Дирекциите на националните паркове – Рила, Пирин и Централен Балкан, не са приложили условия и ограничения, свързани с надморската височина. Предоставен е целият допустим пасищен ресурс в границите на трите защитени територии, за което на животновъдите са издадени съответните административни актове. Това се посочва в информация на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) относно възможностите за паша в трите национални парка.
С годишните планове за 2024 г. е постигнат оптимален компромис, който дава възможност на животновъдите и тази година да пашуват на територията на националните паркове, но с редуцирано натоварване на пасищата, посочват от ведомството. На територията на националните паркове през настоящата година ще пашуват близо 33 000 животни, посочват още от МОСВ. Информацията е във връзка с провела се среща с представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и животновъди, които изразяват несъгласие от променените изисквания за натоварване на пасищата в националните паркове.
Възникналите недоволства на земеделските стопани са породени от обстоятелството, че МЗХ и неговите структури не са приложили условията и мерките от Становището по екологична оценка така, че изпълнението им да не води до трудно преодолими усложнения за земеделските стопани - заявители по съответните интервенции, коментират от МОСВ. От ведомството смятат, че МЗХ не е провело и ефективна информационна кампания, „с което са създали предпоставка да се нарушат легитимните правни очаквания на земеделските стопани“.
Представителите на научната общност потвърдиха, че интервенция „Пасторализъм“ е въведена изключително и само за опазване на биологичното разнообразие във високите планини. Заключенията на учените са, че в резултат от прилагането на мярка „Пасторализъм“ се е стигнало до прекомерно натоварване на пасищата, което води до негативен ефект и увреждане на ценни природни местообитания, казват също от екоминистерството. „Твърденията за липса на площи за лятна паша на животните на територията на страната са силно преувеличени, сочи анализ на данните, публикувани от МЗХ“, отбелязват още от МОСВ. И напомнят, че МЗХ е институцията, която осъществява държавната политика в областта на животновъдството, което е било откроено и по време на разговорите.
„Според МОСВ е необходимо освен финансово подпомагане, на животновъдите системно да се осигуряват условия и да се създават предпоставки за устойчиво отглеждане, изхранване и възпроизводство на селскостопанските животни“, се казва още в позицията на екоминистерството. Дългосрочното решение на проблема, което многократно е обсъждано с МЗХ и животновъдите, е да се разсредоточи пашата, като се осигурят условия за паша и подпомагане в територии извън националните паркове, гласи още съобщението.
„МОСВ счита, че за да се обезпечат политиките по животновъдство, пасищата, ливадите и мерите от Държавния поземлен фонд и Общинския поземлен фонд следва да се отдават приоритетно за паша на домашни животни при ясни критерии и условия“, коментират от МОСВ. Целесъобразно е МЗХ и общините да поддържат резерв от постоянно затревени площи, който при условие че е налице недостиг от земи за нуждите на животновъдството, да бъде ползван изключително за покриване на тези нужди по облекчени процедури, препоръчват оттам. Необходимо е също да се извършат съответните нормативни изменения, гарантиращи развитието на политиките по животновъдство и интересите на земеделските стопани в баланс с опазването на природата, посочват от МОСВ.
Цялата позиция може да се види тук.
Казусът с пашата в националните паркове доведе до протести на места в страната. В началото на юли протестите на животновъдите от Пловдивско, които затваряха Подбалканския път между Карлово и Казанлък всеки ден в продължение на няколко седмици, официално бяха прекратени. В прессъобщение на МЗХ от 11 юли бе съобщено за среща с животновъди от Националния синдикат „Защита“, на която е присъствал и служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров. На тези разговори служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е заявил подкрепа за исканията на фермерите относно пашата на животни. Учени вече изразиха мнение, че прекомерното натоварване на пасищата води до увреждане и деградация на местообитания. В тяхна позиция бе обяснено, че освен загубата на биоразнообразие, намалява и перспективата високопланинският фуражен ресурс да бъде ползван ефективно и през следващите години. С годишните планове за паша за 2024 г. е постигнат оптимален компромис, който да даде възможност на животновъдите и тази година да пашуват на територията на националните паркове, но с редуцирано натоварване на пасищата, казаха от трите национални парка в България по-рано през юни. Неправителствени организации също призоваха да се намери решение, което да не ощетява животновъдите, но да се спре субсидираната паша в националните паркове.
/РЗ/
news.modal.text
