site.btaПрекомерното натоварване на пасищата води до увреждане и деградация на местообитания, отчита доклад на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания

Пашата в планинските райони на България има дългогодишни традиции и трябва да бъде запазена, е мнението на учените от Българската академия на науките (БАН). Прекомерното натоварване на пасищата обаче води до увреждане и деградация на местообитания. Това се посочва в експертното становище на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) до Министерството на околната среда и водите (МОСВ), министър-председателя, министъра на земеделието и храните, Българската асоциация „Биопродукти“, Българската аграрна камара, Асоциацията на земеделските производители в България, Съюза на животновъдите, както и на вниманието на президента на Република България и трите национални парка в България „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“. Това съобщиха от пресцентъра на МОСВ.

Освен загубата на биоразнообразие, намалява и перспективата високопланинският фуражен ресурс да бъде ползван ефективно и през следващите години, от което именно би трябвало да са заинтересовани в по-голяма степен животновъдите. Вместо това настояването им за отпадане на ограничителните мерки показва липса на ясна и дългосрочна визия за собствения им бизнес, който зависи от ресурсите, предоставяни от тревните местообитания, се посочва още в становището.

Становището е обосновано в отговор на възраженията и негативните интерпретации на животновъди срещу новите изисквания за прилагането на мярката „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ на територията на националните паркове, публикувани в бр. 46 на „Държавен вестник". Според учените от ИБЕИ тези възражения показват неразбиране и едностранчиво тълкуване на самата концепция за прилагането на интервенцията пасторализъм, както и на нормативната ѝ обосновка.

Необходимо е да се подчертае, че тази интервенция е въведена изключително и само за опазване на биологичното разнообразие във високите планини, е изрично подчертано в текста на становището. При разработването ѝ са участвали основно учени и експерти по биологично разнообразие от БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и неправителствения сектор. Всички те имат натрупана значителна информация за последните 20 години, която дава възможност да се направят научнообосновани заключения за състоянието на природните местообитания в трите национални парка, се добавя в становището. 

В него се казва, че през 2024 г. дирекциите на трите национални парка са възложили на ИБЕИ на БАН да подпомогне провеждането на мониторинга на високопланинските пасища, за да се установи какво е състоянието на природните местообитания, обект на опазване съгласно Закона за биологичното разнообразие. Учените от ИБЕИ подчертават, че в националните паркове се допускат дейности, само ако поддържат биоразнообразието. Нито мярката пасторализъм, нито статутът на защитените територии предполага използването на териториите за стопански цели. Считаме, че законодателството и произтичащите от него задължения, ограничения и отговорности трябва да се спазват безусловно, се кдопълва в становището.

На 30 май т.г. в своя позиция от трите национални парка отчетоха, че за пашата през 2024 г. е постигнат оптимален компромис. Ден по-рано от коалиция „За да остане природа в България“ обърнаха внимание, че субсидии за животновъди са нужни, но извън националните паркове, които са защитени територии.