Добри практики от Европа и България за устойчив енергиен преход разгледаха експерти на форума "Би Ренюъбъл" (Be Renewable 2023), посветен на ВЕИ индустрията, организиран от сдружение "Соларна Академия България" и "M3 Комюникейшънс груп" (M3 Communications Group). БТА е медиен партньор на форума.
Днес всички живеем с климатичните промени. От една страна сме задължени във всички сектори да редуцираме парниковите газове, които влияят в негативна посока на климата, а също трябва да имаме много по-щадящо отношение към ресурсите, както и да се адаптираме към климатичните промени, посочи бившият дипломат Меглена Плугчиева. Тя добави, че този дебат е важен и трябва да бъде едно постоянно действие, като всички сектори да бъдат адаптирани и включени в процеса, както и цялото ни общество. Не само енергетиката, но и строителство, селско и горско стопанство, транспорта са най-силно засегнатите сектори и те задължително трябва да бъдат адаптирани, каза Плугчиева.
Тя посочи, че като страна член на ЕС влизаме в ангажиментите по изпълнение на Зелената сделка. Плугчиева отбеляза, че има пъстра картина в европейската енергийна политика и по думите й не трябва "сляпо" да прилагаме всичко, което се взема като решения в Европа, трябва да участваме във вземането на решения и да отстояваме нашия национален, икономически и социален интерес.
Кристина Лазарова от платформата "Браунт ту Грийн" (Brown to green), която работи по проекти за трансформация и развитие на Югозападния въглищен регион, отбеляза, че зеленият преход не е само енергетика. Ние тотално сбъркахме в България понятията и всичко, което се случва до момента е много закъсняло, смята Лазарова. Има едни решения, взети още с Плана за възстановяване и устойчивост за 40 процента намаляване на въглеродни емисии до 2026 г., този, който е вземал това решение, според мен, не е знаел много как това ще стане, според Лазарова. Тя смята още, че протестите в момента, свързани с териториалните планове за справедлив преход, са закъснели, защото тези планове в голямата си част се основават на това решение. По думите й у нас особено в момента много трудно може да се видят добри практики на национално ниво.
С усилия на платформата Brown to green, на предприятията в Югозападния въглищен регион и на местните власти от област Кюстендил, имаме съвместни инициативи за развитието на региона, отбеляза Лазарова и разказа за проектите, сред които за ТЕЦ "Бобовдол" и за изграждане на 100 мегавата фотоволтаичен парк. Лазарова каза, че половината от проекта за фотоволтаичния парк е готов, а официалното му откриване е преместено за февруари 2024 г. Тя изрази надежда, че до две седмици ще излезе лицензията от Комисията за енергийно и водно регулиране за електропроизводство на парка. Добави още, че в момента са на финални преговори за електролизери (устройства за производство на водород чрез разделяне на молекулата на водата), с което в парка ще се съхранява водород и ще се прави енергия от него.
Според Кристина Лазарова досега в годините в България трябваше да се случи плавен енергиен преход. Трябваше да има подреден план по него и мощности, които не е задължително да заменят напълно капацитета на съществуващите, но трябва да бъде направен един микс, стабилен и устойчив микс от базова енергия, пикова енергия, системи за съхранение било под формата на батерии, на водород, отбеляза Лазарова.
/СЛС/
news.modal.text
