site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 3 май в историята

3 май 2024 г., петък, 18-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Велики петък. Св. Страдания Господнисв. мчци Тимотей и Мавра. Преп. Петър, еп. Аргоски, чудотворец.
Велики петък или Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която е поставен огромен камък, а входът се пази от охрана. На този ден в храмовете не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършва богослужение, наречено Царските часове. В храмовете песнопенията са посветени на страданията, смъртта и погребението на Христос. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб на Христос, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Според канона молещите се пристъпват към "издигнатия гроб", покланят се на Плащаницата, целуват последователно Христовото тяло, Евангелието и после Кръста и полагат цветята, които носят. Минаването под плащаница на Разпети петък е вид символично погребване на човешките грехове, които Христос изкупува със смъртта си. Затова през целия ден хората минават под издигнатото място като израз на преклонението, смирението и скръбта на вярващите пред гроба на Христос, но също така и на благодарност за изкуплението, което им е дарил. След като се изнесе плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът я полага в "гроба" в центъра на храма. Поклонението пред нея продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.
На този ден от Страстната седмица постът в православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). Според народните предания на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

В България с отбелязва:

Велики петък. Официален празник. Отбелязва се с промени в Кодекса на труда, приети от 41-ото Народно събрание на 10 февруари 2010 г.

По света се отбелязва:

Световният ден на свободата на печата. Отбелязва се от 1992 г. по инициатива на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от 1991 г., утвърдена с решение A/DEC/48/432 на Общото събрание на ООН от 20 декември 1993 г. Годишнина от Декларацията от Виндхук (1991) за свободен и независим печат, приета на среща на журналисти от Африка във Виндхук, Намибия. В България се отбелязва от 1994 г. Същия ден се присъжда Световната награда за свобода на печата на ЮНЕСКО "Гилермо Кано", учредена през 1997 г. от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО в памет на колумбийския журналист Гилермо Кано, убит на 17 декември 1986 г. в Богота, Колумбия, заради критичните  материали, които е публикувал за дейността на наркокартелите в родината му. По данни на Международната федерация на журналистите през 2023 г. са убити 120  журналисти и медийни работници. Мотото на деня за 2024 г. е "Медиите за планетата: журналистиката пред лицето на екологичната криза".

Националният празник на Полша. Ден на Конституцията (1791).

На този ден в България:

1870 - В Цариград е основано българско печатарско дружество "Промишление" по инициатива на публициста и книгоиздател Петър Панталеев Карапетров, публициста проф. Стефан Бобчев, писателите Петко Р. Славейков, Константин Величков и др. с цел да улесни печатането на книги на български език и тяхното разпространяване.
Дружеството развива активна дейност до 1876 г. Издава около 30 книги - повечето преводни. През 1872 г. открива собствена книжарница, която се превръща в културно огнище, център на българщината в Цариград. От 12 февруари 1875 г. "Промишление" започва да издава научно-популярното списание "Ден", което година по-късно става вестник и е с ярко изразен политическо-обществен характер. На 15 юли 1876 г. "Ден" е спрян от турската цензура заради дописката на публициста Павел Бобеков за жестокостите през Априлското въстание (1876). Преследвани от турската полиция, много от членовете на издателството напускат Цариград. Книжарницата временно спира работа, а след подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878) се премества в София, където работи до 1885 г.

1891 - В Търново (дн. Велико Търново) е организирана първата социалистическа сбирка в България, продължила до 5 май с.г. Организатор на сбирката е Димитър Благоев, основоположник на социалистическото движение в България. Тя предшества учредителния конгрес на Българската социалдемократическа партия на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа в Стара планина. На сбирката не е взето окончателно решение за сформирането на партията, поради сблъскването на две противоположни становища за бъдещето на социалистическото движение.

1893 - В Търново (дн. Велико Търново) е свикано IV Велико народно събрание, закрито на 17 май 1893 г. То приема промени в Търновската конституция, според които титлите "Светлост" и "Сиятелство" за княза и престолонаследника, се заменят с титлата "Царско височество". Князът получава правото да раздава ордени. Броят на народните представители за Обикновено народно събрание се намалява наполовина - вместо 1 на 10 000 души става 1 на 20 000 души, а за Велико народно събрание - вместо 2 на 10 000 души става 2 на 20 000 души. Мандатът на Обикновеното народно събрание се увеличава от 3 на 5 години. Князът получава право да свиква Велико народно събрание и за да получи съгласие да управлява друга държава.

1977 - Създава се Главно управление на архивите при Министерския съвет с ранг на комитет с изменение в Закона за Държавния архивен фонд, прието от 33-ото Народно събрание на 1 април 1977 г. Управлението е наследник е на създадения на 10 октомври 1951 г. с Указ 515 на Президиума на Народното събрание Държавен архивен фонд на Народна република България. От 2 май 2000 г. Главно управление на архивите получава статут на държавна агенция. Със Закона за Националния архивен фонд, приет от 40-ото Народно събрание на 29 юни 2007 г., се преименува в Държавна агенция "Архиви".

1990 - Дипломатическите отношения между България и Израел са възстановени на ниво посолства. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 4 декември 1948 г. на ниво легации и са прекъснати на 10 юни 1967 г. 

1998 - В Солун, Гърция, по време на международна среща на православните църкви, България излиза от Световния съвет на църквите (ССЦ), където членува от 1961 г. На 9 април 1998 г. Светият синод на Българската православна църква решава да прекрати участието си в ССЦ, оценявайки като "незадоволителен напредъка в многостранния богословски диалог между християните, поради засилващия се разрив между православните и протестантите, заради нарастването на десетки нови секти в лоното на определени протестантски църкви, които смущават православното съзнание на християните не само в България, но и във всички православни страни".

2005 - По време на придвижването на ескорт от състава на българския четвърти пехотен батальон в Ирак от Кувейт - база "Вирджиния", към база "Еко" на иракска територия в 11.30 ч.  катастрофира джип "Хамър". Загиват редник Преслав Йорданов Стоянов и сержант Валентин Николаев Донев е ранен.

2006 - В София е учреден Национален борд по туризъм от 54 компании и търговски дружества, 3 браншови сдружения и 4 физически лица с цел да популяризира България като туристическа дестинация и представлява обединения интерес на индустрията в туризма.

2007 - Българската народна банка (БНБ) пуска в обращение малка и голяма златни възпоменателни монети "Св. Георги Победоносец" от серията "Българска иконография". За трети път в историята си, БНБ емитира две златни монети с еднакъв дизайн и номинална стойност от 20 лв. с тираж 8000 броя и 100 лв. с тираж 1500 броя. Автор на художествения проект и на двете монети е Пламен Чернев.

2010 - Церемония за първа копка на Лот 2 (участъка от Стара Загора и Нова Загора) от автомагистрала "Тракия". Присъстват министър-председателят Бойко Борисов,  министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев, областният управител на Стара Загора Йордан Николов, депутати и гости. Участъкът от магистралата ще бъде построен от строителния консорциум "Магистрали Трейс". Стойността на лота е 137,868 млн. лв. Средствата се осигуряват от оперативната програма "Транспорт" 2007-2009 година.

2012 - Върховният касационен съд произнася окончателните присъди на бизнесмените Пламен Галев и Ангел Христов, обвинени за организиране, ръководене и участие в престъпна група за изнудвания. Двамата са осъдени на по пет години лишаване от свобода в общежитие от открит тип при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

2016 - На сайта на Корпоративна търговска банка (КТБ) е публикуван доклад на фирма "Аликс Партнърс",  разследвала схемите за източване на банката.  Документът е в обем на 575 страници и съдържа имената на основните компании и схеми, през които е източвана банката от 2009 г. насам. Разследването, чиято актуалност е към 23 септември 2015 г., е показало, че банката се е занимавала с редица инвестиционни проекти и търговски дейности, които не са били в полза на нейните финансови интереси, а са предназначени за подпомагане на председателя на Управителния съвет и изпълнителен директор на банката  Цветан Василев, неговите сътрудници и свързаните лица. На няколко пъти тези дейности са довели до изтичането на значителни средства от банката. По данни на "Аликс Партнърс" кредитният портфейл на КТБ се състои от 243 корпоративни клиенти с 472 неизплатени заема. Има ясни доказателства, че Цветан Василев, Управителният съвет и редица служители и свързани лица са получили и използвали средства от банката, като цяло финансирайки лични бизнес сделки.
 
2017 – В София  Пламен Димитров е преизбран  за  президент на Конфедерация на независимите синдикати в България на осмия конгрес на конфедерацията.

2018 - Народното събрание приема промени в Закона за съдебната власт, внесени от Министерския съвет, съгласно които Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ще има достъп до банковата тайна на магистратите, когато те са декларирали съгласието си. Инспекторатът задължително ще иска разкриване на банкова тайна за лица, които не са декларирали писмено своето съгласие за достъп до данните, необходими за проверка на имуществените им декларации. Целта е преодоляване на противоречивата съдебна практика по отношение на компетентния съд, който може да постанови разкриване на банковата тайна, като се предлага това да е районният съд по постоянния адрес на лицето.

2021 - Командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев открива тактическото учение на Силите за специални операции на страни членки на НАТО в Европа "Trojan Footprint-South - 2021", част от серията учения в рамките на "Defender Europe - 2021". В него участват около 120 военнослужещи от България и над 100 военнослужещи от САЩ, Република Северна Македония, Испания и Великобритания.
 
2022 - Около 10:00 ч. при влизане в Пловдив служебен автомобил на Националната служба за охрана (НСО) от кортежа на президента Румен Радев е ударен от тежкотоварен автомобил, навлязъл в насрещното платно. Двама служители на НСО са с леки наранявания. Удареният автомобил е предвождал колата на президента Румен Радев, който е пътувал за среща със студенти от Аграрния университет в Пловдив.

На този ден по света:

1791 - В Полша Сеймът (парламентът) приема първата конституция на страната.

1837 - В Атина е основан Атинският университет (Национален и Каподистрийски университет на Атина)  - първото висше учебно заведение в Гърция и на Балканския полуостров.

1899 - Основан е "Ференцварош" - Будапеща, унгарски футболен клуб.

1919 - Основан е "Слован" - Братислава, чехословашки футболен клуб, по-късно словашки.

1926 - Във Великобритания започва обща стачка в подкрепа на миньорите. На 1 май 1926 г. Британският конгрес на профсъюзите решава да свика обща стачка в знак на протест срещу решението на правителството за намаляване на заплатите на миньорите и увеличаване на работното им време. В общата стачка на 3 май 1926 г. участват 3 млн. души - работници от железопътната индустрия, транспорта, пристанищата, печатниците, строителите и др. На 7 май 1926 г. председателят на Кралската комисия на въгледобивната промишленост сър Хърбърт Самюел представя предложения на Британския конгрес на профсъюзите с цел прекратяване на стачката. На 11 май 1926 г. предложенията са приети от Конгреса и на следващия ден стачката е прекратена.

1947 - Влиза в сила конституцията на Япония. Приета от парламента на 24 август 1946 г., обнародвана от император Хирохито на 3 ноември 1946 г.

1951 - В Лондон, Великобритания, е открита концертната зала "Ройъл фестивал хол", една от най-големите концертни зали в града.

1956 - В Токио, Япония, се организира първото Световно първенство по джудо за мъже, в което участват 31 спортисти от 21 държави.

1960 - Влиза в сила Конвенцията за създаването на Европейското обединение за свободна търговия (ЕФТА) за единен общ пазар. Конвенцията е договорена на 20 ноември 1959 г. в Стокхолм, Швеция, и е подписана на 4 януари 1960 г. между Австрия, Дания, Норвегия, Португалия, Швеция и Великобритания. 

1996 - В Страсбург, Франция, е приета и открита за подписване допълнената Европейска социална харта, която влиза в сила на 1 юли 1999 г. Европейската социална харта е приета на 18 октомври 1961 г., като документът е преразгледан  във връзка настъпили с времето промени в различни области.

2000 - В Норвегия започва най-мащабната стачка от 80-те години на 20-век, организирана от Централното обединение на норвежките профсъюзи с искания за по-високи заплати и по-големи отпуски. Участват 85 000 работещи от сферата на строителството, транспорта, хотелиерството и печатниците.

2000 - В Музея на журналистиката в Арлингтън, САЩ, е вписано името на писателя дисидент Георги Марков на мемориал, на който са изписани имената на над 1300 журналисти от цял свят, загинали при изпълнение на служебните си задължения. Всяка година по случай Световния ден на свободата на печата - 3 май - в Музея на журналистиката край Арлингтън се вписват нови имена на репортери, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Името на българския писател и журналист Георги Марков от българската секция на "Би Би Си", убит през септември 1978 г. в Лондон е вписано върху внушителния мемориал от стъкло и стомана, намиращ се в Парка на свободата до самия музей. Той е посочен, обаче като журналист от Великобритания, а не от България, тъй като според представители на музея е бил британски поданик. По време на церемонията на 3 май 2000 г. редом с името на Георги Марков са добавени и имената на още 292 журналисти, убити от 1812 година насам.

2000 - В специалния шотландски съд, заседаващ в Камп Зейст, Нидерландия, започва съдебният процес срещу двамата либийци Абдел Бакет Али ал Меграхи и Ал Амин Халифа Фахима, обвинени в извършването на атентат срещу пътническия самолет "Боинг 747" на американската авиокомпания "Пан Ам" на 21 декември 1988 г. над Локърби, Шотландия, в който загиват 270 души. На 5 април 1999 г. Либия предава на съда двамата либийци. Процесът срещу тях завършва на 31 януари 2001 г. - Ал Амин Халифа Фахима е оправдан и освободен, а Абдел Бакет Али ал Меграхи е признат за виновен и осъден на доживотен затвор. Той е освободен от затвора в Шотландия на 20 август 2009 г. по хуманни причини, след като лекарите му поставят диагноза рак в терминален стадий. Умира на 20 май 2012 г.

2002 - Русия официално предава на Виетнам на военноморската база в Камран, Виетнам - най-голямата руска военноморска база в чужбина. По силата на договор, подписан на 2 май 1979 г., СССР получава правото да изгради своя база на едноименния залив в централната провинция Тханхоа. Договорът е сключен за срок от 25 години. През есента на 2001 г. Русия приема решение за предсрочното прекратяване на договора и за изтеглянето на военнослужещите й от военноморската база в Камран, която преминава изцяло под юрисдикцията на Виетнам.

2005 - Във Варшава, Полша, са приети Конвенция относно финансирането на тероризма (в сила от 1 май 2008 г.), Конвенция за предотвратяване на тероризма (в сила 1 юни 2007 г.) и Конвенция за борба с трафика на хора (в сила от 1 февруари 2008 г.). Конвенциите са открити за ратифициране на 16 май 2005 г. по време на Третата среща на високо равнище на страните от Съвета на Европа (16-17 май 2005).

2007 - На официална пресконференция в Белфаст, провинция Северна Ирландия във Великобритания, доайенът на терористичната протестантска организация Доброволни сили на Ълстър Гъсти Спенс обявява, че организацията прекратява терористичната си дейност. Тя е създадена на 21 май 1966 г. е и отговорна за над 400 политически убийства и други терористични актове в периода до 2003 г.

2008 - В Мианма мощен тропически циклон "Наргис" връхлита най-големия град в страната Янгон с пориви на вятъра, достигащи скорост от 240 км в час, като  опустошава няколко области в страната. Най-силно са пострадали градовете в делтата на река Иравади, в които са понесли щети или са били разрушени 50 процента от сградите. В Богалей загиват 10 000 души, в град Лабута и околностите му, в югозападната част на страната, загиналите са най-малко 80 000 души, а общият им брой според официални данни е 133 600 души, 55 000 се считат за изчезнали. Без покрив остават 2,4 млн. души. Разрушени или повредени са 4000 училища, като в тях са се обучавали 1,1 млн. деца. Щетите от урагана са в размер на 10,7 млрд. долара.

2012 - Във Великобритания се произвеждат избори за местни органи на властта. Борис Джонсън, кандидат на Консервативната партия, е преизбран за кмет на Лондон с 51,5 процента от гласовете. Според резултатите при избирателна активност от 32 процента Лейбъристката партия печели 39 процента от гласовете, т. е. места в повече от половината от 181 общински съвета. Консервативната партия губи мнозинство в 12 съвета. Партия „Либералните демократи“ печели 16 процента, а дясната Партия на независимостта - 13 процента.

2013 - С 56 срещу 15 гласа Камара на представителите на щата Роуд Айлънд, САЩ, приема закон, който разрешава еднополовите бракове. На 25 април 2013 г. щатският Сенат одобрява текста с 26 на 12 гласа. Общо десет американски щата са узаконили еднополовите бракове от 2004 г. Същото е направила федералната столица Вашингтон, която не е част от никой щат. Освен шестте щата от Нова Англия - Кънектикът, Мейн, Масачузетс, Ню Хемпшър, Роуд Айлънд и Върмонт, другите четири, които са приели такъв закон, са Ню Йорк, Айова, Мериленд и щатът Вашингтон.

2015 - На 88-годишна възраст умира грузинският режисьор Резо Чхеидзе, заснел през 1964 г. култовия филм "Бащата на войника". Режисьор е на филмите "Мая от Цхнети"  (1959), "Бащата на войника" (1964), "Твой син, Земя" (1980), "Житието на Дон Кихот и Санчо Панса" (1988) и др.

2016 - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция за защита на болниците и медиците при войни. Резолюцията, внесена от Нова Зеландия, Испания, Египет, Япония и Уругвай, призовава всички страни в конфликти да пазят лечебните заведения и техните служители.

2017 - В Турция, над 250 000 души се подписват под петиция в интернет, призоваваща за освобождаване на около 120 журналисти, изпратени в затвора след опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 г. Десетки журналисти са арестувани по обвинения, свързани с тероризъм заради предполагаеми връзки с кюрдските бунтовници или с живеещ в САЩ ислямски проповедник Гюлен, обвиняван за преврата. Турция е закрила над 150 медийни организации.

2018 - Академията за кинематографично изкуство и наука на САЩ гласува за прекратяване на членството на актьора и телевизионен водещ Бил Козби и на режисьора носител на "Оскар" Роман Полански "в съответствие с нормите на поведение на организацията". През април 2018 г. Бил Козби е признат за виновен по обвинения с сексуални престъпления. През 1977 г. Полански признава, че е правил незаконно секс с 13-годишно момиче в Лос Анджелис.

2019 - В Истанбул, Турция, президентът Реджеп Тайип Ердоган открива джамията „Чамлъджа“, намираща се в азиатската част на града. Джамията, чийто строеж продължава шест години, е най-голямата в страната. Тя е построена в османско-селджушки стил с капацитет да събере 63 000 души. Има шест минарета, четири от които с височина 107,1 метра, а другите две - с височина 90 метра. Височината на четирите минарета напомня за битката при Манцикерт през 1071 г., която бележи влизането на турците в Анадола след победата на селджушкия султан Алп Арслан над византийските войски. Основният купол на джамията е с височина 72 метра. Комплексът на джамията включва също музей на турското ислямско изкуство, художествена галерия, библиотека, конферентна зала за 1000 души, осем творчески ателиета и покрит паркинг с капацитет за 3500 коли. Всички тези обекти са разположени на площ от 125 000 кв. м, а площта на самата джамия е 15 000 кв. м.

2020 - По повод Световния ден на свободата на печата (3 май) Хърватската асоциация на журналистите съобщава, че през 2020 г. са заведени 905 съдебни дела срещу журналисти и медии, като жалбоподателите са поискали обезщетения в размер на 68 млн. хърватски куни. От 23 медии, които са обхванати в изследването на асоциацията, 18 имат заведени съдебни дела за накърняване на честта и репутацията на жалбоподателите чрез статии. Най-много съдебни дела са заведени срещу медийната компания ХАНЗА, която издава вестниците "Ютарни лист", "Слободна Далмация" и "Спортске новости" - 502. Следва компанията "Щирия", която издава "Вечерни лист" и "24 сата", със 107 съдебни дела. От общия брой съдебни дела, 861 са за клевета, а 44 са наказателни.

2021 - Британският певец Том Джоунс поставя рекорд за най-възрастен артист, оглавил британската класация за албуми с новия "Surrounded By Time". Том Джоунс е на 80 години и десет месеца и издава новия си албум в края на април 2021 г. След като оглавява класацията, той подобрява рекорда на Боб Дилън, заел първа позиция с "Rough And Rowdy Ways" през юни 2020 г., когато е на 79 години. Албумът "Surrounded By Time" е четвърти за Том Джоунс начело на британския чарт и първи след "Reload" от 1999 г.

2022 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва указ за ответни икономически санкции като реакция на "неприятелските действия на някои чужди държави и международни организации". Съгласно указа се забранява износа от Русия на стоки и суровини за чужди физически лица и организации, включени в санкционния списък. Забраняват се също сделките с чуждестранни физически и юридически лица, попадащи под ударите на руските санкции, и се позволява на руски физически лица и организации да не изпълняват задълженията си към тях.

2023 - В Трабзон, Североизточна Турция, на церемония в присъствието на президента Реджеп Тайип Ердоган е открит тунелът „Зигана“ в Понтийските планини. Съоръжението, дълго 14,5 км, е третият по дължина двутръбен пътен тунел в света и най-дългият двутръбен тунел в Европа. Тунелът свързва градовете Гюмюшхане и Трабзон.

Родени на този ден българи:

Христо Цокев, художник живописец, график и иконописец (1847-1883).
Деец на българското националноосвободително движение. Участва в организирането на Старозагорското въстание (1875) и след погрома му емигрира в Румъния, където остава до 1879 г. По време на Руско-турската война (1877-1878) е художник при руските войски. От 1879 г. се установява в България като учител в Априловската гимназия в Габрово. Един от първите светски художници в България. Работи в областта на портретната живопис и иконописта. Рисува портрети на Ангелина Бръчкова (1874), Ивана Ненова-Каролева (1875) и  др., икони - "Съшествие Светаго Духа над Апостолов" (1874) за църквата "Св. Троица" и "Полагане в гроба" (1875) за църквата "Св. Богородица" - в Габрово, иконите в царския ред на иконостаса на църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Свищов (1874) - "Благославящият Христос", "Богородица Милующая", "Св. Никола", "Св. Йоан Кръстител" и др.  Рисува също битови композиции, пейзажи и исторически картини.

Георги Измирлиев (Македончето), революционер, участник в българското националноосвободително движение (1851-1876).
Един от учредителите на Гюргевския революционен комитет в Румъния (11 ноември 1875), от който е определен за помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител на I (Търновски) революционен окръг с център Горна Оряховица при подготовката на Априлското въстание (1876). Преминава в България през р. Дунав през м. януари 1876 г. и заедно със Стефан Стамболов и Христо Караминков работи по организацията на въстанието в Търновско и Горноряховско. След предателство на 27 април 1876 г. (ст. ст.) Георги Измирлиев, заедно с група революционери, е арестуван в Горна Оряховица.  Осъден е на смърт чрез обесване от специален османски съд в Търново (дн. Велико Търново). На 28 май 1876 г. (ст. ст.) при изпълнение на присъдата в Горна Оряховица сам си слага примката с думите "Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!".

Александър Малинов, български политик (1867-1938).
От 1896 г. е активен деец на Демократическата партия в България и неин председател (1903-1938). Депутат в 11-ото Обикновено народно събрание (1901). Министър-председател и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (16 януари 1908-5 септември 1910). Ръководеният от Александър Малинов кабинет провъзгласява независимостта на България на 22 септември 1908 г. Депутат в 14-ото Обикновено народно събрание (1908- 1911). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (5 септември 1910-16 март 1911). Депутат в V Велико народно събрание (1911) и от 15-ото до 17-ото Обикновено народно събрание (1911-1919). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (21 юни-17 октомври 1918), министър-председател и министър на правосъдието (17 октомври-28 ноември 1918). Депутат от 18-ото до 22-ото Обикновено народно събрание (1919-1931). През 1922 г. Александър Малинов е осъден за въвличането на България в Първата световна война като германски съюзник и лежи в затвора. Освободен е след държавния преврат на 9 юни 1923 г., след което се включва в новосъздадения Демократически сговор и успява да възстанови Демократическата партия. Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (29 юни-12 октомври 1931). Председател на 23-ото Обикновено народно събрание (12 октомври 1931-18 май 1934).

акад. Кирил Попов, математик (1880-1966).
Работил е в областта на математическия анализ, небесната механика, приложението на аналитичната теория на диференциалните уравнения във външната балистика, теорията на вероятностите и демографията. Разработил е математическата теория на необратимите термодинамични процеси. От 1904 г. е преподавател по астрономия към Катедрата по астрономия на Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", от 1914 г. е преподавател в Катедрата по основи на висшата математика. Ръководител на Катедрата по диференциално и интегрално смятане в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1922-1952). Автор е на 150 научни труда. Лауреат на Парижката академия на науките за изследвания върху балистиката (1926). Носител на наградите "Монтион" (1926) и "Анри дьо Парвил"(1959) на Френската академия на науките. Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1965).

Иван Богданов (Иван Богданов Генчев), литературен историк, критик, архивист, библиограф и писател (1910-1992).
За първи път публикува през 1933 г. в литературния и периодичния печат, през 1940 г. излиза първата му книга "Илия Блъсков (1839-1913). Народен просветител и писател". Автор е на повече от 70 книги - монографии, студии, очерци, енциклопедични речници и справочници, сред които справочниците "Речник на българските псевдоними", "Българска литературна периодика" и "Енциклопедичен речник на литературните термини", на изследванията "Тринадесет века българска литература",  "Българската книга през вековете" и др. Пише монографии за бележити исторически личности и събития, романизирани биографии на хан Крум, Никола Пиколо, Василий Врач, Боян Магесника, Александър Македонски, Леонардо да Винчи и др.

Надя Афеян (ист. име Надежда Иванова Афеян), оперна певица (1917-2000).
Пяла е в Софийската народна опера (1947-1977) и в Берлинската опера (1962-1972). Лауреат на Димитровска награда (1952). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" втора степен за високи постижения в областта на балетното изкуство и във връзка с нейната 70-годишнини (ноември 1987). Удостоена със званието "Народен артист" (май 1969), званието "Камерзенгер" за големи заслуги за развитието на певческото изкуство и на музикалната култура в ГДР (октомври 1969).

проф. Витали Таджер, юрист (1922-1999).
Декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1962-1964). Председател на Правния съвет при Индустриалната стопанска асоциация  (1980-1986). Редактор на сп. "Социалистическо право", основател и главен редактор на списанието на Юридическия факултет на университета "Съвременно право" (1990-1999). Автор е на трудовете "Право на трудово-кооперативните земеделски стопанства"(1964), "Гражданско право. Обща част" (2 ч.1971-1973), "Правото на държавна социалистическа  собственост на НРБ"(1975), "Социалистически стопански организации"(1981) и др.

Рада Москова, писателка, сценарист и драматург (1933).
Драматург в Централния куклен театър, в Народния театър за младежта (1962-1980). Автор е на няколко куклени пиеси, сред които "Разсърдените букви" и "Бръмчилото". Сред най-известните и книги са "Пеперудка" (стихове за деца,1968), "Хей, конче!" (приказки,1982), "Парчета от време" (стихове,1995). Сценарист е на няколко филма: "Куче в чекмедже" (1982), "Горе на черешата" (1984), "Здравей, бабо!" (1992), "Разговор с птици" (1997), "Госпожа Динозавър" и др. Носителка на Наградата на Съюза на българските филмови дейци за "Куче в чекмедже" (1982), на наградата "Лив Улман" (Чикаго, САЩ,1998) за филма "Разговор с птици", на националната литературна награда "Дора Габе" (23 септември 2013), на наградата "Икар" за принос в кукленото изкуство (27 март 2019). Почетен гражданин на София (17 септември 2018).

проф. Иван Зънзов, лекар и политик (1933-2003).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). Един от основателите (1977) и от първите преподаватели в Kлиниката по сърдечно-съдова хирургия (дн. Клиника по съдова хирургия) към Катедрата по пропедевтика на хирургическите болести при Медицински университет в Пловдив.

Иван Андонов, актьор, режисьор и художник (1934-2011).
Работил е в Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен, в Младежкия театър "Николай Бинев", в Сатиричния театър "Алеко Константинов", в студиото за анимационни филми "София". Има над 30 роли в киното. Участвал е във филмите "Нощта срещу тринадесети" (1961), "Инспекторът и нощта" (1963), "Отклонение" (1967), "Един наивник на средна възраст" (1976), "Мъже в командировка" и др. Режисьор е на повече от 17 филма, сред които  "Опасен чар" (1984), "Дами канят" (1980), "Вчера" (1988), "Адио рио" (1989), "Вампири, таласъми" (1992), телевизионния сериал "Дунав мост" (1999) и др. Член на Програмния съвет на Българска национална телевизия (7 март-12 юли 2000). Режисьор и художник е на над 12 анимационни филма. Има повече от 13 самостоятелни изложби, като през 70-те години на 20-и в. е рисувал голямо-форматни, кавалетни произведения, портрети и пейзажи, както и автопортрет от 1969 г., докато след 2000 г. рисува основно поетични абстрактни картини.  Носител на "Наградата на София" за литература, изкуство и архитектура за 1987 г. (март 1988). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството (8 юни 2009). 

Асен Кисимов (псевд. Бате Асен), актьор (1936-2005).
Играл е в театъра в Бургас (1959-1962), в театър "Българска армия" (1962-1965; 1972-2003), в театър "Народна сцена", в "Театър на поезията и естрадата" (1966-1972), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и в театър 199 "Валентин Стойчев". Има над 120 роли в театъра, както и повече от 35 в киното. Участвал е във филмите "От нищо нещо" (1979), "Рицарят на бялата дама" (1982), "Дядо Йоцо гледа" (1984), "Понеделник сутрин" (1988), "Бронзовата лисица" (1991) и др. Участва в редица моноспектакли, сред които "Великите поети на България" - представен над 700 пъти в България и чужбина. Над 40 години води предаването "Час на слушателя" по програма "Христо Ботев" на Българско национално радио. Изпълнител е на детски песни, сред които "Тече, всичко тече", "Къде остана детството", "Зайченцето бяло", "Песен за хвърчащите хора" и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1983). Носител на Голямата награда "Владимир Трендафилов" на Министерство на културата за изключително художествено изпълнение (1986).

Стефка Берова, певица и актриса (1942).
Била е солистка на "Студио 5" и оркестър "Балкантон". От 1972 г. до 1990 г. тя пее в дует с Йордан Марчинков, с който създава един от най-популярните дуети в българската естрада през 70-те и 80-те години на 20-и век. След разпадането на дуета през 1990 г. Стефка Берова продължава да пее самостоятелно, изпълнявайки мелодични шлагери, близки до старата градска песен.  Участвала е във филмите "На всеки километър (1969-1971), "Вилна зона" (1975), "Време разделно" (1988), "Хотел България" (2004) и др. Играла е и на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев", Народния театър "Иван Вазов", Драматичния театър "Константин Кисимов" във Велико Търново. Носителка на орден "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен за големите й заслуги в областта на културата (10 май 2016).

Христофор Събев (светско име Христо Събев), политик и църковен деец (1946).
Основател на Комитета за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности (19 октомври 1988) и на Християнския съюз "Спасение". Един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) (1989), заместник-председател на Координационния съвет на СДС (6 юли 1990-22 май 1992). Участник в Кръглата маса (16 януари-14 май 1990). Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994).

Милена Трендафилова, състезателка по вдигане на тежести (1970).
От световни първенства печели три златни и два бронзови медала. От европейски първенства печели девет златни и два сребърни медала. Носителка е на Световната купа. Печели четвърто място на Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия, и шесто място на Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция. Вписана е в Книгата на рекордите на "Гинес" за най-много спечелени титли в различни категории.

Ненчо Илчев, актьор и илюзионист (1972).
Играл е на сцените на  Народния театър "Иван Вазов", Театър 199 "Валентин Стойчев" и др. От 1997 г. е част от трупата на Театър "Българска армия". Водещ на детското предаване "Спукано гърне" по Българска национална телевизия (1998-2007). От 2007 г. участва в комедийното шоу "Комиците" по Би Ти Ви.   Участвал е в телевизионните сериали "Клиника на третия етаж",  "Столичани в повече" (2011-2019) и във филмите "Опашката на дявола" (2001), "Изневяра" (2003), "Църква за вълци" (2004), "Стъпки в пясъка" (2010) и др. Носител на наградата "Иван Димов"  за млад актьор (2006) на фондация "Млади български таланти" и фонд "Иван Димов", на наградата "Максим" на Театър "Българска армия" за поддържаща мъжка роля (2006).

На този ден са родени и:

Николо Макиавели, италиански политик, философ и писател (1469-1527).
Автор е на "Владетелят" (1513), "Флорентински истории" (1520-1525), "Размишления върху първите 10 книги на Тит Ливий" (1531) и др. На негово име - "макиавелизъм", се нарича политиката, която се основава на принципите на грубата сила и незачитането на моралните норми.

Александър Бенуа, руски художник и критик (1870-1960).
Един от организаторите на творческото сдружение "Светът на изкуството" и основател на едноименното списание (1900). Работил е над костюмите и декорите на оперните спектакли на Сергей Дягилев (1909-1911), художник е в Болшой театър (1919-1929), в Парижката опера (1927-1934), в оперния театър "Ла Скала" в Милано, Италия (1947-1956). Автор е на поредицата от картини "Последните разходки на Луи XIV", на илюстрации на произведения на руския писател Александър Пушкин и др.

Ян Хемпел (ист. име Ян Йосифович Висляк), полски философ и писател (1877-1937).

Анри-Рене Ленорман, френски драматург (1882-1951).

Джордж Томсън, британски физик (1892-1975).
Носител на Нобелова награда за физика за 1937 г. заедно с американския физик Клинтън Дейвисън за техните експериментални открития на дифракцията на електроните от кристали.

Голда Меир, израелски политик (1898-1978).
Министър на труда на Израел (10 март 1949-19 юни 1956). Министър на външните работи (19 юни 1956-17 март 1969) и министър-председател  на Израел (17 март 1969-3 юни 1974). Тя е първата жена министър-председател на Израел и третата жена министър-председател в света.

Алфред Каслер, френски физик (1902-1984).
Носител на Нобелова награда за физика за 1966 г. за откритието и развитието на оптични методи за изучаване на резонанса на Херц в атомите.

Бинг Кросби (ист. име Хари Лилис Кросби), американски певец и актьор (1903-1977).

Киро Глигоров, македонски политик (1917-2012).
Президент на Република Македония от 27 януари 1991 г. Преизбран за втори мандат на президентските избори, произведени на 16 октомври 1994 г. На 3 октомври 1995 г. е извършен неуспешен атентат срещу него. Поема отново функциите си на държавен глава на 15 ноември 1995 г. Заема поста до 19 ноември 1999 г.

ген. Вашку душ Сантуш Гонсалвиш, португалски политик (1921-2005).
Един от координаторите на "Революцията на карамфилите", с която е свален от власт диктаторът Марселу Каетану (25 април 1974). Министър-председател на Португалия (13 юли 1974-30 август 1975).

Робер Жонке, френски футболист и треньор (1925-2008).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция с националния отбор по футбол.

Джеймс Браун, американски соулпевец (1933-2006).
Песента му "Аз съм черен и съм горд" се превръща в химн на борбата за граждански права през 60-те години на 20-и век. Той изпълнява песента на церемонията по встъпването в длъжност на Ричард Никсън през 1968 г. Има над 119 сингли и над 50 албума, фигурира в Залата на славата на рокендрола. Носител на награда "Грами" за цялостно постижение (1992).

Стивън Уайнбърг, американски физик (1933-2021).
Носител на Нобелова награда за физика за 1979 г. заедно с пакистанския физик Абдус Салам и американския физик Шелдън Глашоу за техния принос към теорията на обединеното слабо и електромагнитно взаимодействие между елементарните частици, включително и за предсказването на слабия неутрален ток. 
 
Жорж Мустаки (ист. Име Джузепе Мустаки), френски певец и композитор от гръцки произход (1934-2013).
Родителите му са италиански евреи от гръцкия остров Корфу, които по-късно се преместват в Александрия (Египет), където той прекарва детството си. През 1951 г. той отива да живее в Париж (Франция), където е силно повлиян от изкуството на френския поет и артист Жорж Брасенс. В знак на уважение към него Джузепе променя малкото си име на Жорж. Жорж Мустаки изпълнява песни на френски, италиански, гръцки, португалски, испански, английски и арабски език. Написал е близо 300 песни. Автор е на мелодии и текстове на песни, изпълнени от Едит Пиаф, Ив Монтан, Далида, Барбара, Бриджит Фонтен, Херберт Пагани, Франс Гал, Синди Даниел и др.

Джефри Хол, американски учен генетик (1945).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2017 г. заедно с американските учени Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг за откриването на молекулярните механизми, контролиращи циркадния ритъм - от латинските circa ("около") и dies ("ден"). Използвайки плодови мушици, тримата учени, си поставят за цел да открият как в действителност функционира биологичният часовник. През 1984 г. Джефри Хол и Майкъл Росбаш, работещи в сътрудничество в университета "Брандайс" в Бостън, САЩ, и Майкъл Йънг в университета "Рокфелер" в Ню Йорк, САЩ, успяват да изолират гена PER. Джефри Хол и Майкъл Росбаш откриват, че протеинът PER, кодиран от въпросния ген, се натрупва през нощта и намалява през деня. Следователно в нивата на протеина PER се отчитат колебания в 24-часов цикъл, в синхрон с циркадния ритъм. Тримата идентифицират допълнителни протеини, необходими за активирането на гена PER, както и за механизма, чрез който светлината може да синхронизира часовника.

Рабах Саадане, алжирски футболист и треньор (1946).

Татяна Толстая, руска писателка (1951).
Една от най-известните представителки в литературата на руската "нова вълна".

Бернд Фьорстер, немски футболист (1956).

Джон Йенсен, датски футболист (1965).

Михаел Райцигер, нидерландски футболист и треньор (1973).

Никола Тост, немски състезател по сноуборд (1977).
Олимпийска шампионка през 1998 г. в Нагано, Япония.

Есекиел Лавеси, аржентински футболист (1985).

Катинка Хосу, унгарска състезателка по плуване (1989).
Трикратна олимпийска шампионка през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. В Бразилия печели и един сребърен олимпийски медал. От световни първенства печели 24 златни медала, девет сребърни медала и седем бронзови медала. От европейски първенства печели 30 златни медала, девет сребърни медала и четири бронзови медала. Обявена за най-добра плувкиня в света за 2014 г., 2015 г.,  2016 г. и 2018 г.

Това е денят на смъртта на:

граф Алексей Аракчеев, руски военен деец (1769-1834).
Военен министър на Русия (1808-1810).

Адолф Шарл Адам, френски композитор (1803-1856).
Автор е на балетите "Жизел" (1841) и "Корсар"(1856).
 
Степан Рудански, украински поет (1834-1873).

Карл Фройнд, немски режисьор (1890-1969).
Носител на награда "Оскар" (1938) за най-добра кинематография за филма "Добрата земя" (1937).

Херман Кестен, немски писател (1900-1996).

Димитър Добрев (Димитър Добрев Димитров), български писател (1904-1985).
Основател и редактор на в. "Светлоструй" (1928-10 април 1941), седмичните вестници за литература и изкуство "Лост" (1946) и "Стожер" (1946-1947). Един от инициаторите за основаването на Съюза на писателите от провинцията (1934) и негов секретар (1935-1937). Главен редактор на издателство "Народна култура" (1946-1970). Автор е на "Морски песни" (1934), "Селски песни" (1937), "Литературата в провинцията" (1935), "За красота в живота. Лирическа проза, литературни статии, спомени" (1966) и др. Основател и почетен редактор на литературния алманах "Светлоструй" в Русе (1980).

Симеон Маринов, български поет, учител и журналист (1908-1948).
За първи път печата стихове през 1926 г. Редактор на сп. "Угари" (1931-1932) и във в. "Земеделска защита (1945-1948). Сътрудничи на сп. "Българска реч" (1926-1943), сп. "Светулка" (1904-1907) и др., във вестниците "Вестник за жената", "Светлоструй" (1928-1941), "Работническо дели", "Народна войска" и др. Бил е учител и директор на прогимназията в с. Мадан. Основни теми в поезията му са българската природа и селския труд - "Земя" (1933),"Утро в равнината" (1935). Автор е и на произведения за деца - "Чудният занаят"  (1946), "Приключенията на Бимбо и Зимбо" (1946), "Радостни дни" (1948), "Житни зрънца" (1962, посмъртно). Превежда стихотворения от руски език.

Лев Понтрягин, съветски математик (1908-1988).
Автор е на повече от 70 научни труда по топология, теория на обикновените диференциални уравнения и теория на колебанията. Носител на Сталинска награда (1941), Ленинска награда (1962), Държавна награда на СССР (1975). Герой на социалистическия труд (1969).

Пимен, Патриарх Московски и на цяла Русия (3 юни 1971-3 май 1990) (1910-1990).

Петър Петров, български шахматист и журналист (1919-2005).
Шампион на България през 1946 г.

Георги Мицков, български поет, писател и преводач (1921-2002).
Превежда поезия от английски, гръцки, испански, френски, румънски, руски, шведски, немски, португалски и други езици. Бил е кореспондент на белгийското списание "Център за поетически изследвания". Автор е на стихосбирките  "Под сянката на съдбата" (1989), "Скали, облаци и безкрайност" (1991), "Яростно мълчание" (1992), "Най-хубавите мигове" (1994), "Стихотворения. Балада за най-самотния" (1996), "Сонети за любовта, смъртта и вечността" (1998), "Господи, къде да отида да умра" (1999), "Съдба" (2000). Включен е в колективите на "Сто шедьовъра на световната любовна лирика", "Антология на световната любовна лирика", "Антология на съвременната английска поезия". Прави самостоятелна антология на еротичната и любовна лирика. За преводите си от италиански език е носител на международната италианска награда "Чирчи Сабаудия"(1990), носител на наградата за превод на поезия на Съюза на преводачите в България (1995), на ордена "Академични палми" на френското правителство за многогодишно популяризиране на френската култура (1998). Първи носител на Националната награда за превод "Стоян Бакърджиев" на община Пазарджик (2000). Почетен гражданин на община Сливница (посмъртно, 2011).

Вела Пеева (ист. име Величка Пеева, нелегално име Пенка), деец на българското революционно младежко движение (1922-1944).
Участник в партизанското движение в България през годините на Втората световна война (1939-1945). От 1939 г. е член на Революционния младежки съюз (РМС), а от 1943 г. на БКП. През април 1943 г. става партизанка в отряд "Антон Иванов", а от м. ноември 1943 г. - в чета "Братя Кръстини", която по-късно прераства в партизанска бригада "Чепинец". На 3 май 1944 г. се самоубива, за да не попадне в плен, след като е обкръжена от ловна рота в местността Бялата скала, където се укрива в продължение на 37 дни. През 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград, носещ името на Вела Пеева, родена в с. Каменица.

Димитър Пиронков, български цирков артист (1925-1996).
Произхожда от фамилия, дала пет поколения циркови артисти. Създава първия тематичен номер в българския цирк - "Български орли", който съдържа елементи на акробатика и каскадьорство. Член на Изпълнителното бюро на Управителния съвет на Съюза на артистите в България (25 декември 1973-22 ноември 1977). Удостоен със званието "Народен артист" (1981). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1985).

Резо Чхеидзе, грузински режисьор (1926-2015).
Режисьор е на филмите "Мая от Цхнети" (1959), "Бащата на войника" (1964), "Твой син, Земя" (1980), "Житието на Дон Кихот и Санчо Панса" (1988) и др.

Гари Бекер, американски икономист (1930-2014).
Изследванията му са насочени главно към разширяване областта на икономическата теория върху аспектите на човешкото поведение, свързани с други социални научни дисциплини като социология, демография и криминология, както и към приложението на икономическата теория в семейството. Автор е на книгите "Икономика на дискриминацията" (1957) и "Човешки капитал" (1964), както и на есетата "Теория на разпределение на времето" (1965), "Икономически анализ на фертилността" (1960), "Престъпление и наказание: икономически подход" (1968) и др. Президент на Американската икономическа асоциация (1987). Носител на Нобелова награда за икономика за 1992 г. за разширяване на областта на микроикономическия анализ към обширна област на човешко поведение и обществени отношения, включително и към непазарно поведение.

Далида (ист. име Йоланда Кристина Джилиоти), френска певица и актриса от италиански произход (1933-1987).
Има издадени 55 златни и платинени албума и е първата певица в света с диамантен албум. Умира след употреба на свърхдоза приспивателни.

Джеф Ханеман (Джефри Ханеман), американски музикант (1964-2013).
Заедно с китариста Кери Кинг основават в началото на 80-те години на 20 в. хеви метъл групата "Слейър".
/КГ/АЯ/МГ/