site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 8 май в историята

8 май 2024 г., сряда, 19-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Светла сряда. Св. ап. и ев. Йоан Богослов. Преп. Арсений Велики.

По света се отбелязва:

Световният ден на Червения кръст и Червения полумесец. Отбелязва се от 1948 г. като Ден на Червения кръст с решение на Лигата на дружествата на Червения кръст (от 1991 г.  Международна федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец). От 1984 г. денят се преименува на Световен ден на Червения кръст и Червения полумесец. Годишнина от рождението на Анри Дюнан (1828-1910), швейцарски хуманист, общественик и писател, носител на първата Нобелова награда за мир (1901), инициатор за създаването на Международния комитет на Червения кръст (17 февруари 1863). Мотото на деня за 2024 г. е "Давам с радост и радостта, която давам, е награда."

Световният ден за борба с рака на яйчниците. Отбелязва се от 2013 г. по инициатива на  Световната коалиция за борба с рака на яйчниците (WOCC) , подкрепена от близо 200 пациентски организации от целия свят, с цел да се повиши информираността на международната общност за заболяването и в подкрепа на болните от рак на яйчниците.  България денят се отбелязва от 2017 г. По данни на Световната коалиция за борба с рака на яйчниците (WOCC) през 2022 г. 324 603 жени са били диагностицирани с рак на яйчниците, като през 2023 г. подкрепа са получили над 192 милиона жени спрямо 20 милиона през 2022 г.  Мотото на деня за 2024 г. е "Нито една жена не е изоставена".

Международният ден на таласемията. Отбелязва се от 1994 г. по инициатива на Международната федерация по таласемия (TIF), с цел да се повиши информираността на международната общност за заболяването таласемия с цел превенция и лечение. По данни на Международната федерация по таласемия (TIF) близо 100 милиона души по света са носители на гени, отговорни за таласемията, и повече от 300 000 деца се раждат годишно с тежки форми на заболяването. Мотото на деня за 2024 г. е: "Овластяване и прогрес: справедливо и достъпно лечение на таласемията за всички", като акцентът е да бъде гарантирано, че всички хора с таласемия, независимо от тяхното местоположение или икономически обстоятелства, ще получат достъп до точна диагноза, лечение  и грижи.

Дните на възпоменание и помирение в памет на жертвите от Втората световна война (и на 9). Отбелязват се от 2005 г. с резолюция A/RES/59/26 на Общото събрание на ООН от 22 ноември 2004 г. в памет на жертвите от Втората световна война (1939-1945).  Денят на победата над фашизма се чества в повечето страни по света на 8 или 9 май. Годишнина от подписването (1945) на Акта за безусловна капитулация на Германия, с който се слага край на Втората световна война. Той е подписан два пъти - на 7 май в Реймс, Франция, във Върховния щаб на съюзническите войски (за прекратяване на военните действия на германските войски от 23:01 ч. на 8 май източноевропейско време) и на 8 май в предградието Карслхорст на Берлин, Германия, в 22:43 ч. (0:43 ч. московско време). Затова в САЩ и в повечето европейски страни денят на победата над фашизма се отбелязва на 8 май, а в Русия - на 9 май като Ден на победата. Във Франция 8 май се отбелязва като държавен празник - Ден на освобождението от фашизма, в Норвегия като Ден на освобождението, в Чехия и Словакия като държавен празник - Ден на освобождението от фашизма. В Нидерландия и Дания денят на освобождението от фашизма се отбелязва на 5 май, а в Сърбия - на 9 май като Ден на победата.

На този ден в България:

1910 - България установява дипломатически отношения с Испания на ниво легации, които са прекъснати на 25 април 1946 г. С ПМС от 29 ноември 1946 г. България признава задграничното испанско републиканско правителство, което от 6 август 1947 г. има посланик в България. От 22 декември 1950 г. легацията на испанската република остава без персонал. На 4 юни 1970 г. е постигнато споразумение за откриване на консулско-търговски представителства в Мадрид и София. На 27 януари 1977 г. правителствата на двете държави се договарят да установят дипломатически отношения на равнището на посолства.

1919 - Сформирано е 39-ото правителство на Царство България - второ правителство с министър-председател Теодор Теодоров. Кабинетът е образуван от дейци на Народната, Прогресивнолибералната и Радикалдемократическата партия, Българската работническа социалдемократическа партия и Българския земеделски народен съюз. Управлява до 6 октомври 1919 г.

1978 - Във Велико Търново е открит паметник на патриарх Евтимий по случай 650-годишнината от неговото рождение (ок. 1320 (1330)-нач. на 15 век). Монументът е дело на скулптора Борис Гондов и архитекта Димитър Кръстев.

1984 - Алпинистите Иван Вълчев и Методи Савов покоряват връх Еверест (8848 м) в Хималаите по Западния гребен, наричан "Жестокия път".

1990 - В Брюксел, Белгия, е подписана Спогодба между България и Европейската общност за търговия, търговско и икономическо сътрудничество. Ратифицирана е от VII Великото народно събрание на 19 септември 1990 г.

1990 - С Указ 17 на президента от тази дата и с Указ 152 на Държавния съвет от 5 февруари 1990 г. се създава Националната разузнавателна служба (НРС). Неин правоприемник е Държавната агенция "Разузнаване", създадена със Закона за Държавна агенция "Разузнаване", приет от 43-ото Народно събрание на 1 октомври 2015 г.

2003 - Народното събрание приема Закон за омбудсмана (обществения защитник). Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.

2012 - В 16.30 ч. прелива язовир "Сопот" в резултат на проливен дъжд, при който за 2 часа в района на село Дъбене, община Карлово, се изсипват 104 литра на кв. м. За около 20 минути югозападната ниска част на селото е залята от двуметрова приливна вълна. Наводнени са над 50 къщи, а десетки пострадали са евакуирани от домовете си.

2015 - В София министър-председателят Бойко Борисов, президентът Росен Плевнелиев, заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева и кметът на София Йорданка Фандъкова откриват разширението на метрото до Бизнеспарка в кв. "Младост 4". Отсечката е от 3 км и е с 3 метростанции.

2017 - В София в зала 1 на НДК на 49-я конгрес на Българската социалистическа партия (БСП) Корнелия Нинова е избрана за председател на партията на балотаж, като за нея гласуват 395 делегати, а за досегашния председател на партията Михаил Миков - 349 делегати. За председател на Общопартийната контролна комисия е избрана Валентина Богданова. Делегатите на конгреса приемат политическа декларация "Съвременници на бъдещето - 125 години БСП" и Политическа платформа "За България - суверенна, солидарна, справедлива". Конгресът се открива на 7 май 2016 г.

2019 - Министерският съвет приема решение за откриване на консулство на България, ръководено от щатно консулско длъжностно лице, със седалище в Барселона и с консулски окръг, обхващащ територията на автономните области Каталуния и Арагон. За финансовото обезпечаване по откриването на консулството Министерският съвет одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2019 г. в размер до 486 211 лв.

2020 - На 67-годишна възраст умира художникът Михаил Камберов. Той е носител на множество международни награди, между които "Златно платно" за цялостно творчество на Националната федерация на френската култура. Михаил Камберов е основател на Фондация "Камберов", подпомагаща българското изкуство.

2022 - В Дунавския парк в Лом е открит паметник на полк. Борис Дрангов, дело на скулптура Красимир Сурулейски. Паметникът е дарен на Лом от онколога проф. Иван Гаврилов по повод 150-ата годишнина от рождението на полк. Борис Дрангов (1872-1917). Полк. Борис Дрангов е служил в Ломския полк от 1893 до 1903 г.

На този ден по света:

1838 - В Лондон, Великобритания, е публикувана "Народна харта" - законопроект за общи избирателни права, подготвен от Лондонската асоциация на работниците, която оглавява движението на чартистите. "Народна харта" призовава за демократична избирателна реформа, основана на шест точки: един човек, един глас; равенство на избирателните райони; заплащане на членовете на парламента; избори с тайно гласуване; премахване на имуществения ценз за народните представители; провеждане на парламентарни избори всяка година.

1886 - В Атланта, щата Джорджия, САЩ, в Аптеката на Джейкъб е продадена първата кока-кола. Напитката е създадена от фармацевта Джон Стит Пембъртън като сироп, на основата на който той изготвя разхладителна напитка. Името "кока-кола" е измислено от неговия счетоводител Фрак Робинсън. Първата реклама на напитката Джон Пембъртън публикува на 29 май 1886 г. в местния вестник.

1902 - Изригва вулканът Монтан Пеле на остров Мартиника, отвъдморска територия на Франция, в резултат на което загива населението на гр. Сен Пиер - около 28 000 души.

1945 - В Германия в предградието на Берлин Карлхорст в 22:43 часа (00:43 часа на 9 май) е подписан Актът за безусловна капитулация на Германия във Втората световна война. Военните действия в Европа се прекратяват в 23.01 ч. средноевропейско време и се слага край на Втората световна война за Европа. Този ден в много страни се отбелязва като Ден на победата над фашизма.

1978 - Италианският алпинист Райнхолд Меснер и неговия австрийски партньор Петер Хабелер достигат връх Еверест без да използват кислороден апарат.

2005 - Папа Бенедикт Шестнайсети е ръкоположен за епископ на Рим. Това е една от многото официални титли на главата на Римокатолическата църква. Тържествената литургия се провежда в римската църква Сан Джовани ди Летарано 18 дни след избирането на немския кардинал Йозеф Рацингер за папа. С тази церемония приключва поредицата от богослужения, които следват след избирането на нов папа.

2008 - Група от 19 китайски алпинисти успява да качи Олимпийския огън на най-високия връх на Земята - Еверест. За първи път в историята на тази щафета олимпийският огън достига височина от 8848 м.

2012 - Във Великобритания Джоан Роулинг, авторка на поредицата романи за Хари Потър, е обявена за почетен гражданин на лондонското Сити на тържествена церемония в Меншън хаус, официалната резиденция на кмета на исторически център на града.

2013 - Правителството на Аржентина обявява данъчна амнистия за гражданите, които вложат недекларираните си пари в националната икономика. Гражданите, които имат долари, могат да ги легализират чрез купуване на инфраструктурни облигации, а получените средства ще се използват за изпълнение на енергийни проекти. Правителството предлага и вариант да се купуват спестовни сертификати на централната банка, приходите от които да се използват за строителство.

2014 - В Джеда, Саудитска Арабия, блогърът Раиф Бадауи е осъден на 10 години затвор и на 1000 удара с камшик заради предполагаеми обиди срещу исляма, отправени в онлайн форум, който той създал.

2015 - В небето над Вашингтон, САЩ, преминава въздушен парад на 56 военни самолета американско производство от времето на Втората световна война (1939-1945) по повод 70-ата годишнина от съюзническата победа в Европа. Над Вашингтон прелитат изтребителите "Лайтнинг" с два двигателя и раздвоена ходова част, "Уорхоук" и "Мустанг", транспортният С-47, участвал в десанта на съюзническите войски в Нормандия през 1944 г., както и бомбардировачът В-17, известен като "летящата крепост".

2016 - В Пхенян, КНДР, 15:00 ч. местно време (7 ч. по Гринуич, 10 ч. българско време) държавната телевизия на КНДР започва да излъчва речта на севернокорейския лидер Ким Чен-ун пред делегатите на конгреса на Корейската трудова партия, която той произнася на 7 май 2016 г. В речта си той уверява, че ще прибегне до ядрени оръжия само в случай на нападение на ядрена сила срещу КНДР и представя петгодишен план за подобряване на ефикасността и производството в някои ключови сектори на севернокорейската икономика, сред които и енергетиката.

2019 - На 85-годишна възраст в Москва умира руският композитор Евгений Крилатов. Той е автор на музиката на повече от 150 игрални и анимационни филма, сред които "Приключенията на Електроник", "Умка", "Ваканция в Простоквашино", "Дядо Мраз и лятото".

2020 - В Турция е пуснато движението на товарните влакове през тунела Мармарай под Босфора, който свързва Азия и Европа. Влаковата експозиция от 16 вагона, натоварени с 32 контейнера с обща тежест 1200 тона, е натоварена с пластмасови изделия от Газиантеп в Югоизточен Анадол за западния град Чорлу в тракийската област на Турция. Пускът на първата товарна влакова композиция е важен етап в транспортния трафик на Турция, тъй като тунелът Мармарай е най-прякото транспортно съоръжение, свързващо Азия и Европа.

2021 - Държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС приемат Декларацията от Порто за заетостта и социалните права по време на двудневна неофициална среща на високо равнище в Порто, Португалия (7-8 май 2021). В декларацията лидерите на 27-те страни членки на Европейския съюз се ангажират да работят заедно за една "социална Европа", да създадат нови работни места, да се борят срещу дискриминацията на половете и бедността.

2022 - Новият президент на Коста Рика Родриго Чавес встъпва в длъжност. Той печели президентските избори на 3 април 2022 г. с 52,82 процента от гласовете.

2023 - В Испания Държавната метеорологична агенция (AEMET) съобщава, че средната дневна температура в страната през април е била 14,9 градуса по Целзий, което е с 3 градуса над средната стойност. Валежите са били една пета от нормално очакваните през месеца, което го прави най-сухият април в страната от началото на отчитането на такива данни през 1961 г.

Родени на този ден българи:

Георги Дражев (Георги Дражев Хаджигеоргиев), революционер (1848-1876).
Председател на Ямболския революционен комитет. След обявяването на Априлското въстание (1876) се присъединява с малък отряд към четата на Иларион Драгостинов и Стоил войвода в Сливенския балкан. Заловен след разбиването на четата и обесен в Ямбол.

проф. Александър Мутафов, художник живописец (1879-1957).
Учител по рисуване в Дупница и София (1903-1920). По време на Първата световна война (1914-1918) е военен художник. Преподавател в Художествената академия (1920-1932). Един от основателите на дружество "Родно изкуство" (1919). Урежда 17 самостоятелни изложби в България и чужбина и участва в най-значителните изложби на съвременно българско изкуство в чужбина. Рисува голям брой ескизи и малоформатни рисунки с акварел и туш, които са притежание на Националния военноисторически музей. Автор е и на морски пейзажи и композиции.

проф. Никола Милев, историк, публицист и общественик (1881-1925).
По време на Балканските войни (1912-1913) воюва в състава на VII пехотна рилска дивизия, по-късно е преводач в щаба на Втора българска армия. Участва в подписването на Лондонския мирен договор (1913). Преподавател в катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1915-1922). Директор на печата при Министерството на външните работи и изповеданията (1918). Депутат в 20-ото Обикновено народно събрание (1923). Един от създателите на Народния сговор и директор (1922-1925) на неговия орган - в. "Слово". Бил е редактор и сътрудник на много вестници и списания. Автор е на "Католишката пропаганда в България през ХVII век" (1914), "Факторите на българското възраждане" (1920), "Историческите връзки между българи и поляци" (1923) и др.

Цветан Минков, писател и литературен историк (1891-1967).
Бил е гимназиален учител в Лом, Бургас и София (1914-1948).  За първи път печата през 1909 г. хумористични стихотворения в сп. "Барабан", сътрудничи на сп. "Гражданка" (Бургас), "Литературна беседа" (Пловдив), "Демократически преглед", "Читалище", "Българска мисъл", "Училищен преглед", "Листопад", "Съдба", на в. "Мисъл и воля", "Литературен глас" и др. Редактира литературния седмичник "Глобус" (1927-1928) и библиотека "Литературни разбори" и "Родна книга". Участва в авторския колектив на "История на българската литература" (т. II, 1966), в съставянето на справочника "Български писатели" (1961). Автор е на над 1500 статии, рецензии, книги, студии за творчеството на български писатели, както и на 12 исторически романа и на голям брой по-малки очерци и разкази, печатани като отделни книжки на библиотека "Древна България". Популяризира българския фолклор, като подбира и издава български фолклорни творби, сред които сборника народни песни "Мене ме, мамо, змей люби" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1961).

Веселин Панайотов, писател, сценарист и публицист (1932).
Заедно с журналиста Владимир Костов създават в. "Средношколско знаме" (1957). Главен редактор на сп. "Младеж" (1965). Бил е директор на Българския културен център в Дамаск, Сирия. Автор е на романите "Бандата търси Африка", "На чисто", "Детето, което ни принадлежи", "Забранено за възрастни", на сценарии за филмите "На чисто"(1974) с режисьор Леон Даниел, "Пътешествие"(1980) с режисьор Милена Петрова и Искра Йосифова, "Забранено за възрастни"(1987) с режисьор Пламен Масларов.

проф. Румяна Павлова, езиковед (1933-2011).
От 1963 г. е  преподавател в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", заместник-декан на Факултета по славянски филологии в университета (1976-1978). Ръководител на секцията по руски език в Научно-изследователския институт по руски език и литература (1977-1981). Ръководител на Лингвотекстологическата лаборатория по изучаване на старобългарските текстове в СУ "Св. Климент Охридски" (1981-1991). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1983), на наградата "Св. св. Кирил и Методий" на Българската академия на науките (1996), на Почетния знак със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2003).

проф. Стефан Икономов, композитор, пианист и педагог (1937-1994).
От 1960 г. работи в Българската държавна консерватория  като асистент по хармония, преподавател по четене и свирене на партитури в консерваторията (1964-1994). Автор е на балет, произведения за симфоничен и струнен оркестър, множество камерни опуси, хорови творби, музика към театрални постановки и др.

Жоржета Чакърова, актриса (1941).
През 1961-1962 г. Жоржета Чакърова се снима в първия си филм "Хроника на чувствата" на режисьора Любомир Шарланджиев, който й донася наградата за най-добра женска роля от второто издание на Фестивала на българското кино "Златна роза" във Варна (1962). Играла е в Драматичния театър "Йордан Йовков" в Добрич (1964-1967), в  Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1967-1969), в Народния театър "Иван Вазов" (1970-2002). Популярна е с участието си заедно с актьора Климент Денчев в "Магазинчето на приказките", излъчвани в детското предаване "Лека нощ, деца" по Българската национална телевизия. Участвала е във филмите "Хроника на чувствата" (1962), "Черната река" (1964), "Мъже в командировка" (1968), "Тихият беглец" (1972), "Трудна любов" (1974) и др. Удостоена със званието "Заслужил артист" (1978) и "Народен артист" (1985). Лауреат на Димитровска награда (1971). Носителка на Наградата на София за ролята си в пиесата "Двубой" от Иван Вазов (1973), на Наградата на Съюза на артистите в България за най-добра женска роля в пиесата на Достоевски "Унижените и оскърбените" (1978).

Анета Сотирова, актриса (1948).
Играла е в Театър "София" (1974-1990) и от 1990 г. в Малък градски театър "Зад канала". Участвала е в редица филми, сред които Куче в чекмедже (1982), Двойникът (1980), От нищо нещо (1979), Сватбите на Йоан Асен (1975) и др. Носител на  наградата на Съюза на артистите в България за женска роля (1996, 2000), на наградата за принос към театралното изкуство "Аскеер" (2003) за главна женска роля в спектакъла "Без кожа" на Малък градски театър "Зад канала", на наградата "Златен век" печат на Министерството на културата за големия й принос в развитието на българската култура (6 февруари 2014).

Велизар Николов, поет (1949-2018).
Автор е на стихове за възрастни и за деца. Автор е на стихосбирките за деца "Свирки от кайсия" (1976), "Разсеян ден" (1979), "Братя квадрати" (1994) и на стихосбирките "Непрежалимо" (1995), "Колона" (1998),  "Линия" (2009), "Децата на кактуса" (2009) и др.

проф. Велислав Заимов, композитор и педагог (1951).
Преподавател по музикално-теоретични дисциплини инструментознание, симфонична и духова оркестрация в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" (1977-1981), в Института за музикални и хореографски кадри (1978-1986), по хармония в Средно музикално училище (1985-1990; 1993-1994), по музикален анализ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (1990-1994). Главен секретар (14 юни 1999-18 юни 2005) и председател на Съюза на българските композитори (18 юни 2005-25 юни 2011). Автор е на симфонични, камерни и хорови произведения. Носител на втора награда от международния музикален фестивал "Зимни музикални вечери" в Пазарджик (1984) за Концерт за цигулка и оркестър, на втора награда от конкурса за литургични песнопения "Нека бъдем по-добри" (1995).

доц. Румен Стоилов, състезател по самбо, треньор, спортен деец и политик (1959).      
Европейски шампион по самбо през 1982 г. във Варна.  Бил е треньор на националния отбор на България по самбо. Работил е като инструктор по физическа подготовка в армията на Израел. Председател на Българската федерация по самбо (2003-2017). Бил е първи вицепрезидент на Световната федерация по самбо и вицепрезидент на Европейската федерация по самбо. Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013). От 26 септември 2018 г. е президент на Българската федерация по джудо.

Антонио Ананиев, български футболист (вратар) и треньор (1965).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Славия" (София), "Енерги Котбус" (Германия), "Локомотив" (София), ЦСКА (София), "Кьолн" (Германия), "Лайпциг" (Германия) и "Кемниц" (Германия). За националния отбор по футбол има изиграни 15 мача.

Мустафа Карадайъ, икономист и политик (1970).
Преподавател по информатика в Нов български университет (1996-2001). Заместник изпълнителен директор на Агенцията за  следприватизационен контрол (2002-2010). От 2001 до 2011 г. е секретар на всички Централни избирателни комисии, които организират и провеждат изборите за президент, Народно събрание, местна власт и представители в Европейския парламент. Член на Движение за права и свободи (ДПС) от 1991 г. Един от учредителите на младежкото ДПС (1998) и негов първи председател. Организационен секретар на Централното оперативно бюро на ДПС (2010-2016).  От 24 декември 2015 г. е един от тримата съпредседатели, заедно с Рушен Риза и Четин Казак, на партията. Председател на ДПС (24 април 2016-7 ноември 2023). Депутат от 42-ото до 48-ото Народно събрание (2013-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

На този ден са родени и:

Мигел Идалго и Кастилия, мексикански революционер (1753-1811).
Водач на революционната армия по време на народоосвободителната война на Мексико от Испания (1810-1811). Екзекутиран на 30 юли 1811 г.

Анри Дюнан, швейцарски хуманист и писател (1828-1910).
Основател на международната организация "Червен кръст" (1863). Носител на Нобелова награда за мир за 1901 г.

Хари Труман, американски политик (1884-1972).
33-и президент на САЩ (12 април 1945-20 януари 1953).

Леополд Нич, австрийски футболист и треньор (1895-1969).
Леополд Нич е първият треньор на българския национален отбор по футбол през 1924 г.

Фридрих фон Хайек, британски икономист от австрийски произход (1899-1992).
Носител на Нобелова мемориална награда за икономика за 1974 г. заедно с шведския икономист Гунар Мюрдал за основополагащ труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочен анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления. 

Андре Мишел Лвоф, френски микробиолог (1902-1994).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1965 г. заедно с френския биохимик и микробиолог Жак Моно и френския микробиолог и генетик Франсоа Жакоб за техните открития относно генетичния контрол на ензимния и вирусния синтез.

Фернандел (ист. име Фернан Контанден), френски актьор (1903-1971).
Започва кариерата си в естрадата и операта. През 1931 г. дебютира във филма "Бяло и черно". Участвал е във филмите "Забавлението на ескадрона" (1932), "Анжела" (1934), "Дяволът и десетте заповеди" (1962) и др. Творчеството му е свързана с традициите на фарса, карнавалните представления с т. нар. типажи от френския Прованс.

Роберто Роселини, италиански режисьор (1906-1977).
Един от създателите на неореализма. Режисьор е на филмите "Рим открит град" (1945), "Германия, година нула" (1947), "Стромболи, божия земя" (1949), "Да живее Италия!" (1961) ,"Ванина Ванини" (1961), историческите филми "Завземането на властта от Луи XIV" (1966), "Сократ" (1971), "Блез Паскал" (1972) и др.

Ромен Гари (ист. име Роман Кацев), френски писател от руски произход (1914-1980).
Писал е под псевдонимите Емил Ажар, Фоско Синибалди, Шатан Богат, Люсиен Брюлар, Рене Дьовил. Единственият френски писател, получил два пъти наградата "Гонкур" под различни псевдоними - през 1956 г. под псевдонима Ромен Гари за "Корените на небето" и през 1975 г. като Емил Ажар за "Животът пред теб". Първият му роман е "Европейско възпитание" (1945). Автор е и на "Голям гальовник", "Обещанието на зората", "Сияние на жена", "Големият дрешник", "Хвърчилата", "Европа", "Терзанията на цар Соломон" и др.

Жоау Авеланж, бразилски футболен и спортен деец (1916-2016).
Бил е състезател по плуване и по водна топка и е участвал на две олимпиади - през 1936 г. и 1952 г. Президент на Бразилската спортна конфедерация (1958-1973). Президент на Международната федерация по футбол (ФИФА) (11 юни 1974-8 юни 1998). Член е на Международния олимпийски комитет (1963-2011). Почетен президент на ФИФА (1998-2013). Неговото име носи Олимпийският стадион в Рио де Жанейро, Бразилия.

Джак Чарлтън (ист. име Джон Чарлтън), английски футболист и треньор (1935-2020).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия и бронзов медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия.

Томас Пинчън, американски писател (1937).
Един от най-изтъкнатите представители на американския постмодернизъм от втората половина на 20-и в. Автор е на романите "Обявяването на серия 49" (1966), "Гравитационната дъга" (1973), "Мейсън и Диксън" (1997) и др.

Робърт Хорвиц, американски биолог (1947).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2002 г. заедно с британския учен генетик Сидни Бренър и американския биолог Робърт Хорвиц за откритията им в областта на генетично регулиране на развитието на органите и програмираната смърт на клетките.

Мелес Зенауи, етиопски политик (1955-2012).
Председател на преходното управление на Етиопия (1991-1995). Министър-председател  на Етиопия (23 август 1995-21 август 2012). Председател на Етиопския революционно-демократичен народен фронт (1989-21 август 2012).

Виктор Пицурка, румънски футболист и треньор (1956).

Франко Барези, италиански футболист и треньор (1960).
Световен шампион с националния отбор по футбол на Италия през 1982 г. Избран е за Футболист на "Милан" (Италия) на 20-и век (1999). Избран е за най-добър италиански футболист на 20-и век (2004).

Клаудио Тафарел (Клаудио Андре Мерген Тафарел), бразилски футболист (вратар) (1966).
Световен шампион с националния отбор по футбол през 1994 г. в САЩ.

Луис Енрике (Луис Мартинес Енрике), испански футболист (1970).

Лусимар да Силва Ферейра (Лусио), бразилски футболист (1978).

Андреа Бардзали, италиански футболист (1981).

Това е денят на смъртта на:

Антоан Лавоазие, френски химик (1743-1794).
Един от основоположниците на съвременната химия и на термохимията (1778). Установява ролята на кислорода при горенето и дишането (1780). Осъден е на смърт и е гилотиниран по време на Френската революция (1789-1794).

Джон Стюарт Мил, британски икономист и философ (1806-1873).
Един от основателите на философското учение "позитивизъм". Автор е на трудовете "Принципи на политическата икономия" (1848), "За свободата" (1859), "Утилитаризъм" (1861) и др.

Гюстав Флобер, френски писател реалист (1821-1880).
Автор е на романите "Мадам Бовари" (1857), "Саламбо" (1862), " Възпитание на чувствата" (1869) и др.

Елена Блаватская, руска писателка философ (1831-1891).
Авторка е на религиозно-мистични съчинения, сред които "Тайната доктрина", "Разобличената Исида" и др. Основателка на "Теософското дружество" (17 ноември 1875).

Пол Гоген, френски художник - живописец, скулптор и график (1848-1903).
Представител на постимпресионизма.

ген. Никола Топалджиков, български военен деец (1871-1925).
Военен аташе в Цариград (1913-1917). Командир на 7-а дивизия (1920), началник на Щаба на армията (3 декември 1920-20 април 1923). От 20 април 1923 г. преминава към запаса. След атентата в черквата "Св. Неделя" (1925) е убит в местността "Дервена" по пътя Кюстендил - Гюешево.

ген. Гаврил Личев, български военен деец и политически деец (1875-1925).
От 1918 г. е член на Българския земеделски народен съюз. Участва в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Началник на Софийския гарнизон (1920-1923). След атентата в църквата "Св. Неделя" в София (16 април 1925) е убит в местността "Дервена" по шосето Кюстендил - Гюешево.

Йордан Захариев, български учител, географ, етнограф, фолклорист и историк (1877-1965).
Учител в Босилеград (1901-1908), директор на непълната девическа гимназия (1909-1922) и на смесената гимназия в Кюстендил (1922-1934). Един от основателите на Българското географско дружество (1918). Дописен член на Българския археологически институт (1922). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1937).  В продължение на 50 г. провежда антропогеографски и етнографски изследвания на Кюстендилския край.  Автор е на монографии, студии, статии, рецензии, отзиви, в които са включени стотици снимки на стари сгради, народни носии и обичаи. Основните му трудове са:  "Кюстендилско Краище" -първото поселищно изследване в България (1918), "Пиянец. Земя и население. Географско-етнографско изучаване..." (1949), "Кюстендилска котловина. Географско-етнографско изследване " (1963) и др.

Тодор Паница, революционер, деец на македоно-одринското революционно движение (1879-1925).
Четник в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Заедно с Яне Сандански участва в Младотурския преврат (1908) и в похода на младотурците към Цариград (1909) с четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев.  Войвода на Драмската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, която участва в освобождаването на Неврокопско по време на Балканската война (1912-1913). Участва в Първата световна война (1914-1918)  в боевете при Криволак, където е ранен и за проявен героизъм награден с кръст "За храброст". След войната организира заедно с Димо Хаджидимов и други серски дейци т.нар. левица в македонското движение. След Деветоюнския преврат (1923) емигрира, изгражда във Виена Македонска федеративна организация. Участва (1924) в преговорите за изработване на Майския манифест на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и за образуване на ВМРО (обединена). Убит е в Бургтеатър във Виена, Австрия.

Уилям Фокс, американски продуцент (1879-1952).
Основал "Фокс филм корпорейшън" (1915), получила известност като "ХХ век - Фокс". 

Освалд Шпенглер, немски философ и историк (1880-1936).
Автор е на произведенията в два тома "Залезът на Европа" (1918-1922), "Прусачество и социализъм" (1919) и др.

акад. Тодор Павлов, български философ и политик (1890-1977).
Член на Регентството (9 септември 1944-15 септември 1946). Председател на Съюза на българо-съветските дружества (1946-1951). Председател на Българската академия на науките (БАН) (1947-1962), а от 24 ноември 1962 г. - почетен председател на БАН. Директор на Института по философия при БАН (1947-1952; 1960-1977). Основател и главен редактор на сп. "Философска мисъл" (1945-1977). Един от организаторите (1924) на Витошката партийна конференция, член на ЦК на БКП (1957-1977), член на Политбюро на ЦК на БКП (19 ноември 1966-2 април 1976). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949), от 1-ото до 3-ото Народно събрание (1950-1961), депутат и член на Президиума в 4-ото и 5-ото (1962-1971), депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-8 май 1977). Почетен председател (от 11 януари 1972) на Българското философско дружество, почетен председател (от 1964) на Съюза на българските писатели. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "9 септември" първа степен (1952), на орден "Георги Димитров" (6 октомври 1956, декември 1959, 13 февруари 1960, 14 февруари 1965), на орден "Кирил и Методий" първа степен (23 май 1957), на орден "Ленин" (6 юни 1964, февруари 1970), на медала "Макс Планк" на Германската академия на науките в Берлин  (1970), на златен медал "Карл Маркс" (май 1972). Удостоен е със званието "Народен деятел на науката и културата" (6 октомври 1956), Почетен гражданин на Благоевград (13 юни 1969), Герой на Народна република България (февруари 1970) и др.

Пенчо Костурков, български юрист и политик (1899-1989).
Отговорен редактор на сп. "Обществено развитие" (1928-1934). Подпредседател на Бюрото на 26-ото Обикновено народно събрание (15 декември 1945-6 ноември 1946), подпредседател на VI Велико народно събрание (7 ноември 1946-21 октомври 1949). Член на Президиума на 1-ото Народно събрание (1950-1953). Депутат от 2-ото до 5-ото (1953-1971). Член на Президиума на 4-ото Народно събрание (15 март -28 ноември 1962) и подпредседател на Бюрото на 4-ото Народно събрание (28 ноември 1962-8 декември 1965). Подпредседател на Бюрото на 5-ото Народно събрание (11 март 1966-18 май 1971). Секретар на Националния съвет на Отечествения фронт (16 март 1963-16 юни 1977) и негов заместник-председател (1977-1987). Депутат от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-8 май 1989). Носител на орден "Георги Димитров" (1969, 1975, 1979, 1984), на орден "Народна република България" първа степен (1960).

Сергей Образцов, съветски кукловод и театрален режисьор (1901-1992).
Основател на Държавния академичен централен куклен театър  и негов директор и главен режисьор (16 септември 1931-1992). Председател на Международния съюз на куклените театри (УНИМА) (1976-1984) и негов почетен председател (1984-1992). Народен артист на СССР (1954), Герой на социалистическия труд (1971).

акад. Любомир Кръстанов, български метеоролог и геофизик (1908-1977).
Основател и началник управление "Хидрометеорологична служба" и директор на Института по хидрология и метеорология при Българската академия на науките (БАН) (1950-1959). Заместник-председател на БАН (1959-1961), и. д. председател на БАН (1961-1962) и председател на БАН (1962-1968). Министър без ресор (27 ноември 1962-12 март 1966). Директор на Геофизическия институт при БАН (1961-1977). Главен редактор на сп. "Доклади на БАН" (1959-1978). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). Постоянен представител на България в Световната метеорологична организация (1950-1959) и член на Консултативния комитет при Световната метеорологична организация (1964-1968). Председател на Националния комитет по изследване на космическото пространство (1966-1977). Почетен член на Унгарската академия на науките (1964) и на Академията на науките и изкуствата в Тулуза, Франция (1967), чуждестранен член на  Академията на науките на СССР (1966). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1960), "За заслуга към науката и човечеството (1967,чехосл.). Лауреат на Димитровска награда (1951, 1980, посмъртно).

акад. Николай Ирибаджаков, български философ и социолог (1920-2008).
От 1936 г. е член на Работническия младежки съюз, а  от 1940 г. на Българската комунистическа партия (БКП). Един от организаторите и ръководителите на партизанското движение в Търновско. През 1948-1951 г. е на организационна работа в Централния комитет (ЦК) на БКП. Редактор, заместник отговорен редактор и отговорен редактор на сп. "Ново време" (1951-1990). Член на ЦК на БКП (1962-1966), от 1971 г. отново е член на ЦК на БКП. Научен сътрудник в Института по философия (1964-1967) и завеждащ секция "История на социологията" в Института по социология на Българската академия на науките (1967-1969). Ръководител на катедра "История на философията" във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1968-1989). Член-основател на Социологическото дружество в България (1959). Заместник-председател на Българското философско дружество (ноември 1977-15 септември 1988) и негов председател (15 септември 1988-10 ноември 1989). Член на ръководството на Международната федерация на философските дружества (1973-1988) и на Международния институт по философия в Париж (1974). Автор е на повече от 12 монографии и 150 научни статии и студии. Има принос в разработката на редица проблеми на историята на философията и на социологията чрез своите изследвания "Социологическата мисъл на древния свят" (три тома), "Критика на метафизическия разум", "Диалектика на преломното време" и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1970). Удостоен е със званието "Народен деятел на науката" (23 май 1985).

Дърк Богард, британски актьор и писател (1921-1999).
Участвал е във филмите "Смърт във Венеция" (1971), "Недостижимият мост" (1977) и др. Носител на награда БАФТА за най-добър британски актьор (1964, 1966).

о.р. ген.-полк. Атанас Семерджиев, български военен деец и политик (1924-2015).
Началник на Генералния щаб на Българската армия (22 март 1962-27 декември 1989). Първи заместник- министър на народната отбрана (ноември 1966 -27 декември 1989). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (27 февруари 1966-27 декември 1989) и в VII Велико народно събрание (1990). Министър на вътрешните работи (27 декември 1989-27 юли 1990). Вицепрезидент на България  (1 август 1990-19 януари 1992). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (19 ноември 1966-2 февруари 1990). От 2 февруари 1990 г. е член на Висшия партиен съвет на Българската социалистическа партия (БСП) (дн. Национален съвет на БСП). Носител e на орден "Георги Димитров" (1974-1984), на орден "Народна република България" първа степен (1964) и втора степен (1959), на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985).

Брайън Форбс (ист. име Джон Теобалд Кларк), британски писател, сценарист, режисьор и актьор (1926-2013).
Режисьор на филмите "Степфордските съпруги" (1975), "Цар Плъх" (1965), "Шпионите" (1967), "Неделните любовници" (1980), "Животът в неговите ръце" и др. Автор на сценария на биографичния филм "Чаплин" (1992) за Чарли Чаплин. Кавалер на Ордена на Британската империя (2004).

Маурис Сендак, американски писател от полски произход (1928-2012).
Автор е на повече от 10 произведения за деца и на илюстрациите на над 50 книги. Най-известното  му произведение е книгата "Където са дивите неща" (1963), обявено през 1964 г. за най-добрата книга за деца и удостоено с медала на фондацията "Калдекот". Носител на наградите "Андерсен" (1970), Национален медал за принос в изкуствата (1996), "Астрид Линдгрен" (2003) и др.

Жил Вилньов, канадски автомобилен състезател (1950-1982).
Участва във "Формула 1". Загива на 8 май 1982 г. по време на квалификациите на 8 май 1982 г. за състезанието за Голямата награда на Белгия на пистата "Золдер Сиркуит". След смъртта му правителството на Канада приема решение да промени името на пистата в Монреал "Нотр Дам" на "Жил Вилньов".

проф. Владимир Трендафилов, български литературен критик, поет, преводач (1955-2019).
Редактор в издателство "Народна култура (1981-1983). Преподавател в Катедра по англицистика и американистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1983-2001). Езиков мениджър в агенцията за филмов превод и субтитриране "Български текст" (2001-2003). Изпълнителен директор в издателство "Апострофи" (2003-2004). Преподавател в Катедра по англицистика Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (2004-2013). Преподавател в Катедра по англицистика и американистика към Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2013-2019). Автор е на интердисциплинарните изследвания "Неизличимият образ в огледалото" (1996), "През седмица в литературния аквариум" (1999) и "За рамките на литературата" (2005; 2006). Съвместно с Александър Шурбанов е съставител на "Преводна рецепция на европейска литература в България. Т. 1: Английска литература" (2000). Автор е и на стихосбирките "Четирите фокуса" (1997) и "Смъртният танц на фокусника и други стихотворения" (1999).

Георги Димитров (Джеки), български футболист и треньор (1959-2021).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Берое" (Стара Загора), ЦСКА (София), "Сент Етиен" (Франция), "Славия" (София), "Макаби Тел Авив" (Израел) и "Линкьопинг" (Швеция). За  националния отбор по футбол има изиграни 77 мача и отбелязани 7 гола. Участва на Световното първенство в през 1986 г. в Мексико, където е капитан на българския национален отбор. С отбора на ЦСКА е 5 пъти шампион на България и 6 пъти носител на купата. Играе в полуфинали в турнирите Купа на европейските шампиони (КЕШ) през 1982 г. и Купата на носителите на купи (КНК) през 1989 г. След края на състезателната си кариера е треньор на "Велбъжд" (Кюстендил), "Миньор" (Перник) и "Марек" (Дупница). Футболист на България за 1985 г.
/КГ/АЯ/МГ