Очаква се ЕК да направи оценката по второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в средата на тази година, след което България има шестмесечен срок да представи информация за извършените реформи. Това каза служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на изслушване в Народното събрание заедно със служебния министър на енергетиката Владимир Малинов относно изготвените предложения за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Петкова посочи, че ако в този срок страната ни не представи информация за извършените реформи и приети законопроекти, свързани с тях, ще бъде наложена финансова корекция, която след това България не може да претендира да бъде възстановена.
Министър Петкова отбеляза, че второто плащане по НПВУ е заложено и като приход в бюджета за 2024 г.
Тя посочи, че на 7 октомври миналата година България подаде второ искане за плащане по НПВУ, което е и сред най-големите искания от всички планове на държави от ЕС, включващо голям дял ключови реформи. Искането е за 653 млн. евро.
За да бъде изплатена цялата сума, трябва да бъдат изпълнени всички реформи и инвестиции, свързани с втория етап, каза Петкова. По принцип би могло да има финансова корекция, ако не бъдат изпълнени всички реформи, каза тя и добави, че има част от реформи, които все още не са изпълнени. Тя коментира, че не може да каже в какъв размер би могла да бъде тази корекция, тъй като по думите й това означава предварително да посочи коя от реформите няма да бъде изпълнена. Но е сигурно, че ако не изпълним всички реформи, ЕК ще коригира сумата по втория транш, обясни министърът.
Петкова припомни, че в 49-ото Народно събрание са внесени законопроекти от Министерски съвет, които след това бяха обсъждани в парламентарните комисии и бяха направени предложения по тях, но поради приключване на дейността на парламента тези законопроекти не бяха приети и бяха архивирани. Самият процес започва отначало - за приемането им от 50-ото Народно събрание, отбеляза Петкова, като изброи законопроектите - за несъстоятелност на физическите лица; за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения; процедурните правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, Пътната карта за климатичната неутралност, промени в Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи.
По време на изслушването министър Людмила Петкова представи работата и хода на преговорите с ЕК по предвидените изменения в НПВУ. След заявеното вчера в комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и пред депутатите в пленарна зала днес министър Петкова каза, че понастоящем българската страна е на финален етап от преговорите за изменение на ПВУ.
БТА припомня, че на 17 юли със свое протоколно решение Министерският съвет (МС) одобри доклад на вицепремиера и финансов министър за предприемане на действия за изменение на НПВУ и за изготвяне на предложение по съдържанието на глава RеPowerEU. Решението произтича от чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, който позволява на държавите членки да поискат изменение на плановете си поради обективни обстоятелства, и е във връзка с Решение на Народното събрание от 12 януари 2023 г. за изготвянето на промени от Министерския съвет на НПВУ в сектор "Енергетика".
Министър Петкова отбеляа, че приетият доклад е в резултат на последователните усилия на служебното правителство за финализиране на преговорите с ЕК по изменението на ПВУ.
Министърът каза, че в резултат на проведените неофициални преговори със службите на ЕК към момента са планирани промени в описанието, целевите стойности на индикаторите и сроковете за изпълнение на етапи и цели в общо 29 инвестиции и 9 реформи.
Петкова припомни, че правителството беше задължено с решението на Народното събрание от 12 януари 2023 г. да предоговори две ключови реформи от ПВУ- декарбонизация на енергийния сектор и ангажимента за отделянето на собствеността на "Булгартрансгаз" и ЕСО от корпоративната структура на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Съгласно решението на Народното събрание Министерският съвет трябва да предложи отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40 процента до края на 2025 г., вземайки изходните нива от 2019 г. Получено становище на Министерството на енергетиката, че до момента е постигнатото съществено намаление на емисиите и се очаква преизпълнение на заложената в ПВУ цел при съществуващите мерки и политики на пазарен принцип, без допълнителни административни или законодателни намеси, сочи, че заложените в Плана цели са изпълними, поради което се предлага запазването им, каза Петкова. Тя добави, че се предлага отпадане само на целта за намаляване на емисиите през 2022 г. поради обективни обстоятелства, свързани с войната в Украйна. Предложението за промяна в реформата предвижда отпадане на текстовете, свързани с графика за постепенно преустановяване на използването на въглища и определянето на годишни пределни стойности на въглеродните емисии за отделните инсталации при запазване ангажимента за въвеждане на обща граница на емисиите на годишна основа, предвид намалението на емисиите, което се регистрира, каза министърът. Петкова обясни, че предложенията са съобразени с решение на 49-ото Народно събрание от 4 октомври 2023 г., съгласно което МС се ангажира да не ограничава дейността на базовите мощности на въглищните топлоелектрически централи и останалите оператори на горивни инсталации, ако те работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и национално законодателство.
Европейската комисия подчертава, че измененията могат да се приемат, ако българската страна представи предложение за подходящи за пазарните условия финансово-икономически мерки в случай на превишаване на общата горна граница, както и информация относно това как могат да бъдат заложени в нормативната уредба, включително сроковете за това. Необходимо е също така да се предложат допълнителни реформи в глава RePowerEU и да се гарантира ефективно прилагане на либерализацията на пазара на електроенергия с конкретни стъпки, които ще бъдат предприети преди 1 юли 2025 г., обясни Петкова.
По отношение подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор министърът припомни, че в изпълнение на решението на Народното събрание от януари 2023 г. МС трябва да договори отпадането на ангажимента, свързан с отделянето на собствеността на "Булгартрансгаз" и ЕСО от корпоративната структура на БЕХ. Като алтернативна мярка с еквивалентен ефект българската страна предложи да се включи ангажимент за нормативни промени в рамката в управление на БЕХ, изразяващи се в забрана за кръстосано субсидиране между неговите дъщерни дружества в съответствие с принципите на добро управление и насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия, каза Петкова. ЕК заявява категорично, че предложението не представлява реформа с еквивалентен ефект и не може да бъде прието, каза министърът. Петкова добави, че същевременно е получено посланието, че допълнителните инвестиции в развитие на мрежата, какъвто е проектът Greenabler, предложен от Министерството на енергетиката за глава RePowerEU, са обвързани с изпълнението на ангажимента за отделяне на собствеността на "Булгартрансгаз" и ЕСО от БЕХ. Предложени бяха промени в две инвестиции в сектор енергетика - пилотен проект за комбинирано производство на топлинна електрическа енергия от геотермални източници и пилотни проекти за производство на зелен водород, каза Петкова.
Министърът каза, че от ЕК е била отправена категорична препоръка в главата RePowerEU да бъдат включени инвестиции с проектна готовност, които биха могли да се реализират до 2026 г. Като бъде отчетен и фактът, че българският ПВУ включва инвестиции на стойност повече от алокацията на страната, ЕК счита за недопустими по ПВУ инвестиции, които не могат да бъдат изпълнени в срока до 2026 г., посочи министър Петкова.
В хода на изслушването в отговор на въпрос, свързан с подобряване на енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради, Людмила Петкова обясни, че в главата RePowerEU и в промените на ПВУ трябва да бъдат включени проекти, които реално могат да бъдат изпълнени до края на 2026 г. Тя посочи, че сгради с близко до нулевото потребление на енергия могат да бъдат включени в глава RePowerEU, но подлежи на договаряне с ЕК дали тези проекти ще бъдат приети да бъдат финансирани по ПВУ. Петкова добави, че ако не могат да бъдат финансирани, тези проекти биха могли да бъдат включени към капиталовата програма за финансиране с национални средства.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
