Анжел Вагенщайн: Неслучайно, пред Борис Първи сега стои съкращението св.
Неслучайно, пред Борис Първи сега стои съкращението св. - свети. Той е първият, който прозря, че от тези две племена – едното идва от просторите на Персия, а другото е славянско – можеш да ги слееш в единна нация, с различни езици, с различни митове, различни богове. Това е като да слееш вода и олово, вода и масло.
Думите са на Анжел Вагенщайн по повод новото илюстровано издание на книгата му „Съновидение за св. Борис I", представено в културен салон „АБВ“. Изданието излиза по повод 100-годишния юбилей на големия български режисьор, сценарист, писател и общественик.
„Днес имаме единна нация, в която трудно можем да разграничим кой е от славянски, тоест, местен произход, кой е от онези, които на Дунава успяха да направят пробива и да завземат тези тукашни места, и да създадат условната почва, на която да изникне съвършено нова нация“, каза Анжел Вагенщайн.
„Не съм убеден и сега, накрая на моята младост – която завършва на 100 години, а след това ще видим – дали е възможно да се слеят тези две съставки, исторически напълно враждебни, напълно различни, които нямат нито обща история, нито общ език, нито общи богове. Да се слеят в единна нация, но ето че те се сляха, благодарение на изначалната мъдрост на един свети Борис Първи“, каза още той.
„Знам, че легендите могат да бъдат различно четене, различно интерпретиране, но това е нашата, надявам се, и вашата легенда, велика легенда за раждането на една нация. От този човек започва нацията, наречена болгаре, да се възправя и да става един от факторите на човешката цивилизация“, смята авторът на „Съновидение за св. Борис I".
„През думите, освен че създава светове, освен че ни учи, освен че създава истории, които са ценни и важни, и полезни за всеки един от нас, успява да сътвори онова несътворимо усещане, което в крайна сметка е големият учител на всеки един читател и на всеки един човек“, каза Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата в НДК, при пердставянето на книгата.
„За мен тази книга е български требник. Тя трябва да стигне до всеки политик – за да може да се осмисли тази дилема, която стои пред всеки един човек“, смята Желев. По думите му това е книга и за деца, и за възрастни, и може да се чете от всеки. „Доколко може да бъде разбрана, зависи от всеки един човек и от всеки един читател. Големите книги са такива. „Малкият принц“ може да бъде четен от деца до възрастни, но дали човек има сърце, ум и очи да види през думите, да проникне в тази книга, е всъщност най-съкровената връзка между книгата и читателя“, смята Светлозар Желев.
„Много важно е тази книга да излезе точно сега, когато се борим не само за чистотата, но и да запазим българския език от непоквареност. Когато всички ние, българите, трябва да съхраним историческата истина, че и глаголицата, и кирилицата, са създадени от българи, на българските земи. Че българската кирилица представлява третата основна азбука на Европейския съюз. И да не даваме възможност на хора, които искат да изопачат историята. Силата на тази книга е това, че Анжел Вагенщайн показва историческата истина за създаването на българската азбука. За това, че цар Борис Покръстител посреща учениците на Методий в тогава българския град Белград, и дава възможност те да покажат своята сила да преведат българските книги и да покажат че Константин Кирил философ е един от най-големите средновековни философи, който първи в историята дава определение за философията – че философията е наука за видимите и за невидимите неща“, каза Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели.
„Цар борис Първи е най-великият български цар и не смятам, че това е пресилено. До преди словото, българската държава е била силна – със силата на меча, със силата на крепостите. Но с появата на словото, тя вече става истински велика. И това може да се усети в книгата по възможно най-добрия начин“, каза Георги Първанов, президент на България от 2002 до 2012 г.
„Книгата е фантастична, и като оформление, но преди всичко като дух. Това е този дух, който е минал през нашите предци, който хора като Джеки пренасят и днес. Хора като Джеки ни правят горди, че сме българи, а нас тук, горди, че можем да имаме такъв човек сред нас“, каза Румен Петков.
Репортер – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева