site.btaНа финален етап сме с преговорите за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост, каза министър Людмила Петкова

Понастоящем сме на финален етап от преговорите за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост. Това каза служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на изслушване в парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Изслушването, сред участниците, в което бяха още служебният министър на енергетиката Владимир Малинов и служебният заместник-министър на околната среда и водите Виктор Атанасов, беше във връзка с одобрения от Министерски съвет доклад на вицепремиера и финансов министър за предприемане на действия за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост на България (НПВУ) и за изготвяне на предложение по съдържанието на глава REPowerEU.

БТА припомня, че на 17 юли със свое протоколно решение Министерският съвет (МС) одобри доклада. От правителството обясниха, че  решението произтича от чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, който позволява на държавите членки да поискат изменение на плановете си поради обективни обстоятелства, и е във връзка с Решение на Народното събрание от 12 януари 2023 г. за изготвянето на промени от Министерския съвет на НПВУ в сектор енергетика.

С решението се възлага на Людмила Петкова да внесе в Министерския съвет предложение за изменение на НПВУ, както и предложение по съдържанието на глава REPowerEU в срок до 11 септември, с цел да бъде възможно финализирането и одобрението на оценката на ЕК до края на тази година. Същевременно министрите на финансите и на енергетиката до утре, 31 юли, трябва да запознаят Народното събрание с изготвените предложения за промени и с хода на преговорите с ЕК, е записано в решението на МС.

България е единствената държава, която все още не е представила официално глава REPowerEU, за да може страната ни да се възползва от допълнителния безвъзмезден ресурс, който е в размер на 479 милиона евро, каза министър Петкова. Тя посочи, че изменението по плана заедно с главата REPowerEU  следва да бъде одобрено до края на годината от ЕК.

Людмила Петкова отбеляза, че са ускорени разговорите с ЕК на политическо и експертно ниво с цел подготовка на необходимите промени и тяхното одобрение от Съвета до края на годината.

Тя описа хода на разговори с ЕК. На 5 февруари тази година на ЕК е изпратен първият пакет за изменения по член 21, а на 8 март - постъпилите предложения по глава REPowerEU, като министърът обясни, че целта е била да се даде възможност за дискусия по тях в рамките на проведената в периода 18 - 20 март в София техническа мисия на ЕК. След това са се състояли няколко кръга на писмен обмен с ЕК във връзка с измененията по Плана, на 22 юли е проведена среща на високо ниво, в която ЕК е върнала обратна връзка по предложените промени в сектор енергетика, а на 26 юли е проведена друга среща на високо ниво. Министър Петкова каза, че интензитетът на преговорите е засилен "с оглед взаимното разбиране относно необходимостта от финализиране на преговорите по проекта за изменение до средата на септември 2024 г."

Служебният вицепремиер и министър на финансите отбеляза, че през втората половина на 2023 г. са били събрани предложенията на отговорните за инвестициите и реформите по Плана с искания за проекти за промени в поетите ангажименти, които са допълнително актуализирани през 2024 г. в резултат на проведените неофициални преговори със Службата на Комисията. 

Людмила Петкова каза, че към момента планираните промени по НПВУ са в няколко основни направления -  промени в описанието на етапи и цели в 21 инвестиции и 9 реформи; промени в целевите стойности на индикаторите на етапи и цели в 10 инвестиции и 3 реформи; промени в бюджетите на 5 инвестиции; промени в сроковете за изпълнение на етапи и цели в 15 инвестиции и 2 реформи. 

Тя припомни, че правителството беше задължено с решението на Народното събрание от 12 януари 2023 г. да предоговори две ключови реформи от ПВУ - декарбонизация на енергийния сектор и ангажимента за отделянето на собствеността на "Булгартрансгаз" ЕАД и "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) ЕАД от корпоративната структура на Българския енергиен холдинг. На 12 юли т.г. са изпратени на ЕК предложенията от българска страна.

По декарбонизацията на енергийния сектор съгласно решението на Народното събрание Министерският съвет трябва да направи предложение за изменение на ПВУ на основание чл. 21, с което да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40 процента до края на 2025 г., вземайки изходните нива от 2019 г., припомни Петкова. Тя каза, че  становището на Министерството на енергетиката е, че постигнатото до момента намаление на емисиите и очакваното преизпълнение на заложената в ПВУ цел за намаление на емисиите със съществуващите мерки и политики на пазарен принцип без допълнителни административни или законодателни намеси показват, че заложените в ПВУ цели са изпълними, поради което се предлага запазването им.

Предлага се да отпадне единствено целта за намаляване на емисиите през 2022 г. поради обективни обстоятелства, свързани със съществено променената среда и предизвикателствата пред енергийния сектор в Европа след войната в Украйна, добави Петкова. Министърът каза още, че предложението за промяна в реформата предвижда отпадане на текстовете, свързани с графика за постепенно преустановяване на използването на въглища и определянето на годишни пределни стойности на въглеродните емисии за отделните инсталации при запазване на ангажимента за въвеждане на обща граница на емисиите на годишна основа, предвид намалението на емисиите, които се регистрират. Предложенията са съобразени с решение на 49-то Народно събрание от 4 октомври 2023 г., съгласно което Министерският съвет се ангажира да не ограничава дейността на базовите мощности на въглищните топлоелектрически централи и останалите оператори на горивни инсталации, ако те работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и националното законодателство, каза Петкова.

Министърът отбеляза , че отношението към исканите промени от страна на ЕК на този етап е по-скоро положително при условие, че българската страна представи предложение за подходящи за пазарните условия финансови-икономически мерки в случай на превишаване на общата горна граница, както и информация относно това как могат да бъдат заложени в нормативната уредба, включително сроковете за това. ЕК подчертава, че измененията могат да се приемат единствено, ако се предложат допълнителни реформи в глава REPowerEU и при условие за ефективно прилагане на либерализацията на пазара на електроенергия с конкретни стъпки, които ще бъдат предприети преди 1 юли 2025 г., посочи Петкова.

По отношение на подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор, Петкова каза, че в изпълнение на решението на Народното събрание от януари 2023 г. Министерският съвет трябва да договори отпадането на ангажимента, свързан с отделянето на собствеността на двата оператора "Булгартрансгаз" и ЕСО от корпоративната структура на Българския енергиен холдинг, каза още служебният финансов министър.

Като алтернативна мярка с еквивалентен ефект се стъпи на предшестващите одобряването на ПВУ преговори с ЕК и предлагани от службите й формулировки. На мястото на отпадналата реформа българската страна предложи да се включи ангажимент за нормативни промени в рамката в управление на БЕХ, изразяващи се в забрана за кръстосано субсидиране между неговите дъщерни дружества в съответствие с принципите на добро управление и насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия, каза Петкова. Реакцията на ЕК е, че предложението не представлява реформа с еквивалентен ефект и не може да се приеме особено с оглед наличието в представения доклад за одит на БЕХ извод за неналичие на кръстосано субсидиране, обясни министър Петкова.

Същевременно от ЕК е получено посланието, че допълнителните инвестиции в развитие на мрежата, каквато е Greenabler,  предложена от Министерството на енергетиката за главата REPowerEU са обвързани с изпълнението на ангажимента за отделяне на собствеността на "Булгартрансгаз" и ЕСО от корпоративната структура на Българския енергиен холдинг, добави тя. Лдюмила Петкова каза още, че са предложени промени и в две инвестиции в сектор енергетика - пилотен проект за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници, и пилотни проекти за производство на зелен водород.