site.btaДа бъде сформирана работна група, която да търси решение на проблема с пашуването в националните паркове, реши земеделската комисия

Над три часа депутатите от Комисията по земеделието, храните и горите, ресорният министър Георги Тахов, заместник-министърът на околната среда и водите Виктор Атанасов, представители на браншови организации и юристи дискутираха проблемите с пашуването в националните паркове.

Министър Тахов представи ретроспекция на казуса, който започва през 2022 г. с разработването на интервенцията "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)", включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Следват съгласуване с Министерството на околната среда и водите (МОСВ), доклади за екологична оценка и за оценка на степента на въздействие. Следват и нови правила за пашуването в националните паркове. Съгласно утвърдените годишни планове за паша, площта за извършване на тази дейност в парковете през 2024 г. е приблизително 34 000 ха, като нормата за натоварване е 0,4 животински единици на хектар.

По думите на Тахов до момента в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) не е предоставена информация за утвърдена, използвана методология, както и данни от извършван мониторинг, които да потвърждават изложеното в становището на НПО, че основната причина и потенциално негативното въздействие на интервенцията произтича единствено от предоставената възможност за компенсиране на допълнителните разходи на земеделските стопани, които извършват именно тази сезонна паша. "Тъй като в МЗХ не постъпват данни във връзка с изпълнение на нормативно установеното задължение на дирекциите на националните паркове относно анализ на данните, получени от мониторинга, извършван ежегодно от националните паркове, то регулярно извършваният анализ на данните за нарушаване на функции по контрола за спазване на режимите и нормите в защитените територии сочи, че нарушенията са не повече от 10 процента", посочи аграрният министър.

Той допълни, че са проведени множество ведомствени срещи и многократно са излагани аргументи решенията за сезонна паша да се основават не само на екологичните въпроси, а да се базират на публикации от предходни периоди, но и на текущи социални и икономически условия, на очертаващи се стопански и демографски тенденции, на устойчиво управление на защитените територии. "Смятаме, че трябва да се основава на баланс между защита на околната среда и възможностите за икономическо развитие, което допринася за осигуряване на препитание на местните общности, посредством утвърдените през годините инструменти за традиционното пашуване", заяви Тахов. 

Според него ограничението на селскостопанската дейност в тези райони има и би имало значителни негативни последици, които далеч не се свеждат само до териториите на националните паркове. По думите на министъра прекомерно тежките забрани и регулации в дългосрочен план биха могли да имат въздействие върху по-широк набор от обществени, демографски, стопански, както и регионални въпроси, извън рамките на ограничените територии на националните паркове. 

Тахов уточни, че МЗХ е предоставило възможност за прилагане на интервенцията "Пасторализъм" и извън териториите на националните паркове.

Заместник-министър Атанасов припомни, че националните паркове са едва около 1,75 процента от територията на държавата. Те предоставят определена територия, на която се извършва мярката "Пасторализъм" – 34 000 ха. Това са 2,5 процента от пасищата в страната, 3 процента от говедата и около 2,8 от овцете в страната са пашували на територията на националните паркове през 2023 г., каза Мирослав Калугеров от МОСВ.

"Истината е, че когато говорим за такъв вид мярка, е важно да се знае едно нещо – всяка мярка има условия. Когато говорим за условията и допустимостта на броя животни на тази ограничена територия, идеята е чрез разпръскване на тези животни да постигнем ограничена инвазивност в земята, да запазим видовете, от друга страна, хората да могат да развиват своя поминък, да помагаме и да поддържаме баланса", обясни Атанасов. 

Според него проблемът идва оттам, че за годините, от които започва интервенцията за пасторализма, от близо 7800 животински единици са се вдигнали на 48 000. Самата натовареност на парка с животни е изключително висока, отбеляза зам.-министърът. По думите му системата работи и всички ще имат възможност да се възползват от тези земи, но по по-специфичен начин.

Татяна Султанова (ПП-ДБ) обърна внимание на получените в комисията обръщения и становища от заинтересовани страни, включително и от биологичните животновъди от "Дивата ферма", които са приложили подписка с 9000 подписа.

Николай Василиев от Българска асоциация "Биопродукти", който заедно със съпругата си Благовеста стои зад "Дивата ферма", разказа емоционално как екологичното им стадо, гледано 30 години, към днешна дата гине. По думите му те са едни от първите, които започват да качват стадата си в националните паркове, 7 години преди в парк "Рила", където пашуват техните животни, да се появи субсидия за пасторализъм. Той си спомни как в началото са били в много добри отношения с парковете, защото сред целите им е и опазването на околната среда, за което фермата има многократни награди. "В един момент се оказа, че говедата ни пречат на околната среда по начин, който е неразбираем. Всички говорим за екологичната оценка, но дори и тя не е такъв проблем, защото не е направена правилно, според терените, които се ползват – има пасища, на които и 50 дка на крава е малко, има такива, на които 4 дка на крава е много", коментира Василиев. Той допълни, че трябва да се картират самите пасища и да се направи екологична оценка на всяко пасище и всеки район.

По отношение на разпръскването на животните за по-малка инвазивност, Василиев посочи, че животните имат определени изисквания, те се събират на групи, за да се пазят, постоянно се местят.

"Днес се навършват точно 30 години, откакто се занимавам с животновъдство. За това време доказах, че може да се прави и по този начин, може да се прави и производство на световно ниво, полезно за природата и за нас самите. В един момент тези животни се затриха. Сега се борим за физическото оцеляване на животните и съм дал стотици хиляди левове да им намеря подходяща храна, която да замести тази паша. Качих се през август на пасището в Рила и там няма никой, тревата расте, изсъхва и се губи", разказа Василиев.

Мирослав Калугеров заяви, че животните на "Дивата ферма" тази година са повече от предходната, на което Василиев отговори, че те не са имали намерение да качат всичките си над 1800 говеда, а толкова колкото миналата година – около 1200, 600 крави и 600 телета, което би отговорило на нормата. Но са получили разрешение да качат само 293 животни.

Калугеров обвини Василиев, че като не е качил позволените животни, той е отнел възможността на други животновъди да качат своите животни в парк "Рила".

Емилия Тончева, юрист, еколог, бивш зам.-министър на околната среда и водите, която представлява земеделски производители повече от 15 години, заяви, че нееднократно са предлагали множество на брой решения на МОСВ, които по един или друг начин са били отхвърляни. Тя потвърди, че няма никакво време – лятната паша се случва в много кратък период на годината и тя приключва на 30 октомври. Според нея за тази година откриването на репение на проблема не се крие в обсъждането основателни или не са разпоредбите на годишните планове за паша. По думите на Тончева годишните планове за 2022 и 2023 г. са отменени на две инстанции от съда. Тя изрази увереност, че отменени ще бъдат и разпоредбите за 2024 г., но това ще стане догодина по това време.

Тончева апелира за намиране на най-бързия вариант, като предложи да се компенсират животновъдите по някакъв начин, за да могат да изхранят стадата си.

По време на дискусията беше взето решение за създаването на работна група, като председателят на комисията Иван Иванов (БСП за България) даде срок до края на следващата седмица депутатите да получат информация от двете министерства за задачите, формата и срока на работа на такава работна група.