site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 5 май в историята

5 май 2024 г., неделя, 18-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Възкресение Христово – Пасха. Църковен празник.
На най-големия празник за вярващите християни - Възкресение Христово или Великден, се празнува Възкресението на сина божи Исус на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Със смъртта си Исус Христос изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта. В евангелските текстове често се споменава, че приживе Исус Христос нееднократно предсказвал разпъването си на кръста и възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Събитията, свързани с Христовото възкресение, стават в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Великден е подвижен празник и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние. През 325 г. на първия вселенски събор е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Седмицата от Цветница до Великден се нарича Страстна седмица, означаваща страдание, а седмицата след Великден се нарича Светла седмица, защото възкресението на Исус Христос донася просветление за всички. Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с "Христос воскресе!", а отговорът е "Во истину воскресе!". След празничното богослужение те отнасят запалените свещи вкъщи. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще се окаже най-здраво. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже "борец", ще бъде най-здрав през годината. По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят Великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почит.

Великден. Официален празник. Отбелязва се с промени в Кодекса на труда, приети от VII Велико народно събрание на 2 април 1991 г.

В България се отбелязва:
 
Празникът на Община Баните и минералната вода. Отбелязва се от 50-те години на 20-и век. Отбелязва се от 50-те години на 20-и век на 5 и 6 май.  През 2024 г. ще бъде отбелязан в от 4 до 6 май.

По света се отбелязва:

Международният ден на акушерката. Отбелязва се от 1992 г. по инициатива на Международната конфедерация на акушерките, с цел да се популяризира дейността на медицинските работници в тази сфера и да се повиши осведомеността на международната общност за жизненоважните грижи, които те полагат за майките и техните новородени деца. През 2024 г. темата на деня е свързана с изменението на климата и влиянието, което оказва върху здравето на жените.

Световният ден на белодробната хипертония. Отбелязва се от 2012 г. с решение, прието на научен симпозиум в Мадрид, Испания, от 22 пациентски асоциации, 10 организации, занимаващи се с проблемите на редките заболявания, и 8 научни дружества. Целта на деня е да се повиши информираността на международната общност за заболяването белодробна хипертония. Понастоящем  повече от 25 милиона души в света живеят с белодробна хипертония.

Световният ден на португалския език. Отбелязва се от 2005 г. като Ден на лузофонската култура с решение от същата година на  министрите на културата на страните от Общността на португалоезичните държави. Лузофони се наричат хората, при които португалският език е майчин или придобит. Това са жителите на Португалия и на бившите португалски колонии. Думата произлиза от провинцията на Римската империя - Лузитания (на латински: Lusitania), която е обхващала територия на съвременна Португалия, южно от река Дуро, и част от съвременна Испания (днешните области Естремадура и Саламанка). От 2010 г. до 2019 г. денят се отбелязва като Ден на португалския език и култура с решение на Общността на португалоезичните държави от 20 юли 2009 г.  От 2020 г. денят се отбелязва като Световен ден на португалския език с решение на 40-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (12-27 ноември 2019). Понастоящем повече от 265 млн. души в света говорят португалски език.

Европейският ден за независим живот. Отбелязва се от 2014 г. по инициатива на Европейската мрежа за независим живот (ENIL). Целта е да се информира международната общност за правата на хората с увреждания и тяхното право на независим живот. На този ден в редица европейски страни се организират конференции, изложби и събития в знак на подкрепа за хората с увреждания.

Денят на Европа (Празник на Съвета на Европа). Отбелязва се от 1965 г., по решение на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 1964 г. Годишнина от създаването (1949) на Съвета на Европа. На 5 май 1949 г. в Лондон, Великобритания, е подписан Уставът на организацията от представителите на 10 държави - Белгия, Великобритания, Дания, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Франция и Швеция. В България се чества от 1990 г.

На този ден в България:

1876 - В Букурещ излиза бр. 1 на в. "Нова България", основан от поета революционер Христо Ботев. Последният брой на вестника излиза на 22 април 1877 г. Това е последният, четвърти вестник, основан от Христо Ботев. Той редактира само неговия първи брой. След смъртта му (1 юни 1876) вестникът се издава от негови съмишленици.

1876 - На 5 май (23 април ст.ст.) населението на Перущица се присъединява към Априлското въстание, избухнало на 2 май (20 април ст.ст.) 1876 г. Около седем дни въстаниците удържат напора на 5000-6000 башибозуци, предвождани от Адил ага. На 10 май (28 април ст.ст.) башибозуците нападат въстаническите позиции в района на Перущица, но след претърпените загуби се оттеглят. На 11 май (29 април) от Пловдив е изпратено турско подкрепление, начело с Рашид паша. Турците подпалват западната врата на църквата "Св. архангел Михаил", в която се укриват около 600 жени, деца, старци и последните защитници на Перущица Кочо Чистеменски, Спас Гинев и др. На 13 май ст. ст. (1 май) за да не попаднат живи в ръцете на турците, Кочо Чистеменски и Спас Гинев застрелват близките си и се самоубиват. В църквата загиват 347 души. Същия ден въстанието в Перущица е потушено, градът е разграбен, а населението е подложено на изтезания.

1925 - Обнародван е Закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Законът е приет от 21-ото Обикновено народно събрание на 31 март 1925 г. С него безработицата в страната е призната за осигурен социален риск, създават се първите държавни и общински трудови борси и временни компенсации при безработица. Обект на осигурителна защита по този закон с право да добиват право на обезщетение са работниците и служителите, които през последните две години са участвали с вноски най-малко 52 седмици и остават в принудителна безработица в продължение на 8 дни след регистрирането си.

1948  - В София е основан Футболният клуб ЦСКА - София под името "Септември при ЦДВ" след сливането на отборите "Чавдар" и "Септември".

1949 – В София е открита Концертна зала "България", възстановена, след като е разрушена от бомбардировките над града по време на Втората световна война (1939-1945). Построена по проект на арх. Станчо Белковски и арх. Иван Данчов, концертната зала е открита на 9 октомври 1937 г. като част от комплексна сграда с ресторант и хотел. Залата е била с 1470 места, разположени на партера, два балкона и ложи. В нея е бил монтиран орган на фирмата "Зауер" с 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби. Освен голям салон  е имало и камерна зала с 260 места. След бомбардировката на 24 май 1944 г. по време на Втората световна война залата е напълно разрушена.  Реставрацията на зала "България" се извършва през 1947-1949 г. През 1974 г. в залата е монтиран нов орган. През 2011 г. Концертен комплекс "България" е обновен по проект на Министерство на културата и е открит официално на 22 декември 2011 г.

1957 - В Димитровград е основан първият любителски киноклуб в България -  "Киностудия'57".

1969 - Основано е Дружеството на българските психолози като професионална, неправителствена и неполитическа организация, която обединява най-многобройната общност от висококвалифицирани български психолози, които работят във всички области на психологическата наука и професионална практика.  От 1992 г. носи името Дружество на психолозите в Република България.

1981 - В Пловдив е открито първото пролетно издание на Международния панаир - Пловдив. Продължава до 14 май 1981 г. Дотогава панаирът се организира само през есента. На изложението са предлагани стоки за широко потребление и изделия на хранително-вкусовата промишленост. Експозицията на панаира е разположена на 15 000 кв.м и съдържа над 12 000 изделия. Участват 481 чуждестранни фирми от 40 страни. Оттогава се организират ежегодно Международен пролетен панаир и Международен технически панаир (Международен есенен панаир) - Пловдив.

1992 - 36-ото Народно събрание ратифицира Статута на Съвета на Европа от 5 май 1949 г. На 17 януари 1991 г. България подава молба за приемането на страната за пълноправен член на организацията. На 7 май 1992 г. е подписан  Протокол за приемането на България за пълноправен член на организацията.

2004 - Кметът на София Стефан Софиянски е отстранен от длъжност с решение на Софийския градски съд по искане на Върховната касационна прокуратура от 29 април 2004 г. Той е обвиняем за участие на общината с апортна вноска в сделката с израелската фирма "Аштром", с която през 1998 г. се създава съвместното дружество "Централни хали" АД, и че в нарушение на закона е занижил 400 пъти цената на Централните хали при създаването на смесено акционерно дружество и от това са настъпили значителни вредни последици за Столичната община. 

2005 - Народното събрание приема решение за участието на България в подкрепа на инициативите на международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак.

2016 - Министърът на икономиката Божидар Лукарски връчва сертификат за приоритетен инвестиционен проект, издаден по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, на "А.З.К. Пропъртис" ЕООД за проекта "Плана Хайтс". Проектът предвижда създаването на селище в с. Алино в района на Плана планина, между София и Самоков, а размерът на сертифицираната инвестиция възлиза на 53,650 млн. лв. Общата застроена площ се очаква да бъде около 25 000 кв. метра.

2017 - Народното събрание създава Временна комисия по искането на главния прокурор Сотир Цацаров от 27 април 2017 г. за даване на разрешение за възбуждане и провеждане (продължаване) на наказателно преследване срещу Веселин Марешки. Комисията трябва да проучи дали са налице достатъчно данни за извършени престъпления от общ характер и да предложи решение по направеното от главния прокурор искане. Срещу Веселин Марешки се води наказателно производство по обвинение за изнудване на двама души. Дори отправял заплахи.

2018 - В  "София тех парк" се провежда церемония по връчването на наградите "КРИБ - Качество, Растеж, Иновации от България", в рамките на четвъртия годишен бал на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Голямата награда в категория "Качество" получава "Зет и Ем Прайвит Ко." ООД. В категория "Растеж" победител е "БМФ Порт Бургас" ЕАД. Голямата награда в категория "Иновации" получава Тал Инженеринг" ЕООД. Специалната награда на председателя на КРИБ за цялостен принос за развитието на икономиката в България получава "Минстрой Холдинг" АД.

2019 - В София започва тридневно посещение на папа Франциск, начело на официална делегация от 35 души от Ватикана, в която са включени държавният секретар на Ватикана Пиетро Паролин и най-висши представители на Светия престол. Мотото на пътуването на папата в България е "Мир на Земята" - заглавието на енцикликата, написана през 1963 г. от папа Йоан 23-и или т.нар. български папа - Анджело Ронкали.  На пл. "Св. Александър Невски" папа Франциск отслужва неделната молитва "Царице небесна", която всяка седмица се проследява в ефир от над 100 милиона вярващи от цял свят.

2022 - По данни на Държавната агенция за бежанците до 5 май 2022 г. общо 97 068 украински граждани са регистрирани за временна закрила в България, а общо пребиваващите в страната са 102 032 души след инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. 

2023 - Във Вършец започва 14-ият национален преглед на ученическите духови оркестри и мажоретни състави, в който участват ученически духови оркестри и мажоретни състави от цялата страна, като всеки от оркестрите изпълнява марш, хоро и произведение по свой избор. Националният преглед на ученическите духови оркестри и мажоретни състави е посветен на маестро Димитър Пеев – създател и диригент на духов оркестър „Дефилир“- Вършец.

На този ден по света:

1494 - Експедиция на испанския мореплавател Христофор Колумб открива остров Ямайка по време на второто му пътуване до Новия свят (1493-1496). Той потегля за втората си експедиция на 24 септември 1493 г. със 17 кораба и около 1200 души екипаж. На 13 октомври 1493 г. корабите тръгват от Канарските острови, следвайки по-южен курс от първото пътуване. През второто пътуване се пренасят добитък и заселници от Европа в Америка за първи път. На 3-19 ноември 1493 г. Христофор Колумб достига островите Доминик и Гуаделупа, а на северозапад - около 20 от Малките Антилски острови и остров Пуерто Рико. На 12-29 март 1494 г. Колумб извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. достига остров Ямайка. През периода 19 август - 15 септември 1494 г. Колумб изследва южния бряг на Хаити и през 1495 г. продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. експедицията потегля обратно за Испания, а на 11 юни 1496 г. Христофор Колумб се завръща на пристанище Кадис, Испания.

1640 - Крал Чарлз I разпуска "Късия" парламент (април-май 1640) в Англия по време на Английската революция (1640-1689) - 3 седмици след неговото начало. Наречен е "къс" в противоположност на приемника му "дълъг" парламент (1642-1646). Английската революция е поредица от религиозни и политически конфликти в Англия между парламентаристи и монархия, управлявана от престолонаследниците на Стюарт, между англиканската църква и привърженици на пуританството. Сблъсъците завършват с успех на парламентаристите, като е екзекутиран крал Чарлз I на 30 януари 1649 г. по време на Втората гражданска война (1647-1648).

1789 - Във Версай, Франция, крал Луи Шестнадесети свиква Генералните щати с цел обсъждане на банкрута на държавните финанси в навечерието на Френската революция (1789-1794). Генералните щати представлява събрание на представители на провинциите на Франция, съставени от съсловия на духовенството, аристокрацията и буржоазията. Последните Генерални щати са свикани през 1614 г., след което кралете прекъсват съществуването им.

1835 - Открит е първият пътнически железопътен маршрут в Европа по линията Брюксел - Мехълън от краля на Белгия Леополд Първи.

1850 - В Белгия е приет закон за банковата система на страната, с който е основана Белгийската национална банка. 

1891 - В Ню Йорк, САЩ, е открита концертната зала "Карнеги хол". Първите концерти са на произведения на руския композитор Пьотър Чайковски и американския композитор Уолтър Дамрош.

1895 - Във в. "Ню Йорк Сънди Уърлд" е публикуван първият комикс в света със заглавие "Жълтото дете" на американския карикатурист Ричард Фелтън Аутколт.

1895 - Основан е "Фортуна Дюселдорф" - немски футболен клуб.

1912 - В Санкт Петербург, Русия, излиза от печат бр. 1 на в. "Правда". Всекидневникът е първият работнически вестник в Русия, издаван от ръководството на Руската социалдемократическа работническа партия. До 21 август 1991 г. в. "Правда" е печатен орган на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, а от април 1997 г. - на Комунистическа партия на Русия.

1912 - Открити са 5-ите летни Олимпийски игри в Стокхолм, Швеция. Игрите завършват на 22 юли 1912 г. В тях участват 2407 спортисти (48 жени и  2359 мъже) от 28 държави, които се състезават в 14 вида спорт. В Стокхолм за първи път се използват електрически измервателни уреди и информационни табла. За първи път е организирана церемония за закриването на олимпийските игри.

1919 - В Париж, Франция, е основана Лигата на дружествата на Червения кръст (дн. Международна федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец). Създадена е от дружествата на Червения кръст във Франция, Великобритания, Италия, Япония и САЩ, като първата й цел е оказване на помощ на хората в страните, пострадали най-много по време на Първата световна война (1914-1918). През 1983 г. организацията се преименува на Лига на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, а от 1991 г. носи сегашното си име Международна федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец.

1925 - Кипър получава статут на британска колония. На 16 август 1960 г. е провъзгласена независимостта на Кипър. Първи президент на страната е архиепископ Макариос Трети.

1936 - Адис Абеба, столицата на Етиопия, е окупирана от италиански войски. С победата на Италия завършва първият етап на итало-етиопската война (1935-1936). На 9 май 1936 г. министър-председателят на Италия Бенито Мусолини анексира Етиопия и провъзгласява създаването на Италианска Източна Африка. Етиопия е под колониално господство на фашистка Италия от 3 октомври 1935 г. до 1941 г.

1945 - Дания и Нидерландия са освободени от фашистката окупация по време на Втората световна война (1939-1945).

1949 - В двореца "Сейнт Джеймс" в Лондон (Великобритания) е подписан Уставът на Съвета на Европа от представители на 10 държави - Белгия, Великобритания, Дания, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Франция и Швеция. Понастоящем в организацията членуват 46 държави.

1955 - Премахнат е официалният окупационен статут на Западна Германия. На 26 май 1952 г. е подписан договорът за отмяна на окупационния статут в Бон (Германия). Сключен е между Великобритания, САЩ и Франция - от една страна, и Федерална република Германия - от друга.

1955 - Влиза в сила Културната конвенция на Съвета на Европа, подписана на 19 декември 1954 г. в Париж (Франция). Културната конвенция е подписана от всички държави членки на Съвета на Европа на 9 декември 2004 г.

1961 - Американският астронавт контраадм. Алън Шепард извършва първия в историята на САЩ суборбитален полет на борда на кораба "Свобода 7" в рамките на програмата за пилотирани космически полети "Меркурий"(1958-1963) на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА). Полетът продължава 15-минути, като капсулата достига на височина около 186,5 км, след което пада във водите на Атлантическия океан, на 486 км от мястото на изстрелването от Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ.

1973 - 17-годишният непалец Шамбу Таманг става най-младият алпинист, покорил връх Еверест. Той държи този рекорд до 23 май 2001 г., когато 16-годишният Темба Шери го подобрява.

2002 - Археолози от Египет, Франция и Швейцария откриват 110-ата египетска пирамида. Датирана е към Четвъртата династия от Старото царство (27-26 в. пр. Хр.); висока е 12-13 метра, мумия не е открита.

2005 - "Яху инк." стартира официално своята интернет видео търсачка. Съдържанието е предоставяно от MTV ("Ем Ти Ви") и "Дискавъри ченъл". Търсачката работи пробно от  декември 2004 г.

2011 - Австралийски медии съобщават, че последният ветеран от Първата световна война е починал в Австралия. Британецът Клод Чулс е починал на 110-години в австралийския град Пърт. Той е последният оцелял от около 70-те милиона мобилизирани войници по време на Първата световна война (1914-1918). През февруари 2011 г., също на 110 години, умира американският ветеран Франк Бъкълс.

2015 - В провинция Пенджаб в източната част на Пакистан, министър-председателят Мохамад Наваз Шариф открива 100-мегаватовото съоръжение на соларния парк Каид-и-Азам. Това е първата слънчева електроцентрала в страната. Съоръжението има над 400 000 слънчеви панела, разположени на над 500 акра. То е изградено за 11 месеца с помощта на Китай и е част от проекта Икономически коридор на стойност 46 млрд. долара между двете страни, обхващащ няколко енергийни и инфраструктурни проекта.

2016 - Кандидатът на Лейбъристката партия Садик Хан е избран за кмет на Лондон и става първият кмет мюсюлманин на столицата. Той получава 57 процента от гласовете (1 310 143 гласа), с повече от 300 000 гласа, от неговия съперник от Консервативната партия Зак Голдсмит, който получава 43 процента (994 614 гласа). Садик Хан заменя на поста Борис Джонсън от Консервативната партия, който ръководи 8,6-милионния град през последните 8 години.

2017 - Властите в Турция освобождават от длъжност 107 съдии и прокурори в рамките на чистката на предполагаеми последователи на живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, когото Турция обвинява за проваления опит за преврат на 15 юли 2016 г. До този момент Турция е уволнила 145 000 държавни служители, служители на силите на реда и учени. Броят на отстранените съдии и прокурори достига 4238 души. Над 40 000 души са арестувани след опита за преврат, в който са убити 240 души, предимно цивилни.

2018 - От базата "Ванденбърг" Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) на САЩ изстрелва с ракета "Атлас 5" сондата "ИнСайт", която ще изследва загадъчната вътрешност на планетата Марс. Полезният товар ще бъде освободен 90 минути след изстрелването. Космическият апарат ще пътува до целта си повече от шест месеца. Кацането му е насрочено за 26 ноември, след като измине 484 милиона километра. За място на кацане  на Марс е избрана равнината Елизиум планум - плосък екваториален район, но с няколко големи скали, които биха могли да създадат проблеми. След това "ИнСайт" ще започне геоложки изследвания. Ракетата "Атлас 5" извежда в космоса и два миниспътника, които ще следят "ИнСайт" по целия път до Марс. Мисията е с бюджет 1 милиард долара. В нея участват също учени от Франция, Германия и други европейски държави.

2019 - В Москва, Русия, при катастрофа на летище "Шереметиево" на самолет "Сухой Суперджет 100" (SSJ100) на държавната авиокомпания "Аерофлот" загиват 41 души от общо 78 пътници, включително екипажа. Самолетът, изпълняващ полет от Москва за Мурманск, е принуден да се върне на летището по "технически причини". По време на кацането пламъци обхващат цялата опашна част на летателния апарат.

2020 - Бившият главен прокурор на румънската Национална дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши печели дело в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), в което оспорва отстраняването си от поста през 2018 г. В жалбата си до ЕСПЧ Лаура Кьовеши посочва, че решението на Конституционния съд от май 2018 г. е взето в рамките на процедура, при която не са спазени гаранциите за справедлив процес от гледна точка на възможността за обжалване на решението. Според Европейския съд за правата на човека Румъния е нарушила правата й в процедурата за отстраняването й от длъжност преди изтичането на мандата й. Лаура Кьовеши е отстранена от длъжност на 9 юли 2018 г. с указ на президента Клаус Йоханис след решението на Конституционния съд от май същата година, което подкрепя искането на тогавашния министър на правосъдието Тудорел Тоадер за уволнението й заради серия нарушения, включително протакане на някои дела, превишаване на правомощията при разследването на начина, по който е издадено едно правителство постановление, авторитарно поведение и произвол, както и приоритизиране на дела в зависимост от медийния им ефект.

2021 - В Кайро, Египет, делегации на Турция и Египет, водени от заместник-министрите на външните работи на Турция и Египет Седат Йонал и Хамди Санад, провеждат първите от 2013 г. политически консултации в опит да преодолеят различията и да пристъпят към нормализиране на двустранните отношения. Дипломатическите отношения между Турция и Египет  са сведени до най-ниско ниво и силно се влошават след отстраняването от власт през 2013 г. на първия демократично избран президент на Египет Мохамед Морси от организацията "Мюсюлмански братя", подкрепян от Турция.

2023 - Световната здравна организация отменя глобалното извънредно положение, въведено през 2020 г. заради пандемията от КОВИД-19, отнела живота на над 6,9 милиона души.

Родени на този ден българи:

екзарх Йосиф I (светско име Лазар Йовчев), църковен деец и просветител (1840-1915).
На 23 септември 1872 г. приема монашество с името Йосиф, на 24 септември 1872 г. е ръкоположен за йеродякон, а към края на 1872 г. за йеромонах и архимандрит. От 6 януари 1873 г. е протосингел на Българската екзархия в "смесените" епархии. Ловчански митрополит от 2 февруари 1876 г. Български екзарх (24 април 1877-20 юни 1915). Открива Българска духовна семинария в Цариград (1892). През 1912-1913 г. с негово съдействие в България са открити 1373 училища, от които 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 2266 учители. Почетен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1902).

Петър Младенов (Петър Младенов Апостолов), художник (1887-1978).
Рисува градски пейзажи с акварелна техника. Един от основателите и пръв председател на Дружеството на новите художници (1931). Носител на орден "Георги Димитров" (1970) и на орден "Народна република България" трета степен (1959).

проф. Неделя Балевска, лекар дерматолог (1900-1978).
Участвала е като военен лекар в Отечествената война (1941-1945). Работила е в Медицинския факултет в Пловдив (1945-1946), в Кожната клиника на Медицинския  факултет в София (1946-1950), в Института по кожни и венерически болести (1950-1959). Автор е на повече от 120 труда по дерматология, микология и морелечение на кожните болести. Удостоена е със званието "Народен лекар" (1971).

Димитър Стоевски (ист. име Димчо Стоев Чолаков), лекар рентгенолог, поет и преводач (1902-1981).
Лекар в София (1928-1936, 1950-1954). Редактор на в. "Огнище" (1937-1942). Публикува над 40 научнопопулярни статии по здравни въпроси. Автор е на детската книга в стихове "Чудният роман на Крум Лисан". Превежда главно произведения от немската художествена литература. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен за значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката и по случай неговата 75-та годишнина (1978), на Награда на Съюза на преводачите в България за 1980 г. за цялостната му дейност като преводач на художествена литература от немски език (1981). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1981).

Руслан Райчев, диригент (1919-2006).
Един от основателите (1947) на операта във Варна. Диригент на симфоничните оркестри във Варна (1946-1948), Пловдив (1951-1956; 1968-1974), Русе (1956-1958). Главен диригент в Държавен музикален театър "Стефан Македонски" (1948-1950). Диригент в оперите в Пловдив (1958), Стара Загора (1958-1959), Софийската опера (1959-1974). Диригент на хор "Гусла" (1960-1961). Главен музикален директор на Филхармонията и Операта в Шлезвиг-Холщайн, Германия (1 ноември 1974-1978). Главен художествен ръководител и главен диригент на Софийската опера (1 декември 1978-1989). През 1990 г. става главен диригент на Държавния театър на Мекленбург в Шверин, Германия, но през 1992 г. прекъсва договора си, за да приеме поканата на правителството и за втори път поема поста главен художествен ръководител на Софийската опера, едновременно е и главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР (29 януари 1992-1 ноември 1994). От 1996 г. е главен диригент на Музикалния театър „Стефан Македонски“, с който реализира 24 турнета с над 470 спектакъла в Европа и Япония. На диригентския пулт Руслан Райчев остава до 85-годишна възраст. В творческата му биография има записани повече от 2000 симфонични концерта, 1800 музикално-сценични спектакли и стотици записи. Кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция (1982). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1979), на орден "Стара планина" първа степен (4 май 1999).

Константин Драгнев, композитор, аранжор и музикален продуцент (1931-2017).
Свирил е във формацията "Джаза на младите" (1949-1955), оркестър "Оптимистите" (1955-1961) и оркестър "София" (1961-1968). Главен редактор в "Балкантон" (1968-1985).  Инициатор за създаването на новото студио на "Балкантон" (1976), на групата "ФСБ", на фестивала "Златен кестен" в Петрич. Главен секретар на Съюза на българските композитори (14 май 1985-29 март 1989). Председател на Управителния съвет на "Музикаутор" (1994-1997) и негов заместник-председател (1997-2001). Автор е на аранжимента на повече от 1000 песни, оркестрации на телевизионни мюзикъли, балетни сюити, мюзикъли, филмова музика и др.

проф. Буян Филчев, художник (1952).
Работи в областта на графиката, живописта, илюстрацията и графичния дизайн.  Дългогодишен преподавател в Катедра "Визуални изкуства" на Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е директор на издателство "Български художник". Председател на Организационния комитет на Международното триенале на графиката в София (2001-2019). През годините редовно участва в общите художествени изложби в страната и чужбина и има самостоятелни изложби в Германия, Чехия, Полша и България. От 1987 до 2019 г. Буян Филчев е селекционер и куратор на 11 представителни изложби на съвременно българско изкуство в чужбина.

отец Боян Саръев, църковен деец (1956-2023).
През май 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в храма "Успение Богородично" в Кърджали до смъртта си. От 1990 г. е основател и председател на Движението за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча". Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност сред населението в Родопите, където кръщава много помаци и български турци.

Сергей Станишев, историк и политик (1966).
Работил е като журналист през 1994-1995 г. От 1995 г. е главен експерт в отдел "Външна политика и международна дейност" на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (БСП) и е завеждащ отдела от 1996 г. до 2001 г. Председател на Висшия съвет (от 23 ноември 2008 г. - Национален съвет) на БСП (15 декември 2001-27 юли 2014). Депутат в 39-ото (2001-2005) и 40-ото Народно събрание (11 юли - 16 август 2005). Министър-председател на Република България (16 август 2005-27 юли 2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май 2013-27 юни 2014). От 24 ноември 2011 г. е временно изпълняващ длъжността председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), а на 29 септември 2012 г. е избран за председател до 14 октомври 2022 г. От 30 август 2012 г. е бил вицепрезидент на Социалистическия интернационал. Член на Европейския парламент (2014-2019). От 2 юли 2019 г. е член на Европейския парламент.

Николай Младенов, политик (1972).
Програмен директор на фондация "Отворено общество" (1996-1998). Програмен координатор в Социалния отдел за България на Световната банка (1998-1999). Един от създателите и изпълнителен директор на "Европейски институт" (1999-2001). Говорител (26 март 2002-22 февруари 2004) и заместник-председател на СДС (22 февруари 2004-16 август 2005). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Член (от 19 ноември 2006) на Управителния съвет на гражданско сдружение "Европейски демократичен институт". Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Член на Европейския парламент (20 май 2007-27 юли 2009). Министър на отбраната (27 юли 2009-27 януари 2010), министър на външните работи (27 януари 2010-13 март 2013). Специален пратеник на ООН за Ирак (август 2013-февруари 2015). Специален координатор на ООН по Близкоизточния мирен процес (5 февруари 2015-22 декември 2020).

Димитър Телкийски, футболист и треньор (1977).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Чирпан" (Чирпан), "Ботев" (Пловдив), "Левски" (София), "Апоел Тел Авив" (Израел), "Амкар Перм (Русия), "Апоел Рамат Ган" (Израел), "Черноморец" (Бургас) и "Локомотив" (София). За националния отбор по футбол на България има изиграни 22 мача и отбелязани 3 гола.

Васил Грудев, юрист и политик (1980).  
Експерт в отдел "Директни плащания на площ" в Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" (април 2006-декември 2008), главен експерт в отдела (2008-2009), началник на отдел "Технически инспекторат" (2009-2011). Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" (8 септември 2011-29 август 2013) и негов изпълнителен директор (септември 2013-7 ноември 2013). Министър на земеделието и храните (6 август-7 ноември 2014). Заместник-министър на земеделието и храните (10 ноември 2014-27 януари 2017). Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (19 юли 2019-10 юни 2021). 

Салим Салимов, боксьор (1982).
Печели сребърен медал на Световното първенство по бокс за младежи през 2000 г. в Будапеща, Унгария. Печели бронзов медал на Европейското първенство през 2004 г., в Пула, Хърватия. Шампион на първенството на Европейския съюз по бокс през 2006 г.

Емилия Йорданова, българска състезателка по биатлон (1989).

На този ден са родени и:

граф Борис Шереметиев, руски пълководец и дипломат (1652-1719).
Един от най-близките сподвижници на цар Петър Първи (Велики). Участник в Кримските (1687, 1689) и Азовските (1695, 1696) походи. По време на Северната война (1700-1721) командва войските в Прибалтика, Украйна и Померания, битката при Нарва (1700), Полтавската битка (1709), Прутския поход (1711) и др. Ръководи потушаването на Астраханското въстание (1705-1706).

Карл Маркс, немски юрист и философ (1818-1883).
Създател на марксизма и на научния комунизъм. Автор е на "Капиталът", излязъл от печат на 14 септември 1867 г. Заедно с Фридрих Енгелс написват "Манифест на комунистическата партия" (1848) - първият програмен документ на научния комунизъм, в който са изложени основните идеи на марксизма.

Станислав Монюшко, полски композитор (1819-1872).
Автор е на лирични песни и опери като "Халка" (1848), "Храбина" и др.

Фердинанд фон Рихтхофен, немски геолог и географ (1833-1905).
Изследовател на САЩ и Китай (1862-1868).

Хенрик Сенкевич, полски писател (1846-1916).
Автор е на историческите романи "С огън и меч" (1884), "Потоп" (1886), "Quo vadis" (1896) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1905 г. за неговите достойнства като епически писател.

Аугусто Фарабундо Марти, салвадорски революционер и национален герой (1893-1932).
Основател на Комунистическата партия на Салвадор (1930). Заловен е от полицията и разстрелян на 1 февруари 1932 г. На 10 октомври 1980 г. на негово име е създадена организацията Фронт за национално освобождение "Фарабундо Марти", която става официално политическа партия на 3 септември 1992 г.

Миклош Радноти, унгарски поет (1909-1944).
Централна тема в произведенията му е трагичната съдба на човека борец за свобода и справедливост. През 1940-1944 г. е затворен в хитлеристки трудови и концентрационни лагери и през ноември 1944 г. е разстрелян заедно с още 21 души.

полк. Георгиос Пападопулос, гръцки политик (1919-1999).
Лидер на военната хунта, която управлява Гърция в периода 1967-1974 г. Президент на Гърция (1 юни 1973-25 ноември 1973). На 23 август 1975 г. е осъден на смърт по обвинение в държавна измяна. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор и я излежава в затвора "Коридалo" в Атина.

Артър Шолоу, американски физик (1921-1999).
Носител на Нобелова награда за физика за 1981 г. заедно с американския физик от нидерландски произход Николас Блумберген за приноса им към развитието на лазерната спектроскопия. Другата половина от награда получава шведския физик Кай Сигбан за приноса му към разработването на електронната спектроскопия с висока разделителна способност.

Бо Ларсон, шведски футболист (1944-2023).

Роджър Рийс, американски актьор и режисьор от британски произход (1944-2015).
Роджър Рийс е известен от участията си с ролята на сноба Робин Колкорд в телевизионната поредица "Бар Наздраве" (1989-1993) и на британския посланик лорд Джон Марбъри в сериала "Западното крило" (2000-2005). Носител на американската театрална награда "Тони" (1982).

Серж Тел, политик от Монако (1955).
Държавен министър (министър-председател) на Монако (1 февруари 2016-31 август 2020).

Хайке Хенкел, немска състезателка по лека атлетика (скок на височина) (1964).
Олимпийска шампионка през 1992 г. в Барселона, Испания. Световна шампионка на открито през 1991 г. в Токио, Япония, и на закрито през 1991 г. в Севиля, Испания. Европейска шампионка през 1990 г. в Сплит, Хърватия. От Световни първенства на закрито печели и един сребърен медал през 1993 г. и два бронзови медала през 1989 г. и 1995 г.

Любов Егорова, руска състезателка по ски бягане (1966).
От олимпийски игри печели шест златни (три през 1992 г. в Албервил, Франция, и три през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия) и три сребърни медала. От световни първенства печели три златни медала, един сребърен медал и два бронзови медала.

Хуан Пабло Сорин, аржентински футболист (1976).
 
Адел (Адел Лори Блу Адкинс), британска поп певица, музикантка и композиторка (1988).
Има издадени 4 студийни албума. Носителка на 16 награди "Грами" (2009, 2010, 2012, 2013, 2014, 2017, 2023), на награда "Златен глобус" (2013), на награда "Оскар" (2013) за тематичната песен "Skyfall" към филма "007 координати: Скайфол" (2012), на 12 награди БРИТ (2008, 2012, 2013, 2016, 2017, 2022) и др. Вписвана в Книгата с рекордите на "Гинес" пет пъти - през 2011 г., 2012 г., 2016 г., 2021 г. и 2022 г.

Раул Хименес, мексикански футболист (1991).

Това е денят на смъртта на:

Степан Дегтярев, руски композитор и диригент (1766-1813).
Автор е на над 100 хорови произведения, най-известното от които е ораторията "Минин и Пожарски" или "Освобождаването на Москва" (1811).

Наполеон Бонапарт, френски пълководец и император (1769-1821).
Първи консул на Франция (9 ноември 1799-18 май 1804). На 18 май 1804 г. е провъзгласен за император на Франция под името Наполеон Първи Велики. Коронясан е на 2 декември 1804 г. Абдикира на 11 април 1814 г. и е заточен на остров Елба. През пролетта на 1815 г. се завръща във Франция, където управлява от 20 март до 22 юни 1815 (т. нар. Сто дни). След битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. Наполеон е пленен от британците и заточен на остров Света Елена.

Август Вилхелм Хофман, немски химик (1818-1892).

Мор Йокай, унгарски писател (1825-1904).

Франсис Брет Харт, американски писател (1836-1902).
Автор е на книги в жанровете приключенски роман и уестърн, сред които "Кларънс", "Калифорнийски разкази", "Гейбриъл Конрой", "Двама американци и други разкази".

Морис Метерлинк, белгийски писател, поет и драматург (1862-1949).
Автор е на драмите "Княгиня Мален" (1889), "Слепите" (1890), "Синята птица" (1909). Носител на Нобелова награда за литература за 1911 г.

Мартирос Сарян, арменски художник живописец (1880-1972).

Желю Минчев, български оперен певец (1888-1972).
Един от основателите и част от състава на Българската оперна дружба (1 август 1907-1929). След 1929 г. в продължение на няколко години той изнася концерти из цялата страна, на които изпълнява български народни песни. През 1937 г. Желю Минчев се премества във Виена, Австрия, където работи като вокален педагог и подготвя артисти за оперната сцена. Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1970).

проф. Лудвиг Ерхард, немски политик и икономист (1897-1977).
Министър на икономиката (2 март 1948-16 октомври 1963). Федерален канцлер на Германия (16 октомври 1963-10 ноември 1966). Архитект на икономическото възстановяване на Германия след 1945 г. Въвежда пазарната икономика, като запазва една от основните функции на държавата: механизма на забрани и контрол над спазването на правилата за свободна конкуренция и демонополизацията.

Стефан Пейчев, български скулптор и керамик (1897-1976).
Един от изпълнителите на керамичните декорации в сградите на Министерски съвет и ЦУМ в София (1950). Автор на паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци, на паметниците на Добри Желязков и митрополит Геврасий в Сливен, на възрожденците в Котел, на Ботевата чета в Козлодуй и др. Носител на сребърен медал от Международната приложна изложба в Париж, Франция (1937), на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" за 1973 г.

Уолтър Сисулу, южноафрикански политик (1912-2003).
Основател и секретар на Младежката лига на партията Африкански национален конгрес (АНК) (1943-1944). Първи генерален секретар на АНК (1949-1954).
 
Павел Марков, български физик (1918-1998).
Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1974). Ръководител на лабораторията  по ядрени  фотоемулсии във Физическия институт с атомна  експериментална база при БАН (1960-1972). Ръководител на сектора  по високи енергии и космическо лъчение в Института за ядрени изследвания  и ядрена енергетика при БАН (1972-1988). Заместник-директор на Лабораторията по високи енергии (1967-1970) и председател на Фотоемулсионния комитет при Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна в СССР (1967-1971). Удостоен с диплома на Държавния комитет на СССР по изобретенията и откритията  (1982) и на Института за изобретения и рационализации в България (1988) за откритието "Закономерност за изменението на радиуса на силното взаимодействие на протоний при високи енергии" (съвместно българския физик Велко Заячки и 11 съветски учени). Носител на Димитровска награда (1984).

Ян Козак, чешки поет и писател (1921-1995).
Автор е на книгите "Мариана Радвакова" (1962), "На лов в Бамбуйка" (1970), "Свети Михаил" (1971) и др.

Ермано Олми, италиански режисьор и сценарист (1931-2018).
Режисьор и сценарист е на филмите "Дървото на налъмите" (1978), "Легенда за светия пияница" (1988), "Занаятът на оръжията" (2001), "Поляните отново ще цъфтят" (2014) и др. Носител на наградата "Златна палма" (1978). Носител на наградата "Златен лъв" (1988, 2008). 

Кръстьо Дренски, български драматург (1934-2006).
Бил е драматург на Драматичен театър "Йордан Йовков" в Добрич и в Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1981-1995), заместник-председател на варненското дружество на писателите. Автор на пиеси за драматичен, куклен и телевизионен театър, на романите "Докоснат от бог" и "Падалото заплака", на двутомника "Легенди за Балчик" и научно-популярния сборник "Кръстова гора" от поредицата  "Културно-историческо наследство".

Иван Куртев, български педагог и политик (1936-2008).
Председател на Социалдемократическата партия (август 1991-30 януари 2000). Главен секретар на Съюза на демократичните сили (СДС) (20 септември 1992-29 декември 1994). Председател на Контролния съвет на СДС (28 март 2000- 26 март 2002). Член на Националния вътрешнопартиен арбитраж на партия "Демократи за силна България" (2004-5 май 2008). Депутат от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Заместник-председател на 37-ото и 38-ото Народно събрание (12 януари 1995-19 април 2001).

Сия Нейкова, български треньор по академично гребане (1937-2012).
Почетен гражданин на Варна (28 април 1999). Носител на награда "Варна" за цялостен принос в развитието и просперитета на варненския спорт (2010). От 2013 г. гребната база на варненския клуб "Черно море" носи нейното име -"Сия Нейкова".

Георги Братанов, български писател и поет (1944-2000).
Кореспондент на в. "Народна младеж" (1964-1969) и на програмите "Хоризонт" (1971) и "Христо Ботев" (1973-1974) по Българското национално радио. Главен редактор на сп. "Зари", орган на Съюза на слепите в България (1990-2000). Автор е на редица книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и книги за деца. Съредактор (заедно с поета Красимир Георгиев) на балканския литературен алманах "Висока светлина" (1994-2000). Един от съставителите на албума "Желю в карикатури" (1993). Носител на орден "Кирил и Методий" (1983).

Радослав Янкулов, български спортен журналист (1953-2019).
От 1976 г. работи в Българското национално радио (БНР). От края на 80-те години на 20 в.  напуска програма "Хоризонт" на БНР и за кратко е заместник главен редактор на Спортната редакция в Българската национална телевизия. От 1992 г . е директор на радио "Експрес",  след това е директор на радио "99" и на софийския канал на пловдивското радио "Канал Ком". Ръководител на пресслужбата на Българския футболен съюз (2001-2003), след което е ръководител на Спортна редакция на телевизия Би Би Ти. Ръководител  на пресслужбата на Държавна агенция за младежта и спорта (2005-2009). Генерален директор и председател на Управителния съвет на Българското национално радио (23 май 2013-26 май 2016).

Петър Попйорданов-Чочо, български актьор (1964-2013).
Играл е в Театър "София", в Малък градски театър "Зад канала", а от 1994 г. в Народния театър "Иван Вазов". Участвал е в игрални филми и телевизионни сериали, сред които "Вчера", "А днес накъде?", "Адио, Рио", "Аз, графинята",  "Вампири, таласъми", "Любовното лято на един льохман", "Сезонът на канарчетата", "Дунав мост", "Хайка за вълци", "Хъшове", "Под прикритие" и др. Участвал е и в телевизионното шоу "Клуб НЛО" по БНТ (1996-2004). Носител на наградата на Съюза на артистите в България за млад актьор (1992), наградата "Златна роза" от кинофестивала във Варна  (1994),  наградата "Златен Баяр" от кинофестивала в Белгия за най-добра мъжка роля във филма "Граница" (1995),  на "Аскеер" (1997) за ролята Джим Къри в спектакъла "Човекът, който прави дъжд", почетно отличие "Икар" за чест и достойнство (27 март 2016, посмъртно) и др.
/АЯ/МГ/КГ/