site.btaРазвитието в сферата на високите технологии в България ще продължи с по-умерени темпове през 2025 година, смятат експерти от сектора
Секторът на информационните технологии (ИТ) в България ще продължи да се развива и през 2025 година, но с по-умерени темпове спрямо предишни периоди - от над 20 процента годишно за 2023 г. и 2024 г., до очакваните между 10 и 20 на сто за 2024 година. Това е прогнозата на Светослав Димов, изпълнителен директор на специализирания "Джоб Борд" (Job Board) за ИТ обяви на DEV.BG за състоянието и бъдещето на технологичната индустрия, съобщиха от платформата.
"За 2025 г. очакваме тенденцията да се запази - ръст ще има, но той няма да е бурен. Броят на отворените позиции на пазара ще се покачи слабо. Ситуацията остава трудна за хората, които тепърва навлизат в индустрията", коментира още Димов.
Геополитическата обстановка и глобалните финансови политики той очаква да окажат влияние върху развитието на индустрията през 2025 г. Прогнозите му са за натиск върху заплащането в сектора заради все по-близките нива на разход на услугата в България, сравнено с по-големи регионални пазари като Полша.
"Покачване на възнагражденията може да се очаква в най-горещите сфери, като например киберсигурност и наука за данните, но като цяло нивата на заплащане е по-вероятно да се запазят", добавя изпълнителният директор на DEV.BG.
Експертите в сферата са категорични, че България може да постигне устойчив растеж в ИТ сектора чрез иновации, увеличаване броя на специалистите и укрепване на регионалното лидерство.
"Решенията, които вземем днес - било то в образованието, политиките или инвестициите - ще определят траекторията ни за десетилетия напред", посочва Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), главен изпълнителен директор на "Ей Дейта Про" (A Data Pro) и член на Управителния съвет на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).
Той очаква, че облачните технологии, киберсигурността и дигиталната трансформация остават основни области на развитие в бранша.
"В добавка, интегрирането на технологии като блокчейн и Интернет на нещата ще трансформира редица индустрии в България", допълва Кръстев. Според него България все още е сред водещите държави в Югоизточна Европа от гледна точка на икономическа конкурентоспособност.
Илия Кръстев е убеден, че 2025 г. ще бъде година на сътрудничество.
"Сътрудничеството между държавата, академичните среди и частния сектор е от решаващо значение. Нуждаем се от ясни политики, които да насърчават изследванията и разработките, както и от подкрепа за стартъпи, за да изградим по-устойчива иновационна екосистема", смята той.
Изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO) Добромир Иванов набляга върху нуждата от устойчиви политики, които да подкрепят стартъп екосистемата. Очакванията му са през 2025 г. да започнат нови фондове, които да поставят по-силен фокус върху “дълбочинните технологии“ (deep tech) и връзката между науката и предприемачите.
Председателят на БАИТ Ирина Радоева от своя страна обръща внимание на значението на изкуствения интелект и киберсигурността като двигатели за растежа. Наблюденията й показват, че България изостава както спрямо Европа, така и спрямо водещи пазари като САЩ и Китай. Според повечето експерти в бранша дългосрочният растеж на сектора ще зависи от инвестициите в образованието, иновациите и ефективното сътрудничество между държавата, бизнеса и академичните среди.
/ВЙ/
news.modal.header
news.modal.text