site.btaДеца и възрастни отбелязаха заедно 127-мата годишнина от рождението на Асен Разцветников в родната му къща в село Драганово

Деца и възрастни отбелязаха заедно 127-мата годишнина от рождението на Асен Разцветников в родната му къща в село Драганово
Деца и възрастни отбелязаха заедно 127-мата годишнина от рождението на Асен Разцветников в родната му къща в село Драганово
Снимка: кореспондент на БТА във Велико Търново Николай Венков

Десетки деца и възрастни отбелязаха заедно 127-мата годишнина от рождението на българския поет, писател и преводач Асен Разцветников. Тържеството се състоя в родната му къща в горнооряховското село Драганово.

Преди началото на празничната програма бяха поднесени цветя пред паметната плоча на Асен Разцветников. Там директорът на Историческия музей в Горна Оряховица Пламен Мадемов разказа накратко за живота на твореца. Той припомни, че авторът си отива от този свят на едва 53 години, но дори за това кратко време оставя значително наследство от свои произведения.

За живота и творчеството на Разцветников разказа и уредникът на къщата музей Петър Георгиев. Той припомни, че авторът е роден на 2 ноември 1897 г. в Драганово, където израства и завършва основното си образование. Георгиев разказа за смъртта на майката на писателя, за втория брак на баща му, за живота на Разцветников в България и чужбина, както и за голямата му любов с учителката от Драганово Райна Савова, продължила дълги години.

Уредникът на музея разказа и история за смъртта на Разцветников, който умира докато е на лечение в Москва. Тогава държавната власт решава да бъде кремиран, а урната с праха му е донесена в България. Тя е оставена в кабинета на директора на Съюза на писателите. Вечерта чистачката влиза да почисти, помисля урната за красива ваза, в която директорът е събирал пепелта от тютюна си, и изсипва съдържанието в коша за боклук.

Присъстващите имаха възможността да разгледат експонатите в музея, сред които бюрото, на което е творил писателят, личната му кожена чанта, част от очилата, бомбето и шала на автора, както и много снимки, документи и книги с творби на Разцветников.

Децата от селото, водени от библиотекаря в местното читалище Пенка Кабакчиева, пяха и рецитираха, задаваха гатанки на публиката и представиха драматизации по известни творби на автора. Сред тях бяха и първокласници от Основно училище „Климент Охридски“ в Драганово. 

За отличното си представяне децата получиха книжки от организатора на събитието - Народно читалище „Съединение – 1888“ в Драганово и лакомства от Исторически музей – Горна Оряховица, с чието съдействие се състоя детския празник. 

Да се поклони пред паметта на Асен Разцветников дойде и 91-годишният бивш учител и краевед Петър Иванчев. За БТА той разказа спомен за срещата си с поета. „Аз съм виждал Асен Разцветников, когато бях ученик във второ отделение. Той беше дошъл с писатели в Драганово да представи своите стихове. Тогава току що беше излязла неговата нова книжка „От нищо нещо“. Салонът беше пълен с деца и той рецитираше, а после ни накара да повтаряме след него“, разказа Иванчев, който допълни, че също се опитва да пише стихове като Разцветников. Сега той подготвя и своя книжка с приказки в стихове.

Заедно с Илия Гогев, възрастният мъж е съавтор на голяма част от книгите, посветени на Драганово. Според него най-интересното и впечатляващо нещо в селото е бил театърът, който е постигнал много и с дейността си се е наредил сред първите в България.

На тържеството присъстваха кметът на село Драганово Иван Кишев, представители на музеи от Велико Търново и Горна Оряховица, родители.

Асен Разцветников е творчески псевдоним на Асен Петков Коларов. Той завършва гимназия във Велико Търново през 1916 година. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция в града, а после на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология и право в Софийския университет. В продължение на три години учителства в Механо-техническото училище в Габрово, а после преподава български език в София. Там работи и като библиотекар, а след това става такъв и в Главна дирекция на пощите. От 1934 г. се отдава на литературна дейност, като голяма част от творчеството му е за деца. Резултат от това са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Някои от стиховете му стават популярни и като стари градски песни – „Тумбалалайка“, „Аз си имам две съседки”, „Недей тъгува за мойта изневяра”, „Сънувах те до мене”, „Дете на моите години”.

Занимава се с преводи от старогръцки, френски и немски език. Сред тях е и “Ода на Радостта” от Фридрих Шилер – част от финала на “Девета симфония” от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз. От 1938 г. до 1944 г. е издател и редактор на популярния вестник за юноши “Весела дружина”, заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев.

/АБ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:35 на 25.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация