site.btaВ години на кризи или бедствия хората се мобилизират и дарителската активност е по-голяма, каза Теодора Бакърджиева от Българския дарителски форум

Нашите дългогодишни проучвания показват, че в години на кризи или бедствия хората се мобилизират и проявяват повече солидарност и съпричастност, и съответно дарителската активност е по-голяма. Това каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Българския дарителски форум (БДФ) Теодора Бакърджиева. Тя обръща внимание, че дарителството има много измерения и много лица. 

Дарителството е изключително лично решение и всеки го взима сам за себе си. Вярваме, че това е един от най-ефективните начини всеки, в лично качество или като участник в компания или организация, да бъде част от промяната и да подпомогне сфера, която е важна за него, посочи Бакърджиева. 

Проучването на обществените нагласи и дарителските практики регистрира запазване в активността сред индивидуалните дарители, като всеки втори българин е дарил. Активният и социално ангажиран бизнес в страната инвестира значителен ресурс в подкрепа на значими обществени каузи, коментира също изпълнителният директор на БДФ. 

В началото на октомври БДФ откри едномесечната си кампания "Дарители-будители", на която БТА е медиен партньор.

Следва пълният текст на интервюто:

Г-жо Бакърджиева, кои са най-честите каузи, с които се ангажират българите?

- Ние от Българския дарителски форум правим ежегоден анализ на дарителството в България от много години. Данните от последния ни анализ за миналата година показват, че като последствие от засегналата всички COVID-пандемия хората даряват най-често за здравеопазване. На следващо място е социалната подкрепа и на трето – при бедствия и аварии.

Това се потвърди и при наводненията в Карловско през септември миналата година, когато стотици българи се включиха като доброволци или дариха средства, материали и стоки на засегнатите семейства и общини.

Национално представително проучване на обществените нагласи, проведено от агенция „Алфа рисърч“ по поръчка на БДФ, показа, че висок дял от пълнолетните българи – 23 %, са подкрепили пострадалите от наводненията в карловските села. Според данните 91 % от тях са дарили пари, 15 % вещи или стоки, а 3 % са били доброволци за разчистването и преодоляването на щетите на терен.

За съпоставка с индивидуалните дарители (физическите лица), за които стана дума до момента, най-голям дял от дарените в България средства в последните три години се формира от корпоративните дарители. Активният и социално ангажиран бизнес в страната инвестира значителен ресурс в подкрепа на значими обществени каузи. Компаниите също даряват най-често за подобряване на условията в болничните заведения и достъпни и качествени здравни грижи за хората, следват социалните каузи, образованието и опазването на околната среда.

Запазва се тенденцията и при третата група дарители - фондациите, които даряват над една трета от общия обем дарени средства, да насърчават каузи в областта на социалната подкрепа, образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуството, гражданското участие и човешките права.

Можем ли да посочим приблизителен брой на дарителите?

- Проучването на обществените нагласи и дарителските практики на „Алфа Рисърч“ регистрира запазване в активността сред индивидуалните дарители, като всеки втори българин е дарил. Това показват данните за миналата година. Макар и слабо, расте и групата на хората, които изобщо са правили дарения (от 56 % на 58 %).

Нашите дългогодишни проучвания показват, че в години на кризи или бедствия хората се мобилизират и проявяват повече солидарност и съпричастност, и съответно и дарителската активност е по-голяма. Така беше през 2020-2022 г., които бяха белязани от няколко последователни кризи – дълго продължаващата пандемия, хуманитарната криза след войната в Украйна, опустошителното наводнение в Карловско. Закономерно повече хора даряваха за преодоляването на тези кризи и на социалните последствия от тях.

През миналата година станахме свидетели на стремеж към постепенна нормализация на всекидневния живот и връщането на дарителската активност към области, които от 2020 г. претърпяха сериозен отлив: образование, околна среда, човешки права, култура и изкуство.

Кои хора обаче даряват най-често?

- Най-голяма дарителска активност виждаме сред традиционно предоставящите подкрепа граждани – живеещите в столицата и големите градове, висшисти, в активна възраст между 30 и 50 г.

Вследствие на активните усилия на компании и неправителствени организации относно пандемията и войната в Украйна, осезаемо нарасна делът на дарявалите за каузи, организирани от конкретни компании/фирми – от 19 % на 36 % и граждански организации - от 14 % на 27 %.

Макар с бавни темпове, продължава да расте и мотивацията да се подкрепят продукти, обвързани с кауза  - 31 % спрямо 29 % биха закупили такъв продукт, дори да е по-скъп, респективно по-малко хора биха се отказали, ако цената е по-висока. 

Как човек може да се информира за активните дарителски кампании и начините, по които да дари?

- От 2004 г. БДФ работи за развитие на дарителската култура в България. Нашата мисия е да помагаме на тези, които искат да помагат. Ние сме мрежова организация, сдружение, което обединява 50 компании и фондации. Ролята ни е да създаваме пространство за обмяна на опит, идеи за ефективни дарителски програми или съвременни дарителски механизми, заедно с нашите членове задаваме стандартите за добри дарителски практики в България. По този начин допринасяме за изграждане на дарителската екосистема в страната и насърчаваме партньорствата между отговорния бизнес, институциите, гражданския сектор и отделните хора, които избират да даряват средства в подкрепа на важни за тях каузи.

Заедно с фондация "BCause" управляваме платформата DMS – единен дарителски номер 17 777. Каузите обаче са или на хора, които набират средства за лечение, или на граждански организации – за обществена полза. Наша задача е да направим даряването на средства достъпно, лесно, прозрачно и надеждно. Инвестираме в изграждането на взаимно доверие между тези, които търсят подкрепа, и тези, които искат да даряват.   

Кажете повече за кампанията „Дарители-будители“!

- Чрез тази кампания разказваме историите за по-малко популярни дарители от следосвобожденска България. Целта е да видим как някои заможни българи, но и много съвсем обикновени хора, са допринесли за изграждането на съвременна България. Те са дарявали за създаването на Българската академия на науките (БАН), на университети и гимназии, на читалища и безплатни ученически трапезарии, за предоставянето на стипендии и издръжка за образованието на младежи, бедни деца и сираци, за построяването на сиропиталища, театри, киносалони и много други обществени блага и структури. Всичко това е изградило основата на духовното и материално израстване на нацията ни.

Именно затова в тази кампания ние свързваме дарителството и с народните будители и кампанията продължава точно до 1 ноември – Денят на народните будители, защото филантропите по много осезаем и устойчив начин насърчават духовното израстване и развитието ни във всяка обществена сфера.

Конкретните истории са достъпни на страницата на БДФ и в „Енциклопедия Дарителството“, издадена в три тома от БДФ с автори от Института по исторически изследвания на БАН.

Какво послание бихте отправила към българите, защо е важно да се дарява?

- Това е изключително лично решение и всеки го взима сам за себе си. Вярваме, че това е един от най-ефективните начини всеки, в лично качество или като участник в компания или организация, да бъде част от промяната и да подпомогне сфера, която е важна за него. Дарителството има много измерения и много лица, не става дума за даряване само на парични средства. Ние можем да даряваме кръв, вещи, стоки, труд и т.н. Всичко това е дарителство и всичко това помага на някой друг.

Филантропията се заражда в отговор на някаква несправедливост към човека, но в същото време сме свидетели на реалния принос на дарителите в осъществяването на смели и иновативни идеи, които спомагат за подобряване на живота на всички.