site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 1 май в историята

1 май 2024 г., сряда, 18-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Велика сряда. Помазването на Господа с миро. Св. прор. Йеремия. Прпмчк Акакий Серски. Св. Панарет Пафоски. Св. Тамара Грузинска. В деня на Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа.

В България се отбелязва:

Денят на труда и на международната работническа солидарност. Официален празник.
Отбелязва се от 1890 г. с резолюция, приета на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889). Годишнина от началото (1886) на голямата стачна вълна в САЩ с искане за осемчасов работен ден, в която се включват над 300 000 души от цялата страна. В България първият опит за честването на деня е през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. Първите масови манифестации са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин. За първи път Денят на труда и на международната работническа солидарност е обявен за официален празник през 1939 г., а от 1945 г. се чества всяка година. С Кодекса на труда на България, приет от 8-ото Народно събрание на 21 март 1986 г., 1 май е обявен за официален празник в България, като се е отбелязвал на 1 и 2 май. Съгласно Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г., Денят на труда и на международната работническа солидарност се чества само на 1 май.

Празникът на вестник "Дума" и на левия печат. Отбелязва се неофициално от 1990 г. на различни дати през месеците април или май. От 1993 г. се чества на 1 май като празник на в. "Дума", а от 1997 г. - като Празник на в. "Дума" и левия печат.

Празникът на град Първомай. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 2002 г. Годишнина от преименуването (1945) на град Борисовград в град Първомай по време на митинг.

Празникът на град Суворово. Отбелязва се с Решение 5-67 на Общинския съвет от 8 април 2008 г. До 2008 г. празникът на града се е чествал на 5 септември, датата на която през 1984 г. е издаден Указ 2907 на Министерския съвет за обявяването на Суворово за град.

По света се отбелязва:

Денят на труда и на международната работническа солидарност. Отбелязва се от 1890 г. с резолюция, приета на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889). Годишнина от началото (1886) на голямата стачна вълна в САЩ с искане за осемчасов работен ден, в която се включват  над 300 000 души от цялата страна. В България денят се отбелязва като официален празник съгласно Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.

Националният празник на Република Маршалови острови. Ден на конституцията (1979).

На този ден в България:

1859 - Тържествено откриване и освещаване в Болград, Бесарабия (дн. Украйна) на Българско централно училище "Св. св. Кирил и Методий" - първото българско средно общообразователно училище извън територията на страната (дн. Болградска гимназия "Г. С. Раковски"). Създадено е на 28 юни 1858 г. с правителствена грамота (хрисовул), издадена от молдовския княз с български произход Никола Богориди. Създадено е от българската общност в Бесарабия със съдействието на идеолога на българското националноосвободително движение Георги Раковски и е финансирано с обществени средства. На 3 май 1859 г. са приети първите ученици. Първият временен директор е Сава Радулов от Панагюрище. По волята на учредителите, преподаването се провежда на български език, изучава се и румънски език и румънска история. В училището се възпитават и израстват редица изтъкнати дейци на Възрожденската епоха и строители на съвременна България.

1869 - Васил Левски започва втората си обиколка из българските градове и села, която продължава до 26 август 1869 г. При нейната подготовка Левски е подпомогнат от "Млада България" - политически кръг сред българската емиграция в Румъния, възникнала през 1869 г. като наследник на Тайния централен български комитет и на българското общество в Букурещ, Румъния. На 1 май 1869 г. Васил Левски тръгва със задачата да изгради в страната вътрешна комитетска организация. Обиколката му започва от Никопол. Първият революционен комитет създава в Плевен, след което продължава пътя си към Ловеч и Троян. Преминава през Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Пазарджик, Сопот, Чирпан, Стара Загора и отново се връща в Северна България - Трявна, Габрово, Севлиево, Велико Търново. На 26 август 1869 г. се завръща в Букурещ, Румъния, където участва в създаването на Българския революционен централен комитет. По време на обиколката Васил Левски разпространява Прокламацията от "Привременното правителство в Балкана", в която българското население се призовава да се включи в борбата за отхвърляне на чуждото политическо господство.

1873 - В Букурещ, Румъния, излиза бр. 1 на сатиричния и хумористичен в. "Будилник" с редактор поетът революционер Христо Ботев. Това е първият български революционен хумористичен вестник и вторият вестник на Христо Ботев след в. "Дума на българските емигранти" (1871). Целта на вестника е: "Да гуди сяко нещо на мястото му и сичко да краси с името му." От 1 до 20 май 1873 г. излизат само три броя, отпечатани в печатница "Свобода" на писателя Любен Каравелов. В трите броя на вестника Христо Ботев публикува и фейлетоните си "Хайде на изложба", "Тая нощ сънувах", "O, tempora! O, mores!", "Дулапът", разказа файлетон "Това ви чака!", както и стихотворенията си "Защо не съм...?", "Гергьовден" и "Патриот".

1879 - В София е открито първото лечебно заведение в България - Софийската първоразрядна болница (дн. Александровска болница). Още със създаването й болницата получава статут, задачи и функции на национална медицинска институция. Настанена е в старо двуетажно здание, наречено "Хамбарите", на мястото на мавзолея на княз Александър I. В деня на откриването си болницата разполага с 60 легла, а в нея са настанени 45 души. На 17 октомври 1879 г. болничният съвет решава да бъде построена нова болница, която "да отговаря на всички правила на архитектурата и хигиената". Предложението е прието и Софийското градско общинско управление отрежда 143 декара. На 30 октомври 1884 г. болницата се пренася в новите сгради, като й се дава името "Александровска" в чест на руския император Александър I.

1882 - Генерал-губернаторът на Източна Румелия Александър Богориди издава "Публично административен правилник за устройството и управлението на Областната библиотека и музей" в Пловдив, с който тя юридически официално се признава и се поставя под ведомството на директора на народното просвещение Йоаким Груев, по чиято инициатива в края на 1878 г. и началото на 1879 г. се създава книгохранилище, с цел то да послужи за създаването на бъдеща народна библиотека. На 15 септември 1882 г. Областната библиотека и музей е открита за читатели, които имали възможността да ползват около 1900 книги. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. библиотеката е преименувана на Народна библиотека (дн. Регионална народна библиотека "Иван Вазов"). До 1 март 1945 г. музеят и библиотеката съществуват заедно, като на 10 март 1945 г. е обособен Народен археологически музей (дн. Регионален археологически музей-Пловдив).

1889 - Направена е първата копка на жп линията Ямбол - Бургас. Линията е дълга 110 км и е пусната в експлоатация на 14 май 1890 г.

1890 - Типографското дружество прави опит за организирано честване на 1 май - Ден на труда и на международната работническата солидарност, под лозунга за 8-часов работен ден. Манифестацията е забранена от правителството.

1917 - Във Варна е създадена първата българска Водохвърчилна станция, с началник лейт. Иван Михайлов, която слага началото на българската морска авиация. Първоначално станцията има 4 водосамолета, които скоро нарастват до 10 (2 машини "Румплер" и 8 - "Фридрихсхафен"). След година в местността "Чайка", на брега на Варненското езеро, се откриват летището и хангарите.

1921 - Излиза бр. 1 на сп. "Артист" - орган на Съюза на артистите, музикантите и театралните служители. Последният брой на вестника излиза на 1 август 1923 г.

1945 - Излиза бр. 1 на в. "Здравен фронт", като орган на Министерството на народното здраве и Централния комитет на Профсъюза на здравните работници в България. Последният брой на вестника излиза на 27 декември 1969 г. Негов наследник е в. "Форум медикус", седмичен специализиран медицински вестник, чийто бр. 1 излиза на 4 август 1990 г.

1948 - Въведено е автоматично обявяване на точното време по Радио "София".

1951 - Държавният ансамбъл за народни песни и танци (дн. Държавен фолклорен ансамбъл "Филип Кутев") започва своята дейност. Датата е приета за дата на неговото създаване. Ансамбълът е създаден с Постановление 169 на Министерския съвет от 7 януари 1950 г. Основател и негов първи главен художествен ръководител е композиторът Филип Кутев (1903-1982). Хореограф на ансамбъла е Маргарита Дикова, диригент - музикантът и композитор Иван Кавалджиев,а фолклорист - Мария Кутева. Ансамбълът започва дейността си на 1 май 1951 г. с няколко танцьори и изпълнители. До първия концерт се извършва подбор на състава, като Филип Кутев обикаля България, за да търси талантливи изпълнители. Първият концерт на ансамбъла е на 1 март 1952 г. в Бухово, а на 5 март 1952 г. ансамбълът за първи път участва в концерт по повод на 25-ата годишнина на в. "Работническо дело" в Народния театър "Иван Вазов" в София. На 1 юни 1952 г. в зала "България" за първи път ансамбълът представя своя цялостна програма. След смъртта на Филип Кутев на 27 ноември 1982 г. с Указ 1940 от 27 юни 1983 г. ансамбълът е преименуван на Държавен ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев". С ПМС 204/11 ноември 1999 г. е преименуван на Държавен фолклорен ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев". С Решение 490 на Министерския съвет от 29 юни 2001 г. ансамбълът получава статут на държавен културен институт с национално значение като Държавен фолклорен ансамбъл "Филип Кутев". Репертоарът на ансамбъла включва над 400 песни, над 30 танца, повече от 100 оркестрови и камерни инструментални пиеси, представени в над 5000 концерта в България и в чужбина.

1954 - В София официално е открит първият експериментален телевизионен център в България. Осъществено е първото телевизионно предаване в ефир. Работата по създаване и излъчване на български телевизионни предавания започва през 1951 г. по инициатива на катедрата по физика при Машинно- електротехническия институт в София (дн. Технически университет) под ръководството на проф. Саздо Иванов.  Към института се създава експериментален телевизионен център, който през 1952 г. осъществява лабораторно телевизионно предаване по кабел, а от навечерието на 1 май 1954 г. започват редовни телевизионни предавания. Експерименталният телевизионен център е съществувал седем години и е излъчил над 500 филма. Първото професионално предаване на Българската телевизия се осъществява на 7 ноември 1959 г. с прякото предаване на манифестацията по случай годишнината от Великата октомврийска революция. На същата дата е дебютът на информационната рубрика "Новини", която малко по-късно прераства в  централната информационна емисия "По света и у нас".

1958 - Излиза бр. 1 на в. "Кооперативно село". Наследник на вестника от 1 август 1990 г. е в. "Земя".

1966 - След поройни дъждове в 11:25 ч. стената на хвостохранилището към рудник "Седмочисленици" и флотационната фабрика "Мир" се скъсва. Над 500 000 куб. метра кална маса, смесена с тежки метали, цианиди, камъни и дървета се изсипва по коритото на р. Лева и 3-метрова вълна залива близкото село Згориград, като отнася една трета от къщите в селото, минава през прохода "Вратцата" и стига до стария и гъстонаселен кв. "Кемера" във Враца. По пътя си, дълъг 7 км, тинята помита къщи и хора, а три дни по-късно войската продължава да изважда трупове, отнесени от ударната вълна. Загиват 118 души, от тях 50 са жители на Згориград. Безследно изчезнали са 15 души, от които 12 деца, а ранените са над 2000 души. Нанесени са огромни материални щети.

1969 - Катастрофата до Никопол, при която камион ЗИЛ, возещ работници за първомайска манифестация, пада в 22-метрова пропаст. Загиват девет души. В откритата каросерия пътуват 11 души, а в кабината - шофьорът Николай Любенов, директорът на предприятие "Комунални услуги" Димитър Лазаров и Росица Маркова. При катастрофата шофьорът Николай Любенов и Димитър Лазаров изскачат от кабината и оставят камиона неуправляем. Сред загиналите е 10-годишният Ванцислав и баща му Николай Иванчев, който решил да вземе сина си на манифестация със себе си. Като обвиняеми са призовани шофьорът Николай Любенов и директорът Димитър Лазаров. Съдът постановява 12 години затвор за Николай Любенов и отнемане на шофьорската му книжка за 14 години.

1973 - Излъчена е първата изцяло цветна програма от първото цветно телевизионно студио - Студио 6 на Българската телевизия (БТ). Деветосептемврийската манифестация през 1972 г. е първото редовно предаване на цветната телевизия в България. Осъществено е чрез първия цветен ПТС (ПТС 5), оборудван изцяло със съоръжения на немската фирма "Бош". До края на 1972 г. цветната телевизия обхваща 32 часа седмично, като предаванията в цвят не са редовни и се обявяват предварително. Цветно са излъчвани откриването на Международния панаир в Пловдив, манифестации и "Съветският петък". От края на 1976 г. Българската телевизия излъчва само цветни предавания по система SECAM с възможности за приемане и транскодиране и от другите съществуващи системи за цветна телевизия (PAL, NTSC). Към студиото са приобщени цветно телекино и видеомагнетофонна апаратна. Започва преоборудване на всички студия и апаратно-програмни блокове с цветна телевизионна техника.

1982 - С Указ 1008 от 1 май 1982 г. на Държавния съвет на Народна република България е създадена Селскостопанска академия. Със Закон за Националния център за аграрни науки, приет от 38-ото Народно събрание на 16 декември 1999 г., академията се преобразува в Национален център за аграрни науки. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки, приет от 40-ото Народно събрание на 16 април 2008 г., центърът се преобразува в Селскостопанска академия.

2002 - В Лондон, Великобритания, излиза бр. 1 на седмичния в. "Будилникъ" - вестник на българската общност.

2003 - Необичайно високи и рекордни за началото на май температури са регистрирани на 1 и 2 май във Видин. Термометрите отчитат стойности от 32 градуса, което е рекордно за сезона. Подобна жега в региона не е регистрирана за последните 50 години. Преди 16 години, на 1 май 1987, във Видин е валял сняг. Рекордно висока температура е отчетена и във видинското Ново село - 31 градуса.

2006 - Влиза в сила Законът за Министерството на вътрешните работи (МВР), приет от 40-ото Народно събрание на 9 февруари 2006 г. Законът урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него. Основни структурни звена на МВР са националните служби, специализираните дирекции, Академията на МВР, Медицинският институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти. Законът е отменен със Закона за Министерството на вътрешните работи, приет от 42-то Народно събрание на 28 май 2014 г. и на 19 юни 2014 г.

2015 - Светият синод на Българската православна църква приема с единодушно гласуване решение "При извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон Втори, цар на българите". Предложението за това е на Пловдивския митрополит Николай. На 9 май Симеон Сакскобургготски изпраща писмо до патриарх Неофит, в което се отказва да бъде споменаван като "цар на българите" на богослуженията на Българската православна църква.

2016 - Влиза в сила Споразумението между България и Грузия за сътрудничество в областта на защитата при бедствия, сключено на 15 октомври 2015 г., утвърдено с Решение 144 от 2 март 2016 г. на Министерския съвет.

2019 – В Клисура на пл. „20 април“ над 200 души, представители на патриотични формации и много клисурци, участват във възстановката на моменти от Априлското въстание от 1876 г.  Възстановката на събитията от 1876 г. в Клисура е с над 100-годишна традиция и е най-старата в страната. Клисура е единственият български град, който е разрушен до основи по време на Априлското въстание.  Тогава загиват над 400 души, изпепелени са двете училища, църквата и над 800 къщи по време на настъплението на Тосун бей, който с над 2000 души башибозук атакува Злидолската позиция на въстаниците, като успяват да нахлуят в града и да го подпалят.

На този ден по света:

1707 - Влиза в сила Акт за Уния - договор между Англия и Шотландия, с който тези страни образуват единна държава под името Обединено Кралство Великобритания. Договорът е подписан на 6 март 1707 г.

1786 - Премиера на операта на Волфганг Амадеус Моцарт "Сватбата на Фигаро" в "Бургтеатър" във Виена, Австрия.

1851 - В Лондон, Великобритания, е открито Първото световно изложение. Закрито е на 11 октомври 1851 г. Наречено Голямо изложение на промишлени стоки от всички нации, то е организирано по инициатива на съпругата на британската кралица Виктория, принц Алберт. Провежда се в Хайд парк и в Кристалния дворец, построен от метал и стъкло специално за случая. Оттогава Световното изложение, наречено за по-кратко Експо, символ на индустриализацията и икономическото развитие, се провежда всяка година в различни градове по света. То няма чисто търговски характер, но показва най-новите постижения в областта на промишлеността, науката и културата.

1886 - В Чикаго, щата Илинойс, САЩ, с участието на 80 000 работници с искане за 8-часов работен ден. На 2 май 1886 г. в щата Охайо има мирен марш с участието на 35 000 работници. На 3 май 1886 г. мирните протести прерастват в насилие, когато полицията в Чикаго стреля срещу протестиращите работници. В резултат на 4 май е свикана среща на протестиращите на централния площад "Хеймаркет" в Чикаго, когато при сблъсъци с полицията загиват 7 полицаи и 4 работници са убити. На следващия ден е въведено извънредно положение в цялата страна, а в Чикаго започва процес срещу 8 души, обвинени в организирането на протестите в Илинойс и Охайо. На 20 август 1886 г. съдът признава за виновни 7 души, които са осъдени на смърт чрез обесване, един е осъден на 15 години затвор. На 14 юли 1889 г. в Париж, Франция, на учредителния конгрес на Втория интернационал е приета резолюция за честването на 1 май като Ден на труда и на международната работническа солидарност. За пръв път се отбелязва през 1890 г.

1909 - Основан е "Щурм" - Грац, австрийски футболен клуб.

1917 - Влиза в сила конституцията на Мексико, приета на 5 февруари 1917 г. след свалянето на режима на президента Порфирио Диас (1876-1911).

1919 - Престава да съществува Баварската съветска република в Германия. Провъзгласена на 13 април 1919 г. в Мюнхен, Германия, вследствие на Ноемврийската революция в Германия от 1918 г. и под влияние на събитията в СССР след Първата световна война (1914-1918). Първоначално републиката е провъзгласена на 7 април 1919 г. от независими членове на Социалдемократическата партия на немския писател Ернст Толер. На 13 април 1919 г. Баварската съветска република е провъзгласена с ръководен орган Изпълнителен съвет с председател Евгений Левине. Правителството на републиката в състав от независими социалдемократи и комунисти от Бавария обещава да прилага политика на работнически контрол над предприятията, разоръжаване на буржоазията, национализиране на банките, сформиране на Червена армия и създаване на Извънредна комисия за борба срещу контрареволюцията. Комунистите от Бавария не успяват да спазят обещанията си и републиката просъществува до 1 май 1919 г., когато контрареволюционните войски навлизат в Мюнхен и побеждават Червената армия.

1925 - Кипър получава статут на британска колония. От 1571 г. до 1878 г. Кипър е в пределите на Османската империя. Съгласно подписан през 1878 г. таен договор за отбранителен съюз между Великобритания и Османската империя Кипър става част от колониалните владения на Великобритания, въпреки че формално султанът остава начело на Кипър до 1922 г., когато се разпада Османската империя. На 16 август 1960 г. е провъзгласена независимостта на Кипър от Великобритания.

1925 - Основан е "Барселона" - Гуаякил, еквадорски футболен клуб.

1929 - В Берлин, Германия, започва "Кървавият май" - тридневни сблъсъци между полицията и демонстранти от работническата класа. По време на протестите загиват 19 души.

1931 - Президентът на САЩ Хърбърт Хувър официално открива 381-метровия (102-етажния) небостъргач Емпайър стейт билдинг в Ню Йорк, САЩ. Строителството започва на 17 март 1930 г. През 1986 г. сградата е обявена за национален паметник, като всяка седмица са били изграждани по 4 етажа и половина. През 1986 г. Министерството на вътрешните работи на САЩ обявява сградата за национален паметник.

1939 - В САЩ излиза брой 27 на книжката "Детективски комикси", в който супергероят Батман прави своя дебют. На 26 февруари 2010 г. екземплярът от първия комикс за Супермен е продаден за сумата от 1 075 500 долара на търг в Далас, щата Тексас, САЩ.

1960 - Над Свердловск, СССР, е свален самолетът "Ю-2", пилотиран от американския летец Франсис Пауърс по време на шпионска мисия на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. Пилотът скача с парашут и е заловен. На 19 август 1960 г. той е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 години лишаване от свобода. На 10 февруари 1962 г. на моста в Берлин, който е граница между Западен Берлин и Източна Германия, Франсис Пауърс е заменен срещу съветския разузнавач Рудолф Абел (ист. име - Уилям Фишър), арестуван на 21 юни 1957 г. в хотел в САЩ от агенти на Федералното бюро за разследване (ФБР) по обвинение в шпионаж в полза на СССР и осъден на 15 ноември 1957 г. на 30 години затвор за шпионаж. След размяната Франсис Пауърс се завръща в САЩ, където загива през 1977 г. при катастрофа с хеликоптер в Лос Анджелис, САЩ. През 2000 г. той е награден посмъртно с орден на Пентагона за военнопленник и ордена "Летящ кръст" на военновъздушните сили.

1967 - Основана е Международната федерация по скуош ракет.

1997 - Парламентът на Нидерландия гласува закон за премахване на задължителната военна служба.

2000 - Американската компания "Мерил Линч" и британската "Ейч Ес Би Си Холдингс" се сливат, за да създадат първата световна компания, предлагаща банкови и инвестиционни услуги онлайн.

2004 - Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Кипър и Малта се присъединяват към Европейския съюз.

2007 - Влиза в сила Споразумението за разширяване и изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА 2006). Подписано е на 19 декември 2006 г. в Букурещ, Румъния, от министър-председателите на Албания, Босна и Херцеговина, България, Република Македония, Хърватия, Молдова, Румъния, Сърбия, Черна гора и от администрацията на ООН в сръбската област Косово (ЮНМИК). Споразумението заменя 32 двустранни търговски договора между страните, подписали документа, в съответствие с изискванията на Световната търговска организация. Съдържа клаузи за търговията със земеделски и промишлени продукти и нови условия за услугите, обществените пазари, интелектуалната собственост, защитата на инвестициите и конкуренцията.

2008 - Открит е най-дългият до този момент мост в света над морски залив. Той свързва Шанхай с пристанищния град Нинбо (провинция Чжъцзян). За строежа на 36-километровото транспортно съоръжение са изразходвани 11,8 млрд. юана (1,7 млрд. долара). Строежът започва през ноември 2003 г. Съоръжението има шест ленти за движение, а максималната разрешена скорост е 100 км/час.

2011 - Покойният папа Йоан Павел Втори официално е обявен за блажен на церемония на площад "Св. Петър" в присъствието на стотици хиляди вярващи. Папа Бенедикт Шестнайсети прочита формулата на латински, с която провъзгласява предшественика си за блажен - последното стъпало преди светец на Римокатолическата църква.

2011 - При операция на специалните части към военноморските сили на САЩ ("Тюлени") в гр. Аботабад, Пакистан, е убит саудитският милиардер и ръководител на терористичната мрежа "Ал Каида" Осама бин Ладен. Операцията продължава по-малко от 40 минути и е наблюдавана в реално време от директора на ЦРУ Лион Панета и от други ръководители на американското разузнаване от залата за конференции в централата на ЦРУ в Лангли, щата Вирджиния, САЩ. По време на акцията загиват един от синовете на Осама бин Ладен, други двама мъже - вероятно куриери на лидера на "Ал Каида", и една жена. Задържани са две жени и четири деца на Осама бин Ладен. Арестувани са и няколко негови телохранители.

2015 - За пръв път в историята на Грузия за министър на отбраната е назначена жена. Това е 42-годишната юристка и депутат от 2012 година Тина Хидашели.

2018 - Доминиканската република установява дипломатически отношения с Китай и прекратява дипломатическите си отношения с Тайван. Споразумението е подписано в Пекин от министъра на външните работи Доминиканската република Мигел Варгас, който е на посещение в Китай.

2019 - Спортният арбитражен съд (КАС) в Лозана, Швейцария, отхвърля жалбата на южноафриканската лекоатлетка Кастер Семеня срещу решението от  април 2018 г. на  Международната лекоатлетическа асоциация (ИААФ) да бъде ограничен достъпът на спортистки с високи нива на тестостерон на къси и дълги дистанции. Международната лекоатлетическа асоциация класифицира Кастер Семеня и други жени като спортисти с различия в сексуалното развитие (ДСД), с което те придобиват предимство заради високия си тестостерон. От Спортния арбитражен съд признават, че тази регулация на ИААФ е дискриминационна, но в решението се посочва, че на база на събраните доказателства подобна дискриминация е необходима и логична с цел да се съхрани феърплеят в бягането на дълги дистанции при жените.

2021 - Влиза в сила търговското споразумение между Европейския съюз и Великобритания за периода след Брекзит (излизането на Великобритания от ЕС). Сключеното на 24 декември 2020 г. търговско споразумение се прилага от началото на 2021 година във временен режим, с цел да се даде време на Европейския парламент да го ратифицира. На 31 декември 2020 г. кралицата на Великобритания Елизабет Втора дава т.нар. кралска санкция на законопроекта за бъдещите отношения между Великобритания и ЕС след Брекзит. Споразумението е ратифицирано от Европейския парламент на 27 април 2021 г. Договорът, който се състои от над 1000 страници, обхваща не само търговските отношения, но също правилата за конкуренция, договореностите за рибарството и бъдещите условия за сътрудничество в поддържането на реда и законността, в правосъдието, транспорта и енергетиката.

2022 - В Егейско море е регистрирано земетресение с магнитуд 4,5 по скалата на Рихтер. Трусът е регистриран в 4.33 ч. на дълбочина 3,15 километра. По данни на Евросредиземноморския сеизмологичен център земетресението е станало на 70 километра североизточно от гръцкия о-в Скиатос. Няма информация за пострадали хора и за нанесени материални щети при земетресението.

2023 - В Илинойс, САЩ, прашна буря предизвиква поредица от верижни катастрофи с участието на десетки превозни средства, при които загиват 6 души и 30 са ранени. Между 40 и 60 леки автомобила и 30 товарни, включително множество камиони с влекачи, участват в катастрофа, станала на междущатска магистрала 55 в южната част на Илинойс.

Родени на този ден българи:

Иван Андрейчин, поет, критик, преводач, публицист и театрален деец (1872-1934).
Първи председател на Съюза на българските писатели (създаден на 8 септември 1913). Сътрудничи на сп. "Ден"(1891-1896), сп. "Мисъл"(1892-1907), сп. "Дело" (1894-1896), сп. "Българска сбирка" (1894-1915), сп. "Ново време" (1906-1909) и др. Създава сп. "Нов път" (1907-1910) - теоретически орган на модернизма. Редактира сп. "Бисери" (1911-1914), сътрудничи на в. "Свободна мисъл за литература, театър, изкуство и критика" (1921) с есета, статии, къси разкази, приказки, художествени преводи. Редактира сп. "Барабан" (1909), сп. "Бисери" (1911-1914), в. "Свободна мисъл за литература, театър, изкуство и критика" (1921). Съставя първия по рода си в България сборник "Театър за малките" (1931). Автор е на разкази, стихове, поеми, литературни статии, съставя антологии, превежда руски писатели, френски поети и др.

Васил Стоянов, детски писател (1880-1962).
Сътрудничи на редица детски списания, сред които сп. "Светулка", сп. "Детски свят", сп. "Детска радост", сп. "Звездица" и др. Автор е на "Стихотворения за деца" (1904), на детски песнички с картинки "У дома и на полето" (1906), на стихотворения за възрастни - "Искрици"(1907) и др.

Екатерина Ненчева, поетеса (1885-1920).
Тя е първата българска поетеса след Освобождението на България от османско иго (1878). Публикува в сп. "Летописи", сп. "Демократически преглед",  сп. "Общо дело",  сп. "Мисъл" (с псевдоним Велерина), сп. "Съвременна мисъл" и сп. "Листопад". През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка "Снежинки".

Александър Рангелов, миньор (1909-1986).
Въвежда в мините многозабойната система. Носител на орден "Георги Димитров" (1951, 1953), Лауреат на Димитровска награда втора степен (май 1951), носител на орден "Народна република България" първа степен (1979).

Юри Буков, пианист (1923-2006).
На 13 години изнася първия си концерт-рецитал в София, а през 1938 г. свири за първи път с оркестър - изпълнява концерт на Григ на сцената в зала "България" в София. През 1946 г. заминава за Франция, където остава до смъртта си. Изнесъл е над 1000 концерта. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1983), на френския орден за изкуство и литература втора степен и големия златен медал на Париж (връчени му в Париж през февруари 1989), на златен медал и диплом от Международната академия за изкуства в Париж за 1993 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен (25 октомври 2002). Удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив.

Димитър Пиронков, цирков артист (1925-1996).
Произхожда от фамилия, дала пет поколения циркови артисти. Създава първия тематичен номер в българския цирк - "Български орли", който съдържа елементи на акробатика и каскадьорство. Член на Изпълнителното бюро на Управителния съвет на Съюза на артистите в България (25 декември 1973-22 ноември 1977). Удостоен със званието "Народен артист" (1981). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1985).

Георги Димитров (Червения), футболист и треньор (1931-1978).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Черноморец" (Бургас), "Черно море" (Варна) и ЦСКА (София). За национален отбор по футбол има изиграни 30 мача и отбелязани 7 гола. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Загива при катастрофа на самолет ТУ-134 на БГА "Балкан", пътуващ от София до Варшава (Полша) на 16 март 1978 г.

проф. Васил Арнаудов, хоров диригент (1933-1991).
Диригент на смесения хор "Родина" в Русе (1963-1991) и на дамски софийски камерен хор "Любомир Пипков" (1967-1991), който след смъртта му приема неговото име. Декан на Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров") (1976-1979) и заместник-ректор на академията (1979-1983). Един от инициаторите за възстановяването на Българския хоров съюз и негов пръв председател (23 февруари 1990-19 март 1991).

митрополит Геласий (светско име Георги Костов Михайлов), църковен деец (1933-2004).
На 13 април 1957 г. приема монашество. Игумен на Троянския манастир "Успение Богородично" (1 октомври 1968-31 юли 1977). Игумен на Рилския манастир "Св. Иван Рилски" (1 август 1977-30 ноември 1982). Хиротонисан в епископски сан с титлата "Крупнишки" (7 май 1978). Ню-Йоркски митрополит на Американско-австралийската епархия (2 декември 1987-18 декември 1989). Главен секретар на Светия синод (31 май 1994-1 октомври 2001; 14 януари-10 март 2004). Две години управлява Доростоло-Червенската епархия, а по-късно - Силистренската духовна околия до възстановяването на Доростолската епархия през 2001 г.

Станчо Бончев, български футболист (вратар) и треньор (1942-2013).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Бенковски" (Видин), "Генерал Заимов" (Сливен), "Локомотив" (Пловдив) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 7 мача.

проф. Нанко Димитров, цигулар (1946).
Работил е в Софийската филхармония (1970-1978) и втора цигулар в Квартет "Димов" (1978-1994). От 2000 г. е преподавател в катедра "Камерна музика" на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Носител на наградата "Кавалер на ордена за изкуство и култура" - Франция (1985) и на Медал за културно сътрудничество с Българската народна армия (1982).

Мая Нешкова, певица (1957).
Участвала е във вокално трио "Обектив" (1976-1977), с което осъществява редица концерти и записи. През 1978 г. постъпва в оркестъра в Благоевград с ръководител композитора Кирил Икономов. Издала е 11 албума, между които един двоен и един троен, и десетки сингли в многохилядни тиражи. Има пет музикални филма и множество студийни записи, значителна част от които са записани в "Златния фонд" на БНТ. Сред известните й хитове са "Китка за обич" (1981 г.), "Честит рожден ден" (1988 г.), "Щастие с пари не се купува" (1994 г.). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен за значимия й принос за развитието на културата и изкуството (10 май 2016).

Тезджан Наимова, състезателка по лека атлетика (1987).
Печели два златни медала (100 м и 200 м) на Световното първенство за юноши и девойки през 2006 г. в Пекин, Китай.

Ивайло Филев, състезател по вдигане на тежести (1987).
Печели бронзов медал на Световното първенство през 2007 г. Европейски шампион през 2014 г. в Тел Авив, Израел.

На този ден са родени и:

Джоузеф Адисън, английски писател и просветител (1672-1719).
Основател заедно с Ричард Стийл на в. "Спектейтър" (1711). Помощник държавен секретар (1706-1708) и държавен секретар по ирландските въпроси (1708-август 1710).

Сантяго Рамон-и-Каял, испански невроанатом и хистолог (1852-1934).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1906 г. заедно с италианския невролог и хистолог Камило Голджи, за своите изследвания върху структурата на нервната система.

Йожен Марсел Прево, френски писател (1862-1941).
Автор е на романите "Скорпион" (1887), "Шоншета" (1888), "Мадмоазел Жофре" (1889) и др.

Янко Веселинович, сръбски писател (1862-1905).
Автор е на романа "Хайдут Станко" (1896).

Янис Рицос, гръцки поет и обществен деец (1909-1990).
Автор е на стихосбирките "Трактор" (1934) и "Пирамиди" (1935), на поемата "Епитафия" (1936). Творчеството му обхваща сто поетични сборника, девет романа, четири театрални произведения, пътеписи и др. Участвал е в Национално-освободителния фронт на Гърция (ЕАМ) и Народно-освободителната армия на Гърция (ЕЛАС) по време на нацистката окупация на Гърция (1941-1944). През ноември 1973 г. участва в студентските прояви срещу хунтата в Атинския политехнически университет. Носител е на първата Държавна награда за поезия (1956) за поемата си монолог "Лунната соната", преведена на 20 езика. Носител е и на Международната Димитровска награда (1975), наградата "Алфред дьо Вини" (1975), Международната Ленинска награда "За укрепване мира между народите" (1977) и др.

Даниел Дарийо, френска актриса (1917-2017).
От началото на кариерата и през 1931 г. е участвала в повече от 130 филма, сред които "Балът" (1931), "Майерлинг" (1936), "Богата, млада и красива" (1951), "Истината за Беба Донж" (1953), "Червено и черно" (1954), "Осем жени" (2002) и др. Носителка на награда "Сезар" (1985).

Джоузеф Хелър, американски писател (1923-1999).
Най-популярният му роман "Параграф 22" (1961) е част от литературната класика. Книгата завладява въображението на поколението от времето на Виетнамската война (4 август 1964 - 27 януари 1973) с посланието си за безнадеждност и с мрачния си хумор. Изразът "параграф 22" влиза в Оксфордския речник със значението на "условие или последица, която изключва успех, дилема, в която жертвата не може да победи". Джоузеф Хелър е автор и на романите "Нещо се случи" (1974), "Чисто злато" (1979), "Бог знае" (1984), "Портрет на твореца като стар" (1988) и др.

Виктор Астафиев, руски писател (1924-2001).
Автор е на автобиографичния сборник с разкази "Последен поклон", на романа "Снегът се стопи", на повестите "Цар риба", "Овчарят и овчарката" на пиесата "Прости ми" и др. Носител на  Държавна награда "Максим Горки" на РСФСР (1975), на Държавната награда на Русия (1996, 2004 посмъртно). Герой на социалистическия труд (1989).

лорд Ралф Дарендорф, немски социолог и политик (1929-2009).
Депутат в Бундестага (долната камара на парламента) на Германия и държавен секретар в Министерството на външните работи на Германия по европейските въпроси (1969-1970). Еврокомисар за външната търговия и външните работи; изследванията, науката и образованието (1970-1973). Директор на Лондонския икономически университет (1974-1984). Най-известната му творба е "Класа и класов конфликт в индустриалното общество" (1959). Рицар на Ордена на британската империя (1993). Носител на наградата за обществени науки "Принцът на Астурия" като признание за "ролята му на водещ представител на съвременната европейска мисъл" (2007).

Станислав Микулски, полски актьор (1929-2014).
Изиграл е над 80 роли в театъра, снимал се е и в киното. Първата си филмова роля той получава през 1955 г. във филма на режисьора Ян Рибковски "Часове на надеждата". Най-голяма популярност му носи ролята на агента на полското разузнаване кап. Ханс Клос в телевизионния сериал "Залог, по-голям от живота".

Ясмина Реза, френска писателка и драматург (1959).
Сред най-известните й пиеси са "Богът на касапите", "Живот в три версии", "Арт", "Испанска пиеса" и др. Автор е на романа "Зазоряване вечер или нощем"(2009) за президента Никола Саркози, "Блажени са блажените" (2013), с която тя печели наградата на в. "Монд" и Голямата награда за роман "Мари Клер" през 2013 г. Носителка на наградата "Бомарше" на в. "Фигаро" за най-добър драматичен автор за 2015 г. за пиесата "Как да ви разкажа играта", която сама е поставила на сцена. Носителка на британската театрална награда "Лорънс Оливие" за най-добра комедия за пиесата "Изкуство" (1996).

Олаф Тон, немски футболист (1966).

Оливер Бирхоф, немски футболист и футболен мениджър (1968).

Марк-Вивиен Фо, камерунски футболист (1975-2003).
Умира от инфаркт по време на полуфиналния мач Камерун - Колумбия за Купата на Конфедерациите на 26 юни 2003 г.

Александър Хлеб, беларуски футболист (1981).

Бето (ист. име Антониу Алберту Бастош), португалски футболист (вратар) (1982).

Дарио Сърна, хърватски футболист (1982).

Леонардо Бонучи, италиански футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

Дейвид Ливингстън, британски пътешественик, мисионер и изследовател на Централна Африка (1813-1873).
Известен е с експедициите си в Африка. Той е първият европеец, който заедно с африканци, прекосява пустинята Калахари и изследва езерото Нгами. По време на експедиция в търсене на по-удобен път към океана - на изток на 17 ноември 1855 г. достига до водопад с височина около 1000 м, който африканците наричали "Моси ва Туня" ("Гърмящата вода"). Ливингстън нарекъл водопада на името на английската кралица - Виктория. По-късно до водопада е построен паметник на изследователя, на който е изписан девизът му: "Християнство, търговия и цивилизация".

Антонин Дворжак, чешки композитор и диригент (1841-1904).
Представител на чешката класическа музика през 19-и век. Използва чешки фолклор и класически елементи в композициите си (1874-1877). Автор е на 10 опери, кантати, 9 симфонии, 5 симфонични поеми, 5 увертюри и др.

Георги Банков - Комитата, български революционер (1845-1932).
Участник в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Войвода на чета и основен организатор на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879).

акад. Стефан Младенов (Стефан Младенов Стоянов), български езиковед, диалектолог (1880-1963).
Специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика. От 1910 г. е преподавател в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание в университета (1921-1941), декан на Историко-филологическия факултет (1923-1924) в университета. Чл.-кор. на Българската академия на науките (1918). Член на Академията на науките на СССР (1929), на Полската академия на науките (1929), на Германската академия на науките (1942). Основател и редактор на сп. "Родна реч". Автор е на около 1000 труда по езикови и литературни въпроси, сред които "Старите германски елементи в славянските езици" (1908), "Български тълковен речник с оглед на народните говори" (1927-1951, т.1), "Сравнително и индоевропейско езикознание" (1936), "Етимологически и правописен речник на българския книжовен език" (1941), "Съвременният български книжовен език и народните говори (1943) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (26 декември 1955).

акад. Кирил Попов, български математик (1880-1966).
Работил е в областта на математическия анализ, небесната механика, приложението на аналитичната теория на диференциалните уравнения във външната балистика, теорията на вероятностите и демографията. Разработил е математическата теория на необратимите термодинамични процеси. От 1904 г. е преподавател по астрономия към Катедрата по астрономия на Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", от 1914 г. е преподавател в Катедрата по основи на висшата математика, ръководител на Катедрата по диференциално и интегрално смятане в университета (1922-1952). Автор е на 150 научни труда. Лауреат на Парижката академия на науките (1926). Носител на наградите "Монтион" (1926) и "Анри дьо Парвил"(1959) на Френската академия на науките, на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1965).

проф. Владимир Поптомов, български журналист, публицист и политик (1890-1952).
Един от учредителите на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), неин политически секретар и главен редактор на нейния печатен орган "Македонско дело" (1925-1933). Депутат в 19-ото Обикновено народно събрание (1920-1923), в 26-ото Обикновено народна събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949) и в 27-ото Народно събрание (1949-1 май 1952). След 22 юни 1941 г. ръководи предаванията на български език на Радио Москва, участва и в предаванията на радиостанция "Христо Ботев". Член на ЦК на БКП (1944-1952). Главен редактор на в. "Работническо дело" (1945-1949), сътрудник на сп. "Ново време" и сп. "Съвременник". Ръководител на катедра по международни отношения и дипломатическа история в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1949). Главен секретар на Националния съвет на Отечествения фронт (1948-1949). Министър на външните работи (6 август 1949-28 май 1950). Подпредседател на Министерски съвет (20 януари 1950-1 май 1952).

Арам Хачатурян, съветски композитор, диригент и педагог (1903-1978).
Сред най-известните му творби са балетите "Гаяне" (1942) и "Спартак" (1956). Автор е на химна на Армения. Народен артист на СССР (1954). Герой на социалистическия труд (1973).

акад. Емил Георгиев, български литературен историк (1910-1982).
Научната му дейност е в областта на сравнителното славянско литературознание и историята на старата и възрожденска българска литература. Чл.-кор. на БАН (1967). Завеждащ катедра по славянска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1976). Ръководител на "Българска енциклопедия" при Българската академия на науките /БАН/ (1958-1960). Директор на Центъра по българистика към Президиума на БАН (1976-1 май 1982). Секретар на Съюза на научните работници в България (21 март 1967-16 ноември 1971), а след това и негов заместник-председател. Председател на Славянското дружество в България (1968-1973). Заместник-председател на Републиканския съвет на Дружеството за разпространение на научни знания "Георги Кирков" (4 декември 1971-1 май 1982). Лауреат на Димитровска награда (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (януари 1970), на орден "Георги Димитров" (1980).

Фьодор Шмаков, беларуски актьор (1917-2009).
Участвал е във филмите "Безсмъртната песен", "Кочубей", "Разораната целина" и "Хора в блатото". Народен артист на БССР (1959). Носител на Държавната награда на БССР (1967). Народен артист на СССР (2 април 1975).

Захари Медникаров, български хоров диригент (1924-2007).
Художествен ръководител и диригент на смесения хор "Добруджански звуци" (1952-2007). Основател на представителния детски хор в Добрич (1961), който след неговата смърт носи името "Маестро Захари Медникаров". Носител на орден "Народна република България" (февруари 1974, 1984). Удостоен със званието "Народен артист" (май 1980). Почетен гражданин на Добрич (1995). Носител на наградата на програма "Хоризонт" на Българското национално радио - Музикант на годината (2003). От 2004 г. в Добрич се провежда международен детски хоров фестивал "Маестро Захари Медникаров".

проф. Димитър Аврамов, български изкуствовед и философ (1929-2008).
Редактор в сп. "Философска мисъл" (1955-1960), заместник главен редактор на сп. "Проблеми на изкуството (1968-1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989-1991) при Българска академия на науките. Бил е преподавател по история на новата българска култура в специалност културология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на монографията "Естетика на модерното изкуство" (1969), монографичното изследване "Шарл Бодлер" (1985) и др. Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на "Трифон Кунев. От "Песни" до "Ситни-дребни... като камилчета" (1993). Автор е на студията "Църковна и народностна естетика на българите" (2004). Носител на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2000).

Артеник Арабаджиян, български баскетболист, треньор и баскетболен съдия (1930-2017).
Съдия на Международната федерация по баскетбол (ФИБА) /1967-1983/. Получава наряди за мачове на три летни Олимпийски игри (Мюнхен, Германия - 1972 г., Монреал, Канада - 1976 г. и Москва, Русия - 1980 г.), на три световни първенства (Пуерто Рико, Филипините и Бразилия) и на много мачове в европейските клубни турнири. Съдия е на финала на Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, в който играят отборите на САЩ и СССР. САЩ губят с 50:51. Приет е в Залата на славата на баскетбола в Мадрид, Испания (2009).

Елдридж Клийвър, американски писател (1935-1998).
Съосновател на "Черните пантери" - организация за защита правата на чернокожите. След изгнание в Куба и Алжир Клийвър се връща в САЩ през 1975 г. Приел исляма и отхвърлил комунизма, той става член на Републиканската партия и до смъртта си е университетски консултант.

Иван Славков, български журналист и спортен деец (1940-2011).
Генерален директор на Българска телевизия (1971-април 1982). Заместник-председател на Комитета за телевизия и радио при Министерския съвет (18 юни 1971-19 юни 1976), заместник-председател на Комитета за култура (1976-1981). Председател на Българския олимпийски комитет (5 март 1982-2005). Председател на Съюза на българските филателисти (1982-1990). Член на Международния олимпийски комитет (1987-2005). Президент на Българския футболен съюз (21 ноември 1995-21 октомври 2005). Учредител (11 юни 1994) и председател (1994-1996) на партия "Движение "Напред, България!". Майстор на спорта (февруари 1973). Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (май 1975), "Заслужил деятел на физкултурата" (ноември 1978). Удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Националната спортна академия "Васил Левски" (7 декември 2000). Носител на наградата на Световната академия "Платон" (17 юни 2002), на орден "Стара планина" първа степен (23 октомври 2003). Почетен гражданин на Сандански.

Динко Дерменджиев (Чико), български футболист и треньор (1941-2019).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Марица" (Пловдив) и "Ботев" (Пловдив), където играе в продължение на 19 сезона до 1978 г. Той е играл в 447 мача в "А" футболна група. Има вкарани 194 гола. За националния отбор по футбол има изиграни 56 мача и отбелязани 19 гола. Участвал е в три световни първенства -  в Чили през 1962 г., в Англия през 1966 г. и в Мексико през 1970 г.  Избран от привържениците на "Ботев" (Пловдив) за футболист номер 1 на клуба за 20 век. Футболист на Пловдив за 1966 г., 1967 г. и 1976 г. Почетен гражданин на Пловдив и Кюстендил.

Хуан Формел (Хуан Климако Формел Кортина), кубински музикант (1942-2014).
Създател на популярната салса група "Лос Ван Ван" (1969).

Теодосий Симеонов, български юрист и политик (1946-2019).
От 1984 до 1990 г. е адвокат в Никопол, а между 1990 и 1995 г. - в Плевен, където ръководи местната адвокатска колегия. Депутат в 38-ото Народно събрание (7 май 1997-21 декември 1999). Министър на правосъдието (21 декември 1999-24 юли 2001). 

проф. Георги Петканов, български юрист и политик (1947-2015).
Районен прокурор на Девин (1972-1974). Асистент (от 1974) в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и преподавател по финансово и данъчно право в университета.  Декан на Юридическия факултет (1991-1995), заместник-ректор на СУ "Климент Охридски" по финансовите въпроси (3 ноември 1995-29 юли 1997), председател на Общото събрание на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1999-2002). Работил е като адвокат (от 1993) и арбитър (от 1997) при Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Председател на Съюза на юристите в България (18 октомври 1994-30 ноември 1998). Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли-24 юли 2001). Министър на вътрешните работи (24 юли 2001-16 август 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли-16 август 2005; 18 юли 2007 - 11 юни 2008). Министър на правосъдието (16 август 2005-18 юли 2007). Съдия в Конституционния съд (20 юни 2008-15 ноември 2012). Автор е на книги, студии, статии. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за големите му заслуги към Република България в областта на образованието и науката (1 ноември 2007).

Осама бин Ладен, саудитски милиардер, ръководител на терористичната мрежа "Ал Каида" ("База") (1989-1 май 2011) (1957-2011).
Осама бин Ладен е убит на 1 май 2011 г. в гр. Аботабад, Пакистан, при операция на "Тюлените" - специални части към военноморските сили на САЩ.

Аертон Сена (Аертон Сена Да Силва), бразилски автомобилен състезател (1960-1994).
Дебютира във "Формула 1" през 1984 г. Световен шампион през 1988 г., 1990 г. и 1991 г. В кариерата си е участвал в 162 състезания, има 41 победи, 80 качвания на подиума и 65 първи места. Загива на 1 май 1994 г. на пистата "Имола" в състезанието за Голямата награда на Сан Марино след удар в предпазната стена на завоя "Тамбурело", движейки се със скорост от около 240 км/ч.
/КГ/АЯ/МГ/