През първото полугодие на 2024 г. българската икономика нарасна реално с 2 на сто спрямо същия период на 2023 г., отчитат експертите на ОББ, се посочва в съобщение на банковата група до медиите.
"Икономическата активност през първото полугодие на 2024 г. се движеше от крайното потребление, което се увеличи с реално 3,1 на сто при доминиращ относителен дял от 80,8 на сто в структурата на БВП. На този фон, инвестициите нараснаха повече от два пъти по-бързо със 7,2 на сто и въз основа на своя над четири пъти по-малък дял от 17,3 на сто в БВП също допринесоха за реалния ръст на икономиката. От своя страна износът със спад 0,8 на сто се свиваше малко по-бързо от вноса, който намаля с 0,7 на сто в сравнение с първото полугодие на миналата година", коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
Перспективите пред икономиката на еврозоната леко се подобриха, тъй като тя реализира малко по-добър резултат от очаквания през второто тримесечие.
"Това е положителен факт за перспективите и пред българската икономика, но засега не дава основание да ревизираме нашите очаквания за нейния ръст от 2,3 на сто за цялата 2024 г. Причина е продължителното "неразположение" на германската икономика, водещ търговски партньор на България, която леко се сви и през второто тримесечие ( с 0,1 на сто спрямо първото). Относително силният темп на растеж в еврозоната през второто тримесечие се дължеше главно на силното представяне на испанската и ирландската икономика, но към тях българската икономика е относително слабо отворена", обяснява Калчев.
На фона на устойчива безработица от 4,5 на сто за май и юни, и забавяща се инфлация, средната месечна работна заплата у нас достигна ръстове от 19,4 на сто и 18,1 на сто, съответно, за май и юни (спрямо същите месеци м.г.)
"Очакваната нормализация в ръста на заплатите не се състоя и през второто тримесечие на тази година. Главните фактори, движещи заплатите нагоре у нас, са затегнатият трудов пазар, характеризиращ се със слабо предлагане, държавната политика за повишаване на заплатите в публичния сектор, процесът за догонване в рамките на ЕС и психологическата динамика, която все още не отчита инфлацията. От своя страна твърде бързо растящите заплати затрудняват конкурентоспособността на икономиката. Това е и естественият пазарен регулатор на техния ръст, който в случая все още не сработва", обясни д-р Калчев.
Темпът на цените нагоре бе непроменен през юли. Така хармонизираната инфлация остана 2,8 на сто (спрямо юли м.г.). Базисната инфлация (без храни и горива) слабо се повиши до 3 на сто през юли (2,8 на сто за юни). Потребителската инфлация по националната методология леко се забави до 2,4 на сто (2,5 на сто за юни).
"Очакваме общото забавяне на инфлацията да продължи", прогнозира главният икономист на ОББ.
/СС/
news.modal.text
