site.btaПроект „Историческа памет“ събира информация за убийствата и зверствата след 9 септември 1944 г., каза Радослав Илиев от дискусионен клуб „Свободна България“

Проект „Историческа памет“ събира информация за убийствата и зверствата след 9 септември 1944 г., обясни Радослав Илиев от дискусионен клуб „Свободна България“ по време на конференцията „Истината за миналото – залог за демократично настояще и бъдеще“, която се проведе в София. Форумът е по инициатива на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев и дискусионен клуб „Свободна България“.

Илиев обясни, че целта на проекта е да се издири максимално информация за местата, където са се случвали убийства, зверства, да се направи интерактивна карта, на която да могат да се видят, както и да се съберат разкази на свидетели и потомци на жертви. 

Има много неща, които трябва да се кажат по тази тема, ако искаме да се развиваме като общество и да можем в максимална степен решенията, които вземаме, да са базирани на истини, а не на заблуди, добави той.

Д-р Даниела Беличовска от дискусионен клуб „Свободна България“ посочи, че за шестгодишното съществуване на клуба неговите членове са се натъквали на карти на масови гробове, както и на предсмъртни писма. По думите ѝ в голяма част от тях основното послание е едно и също – не ни забравяйте, разкажете за нас, за всичко това. Виждам апатия на младите хора относно интереса към комунистическото минало, каза още д-р Беличовска.

На събитието Величко Велев, който е най-младият лагерист в „Белене“, въдворен на 18 години, разказа своите спомени. Мъжът е бил горянин от Рилското горянско движение, като още от ученик има проблеми с властта и е активен политически.

„През 1951 г. бях хвърлен полутруп в концлагера „Белене“. Най-малкият концлагерист бях там“, каза той и благодари на няколко свои сълагерници, които са му помагали да направи нормата от 4 кубика и с риск за живота си са му осигурявали храна, за да се подсили. Мъжът посочи, че концлагеристите са били без присъди, но са имали срокове, в които трябва да престоят там, а той е бил безсрочно. 

„Всеки месец идваше от София следовател, който продължаваше следствието и явно смятаха, че има зад мен човек, който стои. Но аз устоях на всички инквизиции и не предадох абсолютно никого“, каза Велев. Той добави, че по време на следствието срещу него, докато е в концлагера, два пъти е изкарван на разстрел и са стреляли по него, за да го сплащат да признае.

И така изкарах до 1953 г. когато бяхме освободени. Но свободният живот не беше свободен, защото никаква работа не можехме да почнем. И така по строителни обекти изкарах целия си трудов стаж, разказа още Величко Велев.