site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 9 май  в  историята

9 май 2024 г., четвъртък, 19-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Светли Четвъртък. Пренасяне на мощите на св. Николай Мирликийски чудотворец. Св. Новоселски мъченици. Св. прор. Исаия. Св. мчк Христофор.
На този ден църква отбелязва деня на пренасянето на мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец от гр. Мира (Мала Азия) в гр. Бари (Италия). Паметта на св. Николай се чества два пъти през годината: на 6 декември, когато той се представил на Господ, и на 9 май (св. Николай - летни) - денят на пренасянето на светите мощи на св. Николай от град Мира в Ликия (Мала Азия) в град Бари (Италия). През 1077 г. гр. Мира е бил завладян от селджукските турци. За да не бъдат поругани светите му мощи, Светителят в съновидение разпоредил на един свещеник от гр. Бари да пренесе мощите му в своя град, където живеело компактно гръцко население. Това станало на 9 май 1087 г. През 1139 г. в гр. Бари е построен храм, посветен на св. Николай, където и до днес се намират благодатните мощи на светеца. Този църковен празник в България е известен като "Св. Николай Летни".
Според народния календар на този ден жените не трябва да хващат игла през деня, защото "дупчат" светеца в очите и ще се разболеят от "очибол". Денят е посветен на Св. Николай Летни, който трябва да осигури дъжд и плодовита година. В негова чест се коли мъжко животно за курбан, за да се предпази реколтата от градушка.
На 9 май Българската православна църква отбелязва събор на св. Новоселски мъченици. Мъченически загиналите по време на Априлското въстание /1876/ християни в Новоселския девически манастир "Св. Троица" в Априлци  са канонизирани за светци на 3 април 2011 г. от патриарх Максим с решение на Светия синод от 16 март 2011 г. На 9 май 1976 г. в Новоселския девически манастир "Света Троица" много мирни жители търсят убежище от османските войски, но вместо това намират смъртта си. Сред запазените имена на Новоселските мъченици са тези на двамата свещеници - Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, както на седем монахини и на една мирянка. 

В България се отбелязва:

Празникът на град Златарица. Отбелязва се с Решение 215 на Общинския съвет от 25 март 1998 г. на църковния празник пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски чудотворец, т. нар. Летен Никулден.

Празникът на град Сандански. Отбелязва се на Светли четвъртък през първата седмица след Великден с Решение 38 на Общинския съвет от 9 март 1993 г.

По света се отбелязва:

Денят на Европа (Празник на Европейските общности). Отбелязва се от 1986 г. съгласно решение на срещата на високо равнище на Европейската общност в Милано, Италия (28-29 юни 1985). Годишнина от речта (1950) на министъра на външните работи на Франция Робер Шуман в Париж, Франция, в която той излага своя план за обединение на въгледобивната и стоманодобивната  промишленост на западноевропейските страни (т. нар. "Декларация на Шуман") като "първа реална крачка към европейска федерация". В България се отбелязва съгласно Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г.

Денят на победата на съветския народ във Великата отечественa война в Русия (1941-1945). Отбелязва се от 1945 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 8 май 1945 г. Денят е утвърден с федералния закон "За дните на войнската слава и паметните дати на Русия", приет от Държавната дума на 10 февруари 1995 г. и подписан от президента на Русия Борис Елцин на 13 март 1995 г. Годишнина от подписването (1945) на Акта за безусловна капитулация на Германия в предградието Карслхорст на Берлин, Германия, в 22:43 ч. на 8 май (0:43 ч. московско време), с който се слага край на Втората световна война (1939-1945).

На този ден в България:

1948 - Открито е новото летище на Варна. На този ден в 10:40 ч. каца първият самолет "Юнкерс 52", с който пристигат официалните гости от София за откриването. Полетът продължава два часа и половина. Персоналът на летището е бил от четирима души - началник, радист и двама техници. През 1961 г. е завършена новата, бетонна писта, дълга 2500 метра, към която е изградена светлинна система, улесняваща полетите. На 25 септември 1972 г. е открит нов терминал на летището с три блока - "Административно-технически", "Вътрешни линии" и "Външни линии". На 10 септември 2006 г. е подписан договор за концесия на летищата във Варна и Бургас за срок от 35 години. От 10 ноември 2006 г. немско-българското дружество "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" поема активите на двете летища. На 18 юни 2007 г. на летище "Варна" е открит нов терминал 3 с площ от 6000 кв. метра. Първото летище на Варна - "Тихина" се е намирало край кв. "Аспарухово", западно от сегашния Аспарухов мост, на площ от 1000-1500 дка. На 24 декември 1919 г. на летище "Тихина" каца първият транспортен самолет по линията София - Варна, носещ пощенски пратки.

1984 - Българските алпинисти Кирил Досков и Николай Петков покоряват връх Еверест (8848 м) в Хималаите по Западния гребен, наричан "Жестокия път".

1990 - Учредено е сдружение "Гражданска инициатива за свободни и демократични избори" (ГИСДИ) с основен предмет на дейност наблюдение и контрол на произвежданите избори в България. Регистрирано е на 10 май 1990 г.

2000 - "Нова телевизия" получава лиценз за разпространение на телевизионна програма за цялата страна по кабел и чрез сателит. На 18 юли 2003 г. получава индивидуален лиценз за изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа за наземно телевизионно радиоразпръскване с национално покритие.

2005 - На церемония в кабинета на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров министърът на външните работи Соломон Паси предава на музея копие от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург и протоколите от ратификационните документи за приемането на България в НАТО. Министър Паси предава още и писалките и други паметни знаци, свързани с подписването на Договора за присъединяването на България към ЕС и за влизането й в НАТО.

2008 - В Смолян е учредена национална литературна награда на името на Николай Хайтов. Наградата на Министерство на културата, Съюза на българските писатели и община Смолян ще се връчва на две години за творби, посветени на Родопите и планината.

2010 - Специална комисия от Мемориалния комплекс на Холокоста "Яд Вашем" в Ерусалим присъжда посмъртно званието "Праведник на света" на Владимир Куртев, четвъртия участник в Кюстендилската делегация, предупредила през 1943 г. заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев за готвещата се депортация на българските евреи в концентрационните лагери в Полша. Учителят Владимир Куртев, депутатът Петър Михалев, търговецът Асен Суичмезов и адвокатът Иван Момчилов създават Обществен комитет за спасяване на българските евреи. До 2010 г. титлата "Праведник на света" е присъдена на двайсет българи, сред тях и на съратниците на Куртев от кюстендилската делегация, а също и на двамата български духовници екзарх Стефан и патриарх Кирил и на Димитър Пешев, заместник-председател на българския парламент по времето на Втората световна война.

2013 - Министър-председателят Марин Райков открива реконструираната и електрифицирана железопътна линия от Свиленград до турската граница. На церемонията присъстват министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Кристиан Кръстев и делегация от Турция. Това е първият изцяло завършен жп проект, финансиран по оперативна програма "Транспорт". Стойността на договора за строителство е близо 70 млн. лв. В рамките на проекта е изграден жп мост над р. Марица с дължина повече от 433 м и ширина около 8 м.

2014 - Министерският съвет приема Решение 285/9 май 2014 г. за административно-териториални промени в границите на община Велинград, област Пазарджик, и създаване на нова община с административен център гр. Сърница. С решението се отделя от община Велинград, област Пазарджик, населените места гр. Сърница, с. Медени поляни и с. Побит камък. Създава се нова община с административен център гр. Сърница, област Пазарджик, като в състава й се включват населените места с. Медени поляни и с. Побит камък.

2016 - В Кърджали официално се открива деветата регионална радиостанция на Българското национално радио  (БНР) - Радио Кърджали, което започва излъчвания на честота 90.0 МХц чрез предавател на Радиорелейната и телевизионна станция на връх Стръмни рид над Момчилград, осигуряващ покритие на Източните Родопи, както и отделни райони от европейската част на Турция и Северна Гърция.

2017 - На 71-годишна умира писателят Димитър Кирков, автор на художествена проза, на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, както и на литературно-критически книги.

2018 - Министерският съвет обявява девет ключови обекта на "Булгартрансгаз" ЕАД за обекти от национално значение според Закона за устройство на територията и за национални обекти според Закона за държавната собственост. Обектите за разширение, модернизация и рехабилитация на газопреносната мрежа, които получават този статут, са: газов хъб "Балкан", разширение на газопреносната мрежа в участъка от българо-турската граница до компресорна станция "Странджа", разширение на газопреносната инфраструктура паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница, преносен газопровод до Панагюрище и Пирдоп, преносен газопровод за Свищов, преносен газопровод до Разлог и Банско, модернизация на компресорните станции "Лозенец", "Петрич" и "Ихтиман" чрез интегриране на четири газотурбокомпресорни агрегата, подмяна на северен (магистрален) газопоровод в участъка Беглеж - Дерманци - Батулци - Калугерово и подмяна на северния (магистрален) газопровод в участъка от Вълчи дол до Преселка.

2019 - Конституционният съд (КС) допуска за разглеждане искане от съдебен състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), свързано с делото за "царските имоти" в Бистрица. Върховните съдии искат от Конституционния съд да изтълкува чл. 151 ал. 2 от Конституцията по въпроса: "Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?". Според съдиите от КС - съдебният състав от ВКС не може да реши правния спор, ако не отговори на въпроса какви са правните последици на решението от 1998 г., с което Конституционният съд е обявил за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници. Причината е, че за да се отговори на този въпрос, трябва да се тълкува Конституцията. От КС посочват още, че правният интерес от исканото тълкуване се обуславя от съществено различаващите се разбирания на отделни институции и съдебни състави относно смисъла на тази разпоредба. КС е посочил още, че по образуваното дело следва да бъдат конституирани като заинтересувани институции Народното събрание, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор, като им се даде едномесечен срок да представят становища по делото. Както и да бъдат поканени за писмени становища специалисти в правната материя.

2020 - Териториално статистическо бюро "Югоизток" обявява данни, съгласно които най-висок е относителният дял на бедните в област Сливен - 30,1 процента през 2019 г., като спрямо 2018 г. размерът на линията на бедност за областта се е повишил с 27 процента, а относителният дял на бедното население се е увеличил с 4,6 процента. През 2019 г. 19,9 процента от населението на страната е живяло в материални лишения, а в област Сливен този показател е 34 процента. Общо 81,1 хиляди души или 43,5 процента от населението на областта се е нуждаело от специални грижи за справяне с бедността, социалното разслоение и изключването от активна трудова дейност. От тях 35,9 хиляди души са мъже, а 45,2 хиляди са жени.

2021 - В София президентът Румен Радев удостоява Съюза на ветераните от войните на България с Почетен знак на Президента. Представителите на Съюза на ветераните от войните на България удостояват президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова с юбилеен медал "75 години от победата над фашизма", който се връчва на български и чуждестранни граждани с принос за отбелязване на годишнината и постигнати успехи за военно-патриотичното възпитание.

2022 - В Кюстендил е открито футболно игрище, изградено по програмата "Хеттрик" на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) и с финансовата подкрепа на Община Кюстендил и Българския футболен съюз. Инвестицията е за над 500 000 лева. На откриването присъстват Борислав Михайлов - президент на БФС и Емил Костадинов - вицепрезидент на БФС.
 
На този ден по света:

1502 - Начало на четвъртата и последна експедиция на испанския мореплавател Христофор Колумб, с цел да открие морски път до Южна Азия. Той отплава от гр. Кадис, Испания, начело на флотилия от четири каравели. По време на експедицията са открити и изследвани повече от 2000 км от източното крайбрежие на Централна Америка. През 1504 г. експедицията се завръща в Испания, като не постига основната си цел. През 1506 г. Христофор Колумб умира в Севиля.

1901 - В Мелбърн, Австралия, в Кралската изложбена сграда се открива първият парламент на страната с две камари - Сенат (горна камара) и Камара на представителите (долна камара). Парламентът се помещава в тази сграда до 1927 г., когато се премества в столицата на Австралия Канбера. На церемонията присъстват дукът и дукесата на Корнуел и Йорк, като представители на краля на Великобритания Едуард VII, генерал-губернатора на Австралия лорд Хоуптън и още 12 000 гости.

1926 - Американските летци Ричард Бърд и Флойд Бенет осъществяват полет със самолет към Северния полюс. Те потеглят от архипелага Шпицберген, Норвегия, като изминават разстояние от 1545 мили в двете посоки за 15 часа и 30 минути. През 1996 г. е открит дневникът на Ричард Бърд, от който става ясно, че те не са достигнали до полюса, а са се върнали, намирайки се на 150 мили от него, заради изтичане на масло от самолета.

1927 - Канбера е обявена за столица на Австралия. Предишната столица е Мелбърн.

1936 - В Рим правителството на Италия обявява анексирането на Етиопия. Министър-председателят на Италия Бенито Мусолини провъзгласява кралят на Италия Виктор Емануил III за неин император. На 1 юни 1936 г. е проведена реорганизация на колониалните владения на Италия в Африка, като Етиопия, Еритрея и Италианска Сомалия се обединяват в Италианска Източна Африка. На 6 април 1941 г. етиопските партизани с помощта на британски войски, навлезли през Судан, освобождават столицата Адис Абеба. Партизанското движение против колонизаторите продължава до края на 1941 г., когато италианските войски са напълно прогонени от страната. Британските войски напускат страната през 1954 г.

1944 - Съветската армия освобождава гр. Севастопол на полуостров Крим от немска окупация по време на Втората световна война (1939-1945). Немците превземат Севастопол през юли 1942 г. Крим е обкръжен в резултат на зимното настъпление на съветската армия в началото на април 1944 г. В него има 128 500 немски и 66 500 румънски войници и офицери. На 10 май 1944 г. руската авиация бомбардира немски и румънски кораби, като са потопени 191 немски и румънски кораба. До румънския бряг стигат 4764 бойци; в плен край Севастопол се предават 25 000 немски и румънски бойци; загиналите в боевете на сушата са 60 000. Общият брой на загиналите офицери и моряци е около 61 000 души.

1946 - Кралят на Италия Виктор Емануил III се отказва от престола в полза на сина си Умберто II. На 18 юни 1946 г., след произведен референдум, Италия е обявена за република и Умберто II се отказва от престола, оставайки в историята на страната като последния монарх на Италия.

1950 - В Париж, Франция, министърът на външните работи на Франция Робер Шуман произнася "Декларацията Шуман", в която представя план за прилагането на обща политика в производството и търговията на въглища и стомана между Франция, ФРГ, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург чрез създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). През 1950 г., пет години след края на Втората световна война, страните в Европа се опитват да преодолеят нанесените от нея поражения. Твърдо решени да избегнат друга подобна война, европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана би направило войната между исторически съперници като Франция и Германия, "не само немислимо, но и практически невъзможно". Робер Шуман посочва в декларацията, че "световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят". Според него обединяването на икономическите интереси би подобрило жизнения стандарт и би било първа стъпка към една по-обединена Европа. На този ден от 1986 г., съгласно решение от срещата на високо равнище на Европейската общност в Милано, Италия (28-29 юни 1985), се отбелязва Денят на Европа (Празник на Европейските общности).

1960 - В САЩ е издадено разрешителното за продажба в страната на противозачатъчни от Управлението за контрол над хранителните продукти и лекарствата. Противозачатъчните таблетки излизат на пазара 3 месеца по-късно.

1967 - В Кливланд в щата Охайо, САЩ, аржентинският сърдечен хирург Рене Фавалоро извършва първата в света успешна коронарна операция за поставяне на байпас в Кливландския хирургичен център.

1996 - Президентът на Бразилия Фернанду Енрике Кардозу подписва указ за експроприация на 221 000 хектара земя, която да бъде раздадена на безимотните. Започва аграрната реформа, по силата на която до края на 1998 г. 38 000 семейства на земеделци получават 11,2 млн. хектара земя.

2003 - Парламентът на Албания приема закон, който признава крал Лека и семейството му за наследници на крал Ахмет, самообявил се за крал на Албания през 1928 г. Законът дава право на Лека, съпругата му и сина им да притежават дипломатически паспорти и да участват в официални церемонии. Те обаче няма да се ползват със специални права по имуществени въпроси.

2004 - Започва изграждането на подводния железопътен тунел под Босфора при устието на Мраморно море, в Истанбул, като свързва европейската с азиатската част на града. Тунелът, наречен "Мармарай", е  на обща стойност 2,5 млрд. долара. Той е с дължина от 13,6 км, от които 1,4 км са под водата, под дъното на Босфора. Проложен е по уникална технология на подводно потопяване. Името "Мармарай" е съчетание от турското име на Мраморно море (Мармара) и думата железница (рай). Тунелът официално е открит на 29 октомври 2013 г. по повод 90 години от обявяването на Турция за република.

2008 - Екип от германски археолози намира в Аксум, Етиопия, останките от двореца на легендарната Савска царица, датиращи от 10-и век преди Христа. Разкопките в Аксум започват през 1999 г., а целта им е да се установи произхода на Етиопия и етиопската православна църква.

2010 - В Коста Рика 51-годишната Лаура Чинчиля полага клетва като първата жена президент в историята на страната. Чинчиля е избрана на поста на 7 февруари 2010 г. с голямо мнозинство. Тя е едва третата жена президент в Централна Америка след Виолета Чаморо в Никарагуа и Мирея Москосо в Панама.

2011 - В Германия официално започва първото преброяване на населението след обединението на страната през 1990 г. Целта е не само да се установи точният брой на жителите на страната, които са над 80 млн. души, но и да бъдат изяснени въпроси, свързани със заетостта, възрастовата структура на населението, както и религиозната принадлежност. Предишното преброяване на населението в Западна Германия е през 1987 г., а в ГДР - през 1981 г. Настоящата кампания е по инициатива на Европейската комисия.

2015 - На 97-годишна възраст в болница в Анкара умира бившият президент на Турция ген. Кенан Еврен, взел властта в страната с военен преврат на 12 септември 1980 г. и управлявал до 31 октомври 1989 г.

2018 - В Таджикистан е регистрирано земетресение с магнитуд 6,2 на дълбочина от 96 км с епицентър в южен планински район близо до границата с Афганистан. Няма данни за пострадали хора и нанесени материални щети. Земетресението е разлюляло сгради в Кабул в Афганистан. Трусът е усетен и в Пакистан, включително в столицата Исламабад.

2019 - Папата издава радикален декрет, възлагащ отговорност върху епископите за сексуални злоупотреби или прикриването им, и прави задължително докладването на такива случаи, като позволяват на всеки при необходимост да се оплаче директно на Ватикана. Това включва подаване на информация за всеки, който не е докладвал за сексуална злоупотреба или не е наказал виновниците. Престъпленията, установени при изповед, са изключени от новия закон. Папският декрет, който обхваща злоупотреби както с деца, така и с възрастни, задължава също всяка католическа епархия в света да изгради проста и достъпна система за докладване и насърчава местните църкви да използват съдебно-медицински експерти при разследванията.

2020 - В резултат на полярен фронт в североизточната част на САЩ се натрупва необичаен за сезона сняг, като в някои райони с по-голяма надморска височина в щата Ню Йорк и региона Нова Англия снежната покривка достига 25 см. Сняг има по крайбрежието от щата Мейн на север до Манхатън на юг. На връх Вашингтон, щата Ню Хемпшър - най-високата точка в региона, са регистрирани метеорологични условия като в Арктика - температурата се усеща като минус 30 градуса по Целзий, а скоростта на вятъра достига 140 км/ч.

2021 - Президентът на Беларус Александър Лукашенко подписва декрет, който позволява предаването на президентската власт на Съвета за сигурност, ако той бъде убит или възпрепятстван да изпълнява задълженията си. Документът, който официално е озаглавен "За защита на суверенитета и конституционния ред" предвижда, че при гибел на държавния глава в резултат на покушение, терористичен акт, външна агресия или други насилствени действия всички държавни органи и техните длъжности лица действат според решенията на Съвета за сигурност, чиито заседания се председателстват от министър-председателя. До този момент, ако президентският пост бъде овакантен, или държавният глава не е в състояние да изпълнява задълженията си, властта е трябвало да се предаде на министър-председателя до полагането на клетва на новия президент.
   
2022 - На заседание на Светия синод под председателството на вселенския патриарх Вартоломей в Истанбул Вселенската патриаршия признава православната църква на Република Северна Македония под името Охридска църква, която минава под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Тя  престава да бъде схизматична, но не й се дава автокефалност. Православната църква в Република Северна Македония се отцепва през 1967 г. от Сръбската патриаршия и се обявява за автокефална под името Македонска православна църква, която не е призната от нито една официална православна църква в света. През ноември 2009 г. Македонската православна църква добавя към името си Охридска архиепископия и се самопровъзгласява за приемник на старата Охридска архиепископия. През април 2018 г. изпраща писмо до Светия синод на Вселенската патриаршия с искане да бъде включена в патриаршията под името Охридска архиепископия, изоставяйки името Македонска православна църква.

2023 - Молдова става първата страна извън Европейския съюз, която се присъединява към Механизма за свързване на Европа - най-важният инструмент за инфраструктурни проекти от ЕС. След ратифицирането на подписаното между министъра на инфраструктурата и регионалното развитие на Молдова Лилия Дабия и европейския комисар по транспорта Адина Вълян споразумение Молдова ще получи достъп до средства за транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура заедно с държавите членки на ЕС.

Родени на този ден българи:

Николай Палаузов, просветен деец, възрожденец и общественик (1821-1899).
От 1869 г. е спомагателен член, а от 1884 г. - почетен член на Българското книжовно дружество. Назначен на държавна служба в Одеса (1842-1899),  служител и член на Управителния съвет на Одеската митница, губернски секретар, колежки секретар, надзирател на Тирасполската митница. Основател и председател на Одеското българско настоятелство (1854-1899). Попечител на Габровското взаимно училище (1860-2 март 1899).

Михаил Такев, политик (1864-1920).
Сътрудник във в. "Търновска конституция" (1884-1888) и във в. "Знаме" (1894-1898). Участник в Сръбско-българската война (1885) и в Балканската война (1912-1913). Министър на вътрешните работи (16 януари 1908-5 септември 1910). Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (5 септември 1910-16 март 1911). Министър на вътрешните работи и народното здраве (21 юни-28 ноември 1918). Депутат в  8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896),  11-ото и 12-ото Обикновено народно събрание (1901-1903) и 14-ото Обикновено народно събрание (1908-1911). 

Петър Кантарджиев, архитект (1893-1981).
Главен архитект на София (1945-1948). Заместник главен архитект на България (1950-1952). Директор на Софийската окръжна проектантска организация (1952-1961). Проектира и строи в София жилищни сгради (1920-1944), хотел "Одеон палас" (1923) и др. Ръководител на колективи за изработването на градоустройствените планове на Перник, Самоков и др. (1945-1960). Автор е на "Градостроителството в миналото и при социализма" (1952). Два пъти е носител на орден "Народна република България" първа степен (1968, 1973).

Ненчо Хранов, български журналист (1929-2018).
Работил е във в. "Народна младеж", и като редактор и началник отдел "Международен" на в. "Работническо дело". Първи заместник главен директор на Българската телеграфна агенция (1982-март 1990). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1984). Носител на Първа награда на Съюза на българските журналисти (1 ноември 1985). Носител на орден "Народна република България" първа степен (май 1989).

проф. Станислав Памукчиев, художник (1953).
От 1983 г. е преподавател в катедра "Рисуване" в Националната художествена академия. Реализирал е над 40 самостоятелни изложби в България, Австрия, Германия, Нидерландия, Унгария, Румъния, Сърбия, Република Северна Македония, САЩ, Франция и др. Носител на наградата на Велико Търново за култура (1984),  наградата на Министерство на културата за участие в общи художествени изложби (1988, 1989), на наградата за живопис "Владимир Димитров-Майстора" на Съюза на българските художници (1 февруари 2015), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016). 

Пламен Бонев, художник (1954).
Работи в областта на живописта, сценографията, скулптурата. Участвал е в над 150 изложби и има повече от 20 самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на проектите за костюми, кукли и декор за над 35 спектакли за куклен и драматичен  театър в България и в чужбина. Дълги години работи като сценограф в Кукления театър в Благоевград.  Преподавател в Лятната академия за изкуства в Люксембург (1990-2008).

Петър Мичев (псевд. Педро), художник (1955).
Рисува от 15-годишна възраст и е самобитен художник. Между 1974 г. и 1990 г. развива артистичната си кариера основно в България. Получава световна известност през 1990 г. в галерия "Остър ъгъл", в Брюксел, Белгия, където са изложени негови картини до тези на испанския художник Салвадор Дали. Участвал е в над 400 групови вернисажа, има над 100 самостоятелни изложби в България, Франция, Белгия, Германия, Швейцария, Люксембург, Дания и САЩ. Живял е във Франция (1991-1998) и в гр. Тампа, щата Флорида, САЩ, където е номериран за Личност на годината на града (2000-2005). След 2005 г. се завръща в България. Негови платна са притежание на повече от 30 музея, галерии, фондации и на частни лица. Заслужил гражданин на Плевен (2005).

Пламен Юруков, политик (1964).
През 1994 г. основава компания "Балкам" АД с основна дейност - международна търговия и внос на сурово кафе и ядки. През 1997 г. основава компанията "Спетема кафе", специализирана в производството на кафе и през 2004 г. открива фабрика за кафе. От 2000 г. е председател на Българска айкидо федерация. Почетен консул на Казахстан в София (2000-2009). Председател на партия Съюз на демократичните сили (15 юли 2007-22 декември 2008). На 4 май 2009 г. заедно с Пламен Радонов той е изключен като член на СДС с решение на Националния съвет, защото двамата са направили регистрация на СДС за изборите за Европейски парламент без решението на легитимен орган на партията. Учредител и председател от 12 февруари 2011 г. до 2013 г. на партия "Воля, отговорност, толерантност - консерватори" ("ВОТ - консерватори").

Александър Върбанов, състезател по вдигане на тежести и треньор (1964).   
От световни първенства печели три златни медала (1983, 1985, 1986) и един сребърен медал (1987). От европейски първенства  печели четири златни медала (1983, 1985, 1986, 1987) и два сребърни медала (1984, 1989). На Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея, печели бронзов медал. Александър Върбанов е поставил 10 световни рекорда. Световният му рекорд от 215,5 кг в изтласкването, в категория 75 кг. и понастоящем не е подобрен. На 6 юни 2008 г. в Сантяго, Чили, е открита спортна зала на негово име. Живее в Торонто, Канада, където има школа по вдигане на тежести - Varbanov School of Weightlifting.

На този ден са родени и:

Гаспар Монж, френски математик и инженер (1746-1818).
Създател на диференциалната геометрия и диференциалните уравнения (1771).

Адам Опел, немски индустриалец (1837-1895).
Основател на автомобилостроителната компания "Опел" в Рюселсхайм, Германия (21 януари 1863). През 1929 г. американската автомобилостроителна компания "Дженерал мотърс" купува 80 процента от акциите на "Опел", а през 1931 г. придобива всичките 100 процента.

Карл Густав Патрик дьо Лавал (Карл Густав Патрик дьо Лавал), шведски инженер и изобретател (1845-1913).
Патентовал близо 93 изобретения, като парна едностъпална турбина (1883), центробежен сепаратор за обезмасляване на мляко (1878) и др.

сър Джеймс Матю Бари, шотландски драматург и писател (1860-1937).
Автор е на 35 пиеси, сред които "Малкият свещеник" (1891), "Възхитителният Крайтън" (1902) и др. Световна слава му донася историята за Питър Пан (1904), базирана на приказките му за петте момчета на своите приятели Артър и Силвия Луелин Дейвис.

Хауърд Картър, британски археолог (1873-1939).
Открива гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете в Египет (4 ноември 1922).

Хосе Ортега-и-Гасет, испански философ и социолог (1883-1955).

Карло Джулини, италиански диригент (1914-2005).

Николай Макаров, съветски конструктор на оръжие (1914-1988).
Разработва пистолетът ТКБ-429 ("пистолет Макаров"), противотанковите ракетни комплекси "Фагот" и др. Носител на Държавната награда на СССР (1967), Герой на социалистическия труд (1974).

Фей Кенин, американска сценаристка (1917-2013).
Първата и единствена жена - президент на Американската академия за кинематографично изкуство и наука (1979-1983).

Майк Уолъс, американски журналист (1918-2012).
В журналистическата си кариера той е направил над 800 репортажа и е спечелил 20 награди "Еми".

Манфред Айген, немски химик (1927-2019).
Носител на Нобелова награда за химия за 1967 г. заедно с британския физик и химик Джордж Портър и британския химик Роналд Нориш за изследванията им на свръхбързи химични реакции чрез нарушаване на равновесието посредством много кратки енергийни импулси.

Ванс Бранд, американски астронавт (1931).
Участник в първата съветско-американска космическа експедиция "Союз-Аполо" (15-24 юли 1975).

Бруно Гранди, италиански спортен деец (1934-2019).
Президент на Федерацията по гимнастика на Италия (1977-2000). Президент на Международната федерация по гимнастика (ФИГ) (1996-2016). Член на Международния олимпийски комитет (МОК) (2000-2004). Носител на Олимпийски орден на МОК за особени заслуги в олимпийското движение (2004). Въведен в Международната зала на славата по гимнастика в Оклахома, САЩ (2001).

Албърт Фини, британски актьор (1936-2019).
Участвал е във филмите "Комедиант" (1960), "Събота вечер, неделя сутрин" (1960), "Том Джоунс" (1963), "Убийство в Ориент Експрес" (1974), мюзикъла "Ани" (1982), филмите "Гардеробиерът" (1983), "Под вулкана" (1984), "Кръстопътят на мелничаря" (1990), "Ерин Брокович" (2000), "Добра година" (2006), "Ултиматумът на Борн" (2007) и "Наследството на Борн" (2012), "007 координати: Скайфол" (2012) и др. Носител на британската театрална награда "Лорънс Оливие" (1986).

Джеймс Брукс (Джеймс Лорънс Брукс), американски сценарист, продуцент и режисьор (1940).
Сценарист и продуцент е на телевизионните сериали "Такси" (1978-1983) и "Семейство Симпсън" (1989-2020). Носител е на три награди "Оскар" за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър адаптиран сценарий за игралния филм "Думи на обич" (1983). Продуцент е на игралните филми "Войната на семейство Роуз" (1989) и "Джери Магуайър" (1996), режисьор e на филма "Колкото толкова" (1997).

Юп Хайнкес (Йозеф Хайнкес), немски футболист и треньор (1945).

Били Джоуел, американски певец и пианист (1949).
Има над 150 млн. продадени албума. Носител на шест награди "Грами" (1978,1979,1980,1991).

Зденек Нехода, чешки футболист (1952).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия с националния отбор по футбол на Чехословакия.

Джони Ерера, чилийски футболист (вратар) (1981).

Жил Мюлер, тенисист от Люксембург (1983).

Това е денят на смъртта на:

Фридрих Шилер, немски поет, драматург, теоретик на изкуството, историк (1759-1805).
Един от основоположниците на немската класическа литература (1788-1805). Автор е на философски трудове по етика и естетика, исторически изследвания като "Тридесетгодишната война" и "Въстанието в Нидерландия", драмите "Дон Карлос" и трилогията "Валенщайн", редица статии, есета и трактати.

Жозеф Луи Гей Люсак, френски физик и химик (1778-1850).
Създал е закона за топлинно разширение на газовете, наречен на негово име (1802), усъвършенствал е методите на химическия анализ, технологията на производство на сярната киселина и др. Патентовал е създаването на стеариновите свещи (1825).

Албърт Майкълсън, американски физик (1852-1931).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1907 г. за неговите точни измерителни оптични уреди и за спектралните и метрологичните изследвания, направени с тях.

Ярослав Вешин, български художник и педагог от чешки произход (1860-1915).
Един от създателите на съвременното българското изобразително изкуство. От 1897 г. живее в България, където идва по покана на министъра на просветата Константин Величков като преподавател в новооткритото Държавно рисувално училище (1897-1904). Твори в областта на битовата живопис - "Вършитба в Радомирско" (1897), "Орач" "(Земя", 1899), "Конски пазар в София" (1899), "Контрабандисти" (1899), "Пред пазар" (1899), "Вършитба" (1900) и др. След 1904 г. е военен художник при Министерството на войната. От този период са творбите му в баталната живопис - "Маневри" (цикъл, започнат през 1899 г. и продължил до Балканската война 1912 г.), "Самарското знаме" (1911), "Атака" ("На нож", 1913), "Отстъплението на турците при Люлебургас" (1913), "Люлебургас-Чаталджа" (1913) и серия ескизи и творби от обсадата на Одрин - "Бивак пред Одрин" (1913), "На почивка след 13 март 1913" (1913) и др.

Георге Кошбук, румънски поет (1866-1918).
Автор е на поемата "Сватбата на Замфира", книгите "Балади и идилии" (1893), "Прежда" (1896), "Дневник на безделника" (1902), "Песни на храбростта" (1904) и др.

Сайръс Итън, американски финансист от канадски произход (1883-1979).
Един от инициаторите на Пъгуошкото движение, създадено през 1957 година.

Васил Карагьозов, български поет и преводач (1889-1925).
Участник в Балканската война (1912-1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918) и записва преживяванията си в дневника "На война". Бил е учител в Първа мъжка гимназия в София, участвал е в бойните групи на Българската комунистическа партия (тесни социалисти), сътрудничи на редица списания като "Пламък" (1924-1925) (редактирано от Гео Милев), "Съвременник", "Просвета", "Учителско дело", "Литературна беседа", "Знание", "Борба", "Венец", "Бисери", "Всеобщ преглед", "Социалистически преглед", "Българан" и др. Автор е на книги със стихове, поеми, превежда произведения от френски, руски, английски и немски. След атентата в църквата "Св. Неделя" в София  на 16 април 1925 г. е арестуван от полицията в същия ден,  съден, но оправдан. На излизане от съдебната зала е отвлечен и убит.

проф. Любомир Пипков, български композитор (1904-1974).
През 1932 г. постъпва на работа в Софийската опера, където работи като корепетитор, диригент и хормайстор и се включва в работата на новооснованото Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (24 януари 1933). Директор на Софийската опера (1944-1948). Председател на Съюза на българските композитори (1947-1954). Почетен член на Съюза на българските филмови дейци (1974). Лектор по вокални ансамбли, преподавател по вокална интерпретация  (1948) и завеждащ Катедра по оперно-сценично изкуство (1962-1974) в Държавната музикална академия. Той е първият избран председател на фестивала "Мартенски музикални дни" (1966-1974). От 1976 г. Националното музикално училище носи неговото име. Автор е на оперите "Янините девет братя", "Момчил", "Антигона '43", на вокално-оркестровите творби; на 4 симфонии и други за симфоничен, струнен и камерен оркестър, за глас и камерен оркестър; на камерна музика; на хорови, солови песни, детски песни, обработки на народни песни за глас и пиано; на музика към филми и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1954, 1964, 1967), на орден "Народна република България" първа степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1952). Удостоен е със званието "Член-кор. на изкуствата" на ГДР (дн. Германия) (4 юли 1975, посмъртно).

Даниел Казанова, национална героиня на Франция (1909-1943).
Участник във френската съпротива по време на Втората световна война (1939-1945). Убита в концентрационния лагер Освиенцим, Полша.

Атанас Примовски, български писател, етнограф и фолклорист (1911-1999).
Ръководител на Секцията за материална култура в Етнографския институт с музей при Българската академия на науките (1963-1980). Член на Централното ръководство на тракийските културно-просветни дружества в България (1970-1977). Заместник-председател на Тракийския научен институт (1949-1967; 1990-1999). Сътрудничи на в. "Ехо", в. "Поглед", в. "Пладне", в. "Щит", в. "Заря" и др. Редактира в. "Висини" (1930-1935) и в. "Родопска мисъл" (1933-194; 1945-1947). Прави проучвания за бита и културата и историята на родопското население, които описва в "Родопски книжовници" (1935), "Българите-мохамедани в нашата народностна общност" (1940), "Родопа в нашата литература" (1947), "Бит и култура на родопските българи" (1973). Автор е на сборниците с разкази "Ахряне" (1936) и "Под родопско небе" (1938), "Хубави люде" (1983) и др.

Алдо Моро, италиански политик (1916-1978).
Министър-председател (5 декември 1963-5 юни 1968, 23 ноември 1974-30 април 1976) и председател на Християндемократическата партия (14 октомври 1976-16 март 1978). На 16 март 1978 г. е отвлечен от терористичната организация "Червените бригади". На 5 май 1978 г. е получено "Комюнике 9", в което се съобщава, че е убит, тялото му е намерено на 9 май 1978 г.

ген. Кенан Еврен, турски политик (1917-2015).
Командващ  сухопътните сили на Турция (1 септември 1977- м. март 1978). Началник на Генералния щаб на турската армия (1 март 1978-1 юли 1983). Ръководи военния преврат в Турция на 12 септември 1980 г., с който е свалено правителството на Сюлейман Демирел. Президент на Турция (23 септември 1980-31 октомври 1989). На 18 юни 2014 г. Кенан Еврен е осъден на доживотен затвор за престъпления срещу държавата по делото за военния преврат в Турция от 12 септември 1980 г.

Димитър Шишманов, български журналист и писател (1919-2002).
Участник във Втората световна война (1939-1945). От 1947 г. до 1984 г. работи в Българската телеграфна агенция (БТА) като репортер и редактор в редакция "Вътрешна информация", главен редактор на редакция "Информация за чужбина", кореспондент в Турция, заместник-главен редактор на редакция "Международна информация", кореспондент на БТА в Париж, Франция, политически наблюдател и главен редактор на редакция "Политически анализи и коментари". Сътрудничи на всекидневници и на други периодични издания. Автор е на книгите "Работническото и социалистическото движение в Турция" (1965), "Съвременна Турция" (1965), "Европа, гледана от Париж" (1974), "Кръв и карамфили в Лисабон" (1975), "Елисейският дворец през Петата република" (1984), "Изстрели над Босфора" (1987), "Необикновената история на малоазиатските българи" (2000).

Борислав Шаралиев, български кинорежисьор (1922-2002).
През 1943 г. той се изявява като театрален актьор, а от 1947 до 1950 г. е в първия български випуск на постановчика и педагог Михаил Ром. Режисьор в Студия за игрални филми "Бояна" (1950-1991). Депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1972-1980). Председател на Борда на директорите на "Бояна филм" ЕАД (28 март 1995-април 1997). Той е автор на първия биографичен филм за Никола Вапцаров - "Песен за човека" (1954), на първата музикална комедия - "Две победи" (1956), на първата екранизация по Емилиян Станев - "В тиха вечер" (1960).  Проявява новаторство в телевизионната режисура при заснемането на новелите "Васката" (1964) и "Един снимачен ден" (1968). Режисьор е на филмите "Рицар без броня" (1966), "Сбогом приятели" (1970), "Всичко е любов" (1979), "Апостолите" (1976), "Борис Първи" (1984), както и на телевизионната екранизация в 13 серии на "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов (1976-1981). В историята на киното той оставя повече от 20 филма. Лауреат на Димитровска награда (1959, 17 юни 1986). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1960), на орден "Народна република България" втора степен (септември 1972), на орден "Георги Димитров" (1982), на "Наградата на София" (заедно с колектив) за телевизионния игрален филм "Васката" (1965), на наградата "Златна роза" от кинофестивала във Варна за филма на  "Борис Първи" (1984). Удостоен е със званието "Народен артист" (май 1977) и др.

Видал Сасун, американски стилист от британски произход (1928-2012).
Известен е като създател на прическата "боб", която става модерна през 60-те години на 20-и век.

Литъл Ричард (ист. име Ричард Уейн Пениман), американски музикант (1932-2020).
Един от основоположниците на рокендрола през 50-те години на 20-и в. заедно с музикантите Чък Бери и Фатс Домино. Изпълнител е на популярните рокендрол песни "Tutti Frutti", "Long Tall Sally", "Good Golly Miss Molly" и "Ooh! My Soul". Един от първите 10 музиканти, въведени в Залата на славата на рокендрола (1986). Носител на награда "Грами" за цялостно творчество (1993). 

Улрике Мари Майнхоф, активистка на немската екстремистка организация "Фракция Червена армия" (RAF) (1934-1976).
Съоснователка на организацията "Фракция Червена армия" (RAF), известна също като група "Баадер-Майнхоф" (14 май 1970). На 1 юни 1972 г. е арестувана, на 29 ноември 1974 г. е осъдена на 8 г. затвор за терористична дейност, на 9 май 1976 г. се самоубива в затвора "Щамхайм" в Щутгарт, Германия.

Димитър Кирков, български писател, литературен критик и преводач (1945-2017). 
Бил е редактор във в. "Литературен фронт" (1970-1972), в издателство "Наука и изкуство" (1974-1982), сп. "Септември" (1982-1991), сп. "Летописи" (1991-1998). Чел е лекции в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на романи, есеистика и литературна критика. Автор е на критическите изследвания "Позиции и творчество" (1977) и "Анализи" (1981), на автобиографичната книга "Спирки из рая" (1998), на романите "Хълмът" (1986, II изд. 2004), "Любов в ада" (1989, II изд. 1994), "Балкански грешник" (2000), "Формула на гибелта" (2003) и др. Негови произведения са превеждани на руски и немски език. Носител на наградата "Южна пролет" на община Хасково и Съюза на българските писатели (1979), на наградата на Съюза на българските писатели  за романа "Тайните на автомобилното гробище" (1993) на националната награда на Министерството на културата "Христо Г. Данов" (1999), на наградата "Георги Братанов" за романа му  "Балкански грешник" (2002), на наградата "Берлински хъш" на немско-българската културна организация "Хъшове" за романа му "Балкански грешник" (Германия, 2003), на наградата "Христо Ботев" за цялостно творчество  (2004) и др.

/КГ/АЯ