Анализаторите на банка ОББ посочват, че всички сектори на икономиката на практика са мотори за растежа през първото тримесечие на годината. Отчита се ръст на българската икономика за периода януари - март с 1,8 на сто спрямо същия период на 2023 г., според изгладените данни на НСИ.
"От страна на производството ръстът се движеше главно от сектора на услугите. Той, макар че не нарасна най-бързо през тримесечието - с 1,6 на сто (реално), сериозно дръпна БВП нагоре, поради огромния си относителен дял от 60 процента в него. На този фон индустрията отчете над два пъти по-бързо увеличение на продукцията си с 3,4 на сто, но нейното влияние беше по-слабо, тъй като тя заема над три пъти по-малък относителен дял от 19,1 на сто. Селското стопанство нарасна с 1,4 на сто (дял 4,5 на сто в икономиката на страната), докато най-малкият бранш, този на строителството, само 2,6 на сто от БВП, също увеличи продукцията си с 0,5 на сто. Трябва обаче да се отбележи, че строителството ангажира известна част от производството на индустрията, която му доставя множество материали и стоки, поради което неговото значение не се ограничава само с прекия му относителен дял в БВП", коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев в анализ, получен днес в БТА.
Икономическите данни от първото тримесечие на годината затвърждават позитивната прогноза на анализаторите на банката за растеж на икономиката от 2,3 на сто за цялата 2024 г.
Безработицата отбеляза лек спад от 4,6 на сто (от януари до март) на 4,4 на сто за април. На този фон и при тенденция на забавяща се инфлация, средната месечна заплата отново се устреми нагоре, достигайки ръст от 17,8 на сто през март (спрямо март м.г.), като ускорен ръст се наблюдава както в публичния, така и в частния сектор.
"За разлика от времето преди ковид, когато заплатите в публичния сектор по правило растяха по-бързо от тези в частния, в периода след пандемията не се очертава ясна тенденция. Така в края на първото тримесечие на 2024 г. ръстът на заплатите в публичния сектор с 18,4 на сто водеше спрямо ръста в частния със 17,6 на сто, докато в края на 2023 г. ролите бяха разменени, съответно 10,2 на сто срещу 12,1 на сто", обясни д-р Калчев.
Най-голям ръст отбелязаха заплатите в заведенията за подслон и хранене и в публичната администрация и отбраната с 25 на сто, следвани от недвижимите имоти с 23 на сто, образованието с 20,2 на сто, строителството с 19,5 на сто, търговията с 19,1 на сто и т.н.
През май за първи път тази година наблюдаваме ускорение, макар и слабо, в ръста на цените (спрямо май м.г.). Така хармонизираната инфлация нарасна до 2,7 на сто за май при 2,5 на сто през април. Базисната инфлация (без храни и горива) съответно се увеличи до 2,9 на сто, в сравнение с 2,6 на сто за април. Последващ спад отбеляза единствено потребителската инфлация (по националната методология), от 2,4 на сто през април на 2,3 на сто през май, посочват от ОББ. "Независимо от ускорението през май, очакваме ръстът на цените да продължи да се забавя", посочва д-р Калчев.
Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви своето решение да намали основните лихвени проценти с 0,25 на сто с оглед регистрирания траен спад на инфлацията в еврозоната. Очаква се тази стъпка да облекчи условията за финансиране и да даде известен стимул за малко по-бърз икономически растеж, пише още в анализа.
"До края на 2024 г. очакваме допълнителен спад на лихвените проценти (най-вероятно в две стъпки) на лихвата за рефинансиране от 4,25 на сто (сега) на 3,40 на сто и на тази по депозитите от 3,75 на сто (сега) на 3,25 на сто. Съответно, очакванията ни за растежа в еврозоната се покачват от 0,4 на сто на 0,7 на сто за 2024 г.", прогнозира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
/ВЙ/
news.modal.text
