Без развитието на ядрена енергетика, енергийната независимост е трудно да се осъществи. Това каза Теменужка Петкова, министър на енергетиката (2014-2017), по време на двудневната конференция, посветена на ВЕИ индустрията – "Be Renewable 2023", която се провежда днес и утре в София. По думите й без базови мощности българската енергетика няма как да се справи. В тях в момента влизат и тези от въглищните ни централи, за да може да се осъществи енергийният преход плавно.
Фокусът на българския парламент е да се развиват ВЕИ технологиите, изтъкна Петкова. Тя даде за пример, че целта на промените на Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници, които бяха приети от Народното събрание в петък, е да се намали административната тежест за инвеститорите в тази сфера. Целта е да се постигне националната цел от 27,9 процента от крайното брутно потребление до 2030 г. да бъде енергия от възобновяеми енергийни източници. Много добра мярка са енергийните общности, обърна внимание Петкова. По този начин потребителите ще могат да продават излишната енергия. Предвидено е да намалят някои срокове на присъединяване към мрежата.
Мария Минчева, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК), коментира, че България е пропуснала доста години да проведе стратегическия дебат за това как ще трансформира своята икономика. Според нея това е пречка пред инвестициите у нас. За БСК е важно всеки да има достъп до енергия на достъпни и конкурентни цени, както и да се сключват различни типове договори. Трябва да е ясно и към какъв микс от енергия се стреми България. "Нямайки яснота как цялостно ще се трансформира секторът, това дава несигурност и за инвеститорите", изтъкна Мария Минчева.
Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), посочи, че за последните 2 години в енергийния микс на страната влизат около 2000 мегавата нови мощности. Освен това има заявен интерес за изграждане над 40 000 мегавата нови ВЕИ мощности. В България процесите по присъединяване вървят в много по-сериозни темпове, отколкото в Западна Европа, изтъкна Цачев.
Темповете по развитието на мрежата вървят добре, добави изпълнителният директор на ЕСО. Над 1 млрд. лева са вложени в развитие на мрежата през последните 5 години. Предвидени са няколко амбициозни проекта, засягащи преносната мрежа като цяло. Дяловото участие на ВЕИ енергията в енергийния микс на страната ни само за последните 10 месеца е 20,5 процента, а произведената енергия от соларни мощности е над 12 на сто, информира Цачев.
Георги Стефанов, експерт "Климат и енергетика", счита, че България е ужасно закъсняла за енергийната трансформация. Има дефицити в законодателството ни. Трябва да се намери цялостното решение. "България е изоставаща държава и затова децата си тръгват", заяви Стефанов. Позитивното е, че страната ни започва много бързо да се развива въпреки закъснението.
Благой Голубарев, член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), обясни, че страната ни е закъсняла с много от нещата в енергетиката, затова трябва да се забързаме. Според него хората ги интересува най-много крайната цена за потребителя. Цената на електрическата енергия е един микс по верига на производство, пренос и разпределение. ВЕИ енергията има много съществена роля в производството, в преноса, като в разпределението е най-очакваната промяна, която настъпва.
Липсата на стратегия за развитие на енергетика е притеснителна, обърна внимание Благой Голубарев. По думите му тази стратегия трябва да започне от там какво иска да постигне страната ни. Ролята на КЕВР е доста затруднена в настоящата ситуация, добави членът на КЕВР.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
