site.btaАлеко Константинов и връзката му с Врачанския край бяха обсъдени на среща във Враца

Образът на Алеко Константинов и на неговия главен герой Бай Ганьо, сложен ли е за преподаване на учениците и как авторът е представил в произведенията си Врачанския край бяха част от темите, засегнати по време срещата „Алеко днес“, проведена в Националния пресклуб на БТА във Враца.

Събитието е поредното от голямата кампания на БТА, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Щастливеца. Модератор бе литературният историк доц. Йордан Ефтимов. Участваха преподавателите по български език и литература Ивайло Георгиев, Диана Николчева и Цветелина Вергилова, журналистите Илияна Минковска и Красимир Стефанов, и ученичката от 11 клас в Профилираната природоматематическа гимназия „Акад. Иван Ценов“ във Враца Цветислава Димитрова.

„Кампанията е замислена от генералния директор на БТА Кирил Вълчев и ръководителя на дирекция ЛИК в областта на изкуството и културата доц. Георги Лозанов“, обясни в началото на срещата доц. Ефтимов. Той допълни, че в края на кампанията в специално издание на списание ЛИК ще бъдат събрани мненията на 160 човека, които ще напишат своите 160 думи за Алеко.

Алеко Константинов е труден за разбиране от учениците, сподели Ивайло Георгиев, който преподава български език и литература в ППМГ във Враца. „Лесно е да работиш с автори, които казват нещата по общоприет начин, докато Алеко Константинов не прави това, а нещо много различно. Той и хората като него са изправени през едно гигантско цивилизационно предизвикателство – да преместят българина от една епоха в друга.  Той създава един литературен герой, може би най-значимия литературен герой в българската литература, който продължава да бъде актуален оттогава без прекъсване до днес “, посочи още Георгиев. „Не се ли опитва Алеко да извади българина от битието му на тъмен балкански субект и да го превърне в космополитен човек? Алеко е хуманист от европейски и световен мащаб. Ако ние го разчетем по този начин, младите хора ще го разберат по-добре“, категоричен бе Георгиев.

По начина, по който се преподава творчеството на Алеко Константинов в българското училище, учениците придобиват една по-широка представа на промяната на героя Бай Ганьо и отношението на Алеко към него, посочи преподавателят в Средно училище „Козма Тричков“ Цветелина Вергилова. Тя сподели, че винаги започва преподаването на „Бай Ганьо“ с репликата „Сега ще ви говоря за най-тъжната книга в българската литература, а тя е тъжна, защото показва, че не се променят някои неща в българския обществен живот“. По думите й учениците стигат до същия извод, след като прочетат „Бай Ганьо журналист“.

Своя опит при преподаването на Алеко Константинов сподели и преподавателят от СУ „Христо Ботев“ във Враца Диана Николчева. “Не забравям и да напомня на учениците, че Алеко все пак е голям идеалист. Непрекъснато ги препращам към техния опит и как биха могли да реагират в дадена ситуация. А Алеко е благодатен – задава ситуации, в които всеки ще реагира различно“, посочи още Николчева. Тя допълни, че може да се помисли и как да се преподава Алеко Константинов чрез съвременните методи за визуализация, които са по-близки до възприятието на новото поколение.

Журналистите Илияна Минковска и Красимир Стефанов разказаха за това как Алеко Константинов е видял Врачанския край, описвайки го по-късно в пътеписа „София - Мездра - Враца“.  Част от тази история двамата са включили и в художествено-документалния си филм за Мездра „Живот на кръстопът“.

„Четейки Алеко във всяка една възраст и в различно време, ние откриваме по нещо ново“, посочи Минковска, правейки интересна връзка между пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“, в който той разказва за световното изложение в американския град, и книгата на Ерик Ларсън „Дяволът в белия град“, посветена на същото изложение. Тя посочи, че едно от най-интересните неща, на които сега е обърнала внимание в пътеписа, е това, че в САЩ корупцията е съществувала много преди да се самоопределим като една от най-корумпираните държави.

Красимир Стефанов пък представи образите на Бай Ганьо и Алеко Константинов, преплетени в  стихотворението му „До бай Ганьо и назад“, включено в четвъртата му книга „Епопея на незабравимите“.