Участниците в Балканския конституционен форум обсъдиха достъпа на гражданите до конституционно правосъдие. Те говориха за това в тяхната правна система как е уреден въпросът за този достъп - дали чрез пряка конституционна жалба, или минава през някакъв субект – съд, омбудсман или друг. Също така представиха процедурите за допускане на производство пред Конституционния съд, при кои случаи и кой може да инициира такава процедура.
Конституционните юрисдикции, които представляваме, са не само пазители на конституциите на нашите държави, те са последният страж в осигуряването на доверието на гражданите в конституционното правосъдие и последното ефективно средство за защита правата на гражданите в национален мащаб, каза Павлина Панова, председател на Конституционния съд на Република България в заключителното си слово.
Тя добави, че човешките права и върховенството на закона не са даденост и не са гарантирани веднъж за винаги, а те са „резултат от нашата ежедневна работа, отстоявайки и защитавайки правата на гражданите“.
Днес, няма никакво съмнение, че правосъдието, в широк смисъл, е много важна част от разделението на властите, каза проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той посочи, че европейският модел на конституционен контрол се е развил до такава степен, че днес европейската традиция на демокрацията не може да си представи разделение на властите без конституционно правосъдие. Вълчев добави, че остава въпросът за достъпа на гражданите до конституционно правосъдие.
Снежана Баджич, заместник-председател на Конституционния съд на Република Хърватия, посочи, че достъпът до съда е доста широк и индивидуалните конституционни жалби съществуват от самото начало на работата на съда. Всяко физическо или юридическо лице може да заведе конституционна жалба, добави тя, като обясни, че има предпоставки, които, ако не са налице, жалбата ще бъде обявена за недопустима. От подадените жалби допустими са между 3 и 4 %, добави Баджич и акцентира, че през 2022 г. съдът е имал около 7000 нерешени дела, а през 2009 г. са били над 10 000.
Валерия Галич, председател на Конституционния съд на Босна и Херцеговина, обясни, че в тяхната съдебна система гражданите нямат право да подават жалби за конституционен контрол. Също така посочи, че Конституционният съд в страната получава приблизително 5000 жалби годишно. Подаването на жалба пред Конституционния съд е последната възможност за възстановяване правата на човека, в рамките на правната система, добави тя.
Във форума взеха участие още Будимир Счепанович, председател на Конституционния съд на Черна гора, Добрила Кацарска, председател на Конституционния съд на Република Северна Македония, Хасан Таксин Гьокчан, заместник-председател на Конституционния съд на Република Турция и представител на Конституционния съд на Румъния. Те също представиха структурите на тяхната съдебна система, моделите на конституционните им юрисдикции, възможностите за установяване на противоконституционност на законови разпоредби, както и достъпът на гражданите до защита на техните права.
/РН/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
