Страните членки на НАТО обсъждат дали да определят цел за разходи за гражданска отбрана и за подкрепа за Украйна в допълнение към основната цел за разходи за военния бюджет, заяви снощи шведският премиер Улф Кристершон, цитиран от Ройтерс.
Много от членовете на НАТО увеличиха военните си разходи след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., но са подложени на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп да увеличат разходите още и да достигнат ниво от 5% от БВП за отбрана – значително повече от настоящата цел от 2%.
Кристершон заяви пред репортери в Стокхолм, че на срещата на върха на лидерите на НАТО в Хага през юни е възможно да бъде договорена цел за разходи за отбрана над 3% от БВП, заедно с втора цел за други разходи, по-общо свързани със сигурността и отбраната.
„Продължава дискусията, чийто край все още не сме видели, дали НАТО, успоредно с целевата си стойност за разходи за отбрана, трябва да има целева стойност за гражданска отбрана, за готовност, за подкрепа за Украйна и други подобни неща“, каза той.
Целевата стойност на разходите за отбрана може да бъде „определена на 3,5% с добавка от 1,5% за нещата, които са свързани с гражданската отбрана, с подкрепата за Украйна и други неща, които са извън тези области на непосредствена военна отбрана“, каза той.
Според оценките на НАТО 23 от 32-те страни членки на алианса са достигнали или надхвърлили целта от 2% през миналата година. Някои от големите европейски икономики, като например Италия и Испания, обаче са изразходвали само около 1,5% и 1,3% съответно.
Швеция стана 32-ата страна членка на НАТО през март миналата година в резултат на обрат във външната политика, предизвикан от опасенията, свързани с Русия.
„Много съм решен да се погрижа ние в Швеция да изпълним ангажиментите, за които НАТО решава“, каза Кристершон.
