Субсидии за животновъди са нужни, но извън националните паркове. Националните паркове заемат около един процент от територията на страната, а пасищата в тях - 3,5 % от пасищата в страната. Това се посочва в позиция на коалиция „За да остане природа в България“ във връзка с дебата за ново регламентиране на отмяната на мярката „пасторализъм“.
От организацията подкрепят всички усилия за опазване на природата в националните паркове и нуждата от поетапно елиминиране на субсидираната паша на едри породи там.
Въвеждането на пасторализъм е, за да редуцира площта на храстовата растителност като хвойна и клек. „В годините на прилагането ѝ се натрупаха достатъчно данни, че не се опазва биологичното разнообразие, а обратното - влошава се при тревните местообитания и местообитанията на много видове животни и растения“, обясняват от „За да остане природа в България“. От там считат, че има публична кампания срещу действията на Министерството на околната среда и водите да се ограничат пасищните животни в националните паркове и отбелязват, че Министерство на земеделието и храните е отговорната институция, която следва да проведе анализи и дискусии за съответната организация за пасищата.
По-рано този месец от природозащитната организация WWF представиха доклад, в който отчитат субсидираната паша в България като пример за неблагоприятна за природата дейност. За т.нар. пасторализъм се отбелязва, че при довеждането на едър рогат добитък високо в трите национални паркове – Рила, Пирин и Централен Балкан, се е стигнало до утъпкване и преизпасване на тревни площи и редки растения, замърсяване на извори и езера и др. "Докато пашата в националните паркове остава разрешена от закона, спирането на субсидирането ѝ би спомогнало да се намали натискът върху планинските езера и алпийските ливади", коментираха специалистите.
/РН/
news.modal.text
