site.btaИкономисти от БАН и Румънската академия изнесоха доклади за предизвикателствата и политиките за европейска интеграция на конференция в София

Икономисти от Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН) и Румънската академия (РА) изнесоха доклади за предизвикателствата и политиките за европейска интеграция в юбилейна научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Европейска интеграция, конвергенция и кохезия", посветена на 75-годишнината на Института за икономически изследвания.  

Първия доклад представи проф. Даниела Бобева от БАН на тема "Защо номиналната конвергенция не произвежда реална конвергенция". Сравнявайки динамиката в критериите за номиналната конвергенция на България, Чехия, Унгария, Румъния, Полша и Швеция за последното над едно десетилетия, икономистът направи извода, че България е страната сред групата изучавани държави извън еврозоната, която има най-дългата история на покриване на номиналните критерии за конвергенция, но е и най-лошо представящата се по показателите за реално сближаване. От друга страна Румъния е лидер по критериите за реална конвергенция, макар да е най-долу в класация по номинална конвергенция. 

Проф. Татяна Хубенова - Делисивкова от БАН представи втория доклад на тема “Кохезионна политика на ЕС: проблемите на нейната реформа и предизвикателствата пред българската икономика". Тя посочи, че ЕС днес се намира на кръстопът по отношение на един съществен, по думите ѝ въпрос, а именно, че много от политическите мерки в Общността днес са квазифискални, стремящи се към подобряване на фискалния капацитет на ЕС. Такъв важен инструмент е Механизмът за възстановяване и устойчивост, по който България изостава и е налице риск, според икономиста, да загуби предвидени за нея безвъзмездни, а не както и при други страни заемни средства. По думите ѝ страната се представя разочароващо в изпълнението на вече планираното в нейния Национален план за възстановяване и устойчивост. Проф. Хубенова посочи, че България е сред най-заинтересованите страни от дебата какво предстои след 2026 година, когато изтича въздействието на инструмента. В доклада си тя повдигна и въпроса колко полезен целево е новият подход в кохезионната политика и фондове на ЕС в сега действащата многогодишна финансова рамка. 

Третият доклад за "Европейски стратегии за подобряване на конкурентоспособността на индустриалното производство на ЕС и предизвикателствата в пост пандемичния кризисен период" беше на проф. Искра Христова-Балканска от БАН. Водещите заключения в него бяха следните: европейските компании продължават да имат проблеми и недостиг при производството на значими компоненти за електронната индустрия (като производството на микрочипове) и за автомобилната индустрия; европейските компании са задължени да се придържат към стандартите за устойчивост, както и да надграждат технологичните си "двигатели" и умения за подобряване на своята конкурентоспособност. Проф. Балканска смята, че са нужни масивни инвестиции за финансиране на образователни и изследователски дейности, които са основата на Новата индустриална политика. 

Д-р Звезделина Желязкова представи пред аудиторията доклад за "Новата европейска фискална рамка - в търсене на баланс между устойчивите публични финанси и публични инвестиции", с изричното условие, че изводите в него са нейни лични и те почиват на изцяло публични данни. Налице са редица технически проблеми и неясноти при новата фискална рамка, при която е открит въпросът дали ще успее да привлече повече инвестиции, беше водещият извод в доклада на д-р Желязкова.  

Следващите два научни доклада бяха посветени на кръговата икономика в ЕС. Първият от тях беше на доцент Яна Пальова от БАН на тема "Фискални стимули за прилагането на кръгова икономика в ЕС", а вторият на проф. Вирджиния Желязкова, доктор на науките за "Кръговата икономика в страните членки на ЕС - сближават ли се те или се отдалечават". В изследването си икономистът уточни, че се е съсредоточила върху един от показателите за кръгова икономика, а именно вторичните суровини. 

Докладчици от Румънската академия бяха изследователите Сорин - Николае Курка с доклада "Необходимост, вeроятност, възможност в изграждането на Европейски фискален съюз"; Алина-Церасела Аврам с доклада "Как кръговата икономика влияе на авиацията"; Юлия Моника Оелер-Синкай с доклад "Към “Външна икономическа политика" на ЕС" и Джорджета Илие с доклад "Приносът на търговията при услугите за европейската интеграция".