Анализаторите на ОББ отчитат, че през третото тримесечие на 2023 г. българската икономика е нараснала с 1,7 на сто реално на годишна база, съобщава Банка ОББ.
"Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, поради материализираща се тенденция на спад в еврозоната. Най-големият търговски партньор на страната ни -Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние с леко забавяне на икономическата активност през тримесечието и в България. Според нас, тенденцията за по-бавен растеж ще продължи и през четвъртото тримесечие. Така за цялата година очакваме ръст на икономиката у нас от 1,9 на сто", коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. При прогнозата си през септември кредитната институция очакваше ръст на БВП у нас от 1,8 на сто за 2023 г.
През третото тримесечие икономическата активност се движеше от крайното потребление, което се ускори значително - с 6,1 на сто спрямо същото тримесечие на 2022 г. (относителен дял от 77,7 на сто от БВП), фактически неповлияно от все още високата инфлация. На този фон инвестициите нараснаха много бързо, отчитайки реален прираст от 9,4 на сто (18,4 на сто относителен дял). Нетният експорт за тримесечието бе отрицателен, при годишен спад на износа с -7,8 на сто и свиване при вноса с -7,5 на сто.
"Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната е така нареченото меко кацане, или намаляваща инфлацията до 2,9 на сто при слаб растеж на БВП от около 0,5 на сто за 2024 г. На този фон икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са, растежът да се ускори до 2,3 на сто при спадаща средна инфлация до 5 на сто", прогнозира Калчев.
Инфлацията продължи хода си за забавяне и през октомври. Така хармонизираната инфлация достигна 5,9 на сто (спрямо октомври м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) продължи да се забавя до 7 на сто през октомври.
"Горивата отпаднаха от трите бранша с най-бързо покачващи се цени през май, а през октомври ги последваха и храните. С най-бързо растящи цени към октомври се оказаха: здравеопазването, ресторантите и хотелите, и т.нар. други услуги", допълва д-р Калчев.
Пазарът на труда остана стабилен, като търсенето на квалифициран персонал превъзхождаше предлагането. Хармонизираната безработица към края на третото тримесечие се задържа на ниво от 4,5 на сто, т.е. близо до естествената безработица.
"От своя страна средната работна заплата, след известното забавяне на ръста от 12,7 на сто към юни, отново се ускори до ръст от 15,9 на сто към септември. Така тя отново изпреварва инфлацията", заключи Емил Калчев.
/СЛС/
news.modal.text
