site.btaАлбания през 2023 г. – „Най-добрата година за Албания във всеки аспект“

На заключителната си пресконференция в края на годината в Тирана вчера албанският премиер Еди Рама определи 2023 г. като „най-добрата година за Албания във всеки аспект“. 

Той поясни, че напредъкът на страната се съизмерва с предишните години, а не с всичко, което все още трябва да се направи във всяка една посока. 

Освен ръст на икономиката, туризма и чуждестранните инвестиции, страната отбелязва реален спад на безработицата до 10,5 процента, което по думите на албанския премиер е по-ниско от всички предходни години.

Това далеч не са всички постижения на Албания през 2023 г., в която страната се движеше с пълна пара по пътя на евроинтеграцията, реагираше като силно действащо лице на световните събития, макар и на фона на вътрешнополитически противоречия.

Въпреки разцеплението в опозицията, хаотичните пленарни заседания в албанския парламент със запалени димки, огньове и струпани столове, управляващата Социалистическата партия на Албания на премиера Еди Рама продължава да води страната.

Благодарение на мнозинството, което имат в парламента (74 от 140 места), социалистите проведоха реформи в съдебната система и легализираха канабиса за медицински цели. 

Те успяха да спечелят доверието на албанския гласоподавател на местните избори през май, на които победиха в 53 от 61 общини в страната, включително северната община Шкодра, възприемана като „бастион на дясното“ в Албания.

Заради вътрешната криза в най-голямата опозиционна сила – Демократическа партия (ДП) на Албания, тя се представи слабо на местния вот. Двете фракции в нея – Официалната ДП и „Преосноваване“, които са в спор за законовата регистрация на партията и логото ѝ, се явиха с отделни кандидати на местните избори.

След като Официалната фракция не спечели в нито една община, тогавашният лидер Енкелейд Алибеай подаде оставка и отвори път на преизбирането на новия-стар лидер на ДП Люлзим Баша.

Фракцията „Преосноваване“ на бившия президент и премиер на Албания Сали Бериша, която се обяви срещу режима на Еди Рама, спечели в 7 общини в рамките на опозиционната коалиция „Заедно печелим“.

Съдбата на тази фракция обаче също остава неясна, тъй като вчера Бериша беше поставен под домашен арест по обвинение в пасивна корупция.

Местните избори през май доведоха до още едно предизвикателство за Албания, този път на външнополитическия фронт – напрежение с Гърция заради случая с Фреди Белери, арестувания кмет на община Химара.

Белери, който е представител на гръцкото етническо малцинство в Албания, беше арестуван два дни преди местните избори през май, които спечели от затвора. Продължаващият му арест, заради който той не може да встъпи в длъжност, предизвика криза в отношенията между Тирана и Атина, а Гърция обяви, че няма да се съгласи с напредък в интеграцията на Албания в ЕС, докато случаят не бъде разрешен задоволително.

През традиционно добрите отношения на Албания с Косово също премина хлад заради изготвения от албанския премиер проектостатут за Съюза на сръбските общини в Косово - основно условие на международната общност за нормализиране на отношенията Белград–Прищина.

Документът на албанския премиер не беше представен на Косово, а само на френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Олаф Шолц, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, както и на САЩ. 

Това доведе до отмяна на планираното за 14 юни междуправителствено заседание на Косово и Албания, както и до това, че при посещението си в Прищина на 6 юли албанският премиер Еди Рама не бе приет от своя косовски колега Албин Курти.

В средата на юни Рама заяви, че не е съгласен с решенията на Курти за справяне със ситуацията в Северно Косово и допълни, че Албания подкрепя предложенията на западните съюзници на Косово за деескалация на напрежението в северната част на страната.

Същевременно отношенията между президентите на Албания и Косово са стабилни, а албанският президент Байрам Бегай подчерта през септември, че във всичките си срещи настоява за признаването на Косово, което е и национален приоритет за Албания.

Въпреки частично студените поздрави с Гърция и Косово, външният министър на Албания Игли Хасани направи равносметка на постиженията и нарече 2023 г. „безпрецедентен период на постижения и успехи на албанската дипломация“.

На 1 септември страната пое за втори път председателството на Съвета за сигурност на ООН. Като се спря на мандата в Съвета за сигурност, Хасани каза, че Албания е председателствала в труден за международната политика момент, но че страната е успяла да имат достойно представяне. По думите на Хасани благодарение на това представяне днес Албания се радва на уважението и възхищението на своите приятели, партньори и съюзници.

Албания продължи и през тази година да подкрепя Украйна както чрез позицията си срещу руската агресия, така и чрез изпращането на пакети хуманитарна помощ. Украинският президент Володимир Зеленски удостои вчера премиера на Албания с орден "Княз Ярослав Мъдри" заради важния му принос в укрепването на междудържавното сътрудничество, както и заради подкрепата за държавния суверенитет и териториалната цялост на Украйна.

По отношение на войната между Израел и Хамас Албания зае страната на Израел, но се обяви категорично за прекратяване на огъна в Газа. Израел е ключов партньор на Албания в сферите на киберсигурността и икономиката.

На 16 октомври Албания стана домакин на срещата на върха на Берлинския процес в Тирана, където отново беше обсъдена темата за интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз. Срещата на върха беше организирана за първи път в страна извън ЕС.

Лидерите на ЕС представиха в Тирана план от шест милиарда евро за шестте страни от Западните Балкани, два от които са безвъзмездни средства, а четири са под формата на заеми, които ще зависят от прилагането на реформите. 

Албания привлече вниманието на света и заради постигането на споразумение с Италия за управление на миграционните потоци. 

Споразумението между Албания и Италия за управление на миграционните потоци предвижда създаване на два центъра в северноалбанския крайбрежен град Шънджин и близкото до него село Джадър, в които ще бъдат настанени до 3000 мигранти месечно – до 36 хиляди мигранти на година, чиито разходи ще бъдат покрити от италианските власти. Те ще останат там, докато се обработват молбите им за убежище. Това ще се отнася само до мигрантите, спасени в морето от италианските власти, които ще бъдат отвеждани в центровете в Албания, но не и за тези, които са били спасени от кораби на неправителствени организации или вече са пристигнали в Италия.

След множество дебати и в Италия, и в Албания, конституционният съд на Албания замрази ратифицирането на споразумението с Италия за мигрантите до 18 януари, когато ще се определи дали то нарушава албанската конституция.

В края на ноември в Тирана се проведе Трета среща на върха на диаспората, която събра албанци от цял свят с цел обмяна на идеи и координация на работата за развитие на сътрудничеството и връзките между диаспората и родината.

По отношение на евроинтеграцията си Албания приключи успешно първата фаза от преговорите, т. нар. скрининг процес, с положителна оценка от Европейската комисия, но това също не изчерпва събитията в Албания през 2023 г.

Страната постигна успехи и в много други области – в развитието на земеделието, селските райони, инфраструктурата и свързаността си с другите страни на Балканите във всякакъв план.

Албания влезе в светлината на прожекторите и като интересна и екзотична туристическа дестинация. Министърът на туризма и околната среда на Албания Мирела Кумбаро заяви в края на септември, че при още неприключил туристически сезон страната е в своята златна година.

Също така Албания беше определена за домакин на срещата на Комисията за Европа на Световната организация по туризъм през 2024 г.

През 2023 г. албанската река Вьоса беше обявена от албанското правителство за „Национален парк“. Кампанията за „последната дива река в Европа“ беше подкрепена от редица световни личности, сред които Леонардо ДиКаприо.

До 2025 г. Албания трябва да е готова със строежа на новото си летище във Вльора, Южна Албания, което се очаква да поема основната тежест от пътническия поток.

Към момента се строи и ново пристанище в северния крайбрежен град Дуръс. Плановете за пристанището включват над 80 000 квадратни метра паркове, места за закотвяне на яхти и суперяхти до 120 метра, хотели, частни резиденции, алеи за разходки, магазини, ресторанти и места за развлечение. В него ще бъде и първият терминал в Албания за линии, извършващи международно плаване.

Наред с други реставрирани културни забележителности в цялата страна, Пирамидата на Енвер Ходжа, бившия комунистически лидер на страната, беше обновена и превърната в дигитален център. Тя е съсредоточена основно върху дигиталното образование, но също и върху изкуството и културата и според албанския премиер има амбицията да се превърне в най-големия дигитален център на Балканите.

Сред интересните събития в страната беше изстрелването на два сателита през януари – Албания 1 и 2, които да осигуряват геопространствена информация и да помогнат в борбата с незаконното строителство.

Най-голямото постижение в спорта пък беше класирането на Албания за европейското първенство по футбол през идната година.

Албания постоянно обновява облика си и развива потенциала си, като върви на пълни обороти към следващата година.