Над 30 български и международни учени се запознаха с правилата за участие в докладите на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC). Това се случи по време на уебинар, организиран от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Събитието бе част от съпътстващата програма към домакинството на България на 61-ата сесия на IPCC, която се проведе в София между 27 юли и 2 август. Това съобщиха от пресцентъра на ресорното министерство.
„Нашите доклади оказват значително въздействие върху политиките за климата“, каза Диана Урге-Форзац, заместник-председателят на IPCC. Макар че докладите не препоръчват конкретни политики, а единствено обобщават наличните научни познания за климатичната система и възможности за адаптация и смекчаване на последствията, те водят до значителен напредък в международните климатични преговори. По време на уебинара е обърнато внимание, че след публикуването на Втория оценъчен доклад на IPCC през 1995 г. е подписан Протоколът от Киото (през 1997 г.), а Петият оценъчен доклад (2013-4 г.) води до подписването на Парижкото споразумение (2015 г.). След Четвъртия оценъчен доклад IPCC получава Нобеловата награда за мир, отбелязаха от МОСВ.
В периода 2011 – 2017 г. обаче само няколко български учени са участвали в тематични срещи в рамките на работни групи на IPCC, а в момента в IPCC няма официални автори от България и някои други източноевропейски държави. Европа е представена основно от автори от Северна и Западна Европа. Интересът обаче вече е висок, каза Ивона Грозева, началник на отдел „Адаптация към изменението на климата“ към Главна дирекция „Политика по изменение на климата“ в МОСВ. Експертът е национален координатор за България и отговаря за връзката между IPCC и българските научни среди. Участието на повече български учени в IPCC би помогнало значително за изследването на специфичните климатични рискове за нашия регион и подходящите решения за смекчаване и адаптация, отчитат експертите.
В рамките на IPCC на приблизително всеки седем години стотици учени и експерти от цял свят правят преглед на цялата налична текуща информация за климата, неговите въздействия и бъдещи рискове, както и възможностите за намаляване на темповете на изменение на климата и за адаптация, като систематизират хиляди научни статии в доклади, посочват от МОСВ. Изготвят се три основни доклада, както и специални доклади на различни теми. Всеки доклад има няколкостотин автори, както и хиляди експерти рецензенти, които коментират докладите с оглед на това те да включват разнообразни дисциплини и перспективи, разясняват още от министерството. Урге-Форзац уточни, че участниците работят доброволно. Доброволният ангажимент е ключов за гарантирането на безпристрастността и обективността на учените, както и на тяхната неподвластност на корпоративни интереси, каза също тя.
Очаква се скоро да бъде публикувана покана за номинирането на автори на Седмия оценъчен цикъл и представители на българските университети и изследователски институции ще могат да подадат кандидатури. Одобрението на автори се извършва от бюрото на IPCC, което взема предвид не само квалификацията на авторите, но и тяхната експертиза и националност, посочват от МОСВ.
В специално интервю за БТА сър Джим Скиа, председател на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) изрази задоволство, че български учени са номинирани за участие в работата по предстоящите доклади на експертната група. IPCC винаги е обръщала внимание на баланса при авторите на докладите от различните региони на света - Африка, Азия, Европа, каза той. В списъка с номинирани учени за следващия доклад SCoPex (Stratospheric Controlled Perturbation Experiment - експеримент с контролирани смущения в стратосферата - бел.ред.) има двадесет българи. Номинациите в момента са в процес на преглед. Това е много конкурентен процес, увеличава се броят на номинираните учени от цял свят, посочи още Скиа.
От 27 юли до 2 август България прие делегатите от страните членки на IPCC. При откриването на 61-вата сесия в София участие взеха служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров, кметът на София Васил Терзиев, зам.-министърът на външните работи Невяна Митева и др.
/БИ/
news.modal.text
