site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 10 май в историята

10 май 2024 г., петък, 19-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Светли петък. Живоприемни източник. Св. ап. Симон Зилот.  Възстановяване на Българската патриаршия. Българската патриаршия е възстановена на 10 май 1953 г. След падането на България под османско иго (1393) независимостта на Българската православна църква е премахната и диоцезът й преминава под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. На 10 март 1870 г. султан Абдул Азиз подписва  ферман за учредяването на самостоятелна българска църква под името Българска екзархия. На третия църковно-народен събор, организиран от 8 до 10 май 1953 г., Българската православна църква е въздигната от Екзархия в ранг на Патриаршия. Пловдивският митрополит Кирил е избран за патриарх на Българската православна църква.

В България се отбелязва:

Денят на химика. Отбелязва се от 2002 г. съгласно Устава на Българската камара на химическата промишленост, приет на Общото събрание на организацията на 8 ноември 2001 г. От 1970 г. до 1989 г. Денят на химика се е отбелязвал през втората неделя на май съгласно решение на Министерски съвет от 1970 г. Честването му е прекъснато след 1989 г. През 2001 г. Българската камара на химическата промишленост възстановява празника и определя той да се отбелязва на 10 май.

Празникът на Перущица. По традиция предишния ден, на 9 май, гражданите на Перущица отбелязват "Мъртвия празник", с който почитат паметта на загиналите по време на Априлското въстание. На 5 май (23 април ст.ст.) 1876 г. към Априлското въстание, което избухва на 2 май (20 април ст. ст.) 1876 г. в Копривщица, се присъединява населението на Перущица. Около седем дни въстаниците удържат напора на 5000-6000 башибозуци, предвождани от Адил ага. На 12 май (30 април ст.ст.) въстаниците се събират в църквата "Св. архангел Михаил", където се укриват около 600 жени, деца, старци. Турците подпалват западната врата на църквата. След като покривът на църквата е разрушен, въстаниците прекратяват съпротивата. В църквата загиват 347 души начело с отец Тилев, Васил Соколски и водача на въстанието в града Петър Бонев. На 13 май  (1 май ст. ст.), за да не попаднат живи в ръцете на башибозуците, Кочо Чистеменски, Спас Гинев, Иван Хаджитлиев и още 23 перущенци застрелват близките си и се самоубиват. Същия ден въстанието в Перущица е потушено. Градът е разграбен, а населението е подложено на изтезания.

Денят на Хаджи Димитър в Сливен. Обявен е с решение на Общинския съвет на Сливен от 1999 г.  Годишнина от рождението на войводата Хаджи Димитър (10 май 1840-18 юли 1868).

По света се отбелязва:

Международният ден на дървото аргания. Отбелязва се от 2021 г. по инициатива на Мароко с резолюция A/RES/75/262 на Общото събрание на ООН, приета на 3 март 2021 г. Целта на деня е да се повиши информираността на международната общност за  ролята на арганията за поддържането на екологичния баланс и опазването на биоразнообразието. Наричано дървото на живота, арганията е най-разпространено в югозападната част на Мароко. То достига до 10 метра височина и издържа на температури до 50 градуса по Целзий. Кореновата му система се простира на значителна дълбочина, което предпазва почвата от ерозия. Аргановото масло, добивано от аргания, намира широко приложение в кулинарията, медицината и козметиката.

На този ден в България:

1867 - Четата на Панайот Хитов преминава в България през р. Дунав при Тутракан. Четата се състои от около 30 души, знаменосец е Васил Левски. Четниците имат задача да обходят Стара планина, за да проучат настроението и готовността му за въстание. За известно време четата се установява в Сливен и Котел. След това се отправя по билото на Стара планина към Сърбия. Заедно с присъединилите се четници от четата на Филип Тотю на 20 юли 1867 г. в Златишкия проход в Стара планина четата се оттегля в Сърбия и се включва във Втората българска легия в Белград (1867-1868).

1953 - Възстановена е Българската патриаршия. След падането на България под османско иго (1393) независимостта на Българската православна църква е премахната и диоцезът й преминава под юрисдикцията на Цариградската патриаршия.  На 10 март (27 февруари ст. ст.) 1870 г. султан Абдул Азиз подписва  ферман за учредяването на самостоятелна българска църква под името Българска екзархия. По време на третия Църковно-народен събор в София (8-10 май 1953) Българската православна църква е въздигната от екзархия в ранг на патриаршия, а Пловдивският митрополит Кирил е избран за патриарх на Българската православна църква.

1990 - Учредена е Федерация на потребителите в България с цел защита на правата и интересите на всички български потребители. Регистрирана е на 20 август 1990 г.

2004 - В Пловдив е открит Международен конгресен център, който е част от Международния панаир. Той има 9 многофункционални зали с общ капацитет 1230 места.

2005 - Народното събрание приема Закона за частните съдебни изпълнители, с който се регламентира създаването на Камара на частните съдебни изпълнители.

2007 - 40-ото Народно събрание приема Закон за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ (АЧП). Законът влиза в сила от 22 май 2007 г. Според него активите, пасивите и архивът на АЧП  преминават към Министерството на труда и социалната политика, а дейността й - към Българския Червен кръст. Агенцията се  създава със Закона за Агенция за чуждестранна помощ, приет от VII-то Велико народно събрание на 2 ноември 1990 г. Тя е държавен орган по приемането, съхраняването, разпределението и контрола върху използването на предоставената от чужди държави, организации и граждани помощ с хуманитарна цел.

2008 - В експлоатация е пусната ВЕЦ "Лакатник" от проекта "Каскада Среден Искър", които включва изграждането на девет ВЕЦ-а, построени, притежавани и експлоатирани от ВЕЦ "Своге" ООД и община Своге. Инвеститор в строителството е италианската компания "Петровила". Новата централа е с мощност 3 мВт. Тя е и първата руслова централа в България, което означава, че водите на реката не се отклоняват.

2011 - Официално започва процедурата за приватизация на "Булгартабак Холдинг" АД с публикуване в "Държавен вестник" на Решението на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол от 18 април 2011 г. За продажба са обявени 5 881 380 броя акции, които представляват приблизително 79,83 % от капитала на дружеството.

2014 - От гара Видин в 12&25 ч. потегля първият пътнически влак между Видин и Калафат в Румъния. Влакът е управляван от първата жена машинист в Румъния - Дана Тършогою.

2017 - Министерският съвет номинира Мария Габриел за член на Европейската комисия от България, която да замени Кристалина Георгиева.

2018 - Народното събрание приема промени в Гражданския процесуален кодекс, съгласно които паричните вземания срещу държавни учреждения ще се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет.

2021 - В София Съветът за електронни медии избира Бетина Жотева за втори пореден мандат за председател на съвета.

2023 - Премиера на музикалната поема в две действия "Рилският пустинник" в Софийската опера и балет. За първи път диригент в операта е Старозагорския митрополит Киприан. Автор на музикалната поема е Тихомир Павлов (1880-1937), композитор е Ставрофорен иконом Кирил Попов, а режисьор е Пламен Карталов. Спектакълът се посвещава на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия.
 
На този ден по света:

1857 - Бунт на войниците от три сипайски полка в гр. Мератх, с което се поставя началото на Индийското народно въстание известно като Сипайско въстание. Причината е недоволството на войниците и селяните от жестоката колониална политика на Великобритания. Въстаналите войници се отправят към Делхи и с помощта на делхийските сипаи и местното население завземат града. Въстанието бързо обхваща основни райони в северната и централна част на Индия. През 1859 г. британските войски потушават въстанието, избити са десетки хиляди сипаи, разрушени са много села. Въпреки това моделът на управление на Индия е преразгледан - премахнати са пълномощията на британската Източноиндийска компания, страната преминава под пряката юрисдикция на британската корона, реформирани са съдопроизводството, правната система и армията.

1869 - В Промънтори, щата Юта, САЩ, е открита първата трансконтинентална железопътна линия, свързваща източното и западното крайбрежие на страната. Със златни болтове са завинтени последните релси на мястото, където се срещат железопътните линии "Юниън Пасифик" с посока запад с начална спирка в Омаха и "Сентрал Пасифик" с посока изток с начална спирка в Сакраменто.

1871 - Във Франкфурт на Майн, Германия, е подписан Франкфуртският мирен договор, с който се слага край на Френско-пруската война (1870-1871). Според договора Франция отстъпва на Германия Елзас и Лотарингия, а Франция трябва да изплати на Германия 5 млрд. франка. Франкфуртският мирен договор е ратифициран на 20 май 1871 г.

1881 - В Букурещ е коронясан първият крал на Румъния Карол Първи, след като на 14 март 1881 г. Румъния е провъзгласена за кралство.

1904 - В село Кучино край Москва е основан първият в Европа Институт по аеродинамика. Официалното му откриване е на 14 януари 1905 г.

1913 - В Гент, Белгия, е учредена Международната конфедерация за работнически спорт (CSIT). През 2011 г. организацията се преименува на Международна конфедерация за работнически и аматьорски спорт.

1917 - С постановление на Временното правителство в Петроград е учредена Книжна палата - първото в света държавно учреждение за регистрация на произведения на печата. През 1920 г. палатата е преместена в Москва и е реорганизирана в Руска централна книжна палата. От 1936 г. е Всесъюзна книжна палата, от 1992 г. - Руска книжна палата. От 2013 г. е филиал на Информационната агенция на Русия ТАСС.

1926 - Премиера на филма "Шинел" на режисьорите Григорий Козинцев и Леонид Трауберг по едноименното произведение на писателя Николай Гогол.

1933 - В Берлин в Германия и в 21 други градове на страната нацистите изгарят произведения на писатели, публицисти, философи и журналисти, които не отговарят на техните идеологически представи. Сред изгорените над 20 000 тома има книги на Хайнрих Хайне, Франц Кафка, Ърнест Хемингуей, Зигмунд Фройд, Карл Маркс, Курт Тухолски, Стефан Цвайг, Ерих Мария Ремарк, Бертолт Брехт и др.

1940 - Във Великобритания консервативното правителство на министър-председателя Невил Чембърлейн подава оставка. Сформиран е коалиционен военен кабинет начело с Уинстън Чърчил, който заема поста министър-председател на Великобритания до 26 юли 1945 г. и от 26 октомври 1951 г. до 6 април 1955 г.

1951 - В Токио, Япония, е основана радиоразпръсквателната компания "Радио Токио" (дн. телевизионна корпорация - "Токио бродкастинг систем" /TBS/), която започва излъчвания през декември същата година.

1967 - Основан е "Аз Алкмар" - Алкмар, нидерландски футболен клуб.

1981 - Франсоа Митеран е избран за президент на Франция. Той полага клетва на 21 май 1981 г. Преизбран е за втори мандат на 8 май 1988 г. и заема поста до 17 май 1995 г.

1993 -  В Киргизстан е въведена в обращение националната валута на страната - сом.

1994 - Нелсън Мандела полага клетва като президент на Република Южна Африка след победа на първите свободни избори и става първият чернокож президент на страната.

1999 - На среща на министрите на икономиката и финансите на страните от Европейския съюз (ЕС) в Брюксел, Белгия, официално е одобрен пакет от санкции срещу Югославия. На президента Слободан Милошевич, членовете на неговото семейство и на около 300 други югославски официални лица в обкръжението на Слободан Милошевич, се забранява да пътуват и да получават визи за страните от европейската общност. Освен това се налага забрана върху полетите между Югославия и страните от ЕС и върху кредитирането от страна на частни компании на износа на Югославия и Сърбия.

2002 - В щата Вирджиния, САЩ, бившият агент на ФБР Робърт Хансен получава доживотна присъда без право на помилване заради шпионаж в полза на Русия. Той е арестуван през 2001 г. и е обвинен, че е продал на Русия разузнавателна информация срещу 1,4 млн. долара в брой и диаманти.

2006 - Франция за първи път почита паметта на жертвите на търговията с роби. По оценки на експерти френски търговци на роби са отвели 1,25 млн. души от Африка, като по-голямата част от тях били изпратени в карибските колонии на Франция като работна ръка за плантациите. През 1794 г. Франция отменя робството след бунт на робите на островната колония Сан Доминго (днешно Хаити). През 1802 г. Наполеон го възстановява. През 1848 г. робството е отменено окончателно.

2011 - При операция на руски специални части в град Налчик, столицата на Кабардино-Балкария, е убит Астемир Мамишев, заподозрян в няколко покушения и убийства, включително в убийството на главния мюфтия на републиката. Той е разпознат като един от четиримата въоръжени бунтовници, ликвидирани в апартамент в многоетажна жилищна сграда в Налчик.

2014 - В град Вроцлав, Полша, 104-годишният поляк Станислав Ковалски поставя нов европейски рекорд за дълголетници, след като пробягва 100 метра за 32,79 секунди. Само три секунди не му достигат за нов световен рекорд, който е 29,83 секунди.

2015 - В Порт Елизабет, Република Южна Африка, партията Демократичен алианс избира за федерален председател Муси Маймане, който заменя Хелън Зиле, която е министър-председател на Западна капска провинция. Муси Маймане е първият чернокож ръководител на партията.

2017 - За пръв път в историята на сръбската гражданска авиация самолет на "Ер Сърбия" лети с изцяло женски екипаж. Самолет Еърбъс А-320 излита за Париж в 17:05 часа местно време с капитан Весна Алексич, помощник-пилот Миряна Стоилкович и четири стюардеси. В "Ер Сърбия" има шест жени пилоти, а само преди четири години не е имало нито една.

2019 - В Женева, Швейцария, 1400 представители на страните участнички в Конвенциите от Базел, Ротердам и Стокхолм постигат споразумение за по-доброто проследяване на пластмасовите отпадъци на среща, на която обсъждат в продължение на 12 дни този "изключително неотложен проблем" за околната среда и здравето на хората на планетата. Близо 180 страни членки на ООН постигат споразумение по регламент за износа на пластмасови отпадъци, от които 8 млн. тона всяка година попадат в океаните. Според оценки пластмасовите отпадъци, които замърсяват моретата, са достигнали 100 млн. тона.

2021 - В Париж, Франция, на 79 години умира френският сериен убиец Мишел Фурнире, известен с прозвището "Чудовището от Ардените", нападал в продължение на 15 години млади жени във Франция и Белгия. Той е осъден през 2008 г. заедно с бившата си съпруга Моник Оливие на доживотен затвор за убийството на седем души. Двойката е арестувана през 2003 г. в Белгия. По време на делото срещу Мишел Фурнире през 2008 г. прокурорът нарича него и бившата му съпруга "хладнокръвни и страшни серийни убийци от вид, какъвто Франция никога не е виждала".

2023 - В тихоокеанската островна държава Тонга е регистрирано земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер. Епицентърът е на дълбочина от 212 км и на разстояние от 73 километра североизточно от селището Хихифо. Не е издадена тревога за цунами.

Родени на този ден българи:

Хаджи Димитър (ист. име Димитър Николов Асенов), войвода, участник в националноосвободителното движение (1840-1868).
Участник в борбата за независима българска църква. От 1860 г. е хайдутин в четата на Георги Трънкин и Панайот Волов. В края на 1867 г. става войвода в Тайния централен български комитет. През 1868 г. заедно със Стефан Караджа сформира чета от българската революционна емиграция в Румъния с около 130 души за преминаване през р. Дунав в България. Целта на четата е да стигне Стара планина, където да действа като привременно българско правителство и да вдигне народа на оръжие. Вярвали са, че предстои всенародно въстание и трябва само да се даде знак, а ръководството на четата щяло да бъде неговият щаб. На 6 срещу 7 юли 1868 г. преминават през р. Дунав на българския бряг при с. Вардим (устието на р. Янтра), Великотърновски окръг и се отправя към Стара планина. Още при дебаркирането си четата е забелязана от турски патрул, властите са известени и след нея е изпратена потеря. Открита и нападната, четата води тежки боеве. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и пленен, а Хаджи Димитър с оцелелите около 50 четници се оттеглят в Стара планина. На 18 юли на връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър)  са обградени от редовна турска войска и башибозук (над 700 души) и след жестоко сражение загива цялата чета заедно с войводата Хаджи Димитър. Два дни по-късно - на 20 юли 1868 г., българите от Крън, Енина и Шипка погребват телата на загиналите.

Иван Ковачевски, вирусолог и фитопатолог (1904-1995).
Един от създателите на растителното защитно дело в България. Работил е предимно в областта на вирусологията. Проучва вирусни бактерийни и гъбни причинители на болести по растенията, като някои открива и проучва за първи път, както и болести, причинявани от висши паразити.  Открива 103 неизвестни в България причинители на болести, от които над 60  по културните растения. Началник-отдел при Софийската земеделска опитна станция (1931-1935). Директор на Института за защита на растенията (1941-1973). Чл.-кор. на БАН (1961), чл.-кор. на Академията на селскостопанските науки  на Германската демократична република (1971).

Стефан Тихчев, журналист (1929-2011).
Литературен сътрудник и заместник отговорен секретар във в. "Народна младеж" (1958-1962). От 1963 г. работи в Българска телеграфна агенция като кореспондент в Москва, заместник главен директор (17 декември 1969-1 януари 1981) и първи заместник главен директор (1 януари 1981-18 май 1982). Председател  на Комитета за телевизия и радио към Комитета за култура (17 май 1982-20 януари 1986). Кандидат член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (4 април 1981-5 април 1986). Бил е заместник завеждащ отдел "Деловодство" на ЦК на БКП. Носител на орден "Кирил и Методий"  втора степен (1972), на орден "Народна република България" втора степен (1979), на орден "Народна република България" първа степен (1989).

митрополит Игнатий (светско име Иван Радионов Димов), български църковен деец, от 1 октомври 1998 г. е Плевенски митрополит (1938).
Служи в Старозагорската митрополия (1971-1976). На 14 септември 1976 г. приема монашеското име Игнатий. На 29 септември 1976 г. е ръкоположен в йеродяконски, а на 1 ноември с. г. - в йеромонашески чин. Протосингел на Старозагорската митрополия (1 януари 1977-19 август 1980). На 6 декември 1977 г. по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство. Протосингел на Акронската (1981-1985) и на Нюйоркската български епархии (1985-1986). Протосингел на Пловдивската митрополия (12 декември 1986-13 февруари 1988). Игумен на Троянския манастир "Успение Богородично" (14 февруари-30 юни 1988). На 29 юни 1988 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Знеполски". Ректор на Софийската духовна семинария (1 юли 1988-31 юни 1990, март-юни 1994). Викарий на Врачанския митрополит Калиник (1 юли 1990-1 декември 1991). Викарий на Пловдивския митрополит Арсений (1 декември 1991-март 1994). Врачански митрополит (29 май 1994-1 октомври 1998). От 1 октомври 1998 г. е Плевенски митрополит, управляващ новооткритата Плевенска епархия.

Григор Ленков, поет и преводач (1938-1977).
Литературен консултант във в. "Студентска трибуна" (1965). Редактор  в Радио "София" (1965-1968). Заместник главен редактор на сп. "Родна реч" (1968-1977). Секретар на секция "Художествен превод" при Съюза на преводачите в България (1974-1977). Превежда поезия от чешки, руски, сърбохърватски, полски, френски, английски и др. езици. Носител на наградата "А.С. Пушкин" на Съюза на съветските писатели за 1977 г. за превода му на "Евгений Онегин" на Пушкин (1971), на Голямата награда на Димитровския комунистически младежки съюз за литература и изкуство (1979, посмъртно).

проф. Никола Хаджиев, треньор по гимнастика и спортен деец (1938-2014).
Старши треньор на националния отбор по гимнастика (1958-1968). От 1959 г. до смъртта си работи в Национална спортна академия "Васил Левски" (НСА) (1959-2014), ректор на академията (1979-1987). Председател на Българската федерация по гимнастика (1970-1990). Член на Изпълнителния комитет на Международната федерация по гимнастика (1976-1992) и неин първи вицепрезидент (1980-1984). Председател на Българския съюз за физическа култура и спорт (БСФС) (1995-1997). От 1980 г. е член на Българския олимпийски комитет и негов вицепрезидент (1980-1990). Основател и дългогодишен председател на Българска асоциация "Спорт за всички" (1993-2014).

Георги Стойковски, състезател по лека атлетика (1941-2023).
На Европейското първенство през 1966 г. в Будапеща, Унгария, печели златен медал в тройния скок с рекорд на шампионатите от 16 метра и 67 сантиметра. Така Георги Стойковски става първият българин с титла от европейско първенство по лека атлетика. Той има десет поправки на националния рекорд на България в тройния скок между 1963 и 1966 г. и участва на две Олимпийски игри - в Токио през 1964 г. и в Мексико през 1968 г. Бил е дългогодишен преподавател в Катедра "Физическо възпитание и спорт" в Университета за национално и световно стопанство.

Борис Нешев, художник сценограф (1942).    
Художник постановчик в Студия за игрални филми "Бояна" (1969-1991). Бил е гост художник в драматичните театри в Хасково, Враца, Видин, Варна и Силистра, в Театъра на Българската армия, в БНТ, в Народната опера във Варна и в студия "Екран". Художник е на повече от 34 филмови продукции, сред които на игралните филми "На всеки километър" (1969-1971), "Записки по българските въстания" (1976-1981),  "Под игото" (1986) и др. Носител на наградата "Кристална пирамида" на Съюза на българските филмови дейци за сценография (10 юли 2006).

Божана Апостолова (Божана Апостолова-Пейкова), поет, писател и издател (1945).
Собственик е на Полиграфически комплекс и издателство "Жанет 45". Автор е на "Нестинарска орис", "Както мама се кръсти", "Вселюбов", "Възел", "Кръстопът без пътища", "Чудото на сензорите" и др. Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (8 юни 2011), на орден "Стара планина" първа степен (10 май 2016).

Виктор Самуилов, поет, преводач, сценарист и карикатурист (1946).
Работил е като редактор в младежки, литературни и сатирични издания (1970-1978). От 1978 г. е работил като редактор и сценарист в Студия за анимационни филми "София". Един от основателите и редакторите на хумористичния седмичник "Тримата глупаци" (излизал до 1999 г.). Автор е на 18 книги за деца и възрастни, 7 от тях са получили национални отличия. Съавтор на учебни помагала и читанки, съставител и редактор на двутомната антология "Български басни. Избрано" (1995). Носител на Годишната литературна награда на Съюза на българските писатели (2005), на Националната литературна награда "Христо Г. Данов" (2006), на Националната награда "Константин Константинов" за принос в книгоиздаването за деца (2005) и Националната литературна награда "Петко Р. Славейков"  (2004) за цялостен принос в детската литература. Носител на първа награда на Международния център за югоизточна европейска литература за деца и юноши (2007).

Кирил Икономов, музикант (1954).
Основател на оркестър "Благоевград" (1978), с който работи повече от 20 години. През годините солисти на оркестър "Благоевград" са били певците Емил Димитров, Йорданка Христова, Мустафа Чаушев, Христо Кидиков, Доника Венкова, Мая Нешков и др. Заедно със съпругата си певицата Мая Нешкова са автори на песните "Конче вихрогонче", "Слънчева обич", "Китка за обич", "Щастие с пари не се купува", "Храмът", "Честит рожден ден", "Обичам те", "Пей, сърце" и др. Има над 4000 концерта, изнесени в България и чужбина.

Георги Коритаров, журналист (1959-2021).
Бил е репортер във в. "Демокрация, работил е във в. "Демокрация 91", в. "Континент", радио "Свободна Европа". Автор и водещ на предаването "Блиц"  по "bTV", съвместно с радио "Свободна Европа" (2003-2004). Водещ на шоуто "Коритаров Live" по Нова телевизия (2005-2008). Водещ на публицистичното предаване "Свободна зона" по "TV+" от 2010 г. до февруари 2018 г. и от 1 февруари 2018 г. на същото предаване по телевизия "Европа".

На този ден са родени и:

Клод Жозеф Руже дьо Лил, френски военен инженер, поет и композитор (1760-1836).
Автор е на "Марсилезата" (24 април 1792) - национален химн на Франция от 14 февруари 1879 г.

Огюстен Жан Френел, френски физик (1788-1827).
Създател на френеловата леща (1822), съставена от кристални призми, които насочват светлината в сноп успоредни лъчи.

Хенри Клифтън Сорби, британски естествоизпитател, минералог (1826-1908).

Бенито Перес Галдос, испански писател, журналист, драматург и политик (1843-1920).
Автор е на романите "Доня Перфекта" (1876), "Фортуната и Хасинта" (1886-1987), "Тристана" (1892), "Назарин" (1895), "Милосърдие" (1897) и др.

Томас Липтън, американски предприемач от шотландски произход (1850-1931).
Oсновател на компания за производство на чай (1893).

Карл Барт, швейцарски богослов, теолог и религиозен мислител (1886-1968).
Класик на протестантската теология на 20-и век.

Фред Астер (ист. име Фредерик Аустерлиц), американски актьор, певец и танцьор (1899-1987).

Джон Бернал, британски физик (1901-1971).
Автор е на основни научни трудове в областта на кристалографията.

Дейвид Селзник, американски режисьор, продуцент и сценарист (1902-1965).
Продуцира филмите "Отнесени от вихъра" (1939), "Ребека" (1940), "Сбогом оръжие" (1957), "Диво сърце" (1952) и др. Режисьор е на "Откакто ти си замина" (1944), "Дуел под слънцето" (1946) и др.

Даниел Бел, американски социолог (1919-2011).
Популяризира теорията за постиндустриалното общество, насочена към по-големия принос на сектора на услугите в сравнение с приноса на промишления сектор в областта на икономиката.

Гейдар Алиев, азербайджански политик (1923-2003).
Лидер на партията "Нов Азербайджан" ("Ени Азербайджан") (21 ноември 1992-12 декември 2003). Президент на Азербайджан (30 юни 1993-15 октомври 2003).

Юлия Друнина, съветска поетеса (1924-1991).
Участвала като доброволец по време на Втората световна война (1941-1945). Самоубива се на 21 ноември 1991 г.

Нестор Роси, аржентински футболист и треньор (1925-2007).

Джордж Смит, американски физик (1930).
Носител на Нобелова награда за физика за 2009 г. заедно с канадския физик Уилард Бойл за  изобретяването на оптичните полупроводникови сензори (CCD-сензорите). Те си поделят наградата с американския физик от китайски произход Чарлз Као, който я получава за революционни постижения, свързани с разработката на оптични системи за пренасяне на данни.     

Еторе Скола, италиански сценарист и режисьор (1931-2016).
Режисьор и сценарист е на филмите "Обичахме се толкова много" (1974), "Грозни, мръсни и зли" (1976), "Един особен ден" (1977), "Терасата" (1980), "Сплендор" (1988), "Нелоялна конкуренция" (2001) и др.

Марина Влади, френска актриса (1938).
Участвала е във филмите "Вещицата" (1956), "Царицата на пчелите" (1963) и др.  Носителка на наградата на филмовия фестивал в Кан (1963). Съпруга на съветския поет, певец и актьор Владимир Висоцки.

Влад (Владислав) Листев, руски телевизионен журналист (1956-1995).
Един от водещите на политическото предаване "Взгляд" (1987-1990). Президент на независимата телевизионна компания "ВиД" (1993-1995). През м. януари 1995 г. е назначен за генерален директор на Руската обществена телевизия (ОРТ). Убит е пред дома си на 1 март 1995 г.

Боно (ист. име Пол Хюсън), ирландски рокпевец и композитор (1960).
Един от основателите и вокалист на ирландската рокгрупа "Ю Ту" (25 септември 1976). Носител на 22 музикални награди "Грами" като член на групата (1987-2005).

Мерлин Оти, ямайска лекоатлетка (1960).
От 2002 г. се състезава от името на Словения. Носителка е на девет олимпийски медала - три сребърни и девет бронзови. Мерилин Оти е единствената в историята лекоатлетка, която е участвала на седем олимпийски игри (1980-2004). Тя е първата състезателка, която пробягва дистанцията от 60 метра под 7 секунди. Световна шампионка е шест пъти (три пъти на открито и три пъти в зала).

Денис Бергкамп, нидерландски футболист и треньор (1969).
С отбора на "Аякс" (Нидерландия) печели турнира Купа на носителите на купи (1987) и Купата на УЕФА (1992). С отбора на "Интер Милано" (Италия) печели турнира Купата на УЕФА (1994).

Катя Зайцингер, немска състезателка по ски алпийски дисциплини (1972).
Олимпийска шампионка през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия (спускане), и двукратна олимпийска шампионка през 1998 г. в Нагано, Япония (спускане и комбинация). От олимпийски игри печели и два бронзови медала - през 1992 г. в Албервил, Франция, и през 1998 г., в Нагано, Япония. Световна шампионка през 1993 г. в Мориока, Япония. От световни първенства печели и три сребърни медала - през 1996 г. и през 1997 г. (два медала). Има 36 победи в стартове за Световната купа.

Силвен Вилтор, френски футболист (1974).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия и сребърен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия.

Ник Хайдфелд, немски автомобилен състезател (1977).
Участва във "Формула 1".

Умберто Суасо, чилийски футболист (1981).

Кевин Амунике, нигерийски футболист (1986).

Емануел Еменике, нигерийски футболист (1987).

Алан Ниом, камерунски футболист (1988).

Адам Лалана, английски футболист (1988).

Хървое Милич, хърватски футболист (1989).

Габриела Пападакис, френска състезателка по фигурно пързаляне (танцови двойки) (1995).
От Олимпийските игри през 2018 г. в Пьончан, Република Корея, печели сребърен медал. От световни първенства печели четири златни медала (2015, 2016, 2018 и 2019) и един сребърен медал (2017). От европейски първенства печели пет златни медала (2015, 2016, 2017, 2018 и 2019) и един сребърен медал (2020). Всички медали печели с партньора си Гийом Сизерон.

Това е денят на смъртта на:

Джордж Ванкувър, британски мореплавател и изследовател (1758-1798).
В качеството си на офицер на Британския кралски военноморски флот е назначен да ръководи експедиция за изследването на западното крайбрежие на Северна Америка - канадската провинция Британска Колумбия, американските щати Аляска, Вашингтон, Орегон, Хавайските острови и югозападното крайбрежие на Австралия (1791-1795).

Томас Йънг, британски физик и астроном (1773-1829).
Един от създателите на вълновата теория на светлината и теорията за цветното зрение (1802). Автор е на трудове в областта на оптиката, механиката, физиологията на зрението, филологията. Занимава се и с разшифроване на египетски йероглифи. Член Лондонското кралско дружество (1794) и негов секретар (1802-1829).

княз Пьотър Алабин, руски историк и обществен деец (1824-1896).
Първи граждански губернатор на София след освобождението на България от османско иго (5 февруари 1878-18 май 1879). София е освободена от османско иго на 4 януари 1878 г. от руските войски под командването на ген. Йосиф Гурко.

Михаил Салтиков - Шчедрин, руски писател, сатирик (1826-1889).
Автор е на "Писма от провинцията" (1869-1870), "История на един град" (1869-1870), "Помпадури и помпадурши" (1863-1874), "Господа Головльови" (1875-1880) и др.

сър Хенри Мортън Стенли (ист. име Джон Роуландс), американски журналист и пътешественик от британски произход (1841-1904).
Изследовател на Централна Африка (1873-1877).

проф. Стефан Георгиев (Стефан Георгиев Божилов), български ботаник (1859-1900).
Декан на Физико-математическия факултет на Висшето училище в София (1895-1896; 1899-1900). Основател на Ботаническия институт и ботаническата градина към Висшето училище. Изследва флората на Рила, Родопите и други райони. Разработва отделни систематични групи растения. Установява над 400 вида растения от българската флора, някои от които са нови за науката. Автор е на "Материали по флората на Южна България - Тракия" (1889), "Родопите и Рилската планина и нихната растителност" (1890-1891) и др.

Андрес Бонифацио, филипински революционер (1863-1897).
Ръководител на Националноосвободителното движение (1896-1897). Основател на тайния революционен съюз "Катипунан" (1892).

Никола Мушанов, български политик  и общественик (1872-1951).
От 1897 г. е член на Демократическата партия и неин председател (1938-1947). Министър на народното просвещение (16 януари 1908-5 септември 1910), министър на вътрешните работи (5 септември 1910-16 март 1911), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (21 юни-17 октомври 1918), министър на железниците, пощите и телеграфите (17 октомври-28 ноември 1918), министър на вътрешните работи и народното здраве (28 ноември 1918-7 май 1919; 29 юни-12 октомври 1931). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (12 октомври 1931-31 декември 1932-19 май 1934), управляващ Министерството на правосъдието (31 декември 1932-18 януари 1933) и управляващ Министерството на  железниците, пощите и телеграфите (5 май-19 май 1934), министър без портфейл (2-8 септември 1944). Депутат в 12-ото Обикновено народно събрание (ОНС) (1902-1903), в 14-ото ОНС (1908-1911), от 16-ото до 19-ото ОНС (1913-1923) и от 21-ото до 25-ото ОНС (1923-1944). Осъден от Народния съд на 1 година затвор като министър в правителството на Константин Муравиев. През септември 1945 г. е освободен от затвора. След освобождаването му от затвора през септември 1945 г. възстановява дейността на Демократическата партия и списването на в. "Знаме". На 19 април 1951 г. е арестуван и умира в Държавна сигурност в София при неизвестни обстоятелства. Присъдата от Народния съд е отменена с решение 172 на Върховния съд на 26 август 1996 г.

Христо Ясенов (ист. име Христо Павлов Туджаров), български поет (1889-1925).
Участва в Балканската война (1912-1913) и в Междусъюзническата война (1913). В Първата световна война (1915-1918) е взводен командир в Сърбия. През 1921 г. издава единствената си стихосбирка "Рицарски замък" като първа от замислената от Гео Милев библиотека "Книги за малцина". Заедно с Крум Кюлявков издава сп. "Червен смях".  Участва в редактирането на сп. "Пламък" (1924-1925). След атентата в църквата "Св. Неделя" в София (16 април 1925) е арестуван. Обявен е за безследно изчезнал.

Юрий Олеша, руски писател (1899-1960).
Автор е на романа приказка "Тримата шишковци" (1924), романа "Завист" (1927), разкази, пиеси и др.

Борис Хайкин, съветски педагог и диригент (1904-1978).
Народен артист на РСФСР (1947). Народен артист на СССР (1972).

Анещи Узунов, български политически деец (1914-1943).
Oт 1932 г. е член на Работническия младежки съюз. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Член на Околийския комитет на Българската работническа партия (комунисти) (1942-1943) в Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев). От септември 1942 г. е в нелегалност. Организатор и командир на Неврокопската чета. Убит край с. Рибново, Неврокопско.

Олга Йончева, българска художничка (1919-1989).
Работи в областта на българското графично изкуство - изкуство на книгата и шрифта. Художник с изключителни авторски проекти за български и латински наборен шрифт. Носител е на наградата "Борис Ангелушев" за илюстрация и оформление на книгата (1978).

Александър Зиновиев, руски писател, философ и социолог (1922-2006).
Дисидент от съветско време и критик на перестройката. Автор е на много книги, описващи абсурдността на съветската бюрокрация, сред които "Зейналите висоти", "Хомо совиетикус" и др. За книгата си "Комунизмът като реалност", написана през 1980 г., става първият и единствен руски лауреат на наградата "Алексис де Токвил" за най-добра книга по социология.

Атанас Агура, български архитект (1926-2008).
Главен проектант и ръководител на проектантския колектив за реконструкция на южната част на главния градски център с подземния търговски комплекс около Националния дворец на културата (1981) в София. През 1969 г. е избран за главен архитект на София. Проектирал е устройствени планове и централни градски части на Велико Търново, Пазарджик, Бургас, Благоевград, София. Разработил е редица пешеходни пространства в София, Търговище, Шумен и други. Почетен гражданин на София (22 януари 2001).

Пройко Пройков, български художник, сценарист и режисьор аниматор (1927-2000).
Автор е на повече от 60 анимационните филми за деца, сред които "Голямото преследване" (1971), "На кино" (1972), "Звезден прах" (1973), "Буфосинхронисти" (1975), "Чудното пътешествие" (1977), "Цирк "Глория" (1982) и др. Носител на наградите на Съюза на българските филмови дейци за анимационно кино за филма "Пеещи каубои" през 1984 г. и на наградата за анимация за цялостен принос за 1996-1997 г.

Златка Дъбова, българска художничка (1927-1997).
Работи предимно дърворезба и литография . Разработва исторически, битови и съвременни сюжети  - цикъл "Минало" (1957), "Дъжд" (1961), цикъл "Кукери" (1962), "Хвърчило" (1964), "Невяста" (1967), "Лазаровден" (1969), цикъл "Танци" (1974), "Спомен" (1976) и др. В творчеството си разкрива родопския бит, романтика на възрожденската архитектура и духовния облик на българина. Илюстрира книги от български автори: "Мехмед Синап" от Людмил Стоянов (1958, 1961), "Български народни приказки" от А. Каралийчев (1968 )и др. Изявява се в областта на сценографията. Оформя пиесите "Езоп" от Фигейреду (1958, 1960), "Под игото" от Иван Вазов (1958) и др.

акад. Панайот Бончев, български химик (1933-2015).
Заместник-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1989-1991; 1995-1999) и завеждащ Катедра по аналитична химия в Химическия факултет на университета (1991-1999). Автор е на над 200 научни публикации, 3 монографии и притежава 11 авторски свидетелства/патенти. Участвал е в работата на повече от 100 международни и национални научни форуми; бил е лектор в 21 чуждестранни университета, където е изнесъл над 30 научни доклада, лекции и лекционни курсове.

доц. Иван Налбантов, български актьор и писател (1940-2021).
Играл е в Държавния театър в Сливен (1965-1967). От 1967 г. е актьор в трупата на театър "Българска армия", където играе повече от 50 години.  Има над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Най-дълго играната пиеса с негово участие е  "Криминална песен" на Иван Радоев - играна е над 250 пъти в продължение на 15 години.  Има десетки участия в телевизионния театър. Първото му участие в киното е във филма "Мъже в командировка" (1968). Участвал е във филмите Белият кон" (1969), телевизионния сериал "На всеки километър" (1969-1971), "Татул" (1972), "Зарево над Драва" (1974), "Реквием за една мръсница"(1976), телевизионният сериал "Записки по българските въстания" (1976-1980), "Умирай само в краен случай" (1978), "Сами сред вълци" (1979), "Приключенията на Авакум Захов" (1980), "Под манастирската лоза" (1980), "Източни пиеси" (2009), телевизионния сериал "Дървото на живото" (2013), "Денят на бащата" (2019) и др. Иван Налбантов е най-добрият рецитатор в България. Владимир Трандафилов е преподавателят му по "Сценическа реч" във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), който му дава куража да се развива в тази насока. Иван Налбантов е доцент по сценична реч в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (НАТФИЗ), като е преподавал сценична реч в екипа на Стефан Удостоен със званието "Заслужил артист". Носител на Почетния знак "Златен век" печат на Симеон Велики на Министерството на културата (22 май 2015). Носител на Голямата награда "Аскеер 2019" на Академия "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 2019).

Георги Велчовски, български актьор, режисьор и писател (1948-2021).
Играл е в Драматичен театър "Йордан Йовков" в Добрич (1974-1977), в Драматичен театър "Стоян Бъчваров" (Театрално-музикален продуцентски център Варна) (от 1977). Автор на бестселъра трети том, книга четвърта от "Избрани произведения" в 72 тома "Рапанът" (1996), четвърти том, книга пета от "Избрани произведения" в 72 тома "50 парчета" (1999), "Четирите посоки на света" (2018). Автор и постановчик на пиесата "Рапанът" (1997) и на театралния сценарий "Първи Частен Партизански отряд" в театъра" (2001).

Димитър Дойчинов, български политик (1950-2021).
Депутат в 37-ото (1995-1997) и 39-ото Народно събрание (2001-2005). Заместник-изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (11 май 2006-26 май 2010). Управител на Общинско предприятие "Пазари" в Перник (2011-2020).
/АЯ/КГ