Малко неща могат да обединят италианските политически партии. Но вчера партиите от управляващата коалиция, както и всички партии от опозиционния спектър в Италия, призоваха в началото на редовно заседание на италианския Сенат за едно и също нещо – освобождаването на младата италианска журналистка Чечилия Сала, задържана в злокобния ирански затвор „Евин“, отбелязва „Фато куотидиано“
Новината за ареста на Чечилия Сала беше обявена по едно и също време вчера от италианското министерство на външните работи и от медията, за която тя е работила – „Кора Медия“, припомнят АНСА, „РАИ Нюз“, „Скай Ти Джи 24“ и „Ти Джи Ком 24“. Тя веднага се превърна във водеща тема за всички италиански издания, както и за медии в САЩ, Великобритания, Франция, Испания и др. В изявленията беше пояснено, че в съгласие с италианските власти и близките на Чечилия новината за нейното задържане се оповестява известно време след ареста ѝ, извършен на 19 декември, като през това време властите са започнали работа по всички възможни канали, за да постигнат освобождаването на младата жена. Все още не е ясно по какви обвинения е задържана журналистката.
Колеги на Чечилия от „Кора медия“, специализирана в подкастовете, разказаха, че журналистката е имала 8-дневна журналистическа виза за Иран и е отпътувала за там на 12 декември. Трябвало е да се върне на 20 декември. По време на престоя си в Иран Чечилия е направила серия от интервюта и е записала три епизода на подкаста си „Истории“, публикуван от „Кора медия“. На 19 декември е разменила съобщения с колегите си, след което последвало мълчание, а телефонът ѝ бил изключен. Това разтревожило колегите ѝ и те подали сигнал в отдела за кризисни ситуации към италианското външно министерство. Последвала комуникации с иранските контакти на журналистката, но никой от тях не знаел къде се намира младата жена, припомня АНСА.
Едва след няколко часа Чечилия се обадила по телефона на майка си и на приятеля си, журналиста Даниеле Райнери. Казала им, че е добре, че не е ранена. Според близките ѝ е възможно обаче тя да е прочела тогава предварително написан текст, защото в телефонните разговори тя е използвала изрази, които не звучат нормално на италиански език, а по-скоро са били като превод от английски на италиански, отбелязва „Пост“.
На 26 декември Чечилия отново е позвънила на родителите си. А на 27 декември италианската посланичка в Иран Паола Амадей най-после е успяла да я посети в затвора „Евин“ и да ѝ занесе дрехи, храна и книги. След визитата, продължила половин час, Амадей каза, че младата жена е общо взето в добро здраве.
Вчера италианският министър на външните работи Антонио Таяни призова за сдържано поведение по случая, за да не бъдат възпрепятствани дипломатическите контакти, предприети с цел освобождаването на журналистката. Той поясни, че Чечилия Сала е изолирана в самостоятелна килия и че италианските власти работят много интензивно по нейния случай, предаде АНСА.
Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето заяви вчера в „Екс“: „От първия ден, когато научихме за недопустимия арест от италианските власти на Чечилия Сала от иранските власти, цялото правителство, на първо място премиерът Джорджа Мелони и външния министър Таяни, предприеха действия, за да бъде освободена тя. „Всеки, който би могъл и може да е от полза за постигането на тази цел, вече работи по случая“, допълни той. Крозето обаче изрази съжаление, че преговорите с Иран не стигат до желания финал чрез намеса на западното обществено мнение или на силното общественото възмущение, а само чрез политически и дипломатически действия на високо ниво и че Италия работи неуморно, за да бъде освободена журналистката, следвайки всеки възможен път в тази насока“.
Преди да бъде арестувана в Иран и пратена в „Евин“, Чечилия Сала, която е специалист по иранските въпроси, е успяла да разкаже в подкаста си истории за патриархата в Ислямската република. Тя е интервюирала Хосейн Канани, един от основателите на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, който преди почти половин век е допринесъл за създаване на истинска мрежа от ирански оперативни агенти в половината Близък изток. Сала е разказала и историята на иранската актриса Зейнаб Мусави, която е била арестувана от режима заради насочените срещу него критики в скечовете ѝ.
„Чечилия Сала беше в Иран, за да върши работата си, съвестно, старателно, със страст и професионализъм, признат от всички“, заяви „Кора Медия“. "Нейният свободен глас беше заглушен, Италия и Европа, не могат да толерират подобен произволен арест. Чечилия Сала трябва да бъде освободена незабавно“, се казва в изявление на медията.
Чечилия Сала е родена през 1995 г. в Рим, припомнят агенциите АНСА, АДЖИ и „АДН Кронос“. В периода 2014 г.-2018 г. учи икономика в престижния университет „Бокони“ в Милано, като паралелно с това поддържа журналистически блог, сътрудничи на италианското издание на сп. „Вайс“ и на програма по телевизия „Ла Сетте“, водена от известния журналист Микеле Санторо. Именно в редакцията на Санторо тя успява да се изгради като журналист. Заради журналистическата кариера прекъсва следването. През годините сътрудничи на изданията „Уайърд“, „Ванити феър“, „Еспресо“, на различни програми по „Ла Сете“. От 2019 г. е журналист на свободна практика за дясното издание „Фолио“. А от 2022 г. започва да работи за „Кора Медия“, поддържайки подкаста си „Истории“.
Вчера и редакцията на „Фолио“ реагира на ареста на Сала. „Журналистиката не е престъпление“, написа Клаудио Чераза, редактор на вестника, в редакционна статия. В нея той припомни, че Чечилия Сала е в Иран, „за да разкаже историята на една страна, която тя познава и обича, страна, в която информацията е задушавана от репресии, заплахи, насилие и задържане, често на самите журналисти“. “Фолио“ отбеляза също така, че по данни на организацията „Репортери без граници“ Иран е на 176-о място от 180 държави по отношение на свободата на медиите.
През журналистическата си кариера Чечилия Сала се специализира по въпроси, свързани с Близкия изток и Латинска Америка, като често пъти пътува до тези региони в момент на силно напрежение, за да отразява събитията на терен. Тя прави репортажи за кризите във Венецуела и за протестите в Чили.
Преди три години, когато Афганистан пада отново в ръцете на талибаните, Чечилия Сала отива в Кабул, за да отразява случващото се там. Репортажите ѝ и преките ѝ включвания се излъчват по телевизия „Ла Сетте“. Едно от преките ѝ включвания протича доста напрегнато. То започва, докато Чечилия се укрива в банята на стаята си в хотел в Кабул. Разказва, че е там, тъй като по прозорците на сградата стрелят талибаните, опитващи се да разпръснат протестиращи в района. По време на прякото включване напрежението се покачва, когато служител на хотела предупреждава Чечилия, че тя трябва да се подслони в специално обезопасена зона в хотела, тъй като талибаните са влезли в сградата, за да я претърсят за протестиращи. После връзката с нея прекъсва. След известно време Чечилия отново се свързва със студио на телевизия „Ла Сетте“. Напрежението е отминало. Чечилия вече е в лобито на хотела и оттам разказва за ситуацията в Кабул, обхваната от няколко протеста - на жени, на привърженици на антиталибанската съпротива и на противници на пакистанската намеса в делата на Афганистан. В този репортаж младата журналистка говори и за правата на жените в Афганистан и за очакванията на хората от талибаните, или по-скоро за очакването на хората, че талибаните няма да изпълнят онова, което са обещали на афганистанците. Това пряко включване именно спечелва на Сала не само слава в Италия, но и световна слава.
След това тя става неизменно присъствие в горещите точки на света. През февруари 2022 г. тя предава от Киев в началото на руската инвазия в Украйна, като тътенът на обстрела се чува в репортажите ѝ. След нападението на „Хамас“ в Южен Израел на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа Чечилия Сала отива в този регион, за да информира читателите на „Фолио“ какво се случва там.
През 2020 г. в италианското издание на "Хъфингтън пост" се появява подкастът на Чечилия Сала, озаглавен "Барут", който тя създава заедно с интелектуалката Киара Лали. Той е в осем епизода и е посветен на убийството на италианската студентка Марта Русо. Темата вълнува италианците вече близо две десетилетия. Марта Русо е убита на алея в кампуса на римския университет „Сапиенца“ през 1997 г. Разследването не дава еднозначен отговор за мотивите за престъплението, а обвиняемите никога не признават вината си в съда. Хипотезите са, че Марта е застреляна по невнимание, че е сбъркана с друг или че е станала жертва на необичайно предизвикателство, наречено "перфектното убийство", извършителите на което действат без мотиви и целта им е да оставят полицията в задънена улица. Мистерията по случая с Марта Русо остава неразгадана и до днес. Ето защо подкастът, на който е съавтор Чечилия Сала, бързо се превръща в хит, а след това въз основа на него Чечилия Сала публикува и книга, озаглавена "Барут. Случаят "Марта Русо".
През 2021 г. Чечилия Сала сътрудничи на колегата си Гуидо Канали, с когото правят преглед на печата и на информационните издания в програма, наречена "Фуори дала бола" (Fuori dalla bolla в превод от италиански означава "извън балона"). Програмата се излъчва по онова време по „Туитър спейсис“ и бързо се превръща в хит, защото в прегледа на печата са включени теми, които обикновено остават извън така наречения информационен балон, в който образно казано хората остават изолирани и заливани с новини само по определен кръг от теми.
Миналата година се появи и книгата на Чечилия Сала, озаглавена „Пожар“. В нея журналистката разказва за бунтовете и войните в три страни – Иран, Украйна и Афганистан, но през погледа на 20-годишни местни жители, за които това е първи сблъсък с конфликт в живота им, припомня италианското издание на „Вог“, за което Сала даде интервю през лятото. В това интервю Сала направи паралел между украинските 20-годишни и техните връстници в Италия и в ЕС по-широк план. Първите се борят за влизане в ЕС, защото за тях ЕС въплъщава всички гаранции, произтичащи от правовата държава, докато за младежите в ЕС евроблокът е просто една даденост, сподели тогава Сала.
Затворът „Евин“, в който се намира италианската журналистка, е разположен северно от Техеран. Той е един от най-печално известните символи на иранския репресивен режим. Построен е през 1972 г. по време на управлението на шах Мохамед Реза Пахлави. След Ислямската революция през 1979 г. затворът се превръща в основен център за задържане на дисиденти, журналист, активисти, членове на етническите и религиозните малцинства. Според правозащитни организации в „Евин“ има около 15 000 задържани. Хигиенно-епидемиологичните условия в затвора са тежки. Според неправителствени организации, сред които и „Амнести интернешънъл“, в затвора се прибягва системно до мъчения, екзекуции на произволен принцип, липсват здравни грижи за затворниците, посочва АНСА. В „Евин“ се изпращат и задържани с двойно гражданство, които често пъти са обвинявани в шпионаж. Там са изпращани и адвокати, интелектуалци и активисти за защита на правата на жените. Затворът дори е получил прозвището „Университет Евин“ заради големия брой на студенти и учени, които са задържани там.
През есента на 2022 г. в същия затвор е пратена италианската писателка, пътешественичка и блогърка Алесия Пипепро, която беше освободена след интензивни усилия от страна на италианските власти след 45 дни зад решетките. Вчера пред АНСА тя призова Чечилия Сала да не се предава и каза, че разбира много добре, през какво преминава тя. Алесия Пиперно обаче поясни, че между нейния случай и този със задържането на Сала има различия. Тя е била в Иран като пътешественичка, докато Сала е там, за да върши журналистическата си работа. Според Пиперно на Сала е бил устроен капан, защото властите, които по принцип отказват да издават журналистически визи, този път са издали такава виза и са знаели много добре, че Сала идва в Иран като журналист.
Преди две години 32-годишната днес италианска Алесия Пиперно беше арестувана в разгара на протестите за повече права на жените в Иран, разразили се след смъртта в ареста на младата иранска кюрдка Махса Амини, задържана заради неправилно носене на хиджаб, припомня „Фан пейдж“. Алесия се беше озовала в Иран, след като в продължение на седем години обикаляше света и пишеше за пътешествията си. От Иран в качеството си на турист тя разказваше и за протестите и в един от последните си постове преди ареста си тя цитира и текста на антифашисткия химн „Bella Ciao“, превърнал се по това време в Иран в химн на протестиращите иранки. В този пост тя каза тогава, че отлага отпътуването си от Иран за съседен Пакистан, както е планирала, защото не може да си тръгне от Иран, където хората протестират за свободата си, докато за туристите е най-лесно да си съберат багажа и да се качат на първия самолет, без да подкрепят по никакъв начин протестиращите. След освобождаването си от затвора Пиперно написа книга, в която разказва за пътуването си в Иран и за времето прекарано зад решетките там и в която призовава всички да осъзнаят, че свободата може и да не е даденост.
Чечилия Сала не е единствената италианска журналистка, която в настоящия момент има проблеми с един враждебно настроен режим. Подобни проблеми имат журналистката на телевизия „РАИ“ Стефания Батистини и операторът на същата медия Симоне Траини. Те бяха специални пратеници на „РАИ“ в Украйна, но през лятото на настоящата година успяха да проникнат в руската Куска област, за да отразят изненадващата офанзива там на украинските сили. Заради това руските власти започнаха разследване срещу тях. Двамата журналисти успяха да се върнат на украинска територия, а „РАИ“ реши да ги прибере обратно в Италия. През октомври руските власти издадоха заповед за тяхното арестуване по обвинения за незаконно преминаване на границата, припомнят „Авенире“ и „Скай Ти Джи 24“.
Батистини, която е родена през 1977 г. в Милано, подобно на Чечилия Сала е на първа линия при отразяването на терен на войни и международни кризи, а през ковид пандемията тя беше и на първа линия при отразяването на ситуацията в тежко засегнатата от заразата северна италианска област Ломбардия.
Любопитното в случая с Чечилия Сала е, че три дни преди арестуването ѝ в Иран Техеран се оплака от ареста на двама иранци в чужбина, припомня „Фато куотидиано“. На миланското летище „Малпенса“ бе арестуван ирански гражданин на 38 години, издирван от САЩ. Багажът му е бил претърсен и от него са конфискувани електронни компоненти за дронове, както и документация. Мъжът се казвал Мохамад Абедини Наджафабади и САЩ е отправил искане за екстрадицията му. Той е бил арестуван при кацането си с полет от Истанбул и сега се намира в италианския затвор в Бусто Аризио в очакване на съдебно решение относно екстрадицията му към САЩ. Абедини е обвиняван, че е оказал материална подкрепа на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, смятана от САЩ за терористична организация. Смята се, че тази материална подкрепа е допринесла за смъртта на трима американски войници, убити при атака с дрон във военна база в Йордания. Иран протестира срещу задържането на иранеца на летището в Милано.
Втори протест Техеран отправи във връзка с ареста на 42-годишния Махди Мохамад Садеги, който освен иранско има и американско гражданство. Той беше арестуван в САЩ по обвинения, повдигнати от съд в Бостън, че незаконно е снабдявал Иран с електронни компоненти, нарушавайки американските санкции за износ към близкоизточната държава. Предполага се, че арестът е бил извършен отново във връзка с убийството на американските военни в Йордания.
Техеран отрича да е играл каквато и да е роля в атаката срещу американските военни в Йордания и отхвърля всякакви обвинения в тази насока срещу задържаните в Италия и в САЩ ирански граждани, отбелязва „Фато куотидиано“.
/БЗ/
news.modal.text
