site.btaВ условията на криза поведението на публичните предприятия в България се влошава, предупреждават учени
IF 13:37:31 02-12-2021
ZM1334IF.024
икономика - учени - дискусия
В условията на криза поведението на публичните предприятия
в България се влошава, предупреждават учени
София, 2 декември /Екатерина Тотева, БТА/
България се нуждае от система на корпоративно управление на публичните предприятия, която да отговори на изискванията на ОИСР, каза по време на форум председателят на Управителния съвет на Съюза на икономистите в България проф. Татяна Стефанова. Тя участва в дискусия на тема "България в европейската и глобална икономика: проблеми и предизвикателства", организирана от Съюза и Института за икономически изследвания на БАН.
По думите на учения в условията на криза поведението на публичните предприятия в България се влошава. Вероятно тази тенденция е и за други страни от ОИСР, защото там се засили вниманието към това дали публичните предприятия, в които държавата има портфейл, ще се превърнат във финансови "мивки" за източване на ресурси или ще бъдат "резервоар" на публични пари, които ще пренастройват инвестиционния профил, към който модерните държави се насочват, каза проф. Татяна Стефанова.
В свое изследване на състоянието на публичните предприятия в страната, представено по време на дискусията, проф. Спартак Керемедчиев и доц. д-р Мирослав Неделчев от Института за икономически изследвания (ИИИ) на БАН препоръчват подобряването на корпоративното управление да премине през оценка за оптимизация на разпределението на държавните предприятия по принципали. Сега до три предприятия в патримониума си имат 8 министерства, а до седем - те са десет, казаха учените. Те смятат, че трябва да се направи икономически анализ, за да се провери алтернативата тези предприятия да преминат под егидата на новосъздадената Агенция за публичните предприятия и контрол. Според учените така могат да се намалят транзакционните разходи за контрола върху тях и да се въведат добри практики на корпоративно управление.
В изследването се установява, че корпоративното управление на етапа на развитието си не оказва влияние върху финансовото представяне на държавните предприятия. Учените напомнят, че Агенцията има задача и е необходимо да въведе добри практики, в това число да унифицира и наложи стандарти за държавните предприятия.
Учените смятат, че в страната не съществува политика на упражняване правото на собственост, няма практика за отчитането й пред обществеността, не се прави обосновка защо е необходимо да се заделя публичен ресурс за създаването и функционирането на държавните предприятия в България.
Учените са установили, че в министерствата - принципали на държавните дружества, съществуват сериозни дефицити по отношение на корпоративното управление и те не разполагат с цялостна система за такова управление, която да отговаря на Насоките на ОИСР.
В изследването учените констатират, че в периода 2016-2018 г. в преобладаващата си част тези принципи се припознават от държавните предприятия, но се прилагат слабо - на равнище под 40 процента, като през 2019 г. има спад в оценката - 28 процента, което според учените се дължи на влошаването на отчетността.
Проф. Спартак Керемедчиев и доц. д-р Мирослав Неделчев съобщиха, че най-добри резултати в корпоративното управление имат държавните предприятия от ВиК сектора, финансовото посредничество, болници и здравни заведения, както и военното производство. По-добри резултати постигат дружествата с ограничена отговорност, следвани от акционерните. Най-слаби оценки имат държавните предприятия по чл. 62, ал 3. на Търговския закон. Държавните предприятия със съдружници или акционери са по-отговорни спрямо предприятията с еднолична собственост.
Според учените държавата е изградила в голяма степен рамката за добро корпоративно управление, като се очаква с прилагането на Закона за публичните предприятия, нейното оформяне да бъде завършено.
От държавните предприятия в ТОП 10 по отношение на корпоративното управление първите места си поделят ВиК Враца, Българската фондова борса, Вик София. В дъното на класацията са Сердика спортни имоти, Националната кардиологична болница, Енергийният системен оператор.
Учените са изследвали държавните предприятия за периода 2016-2019 г., като в началото техният брой е бил 262, а през 2019 г. - 249, и те са разпределени под шапката на 17 министерства.
Проф. д-р Емил Панушев от Института за икономически изследвания на БАН говори по темата за мястото на България в международната икономическа специализация, като представи гледища на различни български учени. Сред тях бе изтъкнато, че България устойчиво бележи традиция на търговска специализация в стокови групи с ниска до средна степен на преработка и не отчита инвестиции в развитието на ключови компетенции и конкурентни предимства по модела на Портър /за конкурентните предимства/. Учените препоръчаха участието на България в интеграционните процеси да се фокусира с приоритет върху формирането на новите насоки на промишлена специализация в еврозоната и в ЕС. Сред другите препоръки е България да потърси начини за реализиране на конкурентоспособната си продукция на най-добрите за нея пазари заради променящите се модели на глобална търговия. Развитието на високотехнологични производства в Европа е сигурна основа за подобряването на конкурентоспособността на производството и диверсифицирането на експортната структура на страната, бе сред другите мнения на икономистите.
/ЦМ/
ZM1334IF.024
икономика - учени - дискусия
В условията на криза поведението на публичните предприятия
в България се влошава, предупреждават учени
София, 2 декември /Екатерина Тотева, БТА/
България се нуждае от система на корпоративно управление на публичните предприятия, която да отговори на изискванията на ОИСР, каза по време на форум председателят на Управителния съвет на Съюза на икономистите в България проф. Татяна Стефанова. Тя участва в дискусия на тема "България в европейската и глобална икономика: проблеми и предизвикателства", организирана от Съюза и Института за икономически изследвания на БАН.
По думите на учения в условията на криза поведението на публичните предприятия в България се влошава. Вероятно тази тенденция е и за други страни от ОИСР, защото там се засили вниманието към това дали публичните предприятия, в които държавата има портфейл, ще се превърнат във финансови "мивки" за източване на ресурси или ще бъдат "резервоар" на публични пари, които ще пренастройват инвестиционния профил, към който модерните държави се насочват, каза проф. Татяна Стефанова.
В свое изследване на състоянието на публичните предприятия в страната, представено по време на дискусията, проф. Спартак Керемедчиев и доц. д-р Мирослав Неделчев от Института за икономически изследвания (ИИИ) на БАН препоръчват подобряването на корпоративното управление да премине през оценка за оптимизация на разпределението на държавните предприятия по принципали. Сега до три предприятия в патримониума си имат 8 министерства, а до седем - те са десет, казаха учените. Те смятат, че трябва да се направи икономически анализ, за да се провери алтернативата тези предприятия да преминат под егидата на новосъздадената Агенция за публичните предприятия и контрол. Според учените така могат да се намалят транзакционните разходи за контрола върху тях и да се въведат добри практики на корпоративно управление.
В изследването се установява, че корпоративното управление на етапа на развитието си не оказва влияние върху финансовото представяне на държавните предприятия. Учените напомнят, че Агенцията има задача и е необходимо да въведе добри практики, в това число да унифицира и наложи стандарти за държавните предприятия.
Учените смятат, че в страната не съществува политика на упражняване правото на собственост, няма практика за отчитането й пред обществеността, не се прави обосновка защо е необходимо да се заделя публичен ресурс за създаването и функционирането на държавните предприятия в България.
Учените са установили, че в министерствата - принципали на държавните дружества, съществуват сериозни дефицити по отношение на корпоративното управление и те не разполагат с цялостна система за такова управление, която да отговаря на Насоките на ОИСР.
В изследването учените констатират, че в периода 2016-2018 г. в преобладаващата си част тези принципи се припознават от държавните предприятия, но се прилагат слабо - на равнище под 40 процента, като през 2019 г. има спад в оценката - 28 процента, което според учените се дължи на влошаването на отчетността.
Проф. Спартак Керемедчиев и доц. д-р Мирослав Неделчев съобщиха, че най-добри резултати в корпоративното управление имат държавните предприятия от ВиК сектора, финансовото посредничество, болници и здравни заведения, както и военното производство. По-добри резултати постигат дружествата с ограничена отговорност, следвани от акционерните. Най-слаби оценки имат държавните предприятия по чл. 62, ал 3. на Търговския закон. Държавните предприятия със съдружници или акционери са по-отговорни спрямо предприятията с еднолична собственост.
Според учените държавата е изградила в голяма степен рамката за добро корпоративно управление, като се очаква с прилагането на Закона за публичните предприятия, нейното оформяне да бъде завършено.
От държавните предприятия в ТОП 10 по отношение на корпоративното управление първите места си поделят ВиК Враца, Българската фондова борса, Вик София. В дъното на класацията са Сердика спортни имоти, Националната кардиологична болница, Енергийният системен оператор.
Учените са изследвали държавните предприятия за периода 2016-2019 г., като в началото техният брой е бил 262, а през 2019 г. - 249, и те са разпределени под шапката на 17 министерства.
Проф. д-р Емил Панушев от Института за икономически изследвания на БАН говори по темата за мястото на България в международната икономическа специализация, като представи гледища на различни български учени. Сред тях бе изтъкнато, че България устойчиво бележи традиция на търговска специализация в стокови групи с ниска до средна степен на преработка и не отчита инвестиции в развитието на ключови компетенции и конкурентни предимства по модела на Портър /за конкурентните предимства/. Учените препоръчаха участието на България в интеграционните процеси да се фокусира с приоритет върху формирането на новите насоки на промишлена специализация в еврозоната и в ЕС. Сред другите препоръки е България да потърси начини за реализиране на конкурентоспособната си продукция на най-добрите за нея пазари заради променящите се модели на глобална търговия. Развитието на високотехнологични производства в Европа е сигурна основа за подобряването на конкурентоспособността на производството и диверсифицирането на експортната структура на страната, бе сред другите мнения на икономистите.
/ЦМ/
news.modal.header
news.modal.text