление и функциониране на сдружението. От документа  научаваме, че негов върховен орган е общото събрание (лонджа), което всяка година избира ново настоятелство (ефоре). В това събрание право на участие имат само пълноправните майстори, а техните чираци и калфи нямат право на глас, каза още Тараков. 

Сред членовете на сдружението се открояват имената на много видни личности, оставили трайна следа в историята на Петрич и региона. Членството в еснафа е въпрос на престиж. В него членуват общинари, свещеници, революционери, представители на местната власт и политически дейци, каза историкът.

От документите разбираме, че в периода от 1890 до 1920 година, кундуро-папукчийският еснаф в Петрич представлява една солидна, самофинансираща се, автономна организация, каза историкът. Управлението на еснафа се осъществява по строго регламентирани правила, които се прилагат стриктно. Начинът на функциониране и организационната му дейност са сходни с други подобни сдружения от българските земи. Със своя икономически потенциал и организирана членска маса, кундуро-папукчийският еснаф заема важно място в стопанския и в обществения живот на града, допълни още Тараков.