site.btaЙълдъз Ибрахимова: Джазът е начин на мислене, начин да се чувстваш свободен човек

Джазът за мен е начин на мислене, начин да се чувстваш свободен човек, казва певицата Йълдъз Ибрахимова, чийто глас е с уникалния диапазон от четири октави. Според нея през последните години джазът у нас по-скоро заимства, отколкото да търпи собствено развитие. Откъде е дошла любовта ѝ към музиката; защо избира джаза пред оперното пеене; простила ли е за т.нар. възродителен процес в България, когато заради турския ѝ произход името ѝ е сменено на Сузана Ерова? Това разказа джаз примата Йълдъз Ибрахимова в интервю специално за БТА в Ямбол, където изнесе концерт по време на 39-ите Музикални празници „Златната Диана“.

Името ѝ означава „звезда“. Родена е на 8 април 1952 г. в Силистра, но не е живяла там. Завършва Музикалното училище и Музикалната академия в София. Дебютира на сцената през 1975 г. с джаз квартета на Марио Станчев в популярния по онова време столичен клуб „Операта“. Има издадени повече от 18 албума. Участвала е в турнета в над 30 страни в Европа, Северна Америка, Азия и Африка. Преподава джазово пеене и импровизация в Катедрата по музика и изящни изкуства на Близкоизточния технически университет (METU), както и в Музикалния факултет на Baskent University в Анкара, Турция. От началото на 90-те години живее в Турция, но често се връща в България.

Следва пълният текст на интервюто:

След толкова години на родната и международната сцена, как мислите – промени ли се джазът у нас?

- Джазът у нас през последните години имитира повече американските музиканти. Според мен трябва да се прави нещо различно, което да предизвика хората да чуят джаза. Защо да не използваме джаза въз основа на националната музика? Не само в България, а и в Балканските страни, където има много прекрасни джаз музиканти. Нека да се вземе нещичко от американския джаз – това да се импровизира, но народната музика да е основата. Аз съм правила с мои колеги подобен род музика – етно джаз. Това в чужбина много се харесва, много им е интересно. А тук сякаш все сме малко чуждопоклонници.

Навремето много работех с Антоан Ерве във Франция. Поканиха ме на един джаз фестивал там. Предложих на колегите французи да направим програма, в която да съчетаем в едно балканската музика с джаза. Заинтригува ги. Давам им аз ноти на една българска народна песен с кривите (б. а. – неравноделни) ритми. Ритъмът крив, та крив – 33/16. Гледат те нотите, започват да броят и не могат да го докарат. И ми казват: ама, това е много различно, не можем. Знаете, французите са с малко „вирнати носове“, с високо самочувствие, особено като разбраха, че идвам от Източна Европа. След кривите ритми обаче започнаха да ме гледат съвсем по друг начин.

През 50 – 60-те години на миналия век, по време на комунистическия режим, схващането е, че това е „упадъчна музика“ от Запада. Как се правеше джаз преди 1989 г. у нас?

- Трудно беше, но не и невъзможно. Имаше джаз фестивали – например в Русе, в Бургас, в Созопол. Обикаляхме с колегите музиканти България, и то тези места, където народната музика е много силна. Винаги имаше риск дали ще се хареса това, което правим. Залагахме на едно търсене, което може да свърже двата различни вида музика. Всъщност като се замислим, народната музика какво е? Ами, там също има импровизация непрекъснато, както в джаза.

Успяхте ли да простите за т. нар. възродителен процес, когато от Йълдъз Ибрахимова изведнъж станахте Сузана Ерова?

- Това не може да се забрави, но аз се старая да загърбвам всичко негативно и да гледам винаги напред с позитивизъм! С много приятели в България сме коментирали впоследствие тази тема. Наистина беше абсурдно това, което Тодор Живков направи, но мисля, че зад него тогава имаше и други сили.

Преподавате и на студенти в Анкара. Какво е първото и най-важното, на което се стараете да ги научите?

- Първото е да интонират точно. За тях също са много интересни кривите ритми от българската народна музика – седем осми, девет осми, единайсет осми, тринайсет осми и т.н. Има ги и в турската музика, макар че не са толкова много, но все пак ги има. 

Основите на музикалното образование се полагат в най-ранна възраст. Аз съм започнала да свиря на пиано още на 6-годишна възраст. Имах наистина много добри преподаватели и в Детската музикална школа, и в Музикалното училище после. Това ми даде основата нататък вече да се развивам.

В Консерваторията учих оперно пеене, но това на мен не ми стигаше, имах нужда да импровизирам. Импровизацията дава страхотна свобода, ти си това, което правиш и то не се повтаря. И ти си всъщност, да не казвам композиторът, защото е голяма дума, но дава свобода, което е много важно и много интересно.

Тогава ли дойде завоят към джаза?

- Реално да, но и не съвсем. Баща ми обичаше и много слушаше джаз. Още съвсем малка бях, когато нададох ухо натам. От майка ми пък съм наследила музикалния слух, в Силистра тя е пяла в детски, а после в младежки хор. Оттам е влязла в музиката. Тя също ми повлия – в това да чуя многогласната музика. И вкъщи много пееше, имаше много хубав глас, въобще не детонираше, много точно пееше.

Джазът за мен е начин на мислене, начин да се чувстваш свободен човек.

Съвсем наскоро, на 8 април, имахте рожден ден. Бихте ли споделила какво си пожелахте?

- Първото и най-важното е здравето, разбира се – за мен и за най-близките ми хора! А на всички пожелавам да имаме за цел това, което не сме пробвали, да направим нещо, за което сме мечтали. Да носим една позитивна емоция, която ни кара да не гледаме назад, а напред. Това е много важно!