site.btaВЕИ и водещите технологии за съхранение на енергия са поевтинели най-силно през последните 10 години, отчетоха експерти

IF 12:52:31 15-12-2021
ES1249IF.014
уебинар - енергетика - ВЕИ

ВЕИ и водещите технологии за съхранение на енергия
са поевтинели най-силно
през последните 10 години, отчетоха експерти


София, 15 декември /Антоан Николов, БТА/
През последното десетилетие технологиите за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) вече са най-евтиният източник на енергия. Това каза Марияна Янева от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия /АПСТЕ/ по време на уебинар, посветен на съвременните технологии за съхранение на енергия.
Янева е съавтор на доклада за пазарните перспективи на технологиите за съхранение на енергия в България. Тя посочи, че слънчевата и вятърната енергия отбелязват най-голям спад в цената през последните 10 години - съответно 85 процента за фотоволтаичната технология и 56 на сто за наземните вятърни паркове. Една от водещите технологии за съхранение на енергия - тази на литиевойонните батерии, също бележи много голям спад в цената през последното десетилетие - от почти 90 на сто.
Според Янева българската енергетика се нуждае от системите за съхранение на енергия като допълващ инструмент, който може да омекоти недостатъка на възобновяемите източници на енергия - че се влияят от промените на времето.
По прогноза на изследователското звено на агенция Блумбърг се очаква глобалният пазар за системи за съхранение на енергия да нарасне 20 пъти през следващите 10 години, добави Янева. Според нея България има шанс да получи инвестициите, които се очакват точно в този сегмент. По оценка на Блумбърг те ще бъдат почти 262 млрд. долара за 10 години, като над 50 процента от тези инвестиции ще се случат в комбинация с електроцентрали, които използват възобновяеми източници на енергия.
Техническия директор на инженерната компания Renergy Димитър Цеков обясни, че има много видове системи за съхранение на енергия, но най-икономически рентабилните технологии за индустриални инсталации в Европа и света в момента са електрохимичните системи за съхранение. В този сегмент литиевойонните решения държат най-големия пазарен дял - до около 90 на сто от пазара.
Основните приложения на батериите са за зареждане, когато цените на енергията са ниски, и разреждане при по-скъпи пикови часове. Второто приложение е "изглаждането" на производствената крива и пиков капацитет, защото системните оператори трябва да гарантират, че имат адекватно предлагане на енергия, за да отговарят надеждно на търсенето. "Изглаждането" на кривата е използването на батерията за точно такава прогнозируемост.
Изпълнителният директор на "Интернешънъл пауър съплай" Александър Рангелов добави, че България може да използва автономните системи за собствени нужди. Той даде пример с административната сграда на компанията, която се намира в София и е почти автономна. В дните, в които няма достатъчно слънцегреене, се налага да се ползва електроенергия от мрежата. Но в хубави слънчеви дни сградата е напълно автономна, което е постижимо в градски условия. На покрива са инсталирани 30 киловатпика фотоволтаични модули и се използва 120-киловатчасова батерия. В гаража има зарядна станция за електромобили, която е изцяло захранвана от зелена енергия. Когато няма слънце, тя се захранва от батериите в сградата.
Батерията на електромобила пък може да бъде използвана и за подпомагане на захранването на самата сграда. Ако към нея имаше свързани и други сгради, те биха могли да обменят енергия помежду си в случай на недостиг на енергия за някоя от тях. Тази система, която не е много голяма за една административна сграда, генерира годишно около 32 мегаватчаса електроенергия от фотоволтаичните модули. Според изчисления на "Интернешънъл пауър съплай" системата пести около 15 тона и половина въглероден диоксид.

/ЕС/