Солиден ръст на активите и печалбата в банковия сектор у нас отчитат анализаторите на ОББ в макроикономическия си бюлетин за ноември, коментирайки последните данни на Българската народна банка (БНБ) и Евростат.
Анализаторите на банката отбелязват, че активите на банките през третото тримесечие на годината нарастват с 4 млрд. лв. или 2,5 процента спрямо второто тримесечие и достигат 165,1 млрд. лв., като от тях кредитите и авансите заемат дял от 63,4 процента.
Кредитите за домакинствата се увеличават с 1,5 млрд. лв. (4,2 процента) или повече от два пъти по-значително в сравнение с тези за нефинансовите предприятия, които нарастват със 711 млн. лв. (1,5 процента).
"Важна причина за изпреварващата динамика при кредитирането на домакинствата бе задържането на лихвите. От друга страна, лихвите за фирмите реагираха на глобалната тенденция за покачване, като среднопретеглената левова лихва в този сегмент плавно се повиши - от 2,7 процента през септември 2022 г. на 3,8 процента година по-късно", коментира главният икономист на ОББ Емил Калчев, цитиран в съобщението.
Според данните депозитите през третото тримесечие също нарастват - тези на домакинства се увеличават с 1,8 млрд. лв. (2,4 процента) спрямо предходното тримесечие, а на нефинансовите предприятия - с 1,9 млрд. лв. (4,5 процента).
"Собственият капитал в баланса на банковата система достигна 19.3 млрд. лв., което отговаря на прираст от 999 млн. лв. (5,4 процента) спрямо второто тримесечие и се дължи главно на повишението на печалбата", допълни Калчев.
Солидният ръст на банковия сектор поставя въпроса за неговата стабилност, особено предвид ключовата му роля в икономиката, отбелязват от ОББ.
"В това отношение по данни на БНБ ликвидното покритие на сектора регистрира подобрение - 241,9 процента към септември при 225,6 процента към юни. Националният банков сектор е и по-ликвиден в сравнение с повечето водещи страни в ЕС. По другия ключов показател, този за капиталовата адекватност, също е така по последни налични данни за второто тримесечие", посочи Калчев.
Политиката на БНБ е насочена към гарантиране стабилността на сектора. Така за деветмесечието действаше повишен антицикличен буфер от 1,5 процента, приложим към местни рискови експозиции, който от октомври се повиши на 2 процента. Този буфер цели да засили устойчивостта на сектора при потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките, се посочва в анализа.
"Освен това в две стъпки бяха повишени и минималните задължителни резерви на банките - от 5 на 10 процента за юни и от 10 на 12 процента от юли насам. С това БНБ цели по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени нива на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите в страната. Очаква се това да повлияе за охлаждане на кредитната активност и съответно за ускоряване забавянето на инфлацията в страната, както и за ограничаване на кредитния риск в банковата система", отбеляза Емил Калчев.
/ВЙ/
news.modal.text
