site.btaБългария е пета в ЕС по ръст на разходите за почасови възнаграждения и първа по спад на заетостта през второто тримесечие, според Евростат

България е пета в ЕС по ръст на разходите за почасови възнаграждения и първа по спад на заетостта през второто тримесечие, според Евростат
България е пета в ЕС по ръст на разходите за почасови възнаграждения и първа по спад на заетостта през второто тримесечие, според Евростат
Графика: Евростат

Разходи на работодателите за труд са се повишили с 5 на сто в Европейския съюз и с 4,5 на сто в еврозоната през второто тримесечие на настоящата година, отнесено към същото, второ тримесечие на 2022 г. Това оповести европейската статистическа агенция Евростат днес на страницата си.

Основни компонента на разходите за труд се явяват възнагражденията и трудовите разходи, различни от заплати, като вноските за социално и здравно осигуряване, които работодателя внася.

В ЕС почасовите надници са се увеличили с 5,1 на сто през второто тримесечие на годишна база, а трудовите разходи, различни от заплати, са нараснали с 4,4 на сто. За същия период в еврозоната двата показателя са били нагоре съответно с 4,6 на сто и 4 на сто.

Разбивка по икономически дейности

През април-юни 2023 г. в ЕС разходите за отработен част са нараснали с годишен темп от 4,7 на сто в промишлеността, 4,8 на сто в строителството и 5,2 на сто в сектора на услугите. Секторът, който регистрира най-значително покачване на почасовите възнаграждения, е бил "Добивна промишленост" (+12 на сто).

Същевременно в еврозоната заплатите са скочили с 3,9 на сто в производствения сектор, 4,2 на сто в строителството и 4,8 на сто в сектора на услугите.

Разходи за почасово заплащане в различните страни

През второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година

Най-голямо увеличение на разходите за почасови възнаграждения през второто тримесечие на годишна основа са отчели Унгария (+17,3 на сто), Хърватия и Словения (+14,5 на сто за всяка), Румъния (+ 14,4 на сто) и България (+14,2 на сто).

Безработица

Отделни данни за пазара на труда, публикувани от Евростат, сочат, че през второто тримесечие на годината 3,1 милиона безработни граждани на ЕС, (24 на сто от всички безработни през първото тримесечие) са намерили работа. Междувременно 6,7 милиона (51,4 на сто от всички безработни през първото тримесечие) не са успели да започнат работа, а 3,2 милиона безработни (24,5 на сто от безработните през първото тримесечие) са излезли от пазара на труда.

От всички заети през първото тримесечие на 2023 г., 2,5 милиона, или 1,2 на сто са останали без работа през второто тримесечие, а 5,2 милиона (2,5 на сто) са напуснали пазара на труда.

Заетост

През тримесечието, приключващо в края на март, коефициентът на заетост в ЕС е възлизал на 75,4 на сто, което е представлявало увеличение с 0,1 процентни пункта (п.п.) в сравнение с първото тримесечие.

Промените в нивото на заетост между първото и второто тримесечие на 2023 г. варират в различните страни от ЕС. Най-голямо увеличение е регистрирано в Словения (+1,3 п.п.), Португалия (+1,1 п.п.) и Латвия (+1,0 п.п.).

Нивото на заетост се е повишило в 20 страни от ЕС, останало е без изменение в Естония и е намаляло в 6 страни.

Най-голям спад на заетостта през второто, спрямо първото тримесечие на 2023 г., е отчетен в България (-0,8 процентни пункта), Белгия (-0,7 п.п.) и Румъния (-0,6 п.п.).

Все пак заетостта в страната ни остава над средноевропейските нива, като е представлявала дял от 77,6 на сто от работоспособното население на страната през второто тримесечие. 

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:41 на 11.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация