През първите три години от изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост - МВУ (Recovery and Resilience Facility -RRF) на ЕС, който разполага с бюджет от 724 млрд. евро, са натрупани закъснения при изплащането на средствата и изпълнението на проектите. Това установява специален доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) за усвояването на средствата по инструмента, публикуван днес на официалната страница на институцията.
Натрупаните закъснения създават риск за постигането на целите за подпомагане на държавите от ЕС при възстановяването им от пандемията от КОВИД-19 и повишаването на тяхната устойчивост. Страните може да не са в състояние да усвоят и използват средствата навреме и да приключат планираните мерки преди изтичането на срока на действие на МВУ през август 2026 г., което да им попречи да извлекат очакваните икономически и социални ползи, предупреждават европейските одитори.
До края на 2023 г. държавите от Европейския съюз са усвоили под една трета от планираните средства на ЕС за възстановяване от КОВИД-19, посочва докладът.
Според наличната информация само около половината от финансирането, изплатено от Брюксел на националните столици, е достигнало до крайните получатели и одиторите предупреждават, че има риск от по-нататъшно забавяне на усвояването на средствата и невъзможност проектите да бъдат завършени по план.
При оценката на напредъка в изпълнението на МВУ към края на 2023 г. за България ЕСП отчита наличието на първоначален План за възстановяване и устойчивост, с прието решение за изпълнение на Съвета, както и подписана оперативна договореност, но не и изплатено авансово финансиране. Страната ни е подала две искания за плащане, а е получила едно плащане. От страната ни няма подадени искания за заеми, а само за безвъзмездна финансова помощ. Седем страни членки на ЕС не са получили плащания по механизма.
От България се отчитат дял от 67 процента на исканията за плащане, подадени до края на 2023 г., в сравнение с ориентировъчните срокове в оперативните договорености. За сравнения, при девет от държавите членки този дял достига 100 процента, а при три - нула процента.
Разпределените по МВУ средства за страната ни се равняват на 9,3 на сто от брутния вътрешен продукт за 2019 г., а на разпределените средства за сближаване - на 16,4 на сто, като по тези показатели страната ни на едни от водещите места в ЕС.
Делът на изплатеното финансиране за България е 22 процента с 6 процента дял на задоволително изпълнени ключови етапи и цели при средно за ЕС съответно 37 процента и 19 процента.
Като положителен на общоевропейско ниво се оценява фактът, че авансовото (предварителното) финансиране в размер до 13 процента от сумата, която държавите членки могат да получат, е дало възможност за бързо изплащане на повече средства в началото, което е в съответствие с целта за преодоляване на кризите, отчитат експертите.
Одиторите обаче критикуват незадоволителния темп на усвояване на повечето средства оттогава насам. До края на 2023 г. само 213 млрд. евро са били изплатени от Комисията към националните бюджети. Тези средства не са достигнали във всички случаи до крайните получатели, в т.ч. частни предприятия, публични енергийни дружества и училища. На практика почти половината от средствата по МВУ, изплатени на 15-те държави членки, които са предоставили необходимата информация, все още не са достигнали до крайните получатели, отбелязва ЕСП.
Почти във всички държави е имало закъснения при подаването на искания до Комисията за получаване на плащане, често поради инфлацията или недостига на доставки, несигурността относно екологичните правила и недостатъчния административен капацитет. До края на 2023 г. държавите са представили 70 процента от планираните искания за плащане и за около 16 процента по-малко средства от очакваното. По различни причини седем държави не са получили финансиране за задоволителното изпълнение на ключови етапи и цели. Тези държави са Белгия, Финландия, Унгария, Ирландия, Нидерландия, Полша, Швеция.
Комисията и държавите членки са предприели действия, по-конкретно през 2023 г., за да улеснят усвояването на средствата, но е твърде рано да се оцени техният ефект, отбелязват одиторите.
Има риск някои планирани мерки да не бъдат изпълнени навреме. До края на 2023 г. са били поискани плащания за по-малко от 30 процента от общо над 6000 ключови етапа и цели (т.е. показатели за напредък), което означава, че значителен брой от тези ключови етапи и цели - вероятно най-трудните - все още не са изпълнени, се казва в доклада.
Повечето държави са предприели реформи, преди да пристъпят към извършването на инвестиции. Има вероятност обаче отлагането на изпълнението на инвестициите да увеличи още повече закъсненията и да забави усвояването.
Плащанията освен това невинаги отразяват броя и важността на ключовите етапи и целите, което означава, че могат да бъдат изплатени значителни средства, без държавите членки да са завършили съответните мерки, допълва документът.
Одиторите подчертават, че правилата не предвиждат събиране на недължимо изплатените средства, когато ключовите етапи и целите са изпълнени, но мерките в крайна сметка не са завършени.
МВУ бе създаден през февруари 2021 г. с цел да финансира реформи и инвестиции в държавите от ЕС, като обхваща периода от началото на пандемията през февруари 2020 г. до края на август 2026 година. Механизмът е насочен върху шест приоритетни области, включително екологичния преход и цифровата трансформация, и е основен елемент от фонда за възстановяване Next Generation EU на стойност над 800 млрд. евро. Държавите получават средства въз основа на постигнатия от тях напредък, припомня ЕСП.
Механизмът е с общ максимален бюджет от 723,8 млрд. евро, който включва безвъзмездна финансова помощ в размер до 338 млрд. евро и заеми в размер до 385,8 млрд. евро. До края на 2023 г. Комисията е поела задължения на стойност 648 млрд. евро под формата на безвъзмездна финансова помощ и заеми към всички 27 държави членки.
/СЛС/
news.modal.text
