Арменският президент Вахагън Хачатурян обнародва закон, създаващ правна основа за присъединяване на южнокавказката страна към Европейския съюз, на фона на стремежа ѝ да разшири международните си връзки отвъд традиционния си партньор в лицето на Русия, предаде Ройтерс.
Арменските медии съобщиха, че Хачатурян е подписал закона, приет от парламента миналия месец. Премиерът Никол Пашинян, под чието управление от 2018 г. страната пое курс към Запада, многократно напомни, че законът не представлява подаване на заявление за присъединяване към ЕС, а е начало на по-широк процес на интеграция.
Той заяви, че обществото не трябва да очаква бързо присъединяване на бившата съветска република към ЕС и че подобно решение ще трябва да бъде одобрено с референдум.
Законът бе приет преди парламентарните избори следващата година, когато е възможно да се произведе и допитване до народа за конституционни промени, изисквани от дългогодишния съперник на Армения – Азербайджан, като част от мирно споразумение за слагане на край на почти четиридесетилетния конфликт между тях.
Миналия месец Армения и Азербайджан съобщиха, че са постигнали съгласие по проектодоговор за мир за слагане на край на конфликта в Нагорни Карабах, но Баку е отказал да подпише финалното споразумение, преди Ереван да направи поправките в конституцията си.
Въпреки че Армения поддържа близки отношения с ЕС, присъединяването няма да бъде лесно.
Малката планинска страна с население от 2,7 млн. души няма обща граница с Евросъюза, а големият ѝ регионален противник Азербайджан е един от основните доставчици на газ за страните от блока.
Три други страни, които в миналото бяха част от Съветския съюз – Естония, Литва и Латвия, се присъединиха към ЕС през 2004 г., след дългогодишен преговорен процес, изискващ хармонизация на местното законодателство с европейските закони, наред с други въпроси, отбелязва Ройтерс.
Москва многократно заяви, че Ереван ще трябва да напусне Евразийския икономически съюз – оглавяван от Москва търговски блок, за да се присъедини към ЕС.
Арменската икономика остава силно зависима от Москва, която е основният ѝ енергиен източник, припомня Ройтерс.
/ВС/
news.modal.text
